ПОЯВА НА ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯ И ИСТОРИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ

stalin

Думата диалектика произлиза от гръцката дума „диалего“, което значи беседвам, полемизирам. Под думата диалектика в древността са разбирали изкуството да се добереш до истината чрез разкриване противоречията в съжденията на противника и преодоляването на тия противоречия. В древността някои философи са смятали, че разкриването на противоречията в мисленето и сблъсък на противоположните мнения е най-доброто средство за откриване на истината. Този диалектически начин на мислене, разпространен по-късно върху природните явления, се превръща в диалектически метод за познаване на природата, който разглежда явленията на природата като вечно движещи се и променящи се, а развитието на природата – като резултат от развитието на противоречията в природата, като резултат от взаимодействието на противоположните сили в природата.

В основата си диалектиката е право противоположна на метафизиката.

Диалектическият материализъм е мироглед на марксистко-ленинската партия. Той се нарича диалектически материализъм, защото неговият подход към явленията на природата, неговия метод за изучаване явленията на природата, неговия метод за познаване тези явления е диалектически, а неговото тълкуване на природните явления, неговото разбиране на природните явления, неговата теория е материалистическа.

Историческият материализъм е разпростиране принципите на диалектическия материализъм върху изучаването на обществения живот, прилагане принципите на диалектическия материализъм към явленията на обществения живот, към изучаването на обществото, към изучаването историята на обществото.

В своя диалектически метод, Маркс и Енгелс се опират обикновено на Хегел като на философ, който е формулирал основните черти на диалектиката. Но това не значи, че диалектиката на Маркс и Енгелс е тъждествена с диалектиката на Хегел. Маркс и Енгелс взимат от диалектиката на Хегел само нейното „рационално зърно“, като изхвърлят хегеловата идеалистическа обвивка и развиват диалектиката по-нататък, за да и́ придадат съвременен научен вид.

„Моят диалектически метод – казва Маркс – в основата си не само че се различава от хегеловия, но е негова права противоположност. За Хегел процесът на мисленето, който той под наименованието идея превръща даже в самостоятелен субект, е демиург (творец) на действителното, което съставлява само неговата външна проява. За мене, напротив, идеалното не е нищо друго освен материалното, присадено в човешката глава и преобразувано в нея“ (К. Маркс, Послесловие към второто немско издание на І-я том на „Капитала“).

Представяйки своя материализъм, Маркс и Енгелс се позовават обикновено на Фойербах като на философ, материалист. Но това не означава, че материализмът на Маркс и Енгелс е тъждествен с материализма на Фойербах. Всъщност Маркс и Енгелс взимат от материализма на Фойербах неговото „основно зърно“, като го развиват  в научно-философска теория на материализма и като отхвърлят неговите идеалистически и религиозно-етически наслоения. Известно е, че Фойербах, е  материалист, който е въставал против името материализъм. Енгелс неведнъж е заявявал, че Фойербах, „въпреки материалистическата си основа, още не се е освободил от старите идеалистически вериги“, че „действителният идеализъм на Фойербах се проявява веднага, щом се доближим до неговата етика и философия на религията“ (К. Маркс и Ф. Знгельс, т. XIV, стр. 652-654).

В основата си диалектиката е право противоположна на метафизиката.

В противоположност на метафизиката диалектиката изхожда от това, че на предметите в природата, на явленията в природата са свойствени вътрешни противоречия, понеже всички те имат своя отрицателна и положителна страна, свое минало и бъдеще, свое, което отживява, и свое, което се развива, че борбата между тези противоположности, борбата между старото и новото, между отмиращото и зараждащото се, между отживяващото и развиващото се изпълва вътрешното съдържание на процеса на развитието, вътрешното съдържание на превръщането количествените изменения в качествени.

Затова диалектическият метод смята, че процесът на развитието от низшето към висшето протича не като хармонично разгръщане на явленията, а като разкриване на противоречията, свойствени на предметите и явленията, като „борба“ между противоположните тенденции, действащи въз основа на тия противоречия.

„Диалектиката – казва Ленин – в истинския смисъл на думата е изучаване на противоречието в самата същност на предметите“ (Ленин, „Философские тетради“, стр. 263). И по-нататък:

„Развитието е „борба“ на противоположностите“ (Ленин, т. XIII, стр. 301).

Ако в света няма изолирани явления, ако всички явления са свързани помежду си и се обуславят едно от друго, ясно е, че всеки обществен строй и всяко обществено движение в историята трябва да се преценява не от гледна точка на „вечната справедливост“ или на някаква друга предвзета идея, както това вършат често историците, а от гледна точка на условията, които са породили тоя строй и това обществено движение и с които те са свързани.

Робовладелският строй за съвременните условия е безсмислица, противоестествена глупост. Робовладелският строй в условията на разлагащия се първобитно-общинен строй е напълно понятно и закономерно явление, тъй като той означава крачка напред в сравнение с първобитно-общинния строй.

Искането за буржоазнодемократическа република в социалистически условия в социалистическа страна е безсмислено и контрареволюционно искане, защото буржоазната република в сравнение със социалистическата република е крачка назад.

Всичко зависи от условията, мястото и времето.

Ясно е, че без такъв исторически подход към обществените явления е невъзможно съществуването и развитието на историческата наука, защото само такъв подход избавя историческата наука от превръщането и́ в хаос от случайности и в куп от най-нелепи грешки, като например програмите на буржоазни политолози от рода на Бжежински и Фукояма, които в своята реакционност надминават своя идеен предшественик Шопенхауер.

Ако светът се намира в непрекъснато движение и развитие, ако отмирането на старото и нарастването на новото е закон на развитието, ясно е, че няма вече „непоклатими“ обществени строеве, „вечни принципи“ на частната собственост и експлоатацията, „вечни идеи“ за подчинение на селяните от помешчиците, на работниците от капиталистите.

Значи капиталистическият строй може да се замени със социалистическия строй също така, както капиталистическият строй замени на времето си феодалния строй.

Трябва да се ориентираме не към ония слоеве на обществото, които не се развиват повече (едри земевладелци и капиталисти), а към ония слоеве, които се развиват, имат бъдеще (работническата класа, интелигенцията и всички хора на наемния труд).

За да не грешим в политиката, трябва да гледаме напред, а не назад.

Ако преминаването на бавните количествени изменения в бързи и внезапни качествени промени е закон на развитието, ясно е, че революционните преврати, извършвани от потиснатите класи, са съвършено естествено и неизбежно явление.

Това означава, че е необходимо не да се замазват противоречията на капиталистическия ред, а да се разкриват и разгръщат, не да се гаси класовата борба, а да се довежда тя докрай.

За да не грешим в политиката, трябва да провеждаме непримирима класова пролетарска политика, а не реформистка политика на хармония между интересите на пролетариата и буржоазията,  не съглашателска политика на „врастване“ на капитализма в социализма.

Така стои въпросът с марксисткия диалектически метод, ако той се  приложи към обществения живот,   към историята на обществото.

Що се отнася до марксисткия философски материализъм, в основата си той е право противоположен на философския идеализъм.

2.Марксисткият философски материализъм се характеризира със следните основни черти: а) В противоположност на идеализма, който смята, че светът е въплъщение на „абсолютната идея“, на „световния дух“, на „съзнанието“ – философският материализъм на Маркс изхожда от това, че светът по природата си е материален, че многообразните явления в света са различни видове движеща се материя, че взаимната връзка и взаимната обусловеност на явленията, откривани благодарение на диалектическия метод, представляват закономерности на развитието на движещата се материя, че светът се развива според законите на движението на материята и не се нуждае от никакъв „световен дух“.

„Материалистическият мироглед – казва Енгелс –означава разбиране на природата такава, каквато е тябез всякакви странични прибавки“ (К. Маркс и Ф. Знгельс, т. XIV, стр. 651).

Като засяга материалистичния възглед на древния философ Хераклит, според който „светът,  не е създаден от никакви богове и от хората, а е бил, е и ще бъде вечно жив огън, който закономерно се възпламенява и закономерно угасва“, Ленин казва: „Много хубаво изложение на принципите на диалектическия материализъм“ (Ленин, „Философские тетради“, стр. 318).

б) В противоположност на идеализма, който твърди, че реално съществува само нашето съзнание, че материалният свят, битието, природата съществува само в нашето съзнание, в нашите усещания, представи, понятия – марксисткият философски материализъм изхожда от това, че материята, природата, битието представлява обективна реалност, съществуваща вън и независимо от съзнанието, че материята е първична, тъй като тя е източникът на усещанията, на представите, на съзнанието, а съзнанието е вторично, производно, тъй като то отразява материята, е отражение на битието, че мисленето е продукт на материята достигнала в своето развитие висока степен на съвършенство, а именно – продукт на мозъка, а мозъкът е орган на мисленето, и че поради това не може да отделяме мисленето от материята, ако не искаме да изпаднем в груба грешка.

„Висшият въпрос на цялата философия – казва Енгелс – е въпросът за отношението на мисленето към битието, на духа към природата… Философите се разделят на два големи лагера според това, как отговарят на този въпрос. Ония, които твърдят, че духът е съществувал преди природата… образуват идеалистическия лагер. Онези пък, които приемат за основно начало природата, се присъединяват към различните школи на материализма“ (К. Маркс, Избранные произведения, т. I, стр. 329).

И по-нататък:

„Вещественият, сетивно възприеманият свят, към който принадлежим самите ние, е единственият действителен свят… Нашето съзнание и мислене, колкото и да изглеждат свръхсетивни, са продукт на веществен, телесен орган – мозъка. Не материята е продукт на духа, а сам духът е само висш продукт на материята“ (пак там, стр. 332). Засягайки въпроса за материята и мисленето, Маркс казва:

„Не може да се отдели мисленето от материята, която мисли. Материята е субект на всички промени“ (пак там, стр. 302).

Характеризирайки марксисткия философски материализъм, Ленин казва:

„Материализмът изобщо признава обективно реалното битие (материята) независимо от съзнанието, от усещането, от опита… Съзнанието… е само отражение на битието, в най-добрия случай приблизително вярно (адекватно, идеално-точно) негово отражение“ (Ленин, т. XIII, стр. 266-267). И по-нататък:

„Материята е онова, което действайки върху нашите сетивни органи, произвежда усещане; материята е обективна реалност, породена чрез усещането… Материята, природата, битието, физическото е първичното, а духът, съзнанието, усещането, психическото е вторичното“ (пак там, стр. 119-120).

„Картината на света е картина на това, как материята се движи и как“материята мисли“„ (пак там, стр. 288).

„Мозъкът е орган на мисълта“ (пак там, стр. 125).

в) В противоположност на идеализма, който оспорва възможността да се познае светът и неговите закономерности, който не вярва в достоверността на нашите знания, не признава обективната истина и смята, че светът е пълен с „неща в себе си“, които не могат никога да бъдат познати от науката – марксисткият философски материализъм изхожда от това, че светът и неговите закономерности са напълно познаваеми, че нашите знания за законите на природата, проверени от опита, от практиката, са достоверни знания, представляват обективни истини, че в света няма непознаваеми неща, а има само неща, които са още непознати, които ще бъдат разкрити и опознати със силите на науката и практиката.

Критикувайки принципа на Кант и на другите идеалисти за непознаваемостта на света и за непознаваемите „неща в себе си“ и защитавайки известния принцип на материализма за достоверността на нашите знания, Енгелс пише:

„А най-решителното опровержение на тези, както и на всички други философски извъртания, се съдържа в практиката, именно в експеримента и в индустрията. Ако ние можем да докажем правилността на нашето разбиране на дадено природно явление с това, че ние самите го произвеждаме, пораждаме го от неговите условия, заставяме го при това да служи на нашите цели, то с Кантовото неуловимо „нещо в себе си“ е свършено. Химическите вещества, които се образуват в телата на животните и растенията, си оставаха такива „неща в себе си“, докато органическата химия не започва да ги изготвя едно след друго; по такъв начин „нещото в себе си“ се превръщаше в нещо за нас, както например ализаринът – боядисващото вещество на броша [брош – растение, от чиито корени се добива багрилното извънредно устойчиво вещество ализарин – Прев.], което ние сега получаваме не от корените на броша, който расте в полето, а много по-евтино и по-просто – от каменовъгления катран. Слънчевата система на Коперник в течение на триста години, си оставаше хипотеза, във висша степен вероятна, но все пак хипотеза. А когато Леверие, въз основа на данните на тази система, не само доказа, че трябва да съществува още една, неизвестна дотогава планета, но и определи чрез изчисления мястото, което тя заема в небесното пространство, и когато след това Гале действително намери тази планета, системата на Коперник беше доказана“ (К. Маркс, Избранные произведения, т. I, стр. 330).

Обвинявайки Богданов, Базаров, Юшкевич и другите привърженици на Мах във фидеизъм и защищавайки известния принцип на материализма, че нашите научни знания за закономерностите в природата са достоверни, че законите на науката представляват обективна истина, Ленин казва:

„Съвременният фидеизъм (идеалистическо философско течение, което дава преднина на вярата пред знанието) съвсем не отхвърля науката; той отхвърля само „прекомерните претенции“ на науката, именно претенцията за обективна истина. Ако обективна истина съществува (както мислят материалистите), ако естествознанието, отразявайки външния свят в“опита“ на човека, единствено само е способно да ни дава обективната истина, то всякакъв фидеизъм се отхвърля безусловно“ (Ленин, т. XIII, стр. 102).

Такива са накратко характерните черти на марксисткия философски материализъм.

Лесно е да се разбере какво грамадно значение има разпространението принципите на философския материализъм върху изучаването на обществения живот, върху изучаването историята на обществото; какво грамадно значение има прилагането на тези принципи към историята на обществото, към практическата дейност на партията на пролетариата.

Ако връзката между явленията в природата и тяхната взаимна обусловеност представляват закономерности на развитието на природата, от това произтича, че връзката и взаимната обусловеност на явленията в обществения живот представляват също така не нещо случайно, а са закономерности на развитието на обществото.

Значи общественият живот, историята на обществото престава да бъде натрупване на „случайности“, тъй като историята на обществото става закономерно развитие на обществото, а изучаването историята на обществото се превръща в наука.

Значи практическата дейност на партията на пролетариата трябва да се основава не на добрите пожелания на „бележитите личности“, не на изискванията на „разума“, на „всеобщия морал“ и т. н., а на закономерностите на развитието на обществото, на изучаването на тези закономерности.

По-нататък. Ако светът е познаваем и нашите знания за законите на развитието на природата са достоверни знания, имащи значение на обективна истина, то оттук следва, че общественият живот, развитието на обществото е също познаваемо, а данните на науката за законите на развитието на обществото са достоверни данни, имащи значение на обективни истини.

Значи науката за историята на обществото, въпреки цялата сложност на явленията на обществения живот, може да стане също такава точна наука, както да речем биологията – способна да използва законите на развитието на обществото за практическо приложение.

Значи в своята практическа дейност партията на пролетариата трябва да се ръководи не от някакви случайни мотиви, а от законите на развитието на обществото, от практическите изводи от тези закони.

Значи социализмът от мечта за по-добро бъдеще на човечеството се превръща в наука.

Значи връзката между науката и практическата дейност, връзката между теорията и практиката, тяхното единство трябва да стане пътеводна звезда за партията на пролетариата.

По-нататък. Ако природата, битието, материалният свят са първичното, а съзнанието, мисленето – вторичното, производното, ако материалният свят представлява обективна реалност, съществуваща независимо от съзнанието на хората, а съзнанието е отражение на тази обективна реалност, то от това следва, че материалният живот на обществото, неговото битие също е първично, а неговият духовен живот – вторично, производно, че материалният живот на обществото е обективна реалност, съществуваща независимо от волята на хората, а духовният живот на обществото е отражение на тази обективна реалност, отражение на битието.

Значи, източникът, от който се формира духовният живот на обществото, източникът, от който произхождат обществените идеи, обществените теории, политическите възгледи, политическите институции, трябва да се търси не в самите идеи, теории, възгледи, политически институции, а в условията на материалния живот на обществото, в общественото битие, отражение на което са тия идеи, теории, възгледи и т.н.

Значи, ако в различните периоди от историята на обществото се наблюдават различни обществени идеи, теории, възгледи, политически институции, ако при робовладелския строй срещаме едни обществени идеи, теории, възгледи, политически институции, при феодализма – други, при капитализма – трети, това се обяснява не с „природата“, не със „свойството“ на самите идеи, теории, възгледи, политически институции, а с различните условия на материалния живот на обществото, в различните периоди на общественото развитие.

Каквото е битието на обществото, каквито са условията на материалния живот на обществото – такива са и неговите идеи, теории, политически възгледи и политически институции.

Във връзка с това Маркс казва:

„Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание“ (К. Маркс, Избранные произведения, т.І стр. 269).

Значи, за да не грешим в политиката и да не изпаднем в положението на празни мечтатели, партията на пролетариата в своята дейност трябва да изхожда не от отвлечените „принципи на човешкия разум“, а от конкретните условия на материалния живот на обществото като решаваща сила на общественото развитие, не от добрите пожелания на „великите хора“, а от реалните нужди на развитието на материалния живот на обществото.

Пропадането на утопистите, включително и на народниците, анархистите, есерите, се обяснява между другото с това, че те не признаваха решаващата роля на условията на материалния живот на обществото в развитието на обществото и изпадайки в идеализъм, строяха своята практическа дейност не върху основата на нуждите, на развитието на материалния живот на обществото, а независимо от тях и въпреки тях строяха върху основата на „идеални планове“ и „всеобхващащи проекти“, откъснати от реалния живот на обществото.

Силата и жизнеността на марксизма-ленинизма се състои в това, че в своята практическа дейност той се опира именно на нуждите за развитието на материалния живот на обществото, като не се откъсва никога от реалния живот на обществото.

От думите на Маркс обаче не следва, че обществените идеи, теории, политически възгледи и политически институции нямат значение в живота на обществото, че те не произвеждат обратно въздействие върху общественото битие, върху развитието на материалните условия на обществения живот. Ние говорихме тук досега само за произхода на обществените идеи, теории, възгледи и политически институции, за тяхното възникване, за това, че духовният живот на обществото е отражение на условията на неговия материален живот. Що се отнася до значението на обществените идеи, теории, възгледи и политически институции, що се отнася до тяхната роля в историята, историческият материализъм не само не отрича, а, напротив, подчертава тяхната сериозна роля и значение в живота на обществото, в историята на обществото.

Обществените идеи и теории биват различни. Има стари идеи и теории, отживели времето си, които служат на интересите на отживяващите сили на обществото. Тяхното значение се състои в това, че те спъват развитието на обществото, неговото движение напред. Има и нови, прогресивни идеи и теории, които служат на интересите на прогресивните сили на обществото. Тяхното значение се състои в това, че те облекчават развитието на обществото, неговото движение напред, при което те придобиват толкова по-голямо значение, колкото по-точно отразяват нуждите на развитието на материалния живот на обществото.

Новите обществени идеи и теории възникват само след като развитието на материалния живот на обществото е поставило пред обществото нови задачи. Но след като възникнат, те стават сериозна сила, която облекчава разрешаването на новите задачи, поставени от развитието на материалния живот на обществото, която облекчава движението на обществото напред. Тук именно се и проявява великото организиращо, мобилизиращо и преобразуващо значение на новите идеи, новите теории, новите политически възгледи, новите политически институции. Новите обществени идеи и теории затова и възникват, защото са необходими за обществото, защото без тяхната организираща, мобилизираща и преобразуваща работа е невъзможно да бъдат разрешени назрелите задачи на развитието на материалния живот на обществото. Възникнали върху базата на новите задачи, поставени от развитието на материалния живот на обществото, новите обществени идеи и теории си пробиват път, стават притежание на народните маси, мобилизират ги, организират ги против отживяващите сили на обществото и по такъв начин облекчават събарянето на отживелите сили на обществото, които спъват развитието на материалния живот на обществото.

Така обществените идеи, теории и политически институции, възникнали върху базата на назрелите задачи на развитието на материалния живот на обществото, на развитието на общественото битие – сами въздействат след това върху общественото битие, върху материалния живот на обществото, като създават условия, необходими за окончателното разрешаване назрелите задачи на материалния обществен живот и за да се направи възможно по-нататъшното му развитие.

Във връзка с това Маркс казва:

„Теорията става материална сила, щом тя завладее масите“ (К. Маркс и Ф. Знгельс, т. I, стр. 406).

Значи, за да може да въздейства върху условията на материалния живот на обществото и да ускори тяхното развитие, да ускори тяхното подобрение, партията на пролетариата трябва да се опре на такава обществена теория, на такава обществена идея, която правилно отразява нуждите на развитието на материалния обществен живот и поради това е способна да приведе в движение широките народни маси, способна е да ги мобилизира и да организира от тях великата армия на пролетарската партия, готова да разбие реакционните сили и да прокара път за прогресивните сили на обществото.

Поражението на „икономистите“ и меншевиките се обяснява между другото с това, че те не признаваха мобилизиращата, организираща и преобразуваща роля на прогресивната теория, на прогресивната идея, и изпадайки във вулгарен материализъм, свеждаха тяхната роля почти до нула и следователно обричаха партията на пасивност, на жалко съществувание.

Силата и жизнеспособността на марксизма-ленинизма се състои в това, че той се опира на прогресивна теория, която правилно отразява нуждите на развитието на материалния живот на обществото, издига теорията на подобаващата и́ висота и смята за свой дълг да използва докрай нейната мобилизираща, организираща и преобразуваща сила.

Така историческият материализъм решава въпроса за отношението между общественото битие и общественото съзнание, между условията на развитието на материалния живот и развитието на духовния живот на обществото.

 

  1. Исторически материализъм.

Остава да се изясни въпросът: какво трябва да се разбира от гледна точка на историческия материализъм под „условия на материалния живот на обществото“, които в последна сметка определят физиономията на обществото, неговите идеи, възгледи, политически институции и т. н.

И наистина – какви са тия „условия на материалния живот на обществото“, какви са техните отличителни черти?

Без съмнение, в понятието „условия на материалния живот на обществото“ влиза преди всичко окръжаващата обществото природа, географската среда, която е едно от необходимите и постоянни условия на материалния живот на обществото и, разбира се, влияе върху развитието на обществото. Каква е ролята на географската среда в развитието на обществото? Не е ли географската среда онази главна сила, която определя физиономията на обществото, характера на обществения строй на хората, преминаването от един строй към друг?

Историческият материализъм отговаря на тоя въпрос отрицателно.

Географската среда безспорно е едно от постоянните и необходими условия за развитието на, обществото и тя, разбира се, влияе върху развитието на обществото – тя ускорява или забавя хода на общественото развитие. Но нейното влияние не е определящо влияние, тъй като промените и развитието на обществото се извършват несравнено по-бързо отколкото промените и развитието на географската  среда. В продължение на три хиляди години в Европа са успели да се сменят три различни обществени строя: първобитно-общинният строй, робовладелският строй и феодалният строй, а в източната част на Европа, в СССР и Азия се смениха даже четири обществени строя. Между това през същия период географските условия в Европа или съвсем не са се изменили, или са се изменили толкова незначително, че географията се отказва даже да говори за това. И това е разбираемо. За що-годе сериозни промени на географската среда се изискват милиони години, докато даже за най-сериозните промени на обществения строй на хората са достатъчни няколко стотин или една-две хиляди години.

Но от това следва, че географската среда не може да бъде главна причина, определяща причина на общественото развитие, защото онова, което си остава почти неизменно в продължение на десетки хиляди години, не може да бъде главна причина за развитието на това, което преживява коренни промени в продължение на стотици години.

По-нататък, без съмнение, нарастването на населението, една или друга гъстота на населението също влиза в понятието „условия на материалния живот на обществото“, защото хората са необходим елемент от условията на материалния живот на обществото и без наличието на известен минимум хора не може да има никакъв материален живот на обществото. Не е ли нарастването на населението оная главна сила, която определя характера на обществения строй на хората?

Историческият материализъм отговаря на този въпрос също така отрицателно.

Разбира се, нарастването на населението влияе върху развитието на обществото, улеснява или забавя развитието на обществото, но то не може да бъде главната сила за развитието на обществото и неговото влияние върху развитието на обществото не може да бъде определящо влияние, тъй като нарастването на народонаселението само по себе си не дава ключа за обяснението на въпроса, защо даден обществен строй се сменя именно от такъв нов строй, а не от някакъв друг, защо първобитно-общинният строй се сменя именно от робовладелския строй, робовладелският строй от феодалния, феодалният от буржоазния, а не от някакъв друг строй.

Ако нарастването на населението беше определяща сила на общественото развитие, по-голямата гъстота на населението би трябвало да извика на живот непременно съответно по-висш тип обществен строй. В действителност обаче това не се наблюдава. Гъстотата на населението в Индия е четири пъти по-голяма отколкото в САЩ, обаче САЩ от гледна точка на общественото развитие стоят по-високо от Индия, тъй като  Индия дълги години беше колония, докато САЩ отдавна са достигнали най-високия стадий на капиталистическото развитие. Но от това следва, че нарастването на населението не е и не може да бъде главната сила на развитието на обществото, определяща характера на обществения строй, физиономията на обществото.

В такъв случай, коя е главната сила в системата на условията на материалния живот на обществото, която определя физиономията на обществото, характера на обществения строй, развитието на обществото от един строй към друг? Историческият материализъм смята за такава сила начина за добиване средствата за живот, необходими за съществуванието на хората, начина на производство на материални блага – храна, облекло, обуща, жилища, топливо, оръдия за производство и т. н., – необходими за да може обществото да живее и да се развива.

За да се живее, са необходими  храна, облекло, обуща, жилища, топливо и т.н., за да се набавят тези материални блага,  те трябва да се произвеждат, а за да се произведат, трябват оръдия за производство, с помощта на които хората произвеждат храна, облекло, обуща, жилища, топливо и т.н., нужно е умение да се произвеждат тези оръдия, нужно е и умение хората да си служат с тези оръдия.

Оръдията за производство, с помощта на които се произвеждат материалните блага, хората, които задвижват оръдията за производството и които, благодарение на известен производствен опит и известни трудови навици, осъществяват производството на материалните блага – всички тези елементи, заедно взети, съставляват производителните сили на обществото.

Но производителните сили съставляват само едната страна на производството, едната страна на начина на производството, която изразява отношението на хората към предметите и силите на природата, които се използват за произвеждане на материални блага. Другата страна на производството, другата страна на начина на производството – това са отношенията на хората едни към други в процеса на производството, производствените отношения на хората. Хората водят борба с природата и използват природата за произвеждане на материални блага не изолирано един от друг, не като откъснати един от друг индивиди, а съвместно, в групи, в общества. Затова производството всякога и при всички условия е обществено производство. Осъществявайки производството на материални блага, хората установяват помежду си едни или други взаимоотношения вътре в производството, едни или други производствени отношения. Тези отношения могат да бъдат отношения на сътрудничество и взаимна помощ на хора, свободни от експлоатация, те могат да бъдат отношения на господство и подчинение, те могат да бъдат,  преходни отношения от една форма на производствени отношения към друга форма. Но какъвто и характер да имат производствените отношения, те съставляват – винаги и при всички строеве – също такъв необходим елемент на производството, както и производителните сили на обществото.

„В производството – казва Маркс – хората въздействат не само на природата, но и един на друг. Те не могат да произвеждат, без да се обединяват по известен начин за съвместна дейност и за взаимна обмяна на своята дейност. За да произвеждат, хората влизат в определени връзки и отношения и само чрез тези обществени връзки и отношения съществува и тяхното отношение към природата, съществува производство“ (К. Маркс и Ф. Знгельс, т. V, стр. 429).

Следователно производството, начинът на производството обхваща както производителните сили на обществото, така и производствените отношения на хората, като по такъв начин се осъществява тяхното единство в процеса на производството на материалните блага.

б) Първата особеност на производството се състои в това, че то никога не се задържа за дълъг период на една точка, а се намира винаги в състояние на промени и развитие, при което промените в начина на производството предизвикват неизбежно промяна на целия обществен строй, на обществените идеи, политическите възгледи и политическите институции – предизвикват преустройство на цялата обществена и политическа структура. При различните степени от развитието хората си служат с различни начини на производство, или казано по-грубо – водят различен начин на живот. При първобитната община съществува един начин на производство, при робството – друг начин на производство, при феодализма – трети начин на производство и т.н. Съобразно с това и общественият строй на хората, техният духовен живот, техните възгледи и техните политически институции са различни.

Какъвто е начинът на производството в обществото – такова е  и самото общество, такива са неговите идеи и теории, политически възгледи и институции.

Или казано по-грубо: какъвто е начинът на живеене на хората – такъв е и начинът на мисленето им.

Това означава, че историята на развитието на обществото е преди всичко история на развитието на производството, история на начините на производство, които се сменят един с друг в продължение на векове, история на развитието на производителните сили и на производствените отношения на хората.

Значи историята на общественото развитие същевременно е и история на самите производители на материални блага, история на трудещите се маси, които са основните сили на производствения процес и които осъществяват производството на необходимите за съществуване на обществото материални блага.

Значи историческата наука, ако тя иска да бъде истинска наука, не може повече да свежда историята на общественото развитие към действията на царете и пълководците, към действията на „завоевателите“ и „покорителите“ на държави, а трябва да се заеме преди всичко с историята на производителите на материалните блага, с историята на трудещите се маси, с историята на народите.

Значи ключът за изучаване законите на историята на обществото трябва да се търси не в главите на хората, не във възгледите и идеите на обществото, а в начина на производство, който се практикува от обществото във всеки даден исторически период в икономиката на обществото.

Значи най-важната задача на историческата наука е изучаването и разкриването законите на производството, законите на развитието на производителните сили и на производствените отношения, законите на икономическото развитие на обществото.

Значи партията на пролетариата, ако тя иска да бъде истинска партия, трябва да овладее преди всичко знанието на законите за развитието на производството, знанието на законите за икономическото развитие на обществото.

За да не греши в политиката, партията на пролетариата трябва да изхожда, както при съставянето на своята програма, така и в своята практическа дейност, преди всичко от законите на развитието на производството, от законите на икономическото развитие на обществото.

в) Втората особеност на производството се състои в това, че неговите промени и развитие винаги започват от промените и развитието на производителните сили, и преди всичко – от промените и развитието на оръдията на производство. Производителните сили са най-подвижният и революционен елемент в производството. Отначало се променят и развиват производителните сили на обществото, а след това, в зависимост от тези промени и съответно с тях – се променят производствените отношения между хората, икономическите отношения между хората. Това не означава, че производствените отношения не влияят върху развитието на производителните сили и че последните не зависят от първите. Развивайки се в зависимост от развитието на производителните сили, производствените отношения на свой ред въздействат върху развитието на производителните сили, като го ускоряват или забавят. При това необходимо е да се отбележи, че производствените отношения не могат твърде дълго да изостават от разрастването на производителните сили и да се намират в противоречие с тях, тъй като производителните сили могат да се развиват напълно само в случай, че производствените отношения съответстват на характера и състоянието на производителните сили и дават простор за развитието на производителните сили. Поради това, колкото и да изостават в своето развитие от развитието на производителните сили, производствените отношения трябва рано или късно да дойдат в съответствие – и действително идват в съответствие – с равнището на развитието на производителните сили, с характера на производителните сили. В противен случай бихме имали коренно нарушение на единството между производителните сили и производствените отношения в системата на производството, разкъсване на производството като цяло, криза на производството, разрушение на производителните сили.

Пример за несъответствие между производствените отношения и характера на производителните сили, пример за конфликт между тях са икономическите кризи в капиталистическите страни, където частнокапиталистическата собственост върху средствата на производството се намира в крещящо несъответствие с обществения характер на производствения процес, с характера на производителните сили. Резултат от това несъответствие са икономическите кризи, които водят към разрушаване на производителните сили, при което самото това несъответствие представлява икономическа основа на социалната революция, предназначението на която се състои в това, да разруши сегашните производствени отношения и да създаде нови, които да съответстват на характера на производителните сили.

И обратното, пример за пълно съответствие между производствените отношения и характера на производителните сили е социалистическото народно стопанство, където обществената собственост върху средствата за производство се намира в пълно съответствие с обществения характер на процеса на производството и където поради това няма нито икономически кризи, нито разрушение на производителни сили.

Следователно производителните сили са не само най-подвижният и най-революционният елемент на производството. Те са още и определящият елемент в развитието на производството.

Каквито са производителните сили – такива трябва да бъдат и производствените отношения.

Ако състоянието на производителните сили отговаря на въпроса – с какви оръдия за производство хората произвеждат необходимите за тях материални блага, състоянието на производствените отношения отговаря пък на друг въпрос: в чие владение се намират средствата за производство (земята, горите, водите, земните недра, суровините, оръдията за производство, фабричните сгради, средствата за съобщения и т.н.), в чие разпореждане се намират средствата за производство, в разпореждане на цялото общество или в разпореждане на отделни лица, групи и класи, които ги използват за експлоатиране на други лица, групи и класи.

Ето схематичната картина на развитието на производителните сили от древни времена до наши дни. Преминаване от грубите каменни оръдия към лъка и стрелите и във връзка с това преминаване от ловджийския начин на живеене към опитомяване на животни и първобитно скотовъдство; преминаване от каменните оръдия към металните оръдия (желязната брадва, ралото с железен палешник и т.н.) и съответно с това преминаване към отглеждане на растения и към земеделие; по-нататъшно усъвършенстване на металните оръдия за обработване на материалите, преминаване към духалото на ковача, преминаване към грънчарското производство и съответно с това развитие на занаятите, отделяне на занаята от земеделието, развитие на самостоятелното занаятчийско, а по-късно на манифактурното производство; преминаване от занаятчийските оръдия за производство към машината и превръщане на занаятчийско-манифактурното производство в машинна индустрия; преминаване към система от машини и появяване на съвременната едра машинизирана индустрия – такава е общата, далеч непълна картина на развитието на производителните сили на обществото в продължение на цялата история на човечеството. Развитието и усъвършенстването на оръдията за производство се е осъществявало от хората, които имат отношение към производството, а не независимо от хората – следователно заедно с промяната и развитието на оръдията за производство са се променяли и развивали и хората като един от най-важните елементи на производството, променяли  се и  се развивали техният производствен опит, техните трудови навици, тяхното умение да използват оръдията на производството.

В съответствие с промяната и развитието на производителните сили на обществото по време на историята са се променяли и развивали производствените отношения на хората, техните икономически отношения.

В историята са известни пет основни типа производствени отношения: първобитно-общинният, робовладелският, феодалният, капиталистическият и социалистическият.

При първобитно-общинния строй основа на производствените отношения е обществената собственост върху средствата на производството. Това, в общи черти, отговаря на характера на производителните сили през този период. Каменните оръдия и появилите се по-сетне лък и стрела са изключвали възможността за борба на отделния човек със силите на природата и с хищните животни. За да съберат плодове от гората, за да наловят риба във водата, за да построят каквото и да е жилище, хората са били принудени да работят общо, ако не са искали да станат жертва на гладна смърт, на хищни животни или на съседни общества. Общият труд води към обща собственост върху средствата за производство, както и върху продуктите на производството. Тук нямат още понятие за частна собственост върху средствата за производство, ако не се смята личната собственост върху някои оръдия за производството, които са едновременно и оръдия за защита от хищните зверове. Тук няма експлоатация, няма класи.

При робовладелския строй основа на производствените отношения е собствеността на робовладелеца върху средствата за производство, а така също и върху работника в производството – роба, когото робовладелецът може да продаде, да купи, да убие като животно. Такива производствени отношения в общи черти съответстват на състоянието на производителните сили през този период. Вместо каменни оръдия сега вече хората разполагали с метални оръдия, на мястото на мизерното и примитивно ловджийско стопанство, което не е познавало нито скотовъдството, нито земеделието, се появили скотовъдството, земеделието, занаятите, разделението на труда между тези клонове на производството, появила се възможност за размяна на продукти между отделните лица и общества, възможност за натрупване на богатства в ръцете на малцина, действително натрупване на средствата за производство в ръцете на малцинството, възможност за подчиняване мнозинството от малцинството и превръщане членовете на мнозинството в роби. Тук няма вече общият и свободен труд на всички членове на обществото в процеса на производството – тук господства принудителният труд на робите, експлоатирани от нетрудещите се робовладелци. Затова няма и обща собственост върху средствата за производство, както и върху продуктите на производството. Тя се заменя от частната собственост. Тук робовладелецът е първият и главният пълноценен собственик.

Богати и бедни, експлоататори и експлоатирани, пълноправни и безправни, жестока класова борба между тях – такава е картината на робовладелския строй.

При феодалния строй основа на производствените отношения е собствеността на феодала върху средствата за производството и неговата непълна собственост върху работника от производството – крепостника, когото феодалът вече не може да убива, но когото той може да продаде и купи. Наред с феодалната собственост съществува едноличната собственост на селянина и занаятчията върху оръдията на производството и върху неговото частно стопанство, основана върху личния труд. Такива производствени отношения, в общи черти, съответстват на състоянието на производителните сили през този период. По-нататъшното усъвършенстване на топенето и обработването на желязото; разпространението на железния плуг и тъкачния стан; по-нататъшното развитие на земеделието, градинарството, винарството, маслопроизводството; появяването на манифактурни предприятия наред със занаятчийските работилници – такива са характерните черти на състоянието на производителните сили.

Новите производителни сили изискват работникът да има някаква инициатива в производството и склонност към труд, заинтересованост в труда. Поради това феодалът изоставя роба като незаинтересован в труда и съвършено неинициативен работник, и предпочита да има работа с крепостника, който си има свое стопанство, свои оръдия за производство и който има известна заинтересованост в труда, необходима за да обработва земята и да плаща на феодала в натура от своята реколта. Частната собственост получава тук по-нататъшно развитие. Експлоатацията е почти така жестока, както и при робството – тя е само донякъде смекчена. Класовата борба между експлоататорите и експлоатираните е основната черта на феодалния строй.

При капиталистическия строй основа на производствените отношения е капиталистическата собственост върху средствата на производството, при липсата на собственост върху работниците от производството – наемните работници, които капиталистът не може нито да убива, нито да продава, понеже те са свободни от лична зависимост, но които са лишени от средства за производство и за да не умрат от глад, са принудени да продават на капиталиста своята работна сила и да влачат на врата си ярема на експлоатацията. Наред с капиталистическата собственост върху средствата на производството съществува и има на първо време широко разпространение частната собственост на освободените от крепостна зависимост селянин и занаятчия върху средствата за производство, основана върху личния труд. Вместо занаятчийските работилници и манифактурните предприятия се появяват грамадни фабрики и заводи, снабдени с машини. Вместо дворянските чифлици, обработвани с примитивните селски оръдия на производството, се появяват едри капиталистически земевладелски стопанства, обработвани по правилата на агротехниката и снабдени със земеделски машини.

Новите производителни сили изискват работниците от производството да бъдат по-културни и по-възприемчиви от затъналите и невежи крепостни селяни, да бъдат способни да разберат машината и да работят правилно с нея. 3атова капиталистите предпочитат да имат работа със свободните от крепостни вериги наемни работници, достатъчно културни, за да манипулират правилно с машините.

Но като разви производителните сили до колосални размери, капитализмът се заплете в неразрешими за него противоречия. Произвеждайки все повече и повече стоки и понижавайки цените на стоките, капитализмът изостря конкуренцията, разорява масата на дребните и средните частни собственици, обръща ги в пролетарии и понижава тяхната покупателна способност, вследствие на което пласирането на произведените стоки става невъзможно. А като разширява производството и събира в грамадни фабрики и заводи милиони работници, капитализмът придава на производствения процес обществен характер и с това подкопава собствената си база, тъй като общественият характер на процеса на производството изисква обществена собственост върху средствата на производството, а в същото време собствеността върху средствата на производството си остава частнокапиталистическа, несъвместима с обществения характер на производствения процес

Тези непримирими противоречия между характера на производителните сили и производствените отношения се проявяват в периодичните кризи на свръхпроизводството, когато капиталистите, като не намират платежоспособно търсене вследствие на причиненото от тях самите масово разорение на населението, са принудени да горят продуктите, да унищожават готовите стоки, да спират производството, да разрушават производителните сили, когато милиони хора са принудени да търпят безработица и глад не поради това, че стоките не стигат, а поради това, че са произведени твърде много стоки, а покупателните им способности са прекалено малки за да си ги позволят.

Това означава, че капиталистическите производствени отношения са престанали да съответстват на състоянието на производителните сили на обществото и са влезли в непримиримо противоречие с тях.

Това означава, че капитализмът носи в утробата си революцията, която е призвана да замени днешната капиталистическа собственост върху средствата на производството със социалистическа собственост.

Това означава, че извънредно острата класова борба между експлоататорите и експлоатираните е основната черта на капиталистическия строй.

При социалистическия строй, който сега е осъществен само в КНДР, а преди това в СССР и държави от Източна Европа, основа на производствените отношения е обществената собственост върху средствата на производството. Тук вече няма нито експлоататори, нито експлоатирани. Произведените продукти се разпределят според труда съгласно принципа:“Който не работи, не трябва да яде“. Взаимните отношения на хората в процеса на производството тук се характеризират като отношения на другарско сътрудничество и социалистическа взаимопомощ между свободни от експлоатация работници. Тук производствените отношения напълно съответстват на състоянието на производителните сили, защото общественият характер на процеса на производството се подкрепя от обществената собственост върху средствата на производството.

Ето защо социалистическото производство не познава периодическите кризи на свръхпроизводството и свързаните с тях нелепости.

Ето защо производителните сили се развиват с ускорен темп, тъй като отговарящите на тях производствени отношения им дават пълен простор за такова развитие.

Такава е картината на развитието на производствените отношения на хората в продължение на цялата история на човечеството.

Такава е зависимостта на развитието на производствените отношения от развитието на производителните сили на обществото и преди всичко – от развитието на оръдията на производството, поради която зависимост промените и развитието на производителните сили рано или късно довеждат до съответните промени и развитие на производствените отношения.

„Употребяването и изготвянето на средствата на труда [Под „средства на труда” Маркс разбира главно оръдията за про­изводство. Ред.] – казва Маркс, – макар те да са свойствени в зародишна форма и на някои видове животни, са специфична, характерна черта на човешкия процес на труда и затова Франклин определя човека като животно, което прави оръдия. Остатъците от средствата на труда имат за изучаването на изчезналите обществено-икономически формации също такова значение, каквото има строежът на костните остатъци за изучаване конструкцията на изчезналите животински видове. Икономическите епохи се различават не по това, което се произвежда, а по това, как се произвежда… Средствата на труда са не само мерило за развитието на човешката работна сила, но и показател за обществените отношения, при които се извършва трудът“ (К.Маркс, „Капитал“, т. I, стр. 121, изд. 1935). И по-нататък:

„Обществените отношения са тясно свързани с производителните сили. Като придобиват нови производителни сили, хората променят своя начин на производство, а с промяната начина на производство, начина на осигуряване своя живот, те променят всички свои обществени отношения. Ръчната мелница ви дава общество начело със сюзерен (феодал – Ред.), парната мелница – общество с индустриалец-капиталист“ (К. Маркс и Ф. Знгельс, т. V, стр. 364).

„Непрекъснато се извършва движение на растежа на производителните сили, разрушаване на обществените отношения, възникване на идеи – неподвижна е само абстракцията на движението“ (пак там, стр. 364).

Характеризирайки историческия материализъм, формулиран в „Манифеста на комунистическата партия“, Енгелс казва:

„Икономическото производство и неизбежно произтичащата от него структура на обществото на всяка историческа епоха образуват основата на нейната политическа и умствена история… В съответствие с това от времето на разложението на първобитното общинно земевладение цялата история е история на класовата борба, борба между експлоатираните и експлоататорите, между подчинените и господстващите класи на различните стъпала на общественото развитие… Сега тази борба е достигнала такова стъпало, на което експлоатираната и потисната класа (пролетариатът) вече не може да се освободи от експлоатиращата и потискащата я класа (буржоазията), без да освободи същевременно завинаги цялото общество от експлоатацията, потисничеството и класовата борба…“ (Предговор на Енгелс към немското издание на „Манифеста“).

г) Третата особеност на производството се състои в това, че възникването на нови производителни сили и на съответните им производствени отношения не става отделно от стария строй, не става след изчезването на стария строй, а в недрата на стария строй – не става вследствие преднамерената, съзнателна дейност на хората, а стихийно, несъзнателно и независимо от волята на хората. То става стихийно и независимо От волята на хората по две причини.

Първо, защото хората не са свободни да си избират един или друг начин на производство, тъй като всяко ново поколение, встъпвайки в живота, заварва готови вече производителни сили и производствени отношения вследствие работата на миналите поколения, предвид на което то трябва да приеме на първо време всичко онова, което заварва готово в областта на производството, и да се приспособи към него, за да може да произвежда материални блага.

Второ, защото усъвършенствайки едно или друго оръдие на производството, един или друг елемент на производителните сили, хората не съзнават, не разбират и не се замислят до какви обществени резултати трябва да доведат тези усъвършенствания, а мислят само за своите всекидневни интереси – как да облекчат своя труд и да добият някаква непосредствена чувствителна полза за себе си.

Когато някои членове на първобитно-общинното общество постепенно и пипнешком са преминавали от каменните оръдия към железните оръдия, те, разбира се, не са знаели и не са се замисляли до какви обществени резултати ще доведе това нововъведение, те не са разбирали и не са съзнавали, че преминаването към металните оръдия означава преврат в производството, че той в края на краищата ще доведе до робовладелския строй; те просто са искали да облекчат своя труд и да добият непосредствена, осезаема облага – тяхната съзнателна дейност се е ограничавала в тесните рамки на тази делнична лична облага.

Когато в периода на феодалния строй наред с дребните цехови работилници младата европейска буржоазия започва да строи едри манифактурни предприятия и по такъв начин е тласкала напред производителните сили на обществото, тя, разбира се, не е знаела и не се е замисляла до какви обществени последствия ще доведе това нововъведение, тя не е съзнавала и не е разбирала, че това „дребно“ нововъведение ще доведе до такова прегрупиране на обществените сили, което ще се завърши с революция и против кралската власт, чиято милост тя тъй високо е ценяла, и против дворяните, в чиито редове нерядко са мечтаели да попаднат нейните най-добри представители; тя просто е искала да поевтини производството на стоките, да хвърли повече стоки на пазарите в Азия и в току-що откритата Америка и да получи повече печалба – нейната съзнателна дейност се е ограничавала в тесните рамки на тая делнична практика.

Когато руските капиталисти, съвместно с чуждестранните капиталисти, въвеждат усилено в Русия съвременната едра машинизирана индустрия, като оставят царизма незасегнат и хвърлят селяните в лапите на помешчиците, те, разбира се, не са знаели и не се замисляли до какви обществени последствия ще доведе този сериозен растеж на производителните сили, те не съзнават и не разбират, че този сериозен скок в областта на производителните сили на обществото ще доведе до такова прегрупиране на обществените сили, което ще даде възможност на пролетариата да привлече на своя страна селячеството и да извърши победоносна социалистическа революция; те просто искат да разширят до крайни предели индустриалното производство, да завладеят колосалния вътрешен пазар, да станат монополисти и да извлекат от народното стопанство повече печалба – тяхната съзнателна дейност не отива по-далеч от техните всекидневни тясно-практически интереси.

В съответствие с това Маркс казва:

„В общественото производство на своя живот (т.е. производството на необходимите за живота на хората материални блага – Ред.) хората влизат в определени, необходими, независещи от тяхната воля отношения – производствени отношения, които отговарят на определена степен на развитие на техните материални производителни сили“ (К. Маркс, Избранные произведения, т. I, стр. 269).

Това обаче не означава, че промяната на производствените отношения и преходът от старите производствени отношения към новите протича гладко, без конфликти, без сътресения. Напротив, такъв преход става обикновено чрез революционно събаряне на старите производствени отношения и утвърждаване на новите. До известен период развитието на производителните сили и промените в областта на производствените отношения протичат стихийно, независимо от волята на хората. Но това е само до известен момент, до момента, когато възниквалите и развиващи се производителни сили успеят да узреят както трябва. След като новите производителни сили узреят, съществуващите производствени отношения и техните носители – господстващите класи, се превръщат в оная „непреодолима“ преграда, която може да се премахне от пътя само чрез съзнателна дейност на новите класи, чрез насилствени действия на тези класи, чрез революция. Особено ярко изпъква тук грамадната роля на новите обществени идеи, новите политически институции и новата политическа власт, призвани да премахнат със сила старите производствени отношения. Върху основата на конфликта между новите производителни сили и старите производствени отношения, върху основата на новите икономически потребности на обществото възникват нови обществени идеи; новите идеи организират и мобилизират масите, масите се сплотяват в нова политическа армия, създават нова революционна власт и я използват, за да премахнат насилствено стария ред в областта на производствените отношения и утвърдят новия ред. Стихийният процес на развитието отстъпва мястото си на съзнателната дейност на хората, мирното развитие – на насилствения преврат, еволюцията – на революцията.

„Пролетариатът – казва Маркс – в борбата против буржоазията неизбежно се обединява в класа… чрез революцията той се превръща в господстваща класа и като господстваща класа премахва със сила старите производствени отношения“ („Манифест коммунистической партии“, издание 1938 г., стр. 52). И по-нататьк:

„Пролетариатът използва своето политическо господство, за да изтръгне от буржоазията крачка по крачка целия капитал, да централизира всички оръдия на производството в ръцете на държавата, т. е. на организирания като господстваща класа пролетариат, и по възможност по-бързо да увеличи количеството на производителните сили“ (пак там, стр. 50).

„Насилието е акушерка на всяко старо общество, когато то е бременно с ново“ (Маркс, „Капитал“, т. I, стр. 603, 1935 г.).

Ето гениалната формулировка на същността на историческия материализъм, която Маркс дава в 1859 г. в историческия „предговор“ на своята знаменита книга „Към критиката на политическата икономия“:

„В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля отношения – производствени отношения, които отговарят на определено стъпало от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността на тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени форми на общественото съзнание. Начинът на производството на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, напротив, тяхното обществено битие определя съзнанието им.

На известно стъпало от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или – което е само юридически израз на същото – с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови за същите. Тогава настъпва епохата на социалната революция.

С промяната на икономическата база настъпва по-бавен или по-бърз преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати трябва винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия на производството, който може да се установи с точността на природните науки, и правните, политическите, религиозните, художествените или философските, накратко, идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и го разрешават с борба.

Както за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си, така за една епоха на преврати не може да се съди по нейното съзнание. Напротив, това съзнание трябва да се обясни въз основа на противоречията на материалния живот, въз основа на съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствени отношения. Никога една обществена формация не загива, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и никога нови, по-висши производствени отношения не настъпват, преди материалните условия за съществуваме на същите да са узрели в недрата на самото старо общество. Ето защо човечеството си поставя винаги само такива задачи, които може да разреши, защото при по-внимателно разглеждане винаги ще се окаже, че самата задача възниква само където материалните условия за нейното разрешение са вече налице или най-малко се намират в процес на формиране.“ (К. Маркс, Избранные произведения, т. I, стр. 269-270).

Така стои въпросът с марксисткия материализъм, приложен към обществения живот, приложен към историята на обществото.

Такива са основните черти на диалектическия и историческия материализъм.

 По Йосиф Висарионович Сталин “За диалектическия и историческия материализъм”
Септември 1938 г.
Марксовото икономическо учение

Политическата икономия е наука за законите на общественото производство и разпределението на обществените блага на различните стъпала  от развитието на обществото.

В основата на икономическото учение стои класическата школа на Адам Смит и Рикардо. Маркс всъщност е истинският последовател на класиците, защото той възприема от класиците трудовата теория на стойността. Марксизма възниква в средата на 19 век и се развива във втората половина. Основоположници са Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които развиват идеите си чрез коренсподенция помежду си. Първоначално издават ръкописи, които да видят дали ще имат привърженици. По-късно излизат 3те големи тома на „Капитлът“, Енгелс е бил по скоро философ. Първи том – „Процесът на капиталистическото произодство“. Втори том – „Процесът на обръщението на капитала“. Трети том – „Процесът на капиталистическото производство взето в неговата цялост“. Има и четвърти том, но той носи свое название – „Теории за придадената стойност“. Той нарича придадената стойност, това което ние наричаме добавена стойност. Разделя я на печалба, лихва, рента, дивиденти и т.н. Дава и различни обозначения на различните величини. Марксизма възниква във време когато противоречията между двете основни класи на капиталистическото общество излизат в явната си форма. В тяхната доктрина се казва, че масите не искат да живеят по старо му, а собствениците не могат да управляват обществото по ново му. Под производителни сили Маркс разбира всички тези възможности на производство(оръдия на труда, технологии, материали, суровини – мъртъв труд + живият труд.) Производствените отношения се създават на базата на отношенията на хората по повод на производството(собствеността). Съвкупността от производителни сили и производствени отношения определя начина на производство. Свързва производителните отношения със собствеността. Прилага диалектическия метод на анализ. Той за първи път свързва материалистическото разбиране за обществото и за стопанството със диалектическият подход в анализа. Материалните условия на живот, определят развитието на човека и от там производствените отношения в обществото.  Маркс поставя основна задача в своите произведения върху анализа на производствените отношения. В нея се откроява теорията за придадената стойност като част от трудовата теория за стойността. Маркс възприема изцяло идеята на Рикардо че трудът е единствен източник на стойността включително и на придадената стойност, като част от стойността. Така той развива идеята за експлоатацията на труда, като смята че наемният работник създава продуктът и придадената стойност в него и съвсем неправомерно придадената стойност се присвоява от собственика на капитала. Идеята на Маркс в тази посока е свързана с разбирането на работната сила като стока. Работната сила подлежи на покупко-продажба. Еквивалент на работната сила е работната заплата. Когато собственикът купува, наема работника, той му обещава определена работна заплата. Когато работникът започне да се труди той има възможност да произвежда продукт по-голям от продукта който потребява. Разликата между продукта който произвежда работникът и заплащането е придадената стойност, според Маркс той принадлежи изцяло на собственика. Според Маркс съществува абсолютна и придадена стойност. Относителната стойност се създава в първите 4 часа от работния ден, когато работника си изработва заплатата и създава продуктът, а във втората част на работният ден се създава пределната стойност, която Маркс нарича Абсолютна стойност. Маркс различава основен и оборотен капитал. В основния включва оръдията на труда и другите средства за производство, а в оборотния включва суровините и материалите и работната сила. Капитала се дели на основен и оборотен във връзка с това каква функция изпълнява веществената част на капитала в производственият процес. Маркс дели за пръв път капитала на постоянен и променлив. Това деление е свързано с идеята на Маркс че работната сила е стока. Работната сила е променливия капитал, а всички останали елементи на капитала са постоянен капитал. С това деление Маркс иска да покаже че постоянният капитал може само да предава своята стойност в произведения продукт. Променливият капитал има способността да създава продукт, който надхвърля нейната стойност. Основна клетка на икономическият процес е стоката. Стока е всеки продукт, който изпълнява 2 важни условия. Първо той е продукт на човешкият труд и второ трябва да е предназначен за пазара(продажба, размяна – за да има смисъла на стока). В стоката Маркс разграничава 2 страни потребителна и разменна стойност. Под потребителна стойност разбира всички онези качества на продукта, с които той удовлетворява някаква човешка потребност. А разменната стойност е количеството труд вложен за производството на стоката. Маркс разглежда и качеството на труда – като прост  и сложен труд. И теорията за средното обществено необходимо работно време като основа на средната стойност. Маркс разграничава конкретния от абстрактният труд. Трудът изразходван в неговата целесъобразна форма е труд който създава потребителната стойност. Абстрактният труд е този при който се абстрахираме от негова целесъобразна форма и си го представяме като разход на човешка енергия(умствен или физически) – този труд създава разменната стойност. Абстрактният труд е функция на работната сила.

По „Лекции по История на икономическите теории” – проф. Светла Тошкова – УНСС

Предмет на научния комунизъм

Предмет на научния комунизъм е класовата борба на пролетариата, социалистическата революция, диктатурата на пролетариата и построяването на социализма и комунизма.

Учението за класовата борба, приложено от Маркс към въпроса за държавата и за социалистическата революция, води до необходимостта за признаването на политическото господство на пролетариата, на неговата диктатура, т.е. власт, която не може да се разделя с никой и опираща се непосредствено на въоръжената сила на масите. Свалянето на буржоазията е осъществимо само ако пролетариатът се превърне в господстваща класа, способна да потисне неизбежната, отчаяна съпротива на буржоазията и да организира всички трудещи се и експлоатирани маси за нов начин на изграждане на тяхното стопанството.

На пролетариатът му е необходима държавната власт, като централизирана организация на сила, организация за насилие и потискане съпротивата на експлоататорите и за ръководене на грамадната маса от населението, селяните, дребната буржоазия, полупролетариите по работата за „създаване” на социалистическото стопанство.

Възпитавайки работническата партия, марксизмът възпитава авангарда на пролетариата, способен да вземе властта и да поведе целия народ към социализъм, да го насочва и организира за новия строй, да бъде учител, ръководител, вожд на всички трудещи се и експлоатирани в работата по изграждането на своя обществен живот без буржоазия и против буржоазията.

Създателите на марксизма-ленинизма обосновават научно необходимостта от социалистическата революция. В нея те виждат естественото разрешение на присъщите на капитализма противоречия. Но пред тях не стои задачата за практическото изграждане на социалистическото общество. Тази задача придобива практическо значение едва след победата на социалистическата революция в Русия. ВОСР не само ликвидира властта на капиталистите и помешчиците. Тя поставя остро големия въпрос: „С какво да се започне?” Научен отговор на този въпрос дава Вл.Илич Ленин. Отчитайки особеностите на социалистическата революция, Ленин разработва практически план за построяването на социализма. Този план се съдържа в неговите трудове, писани в тежките години на гражданската война и борбата с разрухата. Проверен в практиката на социалистическото строителство в Съветския Съюз,този план получава международно признание. Неговата жизнена сила е доказана  и в практиката на социалистическото строителство на народно-демократичните страни. Сърцевината на лениновия план за построяването на социализма са трите основни задачи на преходния период и пътищата за тяхното разрешаване. Тези задачи са:

А/социалистическа индустриализация на страната

Б/социалистическо преустройство на селското стопанство и на дребно-стоковото производство на занаятчиите

В/осъществяване на дълбока културна революция върху теоретическите основи на марксизма-ленинизма.

Лениновата  идея за индустриализацията на страната се изгражда върху научната оценка на същността, ролята и значението на производителните сили в битката за тържеството на социализма-комунизма. Ленин разбира ясно,че без превеждането на цялото народно стопанство върху техническата база на съвременната тежка промишленост не може да се постигне висока производителност на труда, не могат да се реализират принципите на социализма. Без такова развитие не може да се осигури и защитата на социалистическите завоевания. С една дума в социалистическата индустриализация се обединяват като във фокус най-важните задачи на борбата за благоденствие на народа, за повишаване икономическата и отбранителната мощ на социалистическата държава. Практиката на социалистическото строителство в СССР и в народно-демократичните страни потвърди блестящо тези ленински идеи. Тя показа,че социалистическата индустриализация е най-важното  в борбата за бърз икономически растеж, за достигане и изпреварване на най-развитите в икономическо отношение страни.

Идеята за социалистическото преустройство на селското стопанство заема особено важно място в Лениновото учение за строителството на социализма. В основата на този план лежи възгледът, че социализмът не може да се изгражда върху две различни основи-обществената собственост в промишлеността и частната дребностокова собственост в селското стопанство. В своят забележителен кооперативен план Ленин решава гениално задачата за намиране на приемлив за селяните път към социализма. Ленин отлично разбира революционните възможности на трудовото селячество. В него той вижда естествения съюзник на пролетариата в социалистическата революция. Дребният собственик е сложна фигура. Той е едновременно труженик и собственик. Именно поради това подходът към него трябва да бъде специален. Великата заслуга на Ленин по този въпрос е разработването на конкретния план за практическото преустройство на дребното селско стопанство, за неговото превеждане на социалистически релси. Решаващото звено в борбата за социализъм в селското стопанство Ленин вижда във всестранното използване на кооперацията в условията на диктатурата на пролетариата,  съдържа всичко необходимо за успешното строителство на социализма при специфичните условия , характерни за селското стопанство.

Вторият основен елемент на лениновия кооперативен план е умелото използване на стоково-паричните отношения. Традиционните връзки на дребните стокопроизводители с пазара играят огромна роля в живота и мисленето на селянина. Именно поради това Ленин разработва такава икономическа политика за условията на преходния период, която предполага широкото използване на пазарните отношения. Основните положения на така наречената нова икономическа политика/НЕП/ фактически се свеждат до широкото използване на пазарните отношения за повишаване материалната заинтересованост на селяните и борбата за повече селскостопанска продукция. Реализацията на този план Ленин свързва с постепенното и пълно доброволно коопериране на селяните чрез практическото им убеждение в предимствата на едрото механизирано социалистическо селско стопанство пред нископроизводителното еднолично дребно селско стопанство.

Идеята за необходимостта от социалистическа културна революция се изгражда върху разбирането, че без социалистическо/комунистическо/ възпитание и превъзпитание на трудещите се не е възможно изграждането на новия обществен строй. Културната революция е призвана да въоръжи трудещите се с онези необходими научни знания, които ще осигурят всестранното развитие на всички членове на обществото, като високо съзнателни, пълноценни и активни строители на социализма. В този смисъл културната революция формира новия човек-строителя на социализма и комунизма.Но с това не се изчерпват нейните задачи. Тя неизбежно трябва да се допълни от революционните изменения в бита и във всички обществени отношения.

Лениновият план за построяване на социализма обхваща всички най-важни страни на грандиозната битка за социализъм: развитието на производителните сили, формирането на  новите социалистически производствени отношения и изграждането на новия човек-всестранно развита, физически и духовно пълноценна, хармонично сложена личност.

По материалите на ПУГ на БКП от Владимир Цеков

Съставил Милчо Александров

Tags: