ЗА РОБИТЕ, НЕ ЗАБЕЛЯЗВАЩИ РОБСТВОТО СИ

 robi

  През лятото работех в едно производство. Самият аз съм студент, а трябва да се живее някак си.

Производството беше обикновено – ремонт на електродвигатели. Средно буржоазна канторка сред складовете в промишлената зона на  областния града. Бобинар със заплата за брой намотки.

Контингентът беше много дружелюбен, но благосклонността обикновено идваше от по-старите работници. Младите на моя възраст бяха къде, къде по-агресивни. Но трудът си е труд, затова често се подхващаха хуманитарни теми. Впрочем, това не е проблем и аз уважавам самоиронията

Но имаше един ръб, който се пъчеше с младата си силица и креватните си подвизи. От него се страхуваха и по-възрастните и аз се запитах – всичко това нормално ли е?

От разговорите разбрах, че те губят много време за безполезни „ексклузивни неща”, за които изразходват двумесечната си заплата, като остават без средства за съществуване.

Като за кола, която не може да се поддържа, по-евтино е с градския транспорт, но разбира се никой няма да забележи, че той притежава автомобил, и , че е успял!

И аз го питам: „За какво ти е кола, която не можеш да поддържаш? Буржоа не можеш да станеш, но буржоата ще взимат за нейното поддържане редовно заплатата ти”. За което, разбира се, получавам – „бизнесът не е ваше куче” и веднага добавя – „комуняга”, което на мен ми звучи приятно.

Ето, казвам му „буржоата те подстригват и това ти харесва. Ти си без прилично облекло, но си с кола, с която пътуваш веднъж месечно. Подстригват те постоянно в магазина – чрез продуктите! Подстригват те за квартира! Подстригват те с нищожната заплата която получаваш за положения труд! А ти на всичкото отгоре си купуваш кола, а след това се оплакваш, че и машината те подстригва!”

Тук той просто се разсмя, заедно с другите. По-старите мълчаха.

„Комунягите са калпави, нищо не направиха, окрадоха народа…И такива подобни. Че той няма да се откаже от своето „богатство” заради голите стени и портрета на вожда на стената”.

Аз му казах, че той работи на калпавите и той отиде в другия край на цеха.

Поработих там още малко, но напрежението от бобините беше голямо. Помагаше ми един великолепен човек на около 60-65 години, който имаше голям авторитет сред старите.

И срещам подобни буржоазни лакеи на всякъде. В университета отдавна витае духът на буржоазната интелигенция с възгледа „винаги трябва да бъдеш роб”, със сериозното присъствие на идеализма и позитивизма в съвременната система на образованието.

Така стоят нещата, кои са те? На такива е невъзможно да им обясниш каквото и да е, те с пяна на уста защитават веригите си. Поради митичната възможност да се „откроят” те са готови да страдат, но никога не ще признаят, че техен враг – не са цените, не несполуките, а изцяло антагонистичната им класа, която те ласкаво величаят.

За мен този феномен е много див, когато човек се продава и му е хубаво, изпитва удоволствие от това.

Lied Der Komintern               превод Милчо Александров

Tags: