КУБА НА РЪБА НА БРЪСНАЧА

kuba

  Едва ли има честен човек, който да не се интересува от случващото се на Острова на свободата – Куба. При това гледните точки се групират най-вече около две диаметрално противоположни крайности. Едната поддържа мнението, че нищо особено не се е случило, а другата – че след 1991 г. в Куба е реставриран капитализма или най-малкото предстои да бъде реставриран, революцията е загинала и т.н. И двете гледни точки са далече от реалността.

Измененията, които станаха в икономиката на Куба след 1991 г. отчасти могат да се сравнят с НЕП-а в СССР през 1920 г. „Отчасти”, защото всяко сравнение на отделни страни и епохи едва ли е много коректно. Съветската НЕП се разглеждаше като нещо временно, временно отстъпление пред капитализма. В Куба, в периода 1990-2000 г. беше разрешено дребното частно предприемачество, в това число и в областта на преработката и продажбата на хранителни стоки, мобилна реализация на селскостопанската продукция, осъществяване на пасажерски и товарни превози, даване на жилища под наем и т.н. През 1912 г. броят на предприемачите в Куба е около 336 хиляди души (при 11 милиона население). Обаче пътят за капитала в средната и едра промишленост е затворен. Това ни позволява да констатираме, че Куба продължава да е социалистическа страна и общонародната собственост е доминираща в икономиката.

Защо се наложи кубинската комунистическа партия и правителството да създават предприемачески слой, да създават дребна буржоазия (която мечтае да стане едра), защо не можеше да се мине без това? Отговорът на този въпрос лежи в самата структура на кубинската икономика. След революцията от 1959 г. в Куба беше необходимо да се извърши индустриализация. Но тя се извършваше в много бавни темпове. Кубинското ръководство се оказа в плен на предложенията на хрушчовско-брежневското ръководство за международно разделение на труда. В случая с Куба това означаваше следното: Куба произвежда само това, в което се специализира и в замяна внася от другите социалистически страни това, което й е необходимо. До революцията Куба е изостанала страна и тя произвежда основно захарна тръстика. Така че се специализира в тази област и изнася за СССР и другите соц. страни захар. Тази система работи успешно до разпадането на СССР. Но когато СССР и световната социалистическа система бяха разрушени, експортът на захар рязко спадна, а заедно с това и възможностите на страната да внася необходимите й стоки. Така в Куба настъпи недостиг от хранителни продукти.

Като противоположен пример може да бъде дадено развитието на КНДР. Там навреме се отказаха от разделението на труда и преминаха към строителство на социализма чрез опора на собствените сили. В резултат днес в КНДР се произвеждат автомобили, трактори, автобуси, тролейбуси и изобщо всичко, което е нужно за нормалния живот на хората.

На Ф. Кастро му се наложи да премине на Кубинската НЕП. Така на кубинците живеещи извън страната беше разрешено да правят парични преводи за своите роднини в Куба. Това създаде условия част от населението да живее за сметка на помощите от други държави. Туристическият бранш отвори широко вратите си за чуждестранни туристи, а с това и за проникване на чужда идеология. Възникнаха цели отрасли ориентирани към обслужване на чужденците, разви се и проституцията. Все в тази насока беше разрешено и дребното предприемачество.

Проектът за нова Конституция закрепва станалите промени. Така освен социалистическа държавна собственост, кооперативна собственост, лична собственост и собственост на дребните земеделци, новата конституция допуска и съществуването на частна собственост. Какво означава това? Няма ли това да доведе до постепенно реставриране на капитализма? За да се отговори на този въпрос е нужно да се обърне внимание на още един аспект на изменението на конституцията, макар и не толкова важен както въпроса със собствеността. В предишната конституция се казва, че брак може да бъде сключен между мъж и жена. В проекта за новата конституция се казва, че бракът е доброволен съюз между двама души без да се казва от какъв пол са. Значи ли това, че в Куба ще започне масово сключване на еднополови бракове? Специалистите са на мнение, че това няма да се случи. Главната причина е, че в Куба, както и в другите латиноамерикански страни се отнасят крайно негативно към хомосексуализма, да не говорим за сключването на такива бракове. Затова и никакви масови гейбракове не се очакват. Но защо са нужни тези корекции в брачната сфера? Отговорът е в условията, в които попадна Куба след разпада на Световната социалистическа система, в новата международна обстановка. Крайно враждебни са отношенията на Куба само със САЩ. С другите капиталистически страни Куба се стреми да поддържа нормални икономически отношения и даже приятелство. Иначе аграрната страна няма да оцелее. Още преди няколко десетилетия, когато Куба не дружеше с капиталистически страни, в нея, както и в другите соц.страни хомосексуализмът беше наказуем. В капиталистическите страни обратно – гей браковете се легитимират. И в рамките на „сближение” с другите страни през 2010 г. Ф. Кастро  изрази съжаление за преследването на хомосексуалистите в Куба.

По такъв начин ние днес виждаме декларативни изменения в кубинската конституция, които едва ли ще доведат до радикална промяна на кубинската действителност. Същото важи и по въпроса с частната собственост. За да подобри икономическите си отношения с капиталистическите страни кубинското ръководство беше принудено да се откаже от образа си на „ляв екстремист”.

Тук обаче възниква един въпрос. Няма ли подобни отстъпки пред капитализма да доведат до необратими промени към по-лошо в Куба? Няма ли след декларациите да последват реални разрушителни „реформи”? В тази връзка нека си спомним изказването на Фидел Кастро: „Аз много добре помня как след разпада на СССР към мен се обърнаха много хора със съвети как да се действа, за да може Куба да оцелее – по същество да направя същите грешки и глупости, които направиха другите. Отивам аз на някаква среща, например инагурация, там винаги се събират определени личности,… идват и другите латиноамерикански лидери – всички със съвети към мен какво е нужно да се направи за Куба. Аз ги слушах с уважение, обсъждах въпроса така, както имаше смисъл … и оставах непоколебим.”

Всъщност от 1991 г. насам Куба, образно казано, се движи по ръба на бръснача. Правейки отстъпки (за допустимостта на които  може и е нужно да се спори), тя в основното запазва социалистическите завоевания и не се хвърля в капиталистическия кошмар.

Проектът за нова  конституция определя Куба като социалистическа държава. Комунистическата партия запазва своята ръководна роля в обществото и държавата.

„Днешната конституция, приета преди 42 г., при национални и международни условия коренно различни от днешните, се нуждае от реформиране, за да актуализира социално-икономическите преобразования, проведени в съответствие с Решенията на Шестия и Седмия конгрес на Комунистическата партия на Куба… При това за всеки гражданин трябва да е ясно, че необходимостта и мащабите на промените, които ние трябва да направим в новата конституция, гарантират не преразглеждане на социализма, а приемственост на Революцията.” – това са думи на Раул Кастро от месец юли 2018 г.

И така, песимистите предричат разпад на социалистическия строй в Куба още от 1991 г. И сега продължават да предричат същото.

Остава да пожелаем на кубинците и днешните песимистични прогнози да не се сбъднат. Да пожелаем Куба да издържи на днешното капиталистическо обкръжение, да се запази като Остров на свободата, да дочака новия световен революционен подем. Но това няма да стане без борба.

Превод Вл. Цеков

Tags: