СОФИЯ И РИЯД

mpa

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

  Анализите на водещи икономисти и международни наблюдатели сочат, че икономиката на Саудитска Арабия е в много тежко състояние. В резултат на васалната и́ политика по отношение на САЩ и транснационалните финансови кръгове, тя поддържаше ниските цени на въглеводородите, като страна, можеща да го прави.

Това, разбира се, беше насочено срещу Русия. По този начин тя трябваше да бъде ударена в сърцето. На всички е известно, че след контрареволюцията през 90-те години, нефтът и газът бяха нейните източници за снабдяване с петродолари. По този начин тя трябваше да бъде поставена на колене както в световен, така и в регионален мащаб.

Само, че нещата се развиха твърде злополучно за авторите на този империалистически сценарий. Стигна се до там, че те трябва да решават – да жертват ли най-силната си фигура в Близкия Изток, или да увеличат цената на нефта на 70$ за барел (толкова е необходимо на Саудитска Арабия за да оцелее). За сега господарите на Рияд мълчат. Но подсказаха на краля Салман за заговора на принцовете му срещу него. Той разбра намека, вкара ги в затвора и сега започва да ги освобождава срещу големи суми в размер на милиарди. Но ще стигнат ли те да попълнят бюджета, който изкуствено поддържа високо равнище на живот, на постоянно нарастващото население? – Едва ли.

САЩ и тези, които стоят зад тях като, че ли май нямат желание да помогнат на Саудитска Арабия. Не защото не искат, а защото не могат. Защото тяхната природа на световни бандити не им позволява.

Саудитите имат още една възможност за отлагане на нерадостните събития които витаят над нея – да спрат войната в Йемен. Там кралството изразходва милиарди долари за военна техника, боеприпаси, за подкрепа на йеменския режим и армията от наемници, които го защитават.

В момента саудитските суверенни фондове масово изтеглят парите си от западните, най-вече от американските пазари. Но това за сега не помага кой знае колко за намаляване на дефицита на бюджета, който трябва да финансира колосалното преустройване на икономиката, започнато през 2015 година.

Провали се и планът за подобряването на положението на страната за сметка продажбата на част от акциите на националното богатство на страната. Преди няколко години Ер-Рияд обяви продажбата на 5% от акциите на най-голямата нефтена компания в света „Saudi Aramco”. Това може да осигури около 100 млрд. долара. Но такива пари без международен контрол никой не дава. Като прибавим и скептичното отношение към обявените запаси от нефт, картината става съвсем нерадостна за Саудитска Арабия. Изобщо планът с кодово име „Експроприация” се провали.

Както казах,  финансовите проблеми на Рияд могат да се отсрочат ако се прекрати войната в Йемен. Но това едва ли влиза в сметките на Иран, който знае за проблемите на Саудитска Арабия и която едва ли ще се реши да предизвика световна война. Ще се реши ли Русия да стане посредник..? Това е много голям въпрос. Ако се реши, ще трябва да убеди още някого. А това при проамериканския курс на ЕР-Рияд не е много лесно.

Ако трябва да обобщим – положението на Саудитска Арабия е зле.

На този фон правителството на Бойко Борисов, вероятно смята, че сега е моментът да отвори предпазния вентил на българо-саудитските отношения.

„Обещавам Ви, че визитата Ви ще има реални резултати. Ние сме известни с това, че спазваме обещанията си” – каза престолонаследникът Мохамед бин Салман ал-Сауд, в качеството си на вицепремиер и министър на отбраната.

А пък нашата практика показва, че обещания се спазват само тогава, когато съществуват условия за това. И изобщо не се съмнявам, че ако негативните икономически резултати за Саудитска Арабия продължат, изпълнявайки чужда воля, тя не само ще се откаже от добрите си намерения към България, но и ще търси начини да пооткрадне нещо, колкото и мизерно да е това за нея.

Няма да скрия, избраната роля на премиера на РБ като дилър на родната олигархия винаги ме е дразнила, така се случи и на това официално посещение. Послушайте: „Винаги съм казвал, че стабилността в България прави държавата много по-атрактивна и по-интересна в света”. Първо „стабилността” в България се дължи на ниската класова съзнателност на българската работническа класа и откъснатостта и́ от нейния авангард, в който и аз имам някаква дейност. Второ, „стабилността” се дължи на разложителната „дейност” на конфедеративните (съглашателски, опортюнистични) синдикати. Трето, „стабилността” се дължи на всевластието на българската бюрокрация, рожба на управляващите, която все повече и повече се откъсва от реалните проблеми на народа. И четвърто, но не и по значение, на нас все още не са ни поискали твърда ориентация – за или против Русия. Ние разбираме, че такава позиция, при определени обстоятелства може да обслужва някого, но световната криза породена от неравномерното развитие на капитала в условията на империализма, рано или късно, ще поиска от буржоазна България да направи своя избор. А какво ще стане ако народът ни не се съгласи да воюва с руския, от който, каквото и да фабрикуват днешните отвратителни буржоазни „интелектуални” лакеи,  ние нищо лошо не сме видели ? Ще се получи, че т.н. „стабилност” е фикция. И ако за премиера е изгодно да се прави на човек , който не разбира проблема, то за един арабски лидер, на който е в кръвта да се пазари и да манипулира, тези неща отдавна са му докладвани. Така, че в света на конкуренцията, дали една държава ще има или не дипломатически служби, е формалната страна на нещата. Без да съм привърженик на Живков, ще го посъветвам да не бърза да се сравнява с него. Само в сферата в която аз работех някога, без наличието на дипломатически служби, нашата индустрия реализираше изпълнение на една не чак толкова скромна част от валутната месечна програма на страната, благодарение на търговията ни със Саудитска Арабия (а това беше времето на Студената война и Желязната завеса) – трябва веднъж за винаги да се разбере, че в света на конкуренцията оцеляват качествените, рентабилните икономически резултати и, че връзките имат второстепенно значение, а танците със саби – никакво. Веднъж по друг повод подхвърлихме на премиера задочно, че „нещата не винаги са такива – каквито изглеждат”. Тогава останах с убеждението, че ни е разбрал. Надявам се и сега да ни разбере.

Искам да му дам съвет: бивши другарю Борисов, каквито и да са чуждите инвестиции, те са чужди! Не, че ми е безразлично как ще живее работническата класа, селяните и работническата интелигенция на страна като Саудитска Арабия например, но това е разговор за нас и техните комунисти – бъдете сигурен, ние ще се разберем! Въпросът е, дали поверената ви от буржоазията държава, ще поеме контролните пакети от инвестициите на саудитските принцове и „играчи”? Това е въпросът, на който ще търсим отговор след вашето посещение в Ер-Рияд. Ако въпросът на него е отрицателен, пак ще се наложи, при определени обстоятелства, както някога, заедно с експроприацията на нашите, да експроприираме и саудитските капиталисти!

Tags: ,