КНДР УСПЕШНО ИЗСТРЕЛЯ ИЗКУСТВЕН СПЪТНИК НА ЗЕМЯТА

По този повод САЩ, Япония и Южна Корея твърдят, че този факт представлява заплаха срещу тях, защото изстрелването на спътника е станало с ракета за далечен обсег на действие. Те казват, че това изстрелване е „част от агресивните планове на Северна Корея”, реализацията на които ще им позволят да използват ядрено оръжие срещу една или няколко държави от посочените страни.

Разбира се, използването на този тип ракета, която беше изстреляна в орбита на земята за мирни цели (колко страни вече осъществиха това?), могат да носят и ядрени бойни глави. Но какво сега, да забраним ножа за чистене на картофи само защото на теория е възможно с него да бъде заклан някого?…

Реакцията на САЩ е крайно лицемерна. Не по-малко от триста американски ракети с ядрени бойни глави са разположени в Южна Корея, където се намират хиляди американски войници, заплашващи Севера. Почти всяка година в Южна Корея се провеждат големи военни учения”против възможна агресия от Севера”, в които взимат участие десетки хиляди американски войници.

През последните години се случиха няколко въоръжени инциденти в района на Корейския полуостров, отговорност за които носят Югът и САЩ, а не Северът(б.р. читателите на Комунистическа правда са запознати с тях МА). Всички здравомислещи хора разбират, че целият този шум на свърхдържавата и нейните съюзници не би струвала нищо, ако тези въоръжени до зъби страни не поставяха на Северна Корея лъжливото клеймо „държава на гоите”       (б.р. „гой” означава не евреин, обидно прозвище МА). И в този случай се извършва насилие върху истината.

След Корейската война (1950-1953 г.) КНДР последователно зове за сключване на мирен договор вместо примирие (около 60 години вече след края на войната официално Южна Корея е окупирана от САЩ, нейните правителства са марионетни и се намират в състояние на  война с КНДР. САЩ системно отказват да подпишат такъв договор (без да се смятат опитите на Клинтън, които бяха провалени от самите американци). КНДР предприема многочислени усилия за сключване на мир с Юга, за да може да се направи първата крачка по пътя на обединението на страната.

В КНДР е построен грамаден паметник на мира и обединението на Корея на главния път на юг от Пхенян. Той се издига като гигантски мост на автомагистралата с посока юг, представляващ две прегърнати жени. Този паметник убедително показва стремежа на привързаност към мира и обединението.

  „Ако Северна Корея действително има мирни намерения, то защо се „милитаризира”, за какво и е такава силна армия, защо разработват ядрено оръжие?”

Мирните намерения на КНДР са искрени, но те системно се отхвърлят от другата страна и са заплашвани многократно. Затова те се подготвят за отбранителна война. Севенокорейският народ може образно да се сравни с таралежа. Таралежът заостря бодлите си, когато го заплашват, макар че е много мило и симпатично животно.

Тези, които имат възможността да посетят Северна Корея, ще бъдат поразени от дружелюбието и спокойствието на хората. Но цялото население се подготвя за отразяването на външна агресия. Навсякъде има изградени дълбоки убежища и се събират стратегически запаси. Армията е мнго добре подготвена (в същото време тя успява да изгражда всичките големи обекти и инфраструктората на страната).

Всеки войник е обучен в случай на война и окупация да поеме командуването на 10 цивилни граждани за организиране на съпротива. Планините по демаркационната линия са като „швейцарско сирене” – те могат да отразят възможно нападение на врага, ако той посмее да навлезе на територията на КНДР.

Ако само се отбраняват, защо разработват ядрено оръжие?”

Регулярно виждаме военните паради на КНДР и демонстрацията на голям брой военни атрибути в тях. Те впечатляват, но севернокорейските лидери много добре знаят, че танковете много лесно могат да бъдат извадени от строя. Освен това, разходите за поддръжка и модернизиране на обикновените въоръжения са много големи. Затова в краят на деведесетте години северокорейците решиха да преминат към разработване на ядрено оръжие.

Те са убедени, че с помощта на няколко атомни бомби е възможно да сплашат САЩ и техните съюзници (особено Южна Корея), ще ги заставят да се откажат от замислите за война, още повече ядрена. Уроците от Ирак и Либия показват, че, ако тези страни действително притежаваха оръжие за масово поразяване, те нямаше да бъдат нападнати.

„Защо Северна Корея изразходва толкова много пари за въоръжаване против възможна война, когато техните хора гладуват?”

Продоволственият въпрос все още не е решен до край (на север полуостровът има малко обработваема земя, а да купуват продукти на световния пазар сега е доста скъпо занимание). Но този проблем съществува,все още, в отдалечените крайни райони (които, все по-успешно експериментират с отглеждането на картофи). Освен това, от продажбата на свои технологии и оръжие на трети страни те биха спечелили много пари. Но действително, защо КНДР не продава оръжие в такива страни от Третия свят, като Иран и Сирия, които се намират под пряката заплаха от империалистическа агресия? Оново ставаме свидетели на крещящо, несправедливо лицемерие. Нима Белгия, например, не печели богато от продажбата на оръжие (непосредствено или чрез посредници) на жестоки диктаторик ато тези на Саудитска Арабия? Нима Германия не продаде оръжие на на терористичната организация ОАК в Косово към края на 90-те? Нима британците и французите не доставяха и продължават да доставят оръжие и не обучаваха, и не продължават да обучават наемници – за т.н. „въстаници” в Либия и Сирия?

„Защо изстрелването на спътника от КНДР се осъжда даже и от КНР?”

Китай отдавна моли КНДР да не разработва ядрено оръжие, за да не се усилва напрежението в региона. В същото това време китайците потвърдиха пред севернокорейците, че никога няма да позволят  на никого да започне агресия против КНДР и няма да оставят такава агресия без отговор. Но севенокорейците държат на независимостта си и не желаят да се крият под китайския „атомен чадър”. На времето, през 60-те, китайците се отказаха от такъв „ядрен чадър” на Съветския Съюз (и КНДР, използва случая, да бъде една от първите страни, която призна правото на КНР да разработва собствено ядрено оръжие, така че, това което наблюдаваме днес – е неблагодарност от китайска страна!). Новата история показа, че през 60-те години китайците бяха прави. Западът се страхува от ядрената мощ на Китай.

Във всеки случай, можем да се съгласим или не с атомното оръжие на КНДР, но това не трябва да пречи на усилията на Северна Корея да изстрелва спътници за мирни цели и по този начин да развива икономиката на страната си (връзки, наблюдаване на метеорологичните особености,…). Нещо повече, трябва да се поощряват усилията на КНДР за укрепването на мира и обединението на Корея. Ние много добре знаем на какво е способен американският империализъм (Корейската война, атомните бомбардировки на японските градове, днешните агресивни войни по целия свят).

  Франс де Магд (Белгия)

Tags: