АРМИЯТА НА РУСИЯ

АНАЛИЗ НА АМЕРИКАНСКИТЕ ЛЪЖИ

Борис Степанов

ruska-armia

  Разбираемо е желанието на Запада да принизи нарастването на военния потенциал на РФ. Но начина по който често го прави е смешен. Като нагледен пример привеждам статията на “The Week” (САЩ) „Армията на Русия: не вярвайте в пиар-шумутевицата”:

  „За много кратък период армията на Русия начело с президента Владимир Путин премина в настъпление на изток в Украйна и в Крим, а след това и в Сирия. Също Русия се стреми да демонстрира мощта си в Тихоокеанския и Арктическия региони. Нещо повече, в този момент руската армия се намира в етап на модернизиране в очакване на нови танкове, самолетоносачи и подводници.

  Но наистина ли Мечката се върна? До колко тези приказки за възраждането на руската армия са верни?”

  Оценяват ни като настъпващи в Украйна и Крим? Няма да се занимаваме с дреболии, да четем по-нататък:

  “След няколко десетилетия недостатъчно финансиране, което се обясняваше с края на студената война и тежката икономическа ситуация, разходите на Русия за отбрана, най-накрая започнаха да растат. Голяма част от военното оборудване на Русия бяха през 80-те години. Единственият руски самолетоносач „Адмирал Кузнецов” беше пуснат през 90-те години. Всичките тези видове тежки бомбардировачи които сега нанасят удари в Сирия, са създадени още в Съветския съюз и бяха предадени на Русия като наследство.”

  Това е много нагледно, за кого са предназначени подобни статии: за такива които нямат никаква представа нито от история, нито от тактико-технически характеристики. Да анализираме подробно тази тема не е необходимо сега, но не разбирам, например, защо руските стратегически бомбардировачи са остарели, а модификациите на американските, да речем, В-52 „Stratofortress”, които са произведени през 1952 година и са спрени от производство през 1963 година, САЩ планират да запазят на въоръжение до 2040 година да е нормално и прогресивно? Какви еднакви стандарти за критика, нали?

  При това, ако помислим, разработките на нови стратегически бомбардировачи в съвременните условия са лишени от смисъл: аеродинамиката не се променя, а електронното оборудване се усъвършенства. Смешна е, но периодичната истерика на Запада на темата за патрулирането на Ту-95МС край границите на НАТО нагледно илюстрира тезата за „евтино и практично”: докато бомбардировача спокойно се шляе наоколо, демонстрирайки безопастност, Съветския фюзелаж контролира изтребителите на НАТО при много ограничени като брой часове на експлоатация.

  Какви още „разобличения” можем да намерим в статията? Очакването е икономически:

  „През 2015 година военният бюджет на Русия беше увеличен на 33%. Но към края на годината част от средствата се наложи да се отклонят, за това  военният бюджет беше 25%. Понеже сега е много трудно да се прогнозира края на финансовите трудности за Русия, вероятно, военният бюджет ще се увеличи не повече с 1%. Не е необходимо да се казва, че амбициозните планове на Русия  за реализирането на 700-милиардната програма потънаха в забрава”.

  В следствие на долароцентричното разбиране на американските експерти, те не са в състояние да разберат, че в Русия всичко се върти около рублата – независимо от поскъпването на долара, цените на руските продукти нараснаха независимо и не пропорционално, не е ли така? Така, че претенцията „няма нищо” е несъстоятелна, а производството на съвременно въоръжение е много по-евтино в сравнение с „цивилизованите” страни, и то постоянно расте.

  Ето един смешен цитат:

  „По въпросите на високите технологии Русия зависи от международните доставчици: когато руската корабостроителница „Севмаш” ремонтира самолетоносач по поръчка на Индия, голяма част от оборудването тя взе от Запада и Япония – вероятно без тяхно знание. Но на това сега се сложи край”.

  Ама това е просто великолепно! Как могат производителите след продажбата да контролират оборудването? Ако е всичко описано в договора  и се установи „измама” – няма ли да се попречи на продължаването му?

  Западните политици не се притесняват и от откровените лъжи:

  „В условията на санкции срещу военното производство Русия ще се сблъска с остър проблем на собствена индустрия и високи технологии. Например, съвременните изтребители и танкове като „Армат” са снабдени с ЛСД-дисплеи, от които екипажът получава голяма част от информацията. В Русия, за разлика от малката Южна Корея, няма собствено производство на ЛСД”.

  Ама какво говорите! Погледнете произведените през 2004 година, през 2005 –та, пък и през 2011-та. Това го казвам дори без да търся източници. Да се лъже не е хубаво.

  Да не говорим, че екранчетата могат и да се купят, а вижте този ТТХ на същия този „Армат” „цивилизованият” свят не може да го изобрети.

  По нататък се преминава към предсказуемия преход към икономиката:

  „Руският военен бюджет е само една десета от военния бюджет на САЩ и четвърт от отбранителния бюджет на Китай. Русия притежава само един действащ самолетоносач „Адмирал Кузнецов” – срещу 10-те американски”.

  Е не бива чак толкова нагло да се подменят ефективните загуби. Спомням си една статия, озаглавена „ВМФ на САЩ: история на провалите и разпиляването на средства”, както и известният факт, че Пентагонът не може да отчете 8,5 трилиона долара. Много ефективно нали.

  При това авторът на статията признава:

  „ Има ли някакви положителни моменти? Това е руската ядрена триада, която е действащо и мощно средство за сдържане”.

  Но, въпреки това, клиентът прави поръчаното му заключение:

  „Армията на Русия е мощна сила, но още не трябва да се нарича свръх сила. И вероятно тя повече никога няма да стане. Нещо повече, сега ние разполагаме с доказателства, че в условията на съвременната икономика такива агресивни държави, като Русия, могат да бъдат сдържани с финансови мерки. Да се надяваме, че другите страни ще извлекат полезен урок от примера на Русия”.

  Аз тук, както казват класиците на интернета, на всичкото това просто се изсмях: веднага след като някой започне да употребява „свръх” трябва да му се извикат мускулести санитари от спешната психиатрична помощ. А тук силата е съвсем обикновена: понеже има ядрени сили за сдържане (напомням,че „Сатана” има наследник), то на всяка външна агресия има пълен „отговор”. Нанасянето на вреди на Русия чрез финансови мерки е друга тема, но да отбележим, че тя се предприема именно от безизходност и невъзможност за пряк натиск.

  При това се забелязва, че тези бодри изявления на агитаторите се разминават с оценките на професионалистите: Business Insider върху основата на изследване на Global Firepower Index посочва, че Русия по своя военен потенциал се намира на второ място в света след САЩ.

  Анализатор от Forbes Марк Адоманис в статията си „Ще могат ли руснаците да победят американската армия?” недоумява:

  „… сега някои страни на ниво експерти единодушно и много бързо преминаха на противоположното мнение. Съгласно него, руските въоръжени сили не само, че не са  скромно увеличили своята бойна мощ, но в честен бой те могат да победят американската армия. Ето част от неотдавнашна статия в Politico:

  „В началото на септември той разби претенцията на Power Point, като каза, че ако американска бронетанкова дивизия се сблъска с вероятния руски противник, тя ще претърпи поражение. „Поражение е неправилно определение, ми каза миналата седмица Макгрегър – по-правилно е да се каже, че тя ще бъде унищожена”. При състоялото се от 21 слайда представяне на четири сценария на бой в Прибалтика и всичките против руския противник, един действащ офицер от Обединения комитет на началниците на щабове каза, че „това е най-вероятния сценарий за водене на война, с който ние ще се сблъскаме извън границите на Близкия Изток”.

  Това е много нагледно: военните разбират реалността, а икономистите се учудват: как става така, че се инвестират все повече пари? Усещането им е такова, че не става въпрос за реална политика, а за компютърни игри, чуйте:

  „За последните 15 години американската армия загуби за всеки свой войник десет пъти повече от руския. Това е огромна, просто гигантска разлика, която през последните 2-3 години се съкрати съвсем малко. За да може да придобие бойни възможности руската армия, или поне  малко да напомня на американската, на продажните и некомпетентни руснаци, ще им се наложи да разработят сложна методика за кардинално повишаване на бойната мощ като се пресметне всеки изхарчен долар”.

  А защо пък не? Ако доларите са похарчени напразно. При това трябва да се помнят, че военната политика на Русия и САЩ са различни. Да погледнем какво пише Milatari Times (САЩ):

  „…Съединените Щати харчат за национална отбрана почти 10 пъти повече средства от Русия. САЩ притежава 10 самолетоносача, а Русия – само един. Освен това американските военни имат повече технически предимства и те много превъзхождат Русия при възможностите за прехвърляне на сили и средства в тази или друга точка на света”.

  Да, няма съмнение! Само САЩ имат концепция за износ на американска демокрация във всяка точка на света, а Русия има отбранителна парадигма. На нас не са ни необходими самолетоносачи и, разбира се, американските самолетоносачи ще изпитват значителни трудности да се местят по континентална Русия, да се потопят всички самолетоносачи от съединения притежаващи тактически ядрени заряди е обикновена работа. Не може да се плаши ядрена държава с ужасийките предназначени за островни племена.

  При това самите американски военни признават:

  „Русия е запазила и дори е модернизирала своята „триада” тя притежава междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави, голям самолетен парк от бомбардировачи с голям периметър на действие и флот от  атомни подводници, които са все по-съвременни и водещи.

 Но макар, че руските обикновени сили да не правят такова впечатление, като ядрените, има някои области в които Русия превъзхожда останалите. Сред тях е авиацията, противовъздушната отбрана, подводниците и радиоелектронната борба”.

  Западните експерти, оценявайки руската войска, изхождат от западното виждане за използване на войските – за нападение. Русия винаги води отбранителни действия, което изисква съвсем друг подход и ако те зачестят свършват в столицата на противника – ние не започваме първи, не е ли така?

Централна информационна агенция на Новорусия

Novorus.info                        превод Милчо Александров

Tags: