НУЖНА ЛИ Е ИДЕОЛОГИЧЕСКА БОРБА?

ideologi`eska-borba

Марксизмът вижда в работническата класа главната съзидателна сила на обществото и доказа необходимостта от революционна смяна на капитализма с неговите социални неравенства и несправедливости и смяната му с нов обществен строй, без експлоатация на човек от човека – социализма. Буржоазията, страхувайки се от тази очевидна истина, при това научно доказана и потвърдена от практиката, всячески се стреми да я задуши, да я представи за невярна. Както в миналото, така и днес, против марксизма стои цялата буржоазна идеология с нейните теории за конвергенция, индустриално и постиндустриално общество и прочие нелепици. До тях се нарежда и теорията за „отвореното общество” на Джордж Сорос, която изигра голяма роля в контрареволюционния преврат в СССР и останалите социалистически страни. Милиони долари похарчи Сорос за формирането у съветските, унгарските, полските и други учени на антимарксистки възгледи.

Ленин постоянно призоваваше да се борим не само с буржоазната идеология, но и с опортюнизма и ревизионизма, като с изменници, тъй като те помагат на буржоазията да замъгли съзнанието на хората и да ги отклони от класовата борба. И днес ние виждаме как извращавайки марксизма изтръгват от него революционната му същност, отклоняват работниците от истината, не им дават възможност да се издигнат духовно над еснафския мироглед и дребнобуржоазните илюзии. Правят всичко възможно да натикат протестите на хората в тесните рамки на икономическата борба. Масовите протести, стачки и демонстрации, разбира се, отслабват жестоката експлоатация. Но икономическата борба е само началната форма на класовата борба. Отстъпките, които правят работодателите, няма да доведат до коренна промяна на капитализма, няма да го направят по-добър /или с човешко лице, както казваше „стратегът”А. Лилов – б.р./. Затова е необходима политическа борба с буржоазията, борба за власт, тъй като само диктатурата на пролетариата е средството за построяването на социализма. А успехът на тази борба зависи от нивото на организираност на пролетариата и от това доколко е овладял и приел научната теория на марксизма-ленинизма. Както и в миналото, да внесат марксизма в работническите среди, са длъжни ортодоксалните комунисти, сами отлично владеещи диалектическия и историческия материализъм, политикономията на социализма и научния комунизъм. За младите комунисти съчиненията на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин трябва да станат настолни книги, даващи не само теорията, но и знания за богатия опит на революционните борби.

Сега голяма част от младежите не знаят марксизма. За героичните дела на пролетарските вождове, борци за освобождението на народа от гнета на експлоататорите, не се говори. По телевизията и радиото, в ученическите и студентски учебници като правило се дава лъжлива интерпретация на събитията от социалистическото минало. Всичко това усложнява нашата работа по пропагандата и агитацията. Още повече, че преустроилата се и лакействаща интелигенция оглупява хората по-ефективно от буржоазната идеология. Именно за това борбата за чистота на марксизма от извращения придобива днес първостепенно значение. За съжаление не всички комунисти разбират това. Един московски генерал, който създаде преди време своя „комунистическа” партия и стана гл.редактор на своя вестник, се възмущава от моите критики към Сергей Кара-Мурза, троянския кон в комунистическото движение, не съумял да разбере същността и значението на марксизма за победното развитие на комунистическото движение и към Никита Михалков, възпяващ крепостното право в Русия. Този генерал не може да се съгласи и с моите критики по адрес на левичарския дребнобуржоазен революционаризъм на Игор Губкин. Дойде му в повече и моята критика към зюгановския опортюнизъм. Възмути се: „Ние трябва да се обединяваме, а вие заливате всички с помия.”.

Но комунистите има от кого да се учим. В началото на ХХ век, готвейки пролетариата за социалистическа революция, Ленин в много статии критикува либералните народници и меншевиките, легалните марксисти и икономисти, ликвидаторите и отзивистите. Той прави това за да разберат пролетариите своята роля, своите задачи и средства в революционната борба. Ленин е убеден в правотата на Маркс, че „Социализмът не може да бъде осъществен без революция, той се нуждае от този политически акт, защото той се нуждае от разрушение и унищожение на старото.”. Тези думи важат с пълна сила и днес.

Марксистката идея за необходимостта и неизбежността на социалистическата революция е главният, но не единствен водораздел между комунисти и опортюнисти. Председателят на ЦК на КПРФ Г. Зюганов още отдавна заяви, че „лимитът на революции е изчерпан”. Тази партия ратува за еволюционен път на развитие на обществото, подобряване на руския капитализъм. Ориентацията на КПРФ към парламентарни методи на борба, буржоазен национализъм и дружба с църквата, отблъсна много хора от нея. Така цялата партийна организация на Иркутск напусна КПРФ в началото на годината.

Своя принос към опортюнизма внесе и Татяна Хабарова. Тя погрешно интерпретира контрареволюцията като окупация. Не признава, че в СССР е реставриран капитализма. Анализът на икономическото развитие на Русия показва, че страната днес не само се движи по капиталистически път, но има и всички показани от Ленин признаци на империалистическия стадий на развитие. Татяна Хабарова се е отказала от най-важния принцип на марксизма при анализ на обществените явления – класовия подход. За нея са остарели думите на Ленин, че „хората са били и винаги ще бъдат глупави жертви на измама и самоизмама в политиката, докато не се научат зад всякакви нравствени, религиозни, политически и социални фрази, заявления, обещания да разкриват интересите на тази или онази класа.”.

Хабарова внушава на читателите, че СССР продължава да съществува де-юре, Съветската Конституция и Съветското право – също, че националното богатство на страната си остава собственост на своя създател и пълноправен стопанин, въпреки че днес около 90% от земята, мините и заводите се намират в частни ръце. От нейна гледна точка не пролетариатът е длъжен да осъзнае своите класови интереси и своята революционна мисия, а всички хора трябва да си спомнят, че те са „съветски народ”, да се организират и приключат с „транснационалната окупация”. Според нея не марксизмът а „съветският патриотизъм” се явява идейна основа за освобождението от окупация, за възраждането на СССР. И дребнобуржоазните /и не само дребно/ слоеве от населението –  работодатели, частни предприемачи, мениджъри, търговци, фермери също се отнасят към „съветски народ”. И как този „съветски народ” ще се справи с транснационалния капитал, МВФ и СБ? Отговор няма. В СССР съветският патриотизъм действително беше нравствено качество, но родено от съветското битие. Действаше, действа и сега обективният закон „Общественото битие определя общественото съзнание”. В капиталистическото общество, където буржоазията и пролетариатът са две антагонистични класи, не може да има единен морал и нравственост. И патриотизмът в тези класи е различен – буржоазен и пролетарски.

Не си струваше да пиша за тези опортюнистически измишльотини и утопически глупости, ако те не шестваха на страниците на вестник „Ленински път”, който всъщност се отказва от марксистките позиции на Ленин, спекулирайки с неговото име. А това нанася голяма вреда при формирането на мирогледа на младите читатели.

Превод от руски Вл.Цеков

/Статията е поднесена с незначителни съкращения, но и в този си вид е полезна за читателите, защото и у нас нещата стоят по подобен начин. По радио, телевизия, вестници – даже леви и „комунистически” шестват опортюнистически измишльотини и утопични глупости, имащи за цел да оглупяват народа, да го отклоняват от единствено правия път на класова борба и нейния венец Социалистическата революция. – б.р./

Tags: