ПОСЛЕДНИЯТ ШАНС ЗА ВАШИНГТОН

Военният потенциал на САЩ и НАТО стремително остарява. Икономическото задушаване на Русия е последната надежда на Запада в борбата им за оцеляване. Ако Москва издържи, тях ги очаква геополитическа катастрофа, много по-мащабна и кървава, отколкото разпадането на СССР.

  Американците обичат да се правят на бабаити. Обичат да учудват света с, едва ли не, безпрецедентното си технологично предимство. С, едва ли не, поразителната си военна мощ и с невероятните си пробиви в областта на въоръженията и военната си техника. Но на практика излиза, че днес всички тези американски блъфове са в преобладаващата си част – евтина (впрочем, не – по някога това е много скъпа) пропаганда. А на практика военният потенциал на Запада неудържимо остарява и Вашингтон все по-трудно може да поддържа неговата ефективност в условията на финансовата криза.

  След разрушаването на СССР американците започнаха трескаво да увеличават военната си мощ. Започнаха да изграждат нови бази в чужбина, да създават нови програми за въоръжаване, необходими вече не за глобална война със Съветския Съюз, а за принудителна „демократизация” от безопасно разстояние на неразумните туземци, поеха нови задължения към съюзниците си в Европа и Азия, правеха нови широкомащабни планове за укрепването на еднополярната „Pax Americana”…

  Наполеоновските планове на Вашингтон изискваха все по-голямо военно присъствие на САЩ по всички континенти, от Норвегия до Австралия, от Япония до Нигерия, от Тунис до Пакистан, от Естония до Киргизия. В резултат на това международната инфраструктура на Пентагона се разду до невероятни размери: САЩ издържат хиляди бази и други военни обекти върху територията на повече от сто и тридесет държави. В тях живеят и служат около половин милион американски граждани, без да се смятат тези още 45-50 000 местни жители които ги обслужват.

  Тази гигантска система е обременена с колосален брой недвижими имоти. Пентагонът притежава около 50 000 казарми, хангари, складове, болници и други здания и арендува  за потребностите си допълнително около 5 000 обекти. Освен това, на своя територия САЩ издържа още 6 000 военни бази! Струва ли си да говорим колко копейки излитат от Вашингтон за издръжката на цялата тази армада?

  Излиза, че от бездънния военен бюджет на САЩ за разработка на нови видове оръжие и за произвеждане на нова техника май не достигат средства. От различни източници става ясно, че около 80% от средствата на Пентагона отиват за издръжка на глобалната му инфраструктура! Дори по официални данни, през последните години от около 600 млрд.$ годишни военни разходи за изследвания, разработка и изпитание на ново въоръжение американците изразходват само 70-80 млрд.$ и около сто за различни покупки за потребностите на Въоръжените сили. При това, в тази сума влизат такива екзотични разходи, като например,273000 бутилки лосион против изгаряне марка „Native Tan”.

  Освен това, през последните 15 години САЩ бяха принудени да изразходят астрономични суми за водене на войни на хиляди километри от територията си. Преките и косвени загуби в Афганистан и Ирак, например, възлизат на повече от 1 трилион долара! Всичко това принуди американските управници по неволя да преразгледат възгледите си за военната мощ на САЩ. През 2012 година даже известният американски „ястреб” Збигнев Бжежински беше принуден да признае: „Ние вече не можем да налагаме волята си. Ние повече не можем да бъдем страшен глобален играч, който да регулира международните отношения в света”. „От нашия опит ние трябва да разберем, че използването на военна сила влече след себе си непредвидени последствия и освен това е свързано с много, много разходи. Ние повече не можем да бъдем глобален полицай, защото това ще ни доведе до банкрут, ще предизвика социален взрив и ще завърши със загубата на международната легитимност на САЩ”.

  По такъв начин, преди две години здравомислещите американски политици разбраха: Западът неумолимо отслабва. Той повече не може да си позволи да води сериозни, големи войни. Дори такива верни в миналото сателити на Запада като Грузия, Тайван, Южна Корея, Пакистан, Афганистан, Израел и част от Близкия Изток в близко време ще загубят привързаността си към САЩ, казва „старецът Збигнев” и ще бъдат въвлечени в мощната сфера на влияние на Русия и Китай…

  Именно този процес наблюдаваме днес в Украйна. Именно защото разбира, че не може да реши проблемите си на противопоставяне с Русия с военни средства, с цялата си мощ Вашингтон задейства против нея последното си оръжие: финансово-икономическото. Именно за това той е готов да насилва европейските си съюзници и да търпи загуби (например, поради забуксуването на прословутата „шихтова революция”, която е поставена под въпрос след целенасоченото понижаване на цената на нефта, извършено от Саудитска Арабия по нареждане на САЩ с цел да подкопае руската финансова стабилност).

  Икономическото задушаване на Русия е единствената, последна надежда на Запада в борбата му за оцеляване. Ако Москва издържи, устои, съумее да преустрои финансовата си икономическа система и я приспособи за самостоятелно съществуване, съумее да намери нови сигурни съюзници на международната арена – Запада го очаква неизбежна геополитическа катастрофа, много по-мащабна и кървава, отколкото разрушаването на СССР!

  При тези условия военният сблъсък на противостоящите геополитически блокове в една или друга форма ще стане неизбежен, а да го спечели днес (още повече утре) Западът едва ли е способен…

  Направената оценка през 90-те години за стратегията на глобалния високоточен не ядрен удар в съчетание с ядреното разоръжаване, САЩ и НАТО извършиха непоправима стратегическа грешка.

  В резултат, през последните 25 години те създадоха извънредно скъпоструваща и тромава глобална военна инфраструктура, „заточена” да води колониалните войни на новото поколение, в които Западът е способен да побеждава само в условията на своето тотално геополитическо доминиране и качествено технологично превъзходство. За воденето на големи войни с военен противник с приблизително равни възможности, новата западна армия се оказа категорично неподготвена.

  В същото време Москва, която беше завинаги отписана от сметките, под ръководството на Путин някак неочаквано се освободи от контрола на Вашингтон и предприе мащабна модернизация на своя стратегически военен потенциал. Западът, увлечен в насаждането на „демокрация” в джунглите и пустините на третия свят, изпусна възможността да отговори адекватно на такова внезапно предизвикателство на Кремъл. Огромната западна военна машина притежава колосална инерция и да я разгърне, за да може оперативно да отреагира на изведнъж възкръсналата „руска заплаха”, просто не може. Това изисква преразглеждане на цялата многогодишна военна стратегия на САЩ и НАТО, дълго и сигурно фиксирана в техните все още много документи с напътствия и в умовете на западните генерали. А в съответствие с тази стратегия, например, разработката на тежка бронетехника, нови РСЗО, нови ядрени оръжия, техните стратегически носители и средства за доставяне са спрени на практика.

  Най-показателна е ситуацията в областта на стратегическите ядрени сили. До неотдавна американските военни експерти се хвалеха, че Вашингтон скоро ще има възможността безнаказано да нанесе по Русия съкрушителен ядрен удар, и изведнъж… стана ясно, че Русия не само е възстановила паритета със САЩ по броя на ядрените бойни блокове, но и е отишла много напред по качеството на Силите си за ядрено сдържане СЯС.

  Не вярвате ли? Но фактите са нещо упорито. А те доказват: че най-новото, което е останало в резултат на щатската триада стратегически ядрени сили са ракетите с морско базиране „Трайдънт-II (Д5)”, приети на въоръжение през 1990 година. Такива ракети притежават атомните подводници от тип „Охайо”, най-„младата” от които вече чукна 15 години и представлява повече от 50% от стратегическия ядрен потенциал на САЩ. Тези ракети нямат средства за преодоляване на ПРО, тя лети по класическата балистична крива, нейния боен блок след отделянето не може да маневрира, а нейната максимална далекобойност с пълно бойно натоварване е 7 800 км.

  Руският аналог на „Трайдънт” е ракетата „Синева”, приета на въоръжение още в съветско време, през 1986 година. С тях са въоръжени днес подводните ракетоносци 667БДРМ, последния проект на които влезе в строя през 1991 година. Независимо, че „Синева” е по-стара от „Трайдънт”, тя съществено го превъзхожда по бойните си характеристики. „Синева” има също отделящо се тегло (2 800 кг), но го превъзхожда по далекобойност (8 300 с пълно натоварване) при това, тя е много по-лека (40 тона, а американската е 60 тона). Освен това, „Синева” е снабдена с комплекс за пробив в системата на ПРО и може да лети по права траектория, което значително съкращава времето за достигане на целта.

  Последната модернизация на „Синева” с името „Лайнер” притежава нови бойни глави, способни да маневрират по курса си, което ги прави неуязвими за ПРО и удължават срока на службата им до 20-30-те години. „Трайдънт” не подлежи на модернизация и ще бъде на въоръжение в СЯС на САЩ до 2042 година.

  Необходимо ли е да казваме, че нашата най-нова морска ракета „Булава”, предназначена за поставяне на подводните ракетоносци от тип „Борей” в сравнение с „Трайдънт” изглежда, като лимузина в сравнение с трактор? Тя е два пъти по-лека, лети с 1 500 км по-далече, има съкратен активен участък, права траектория, планиращи хиперзвукови бойни глави и още много такива, за които американците могат да сънуват…

  Ако говорим за сухопътните американски компоненти на СЯС, то те се състоят от шахтените МБР „Минитмън III” разработка от 60-те години на XX век. Мобилни комплекси, подобни на нашия „Топол” (да не говорим вече за „Ярс”) американците изобщо нямат. А смятаната през 1980-та година много перспективна тежка  МБР „МХ” беше снета от въоръжение и беше препрофилирана в граждански носител със серия катастрофи при старта. И в перспектива Вашингтон до сега няма базова ракета с военен профил!

  Ако говорим за стратегическата авиация, то тук картината е още по-впечатляваща. Новите американски „Стелсове” – В-1 и В-2 не могат да носят ракети, а само бомби и изобщо не могат да работят извън зоната на ПВО на противника, които стават уязвими от руските комплекси С-300 и С-400, да не говорим за перспективните С-500. (Сърбите, разбира се, още преди 15 години сваляха тези американски „невидимки” с древни руски комплекси на  ПВО). Пентагонът разполага само с 44 единици. Те са безнадежно стари и физически, и морално: последния напуска завода през 1962 година. Освен това тяхната експлоатация е предвидена до 2030 година, но колко от тях реално ще доживеят до този срок, не е трудно да се предположи. На този фон руските Ту-160 снабдени с крилати ракети Х-101, имащи кръгово вероятно отклонение от 2 до 10 метра при далечина на полета 5 500км изглеждат просто недостижимо съвършени…

  Да, разбира се, стратегическите ядрени сили са предназначени не само за война, по скоро служат за нейното предотвратяване, за избягване на гарантираното взаимно изтребление. Но руското технологично откъсване напред в тази област осигурява днес, като минимум, невъзможност на САЩ да използват сила във всички конфликти, в които така или иначе е въвлечена Русия. И Украйна – много добре потвърждава това.

  Да, американската военна машина има, като минимум, един много ефективен и действен инструмент – огромна групировка носители на „умно” високоточно оръжие, от крилати ракети с голям обсег на действие. Но и за тях Русия има достоен отговор. Нашите нови комплекси на ПВО – са най-добрите в света, по общото мнение на военните специалисти, те са способни сигурно да прикриват ракетоопасните направления.

  Освен това, Русия с форсирани темпове създава собствена групировка КРБД от ново поколение.Тези стремително развиващи се сили за стратегическо неядрено сдържане, базирани по вода, под вода и във въздуха, скоро ще позволят на Москва радикално да разшири влиянието си по цяла Евразия, без да зависи от това, дали ще се хареса на Вашингтон или не.

  Американците, разбира се, също не стоят на едно място. Но техните реални успехи в пробива на военни технологии е значително скромен, от това за което тръби вашингтонската пропаганда. Като пример можем да дадем „есминеца на бъдещето”, който, по плановете на американските адмирали, които заедно със самолетоносачите трябва да бъде основата на военно-морската мощ на САЩ през близките десетилетия. Огромен (повече от 14 000 тона водоизместимост), но невидим за радарите (радиолокаторното засичане е  50 пъти по-слабо, отколкото при  другите кораби с аналогични размери), покрит с кевларова броня, носещ 80 „умни” КРБД, снабден със    155 мм артилерийска установка, с GPS – управляеми снаряди които са способни да проектират траекторията в хода на полета с далечина до 130 км, това чудовище получи името „Зумволт”.

  Но…след това последваха конфузии. Програмата за изграждането на такива свръхтехнологични кораби с шифър DD-21 беше поръчана от американците още през 90-те години. След това тя беше подложена на различни съкращения, но адмиралите от ВМС на САЩ все още се надяваха, че ще бъдат построени 32 такива есминци. Да се иска, както се казва, не е лошо, но уви, живота внесе корекциите си. Скоро този брой беше намален на 24, а след това и до 7 поради високата им цена, всеки един от тях ще струва на данъкоплатците на САЩ по 3,2 млрд.$ и по още 4 млрд.$ за експлоатацията по време на жизнения цикъл.Струва ли си да се учудваме,че в крайна сметка конгреса отдели пари само за един „Зумволт” и то само за „демонстрация на технологията”. Сроковете за изработката му нееднократно се променяха. В резултат този несретник беше пуснат във вода през 2013 година и ако всичко върви по план, то през 2016 година той, може да бъде приет на въоръжение. Но явно ще си остане сам, понеже американските специалисти дойдоха до извода, че в условията, когато военния бюджет постоянно се съкращава, старите кораби са по-евтини, проверени и сигурни.

***

  По такъв начин, сега в света се получава парадоксална геополитическа ситуация. Като се страхуват да влязат в пряко силово противоборство и в същото време разбират, че отстъплението е равно на смърт, Съединените Щати, заложиха на финансово-икономическото задушаване на Москва. Но и в това е целия парадокс – липсата на други лостове на влияние правят позицията на САЩ максимално агресивна.

  Страхувайки се от пряко стълкновение с Кремъл, Вашингтон едновременно отива на ва-банк в стремежа си да спре набиращото сила  Руско въстание против неговата геополитическа хегемония.

  Ако Русия издържи на този натиск и устои на града от санкции, от финансовите и икономически диверсии, които хвърля срещу нея чичо Сам, то на Америка ще и остане само един изход: независимо от всички свои страхове, независимо от стратегическите грешки във военното планиране на Пентагона и НАТО през последното десетилетие – ще започне ескалация на политическата ситуация с цел „последен и решителен бой”. Върху Голямата война, която само тя може да даде на Запада призрачната надежда да се задържи на ръба на историческата пропаст, в която той неумолимо ще се плъзне…

  Когато се случи това, ние трябва да бъдем готови.

Segodnja.ru                 превод Милчо Александров

Tags: ,