ИКОНОМИКАТА ПРИ СТАЛИН – УСТРОЙСТВО И ПРИНЦИПИ

За неизградената икономика на Сталин може да се каже следното. Когато либералите казват, че сталинската икономика е била изградена и при нея СССР е купувал зърно от Запада, те лъжат. Зърно започнаха да купуват чак при Хрушчов, който разруши това, което изгради Сталин. Затова икономиката при Сталин е „Терра инкогнита”. Отначало тежките предвоенни петилетки са относително кратък покой преди войната. Следват страшни лишения и разрушения. Възстановяване. Всяка година снижаване на цените. Златна рубла, отказване да се търгува с долари. А след това отровиха Сталин, а неговата икономика унищожиха.

  Материалът на капитан I-ви ранг в оставка и член на Военно-научната общност на ЧФ на РФ севастополецът Владимир Леонидович Храмов ще ни помогне да разберем, какво е представлявала сталинската икономика.

ПОСВЕЩАВА СЕ НА СТАЛИНСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА

  Съвремениите поучения за това, как е трябвало да се постъпи правилно в тези, отдавна отминали времена, са прекалено достатъчни. При това, едва ли не, се разбира от само себе си, че  решенията са взимани от някакви глупави и повърхностни хора. Не е прието да се взима под внимание също и факта, че тези, отдавнашни съветски управници, начело с И В Сталин, в годините на първите петилетки създадоха и въплътиха в живота уникалната „сталинска икономическа система”, чиято ефективност беше потвърдена във Великата Победа над фашистка Германия и последвалите я научни и производствени постижения на съветския народ.

Голямата компетентност на съветските управници се потвърждава и от създадения под тяхно ръководство, мощен научно-производствен потенциал. Качеството и сигурността на основната му рожба – съветските стратегически въоръжения и сега са единствената сигурна гаранция за нашия държавен суверенитет. За това, за „влизане в темата”, за правилното разбиране на устройството на Съветския Съюз и логиката на съветското управленско поведение, е необходимо да се осъзнаят цяла редица от особености, които коренно различават СССР от другите държави.

ПРОБЛЕМИ НА РУСИЯ

  Цялата история на нашата страна е непрекъснато натрупване на отрицателни фактори. И това, че на 1/6 част от земната суша, половината от която е обхваната от вечен мраз, а останалата е в райони на вечни набези от вън, беше създадена велика държава е факт, крайно противоестествен…

По тези причини, в Русия винаги има два важни проблема:

1. Повишаване на енергозагубите в жизнената дейност (битови и производствени) – загубите на енергия за производство на каквато и да е продукция или услуга по нашите територии превишава с 1,5-2 пъти аналозите от западните страни поради студения климат. При това прибавяме  големите транспортни и инфраструкторни разходи, поради огромните разстояния. Негативното съотношение се увеличава.

2. Хроническият недостатък на човешки ресурси, необходими за развитието на социалните, икономическите, отбранителните и други инфраструктори в условията на въздействие на споменатите фактори.

Напълно очевидно е, че условията за всякакъв вид материално производство в Русия е по начало по-лошо, от колкото на Запад и с особена сила този фактор се прояви по време на развитието на капиталистическите отношения. Същността на капитализма е извличане на печалби от труда на наемните работници в интерес на капиталистите, собственици на средствата за производство. Движещата сила на капиталистическото производство е конкуренцията, тези капиталисти които могат да произвеждат същата продукция с по-малко загуби печелят борбата. По такъв начин, в условията на открития капиталистически пазар, при повишаването на разходите на нашето производство, по обективни причини, прави нашата продукция неконкурентноспособна и води до деградация и разруха на отечествената икономика.

                                                                                                                                                                       

СЪВЕТСКИЯТ ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ

  До първата световна война царското правителство по размер на външния дълг беше на първо място в света. Сред развитите страни освен Русия външен дълг е имала само Япония, който е бил 2,6 пъти по-малък от руския. Общият държавен дълг на Русия в навечерието на Октомврийската революция е 41,6 милиарда рубли, в това число – 14,86 милиарда рубли външен дълг. Не случайно, един от първите декрети на Съветската власт е „Декретът за анулиране на държавните заеми” от 21 януари (3 февруари) 1918 година, съгласно който са анулирани всички вътрешни и външни заеми, сключени от предишни правителства до 1 декември 1917 година. Социалистическият модел на капитализма действаше на базата на обществената форма на собственост върху средствата за производство. Задължително условие за функционирането на този икономически модел беше защитата на вътрешния пазар от външна конкуренция с декрет на Съвета на Народните комисари на РСФСР от 22 април 1918 година. Външната търговия беше национализирана (създаден е държавен монопол).

Нашето производство се развиваше за сметка на получените печалби от труда на наетите от държавата работници, а капиталистическата конкуренция се преобразува в социалистическо съревнование. Разликата е в това, че печалбата, която ние наричахме „рентабилност”, се използваше за интересите на цялото общество, а загубилите социалистическото съревнование не загубваха производството си, а само получаваха по-малко, или не получаваха премиални. В условията на големи енергийни загуби и дефицит на трудови ресурси, плановият държавен капитализъм, като система в производствените отношения, преди всичко реши задачите за оптимизиране на всички видове дейности за осигуряване на жизнените потребности на населението и суверенитета на страната.

Държавните планови органи разпределяха материалните и трудовите ресурси, преди всичко, за изпълнение на неотложните задачи. Приоритетни бяха:

–         военно-промишления комплекс (въоръжение и военна техника);

–         гориво-енергиен комплекс (въглища-нефт-електроенергия);

–         транспортен комплекс (железопътен, авиационен и воден транспорт);

–         социален комплекс (здравеопазване, образование, жилища, продоволствени и промишлени стоки).

 

СТАЛИНСКА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА

(ДВУКРЪГОВ МОДЕЛ НА ПАРИЧНО ОБРЪЩЕНИЕ)

През 1930-32 години на миналото столетие в резултат на Кредитната реформа в СССР се оформи „сталинската икономическа система”, основата на която беше уникалния двукръгов модел на парично обръщение:

–         в единия кръг се осъществяваше безкасовия оборот на рубли

–         в другия кръг той се осъществяваше с рубли в брой.

Ако пропуснем отделните счетоводни и банкови тънкости, то същността на двукръговата система е следната:

Задължителните, базови условия за съществуване и функциониране на двукръговия модел на паричното обръщение е:

–         абсолютно недопускане превръщането (конвертирането) на безкасовите пари в налични;

–         жесток държавен монопол на външната търговия.

Безкасовото заплащане се планираше в производствените дейности, разпределяха се ресурси и се осъществяваше размяна между предприятията и организациите. В парични средства се планираше „общата сума на плащане в рубли” на физическите лица (като заплати, пенсии, стипендии и др.). „Общата сума на плащане” представляваше паричният еквивалент на целия съзидателен  труд положен в държавата, една част от който се изплащаше непосредствено на неговите изпълнители, а другата се извземаше от данъчните служби и се заплащаше труда на бюджетните служители „бюджетниците” (чиновниците, военните, пенсионерите, студентите и т.н.т.). „Общата сума на плащане” винаги съответстваше на „общата сумарна цена” на намиращите се в страната потребителски стоки и услуги, предназначени за реализиране от населението.

„Общата сумарна цена” на свой ред, се формираше от две свои главни съставни:

1. Сумарната цена на „социалните”, жизнено необходими стоки и услуги (като здравеопазване, образование, жилища , жизнено важни продуктови и промишлени стоки, гориво, електроенергия, транспортни услуги и жилищно комунално стопанство ЖКХ).

2. Сумарната цена на „луксозните” стоки и услуги, които не са жизнено необходими (леки коли, сложна битова техника, кристали, килими, бижутерски изделия).

„Най-важното нещо” в двукръговия модел е, че държавата слага „оптимални” пазарни цени на произведените стоки и услуги, без да зависят от тяхната производствена себестойност, а от принципа на социалната и икономическа целесъобразност:

1. Цените на „социалните” стоки и услуги се пускат на много по-ниски стойности от себестойността им или са безплатни;

2. Цените на „луксозните” стоки и услуги, съответно се пускат с много по-високи стойности от тяхната себестойност по такъв начин, че „общата сумарна цена” да компенсира загубите от понижаването на цените за „социални” стоки и услуги.

За обосноваването и подкрепата на високите пазарни цени на „луксозните” стоки, те се пускаха в обеми, поддържащи техния постоянен дефицит и прекомерното търсене. Например, себестойността на лекия автомобил           ВАЗ 2101 беше 1950 рубли, а неговата цена на дребно беше 5 500 рубли. По такъв начин, купувайки този автомобил, работникът безвъзмездно вкарваше в държавната хазна 3 500 рубли, но тези пари в съветско време не пропадаха никъде, а се преразпределяха за заплащането на труда на работниците, произвеждащи евтини или безплатни социални стоки и услуги, в това число:

–         евтините услуги за транспорт и ЖКХ;

–         евтиния бензин, електроенергията и жизнено важните продуктови и промишлени стоки;

–         безплатните здравеопазване,образование и жилища.

По такъв начин:

Главната задача за функционирането на кръга на оборота на не наличните пари (безкасовия метод) осигуряваше организирането на оптимално, планово развитие на всички отрасли на народното стопанство, гарантиращи жизнените потребности на населението и суверенитета на страната.

 

Главните задачи за функционирането на кръга на оборота на наличните пари (плащането в брой) бяха:

1. Справедливото разпределяне на жизнено-необходимите стоки и услуги между населението на СССР.

2. Материално стимулиране изпълнението на установените планови показатели, за високо качество и дисциплина на труда.

В организациите и предприятията имаше ред за придобиване на луксозни стоки и получаване на жилища. Първи получаваха тези блага първенците в производството, а последни – изоставащите и недисциплинираните.

3. Поддържане на оптимален баланс на търсенето и предлагането на вътрешния пазар на стоки и услуги на равнище, изключващо инфлационни процеси.

Системата беше много справедлива – не принуждаваше никого да купува „луксозни” стоки, обратно, това се правеше въодушевено и с удоволствие, а направеното при покупката прекомерно плащане се връщаше на всеки в пакета от социални  стоки и услуги.

Забележка: Необходимо е да се отбележи, че в раздела на такива стоки влизаха цигарите и водката, търсенето на които независимо от всякакво повишаване на цените никога не падаше, дори при тяхното абсолютно изобилие. Тези стоки бяха обект на държавния монопол – за сметка от печалбите от тяхното реализиране се плащаха заплатите на военните и другите държавни служители. Наблюдавайки обемите на стокооборота и себестойността, тази продукция носеше свръх печалби. Особено водката. От някои данни себестойността на 1 литър водка е била 27 копейки, в същото време нейната средна цена в търговските обекти е била около 8 рубли за литър.

 

НАЧАЛО НА НОВ ЕТАП В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

  Две значителни събития завършват фазата на Втората световна война, ознаменувайки началото на нов етап в световната история:

–  на 8 септември 1944 година започва редовния обстрел на Лондон с немски управляеми балистични ракети ФАУ-2;

–  на 6 август 1945 година САЩ хвърлят атомна бомба в японския град Хирошима.

По такъв начин, на планетата са създадени и използвани (за сега независимо един от друг) дееспособни промишлени образци от принципно нови управляеми средства за използването на бойни заряди на далечно разстояние, както и нови бойни заряди с огромна разрушителна сила. Обединяването на тези две качества в един вид оръжие – управляема балистична ракета с ядрен заряд можеше да даде на нейния притежател  невиждани по-рано военно-стратегически възможности, както и гарантиране на безопастността му от всякаква външна заплаха. Това оръжие имаше голяма перспектива за развитие, както в достигане на целите, така и в увеличената поразяваща мощност на използвания заряд. Именно този фактор изостри до крайност следвоенната международна ситуация, понеже предизвика тласък на началото в надпреварата на ракетно-ядрените оръжия.

Надпреварата във въоръжаването е обективен, самоподкрепящ се процес, развиващ се по логиката на „противоборството между бронята и снаряда”, когато на създадените по-съвършени средства за поразяване,  вероятният противник е принуден да отговори със съответно ефективни средства за защита (и обратно) и така до безкрайност. При условията на притежаване от страните на „абсолютно” ракетно-ядрено оръжие, такова поведение на участниците в оръжейната надпревара е напълно разбираемо. Всеки се страхува, че нарушаването на съотношението на техните бойни възможности, може да доведе до унищожаване на неговата страна.

ЛОГИКА НА НАДПРЕВАРАТА ВЪВ ВЪОРЪЖАВАНЕТО

  Именно „сталинската икономическа система” осигури условия за подготовка на съветската икономика към неизбежната война. Съветският Съюз победи във Великата Отечествена война, но в резултат от надпреварата във стратегическото въоръжаване, непосредствено след нейния край, се оказа в трудно икономическо положение. Половината страна беше в руини и хроничен недостиг на трудови ресурси (във войната страната загуби 27 милиона от най-дееспособното население), а срещу нас стоеше целият западен свят.

Да не се изостава в надпреварата – това беше въпрос на живот, за това с нея беше принудена да се съобразява цялата страна. И „сталинската икономическа система” отново потвърди високата си ефективност. Именно, благодарение на нейните уникални свойства, на страната беше по силите великите научно-технически проекти и огромните икономически загуби, необходими за създаването на нови видове оръжие. Буквално от нулата се наложи да се изградят цели промишлени отрасли и научни направления – в първата половина на 50-те години бяха създадени две специализирани министерства, „съсредоточени” върху ракетно-ядрената тематика:

–         на 26.06.1953 г. – Министерството на средното машиностроене (МСМ) – специализиран отрасъл, който се занимаваше с разработката и производството на ядрени бойни заряди;

–         на 02.04.1955 г. – Министерството на общото машиностроене (МОМ) – специализиран отрасъл, който се занимаваше с разработката и производството на ракетно-космическа техника. Ракетно-ядрената надпревара предизвика рязко нарастване на потребността от алуминий и мощности,  продукцията от съществуващите алуминиеви заводи не стигаше. Алуминият е основният метал в сплавите от които се правят ракети, самолети и космически апарати, както и някои видове олекотени бронирани покрития, които ще се използват в условията на използване на ядрено оръжие. Ето защо организирането на неговото масово производство се превърна в първостепенна държавна задача. Алуминиевото производство е много енергоемко – за получаването на 1 тон алуминиеви заготовки са необходими загуби в размер на 17 хиляди киловат часа електроенергия, за това трябваше да се изградят мощни източници на електроенергия.

Страната се напрегна, „затегна пояса” и в центъра на Сибир бяха изградени Мощни хидроелектростанции (ГЕС):

–         Братската ГЕС (4500 МВт) – през 1954-67 г.;

–         Красноярската ГЕС (6000 МВт) – през 1956-71 г.;

–         Саяно-Шушенската ГЕС (6400 МВт) – през 1963-85 г.

Изградиха се големи алуминиеви заводи:

–         Братският алуминиев завод – през 1956-66 г.;

–         Красноярският алуминиев завод – през 1959 – 64 г.;

–         Саянският алуминиев завод – през 1975-85 г.

Във връзка с неотложните задачи по създаването на ракетно-ядрените стратегически оръжия, въпросът за осигуряването на изпълнението на необходимите материални и трудови ресурси беше поставен много остро. Свободни хора нямаше и те можеше да бъдат намерени като се вземат от други, по-маловажни през тези години направления – именно за това се свиха корабостроителните програми, извършваше се масово съкращаване на Въоръжените сили и други подобни мероприятия. Някои от отраслите и научните направления по обективни причини се изтикваха напред, други се изоставяха, но неумолимите закони на надпреварата във въоръжаването диктуваха условията си.

Да се очаква момента за пропорционално развитие на всички отрасли и направления, достатъчни за създаването на идеалното оръжие, беше и невъзможно някога. Макар, че от някакво оръжие за сдържане имаше необходимост за момента и то трябваше да се произведе веднага –  и то се произвеждаше благодарение на вече постигнатите научни, конструкторски и технологични възможности. По такъв начин, надпреварата във въоръжаването е преди всичко, надпревара на реалните икономически, организационни, научни и технологични възможности на държавата…

КОЛЕГИАЛНОСТТА, КАТО ОСНОВА ЗА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯТА ПО ВОЕННО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ

  Необходимостта от създаването на стратегически оръжия повлече след себе си използването на много сложни конструкции и технологии, които станаха отличителна черта на този нов етап и доведе до увеличаване пропорционално на съизпълнителите на отбранителните работи на всички равнища:

На висше равнище – в създаването и производството на конкретни образци стратегическо оръжие участват десетки организации и предприятия – съизпълнители, представляващи различни министерства и отдели.

На низово равнище – в създаването и производството дори и на най-незначителния елемент от конструкцията на конкретен образец, по правило, участват голям брой различни тесни специалисти от различните отдели (конструктори, технолози, химици и т.н.т.).

По такъв начин, създаването и производството на образци стратегическо морско оръжие се усложнява много от съвместната работа на многочислените колективи, представляващи различните отрасли и отдели (ракетчици, ядреници, корабостроители, металурзи, различни военни специалисти и т.н.т.). Посочената особеност при създаването на ново оръжие предизвика обективната необходимост за отработване на механизмите за приемане на съвместните решения, отчитаща взаимнопримливия баланс от възможностите на многобройните съизпълнители в посочената работа и интересите на Поръчителя (МО на СССР). Понеже без такъв механизъм съвместната колективна работа би била невъзможна, той беше отработен, създаден и идеално описан в многобройните нормативни документи.

В общ вид, съвместното решение е всякакъв организационно-технически документ, определящ начините и реда на решенията на всеки – технически, организационен или финансов проблем, с положените съгласувани подписи на заинтересуваните лица. Установеният механизъм за приемане на съвместни решения по военно-техническите въпроси беше задължителен за всяко ниво на компетентност – започващ от решението на вътрешно-цеховите проблеми на предприятието – подготовката на военната техника (на равнище военно представителство) и завършваше с решение на общодържавно ниво, в които стратегическите желания на военоначалниците се привеждаха в съответствие с реално съществуващите възможности на отраслите от съветската промишленост.

В първите следвоенни години към Министерския съвет на СССР под различни форми се създаваха и работеха подразделения, занимаващи се с координиране работата на отраслите от отбранителната промишленост. Накрая, на 6 декември 1957 г. беше създадена Комисията по военно-промишлените въпроси към Президиума на Министерския съвет на СССР. Това беше главният колегиален орган на страната, която осъществяваше координирането дейността на военно-промишления комплекс, чак до края на съветския период. Основната и най-ефективната форма за приемане на колективни решения по военно-техническите въпроси беше СГТ – Съвета на главните конструктори, действащ от 1947 година начело със  С П Коральов.

Посоченият орган е към Главния конструктор и се председателствува от него. СГК се състоял от Главните конструктори на съставните изделия в комплекса и е осъществявал междуведомствено координиране и техническата връзка по работата с всички предприятия и организации – съизпълнители. Решенията на СГК са били задължителни за всички органи. Въпросите по приемането на въоръжение образците военна техника се съгласували в хода на работата на междуведомствените комисии (МВК). Всяко решение на правителствено равнище винаги се основавало на десетки съвместни решения на по-ниски нива, които се взимали от квалифицирани специалисти по съставните части на общите проблеми. И във всяко от тези многочислени решения е имало своя истина и логика. По правило, това е било единственото възможно оптимално решение за този период от време, осланящо се на многобройните обективни фактори, отчитащо интересите и възможностите на всички участващи страни, част от които просто не са могли да разгледат, нито да осъзнаят „насоката” на настоящото време…

Опитвайки се да оценим дейността на нашите предшественици по текстовете от документите, трябва да имаме предвид, че върху приемането на  тези далечни организационни и военно-техически решения са влияели много, характерни за това време „разбиращи се от само себе си” съображения и фактори, които всички „подписници” еднакво са разбирали и са имали предвид, но поради тяхната очевидност за тях дори не се споменава. Трябва винаги да се помни, че не всяка мисъл, извадена от контекста на историческия период, може да бъде разбрана в друго време без допълнително разясняване.

РАЗРУШАВАНЕТО НА СЪВЕТСКАТА ФИНАНСОВА СИСТЕМА  И ПОГУБВАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА

  Както вече беше казано, двукръговата финансова система беше създадена през 30-те години на миналото столетие от умни хора, на чело с И В Сталин и това беше единствения възможен вариант за по нататъшно развитие на съветската икономика, осигуряваща жизнените потребности на населението и суверенитета на страната. Тези хора доказаха професионализма си и големите си делови качества още в годините на Революцията и Гражданската война, а в тежките години на първите петилетки и Великата Отечествена война осигуриха необходимите технически и организационни условия за победата над хитлеристка Германия.

Жизненият ресурс на тези хора, за съжаление, не беше безграничен. Хората  които разбираха, че тази система категорично не трябва да се пипа оставаха все по-малко.

През 1985 година на висшия партийно-държавен пост на Съветския Съюз застана човек, който като личност се оформи в следсталинските времена, в хода на „тайната” борба и партийно-апаратните интриги – това стана началото на края на съветската икономика и държава.

Всичко започна с глупавата борба с алкохолизма…

От спомените на бившия председател на Госплана (държавното планиране) на СССР Н Байбаков: „ По плана за 1985 година, приет преди антиалкохолното постановление, от реализацията на алкохолни напитки се очаквало да се получат 60 милиарда рубли печалба”. Това бяха именно тези налични пари с които се плащаха заплатите на военните и другите държавни служители. След реализирането на антиалкохолното постановление в държавната хазна беше получено през 1986 – 38, а през 1987 – 35 милиарда рубли. След това започна ха да развалят икономическите връзки със страните от СИВ, откъдето по цени на дребно в търговската мрежа през 1985 година постъпиха стоки за народно потребление на сума около 27 милиарда рубли. През 1987 година бяха изцяло унищожени базовите основи на съветската икономика:

–         Чрез „Закона за държавните предприятия (обединения)” през 1987 г. беше блокиран кръга на безкасовите пари – беше разрешено тяхното превръщане в налични пари;

–         Беше отменен държавния монопол върху външната търговия – от 1 януари 1987 г. такова право беше дадено на 20 министерства и на 70 големи предприятия.

След това всичко тръгна стремглаво на долу – започнаха да не стигат стоки, цените започнаха да се вдигат и започна инфлация. През 1989 година започнаха масовите стачки на миньорите… Напълно предсказуемо настъпи и август 1991 година, когато чрез действията на обраслите и неизбръснати столичани бяха разрушени последните устои, на създадения в интерес на целия трудов народ, съветска държава…

  Забележка: Прословутият „нефтен кран”, за който толкова обичат да говорят „демократите”, не е оказвало каквото и да е решаващо влияние за разрушаването на потребителския пазар, понеже с нефтодолари се купуваха потребителски стоки от капиталистическите страни, делът на които в общия обем на потребителския внос беше малък – около 17% (или приблизително през 1985 – 6, а през 1987 – 2 милиарда рубли).  Разчетите от страните на СИВ, от където идваше основното количество вносни стоки, се правеха във колективната му валута – „преводни рубли”.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ:

  1. Октомврийската Революция през 1917 година стана във връзка с невъзможността за по нататъшно икономическо развитие на Русия в условията на открит капиталистически пазар. Нейният краен резултат стана създаването на единствено възможната за нашето съществуване, „сталинска икономическа система”, основаваща се на двукръговия модел на парично обръщение, при задължителното условие закрила на вътрешния пазар от външна конкуренция. Този модел на икономиката потвърди ефективността си в предвоенните петилетки, във Великата Отечествена война и в епохата на надпревара за ракетно-ядрените оръжия.

2. От върха на съвременния исторически опит може смело да потвърдим, че именно притежаването на ракетно-ядрено оръжие е най-важният компонент в системата за осигуряване на реален суверенитет на държавата. И вече не предизвиква съмнение фактът, че военно-политическото ръководство на СССР през тези далечни години, не е сгрешило,концентрирайки всички налични ресурси за създаването и развитието именно на този вид оръжие. Именно този вид оръжие, придобито в наследство от СССР, е единственият гарант за държавния суверенитет на Русия.

3. За разрушаването на съветския държавен строй нямаше обективни причини и предпоставки. Причината за гибелта на СССР е в насилственото довеждане на съветската икономическа система в неработещ режим.

4. В условията на открития капиталистически пазар Русия няма икономическо бъдеще. По нататъшното суверенно съществуване на нашата Родина може да бъде осигурено само от връщането и към базовите основи на сталинската икономическа система (разбира се, технологията за връщане към сталинския икономически модел може предварително да се „изпита” в Новорусия).

Капитан I-ви ранг Владимир Леонидович Храмов,гр.Севастопол

                                         превод Милчо Александров

 

Tags: ,