ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

otgovor-na-komunistite

  При социализма (първата фаза на комунизма, когато вече няма антагонистични класи, няма икономическа база за тяхното съществуване) всички, които нарушават правилата на човешкото общежитие, ще бъдат наказани от въоръжените трудещи се. Но кой именно трябва да бъде въоръжен?

  Аз разбирам, че всички трудещи се трябва да бъдат, всички до един, въоръжени, трябва самички да съдят, да доказват вината и да наказват провинилите се.

  А ако само въоръжените специални отряди на въоръжените хора съдят а не съдиите, а контрола и разследването на нарушенията се извършва от специалните органи, то такава държава си остава държава в пълния смисъл на думата – носи функцията на обществената власт, т.е. потиска болшинството, защото не самото болшинство отчита, контролира, съди и наказва.

  Разбирам, че държавата е инструмент за потискане на една класа от друга и е неправилно да се казва, че държавата, сама по себе си потиска някого. Но какво от това, ако тази държава е на капиталистите, които чрез своята агентура върви против трудещите се?

 Въпросът ми е такъв : „Правилно ли беше да се разоръжават хората в СССР след свършването на Гражданската война и след Великата отечествена? Правилно ли беше това? И в борбата с престъпността бяха разоръжени. Но всеки бандит винаги е въоръжен, а спазващият законите гражданин в такъв случай е безоръжен.

  Може би, ако гражданите бяха въоръжени, нямаше да се случат събитията в Новочеркаск?

  Ролята на държавата като специална организация при социализма, както разбирам, трябва да се свежда до защита на гражданите от капиталистите, които се намират в други страни (като управлението на Червената армия), външната търговия и общото планиране и управление за развитието на производството, логистиката и „сферите на услуги” (образование, медицина и др.). Функциите на милицията, на съда за разхищаването на стопанската собственост трябва да се изпълнява от всички граждани”.

  ОТГОВОР:

В същност, нашият читател, задава въпрос, за най-важния елемент от диктатурата на пролетариата – въоръжения народ, а диктатурата на пролетариата е най-сложния въпрос в марксизма, да се осмисли и разбере това явление, възникващо при прехода от капитализъм към комунизъм не винаги е толкова лесно.

Ще напомня, че диктатурата на пролетариата е същността на пролетарската държава. Нейната форма може да бъде различна. До днес са известни 3 форми за диктатурата на пролетариата – Съветите, народната демокрация и комуната (от Парижката комуна). Но същността им винаги е еднаква – това е диктатура на класата на пролетариите.

Сложността на въпроса за диктатурата на пролетариата е в това, че да се разбере този процес (а диктатурата на пролетариата е именно процес, а не застинало състояние) може, само този който притежава твърд диалектически мироглед,  който, както и преди 100 години е проблем за много граждани.

Възможно е и дори по-скоро на другаря задал въпроса, нашето обяснение няма да стигне, и ще му се наложи по-дълбоко да вникне в същността на тези процеси, които се извършват при социализма (тоест при прехода от капитализма към комунизма). А това проникване се постига обикновено не изведнъж. Към този въпрос е възможно, да се наложи да се връща не веднъж, и всеки път той ще го осъзнава все по-дълбоко и по-дълбоко, ще го разглежда, ту от една страна, ту от друга, проследявайки ту една нишка (от тенденцията на развитието), ту друга. От това не трябва да се страхува, това е нормално. Така и трябва да бъде. Марксизмът е много дълбока наука. Там всичко е едновременно много лесно и в същото време е много сложно.

Нашият читател пише: „…При социализма (първата фаза на комунизма, когато вече няма антагонистични класи, няма икономическа база за тяхното съществуване) всички, които нарушават правилата на човешкото общежитие, ще бъдат наказани от въоръжените трудещи се. Но кой именно трябва да бъде въоръжен?

  Аз разбирам, че всички трудещи се трябва да бъдат ,всички до един, въоръжени, трябва самички да съдят, да доказват вината и да наказват провинилите се.

  А ако само въоръжените специални отряди на въоръжените хора съдят а не съдиите, а контрола и разследването на нарушенията се извършва от специалните органи, то такава държава си остава държава в пълния смисъл на думата – носи функцията на обществената власт, т.е. потиска болшинството, защото не самото болшинство отчита, контролира, съди и наказва.”

При социализма всички трудещи са и въоръжени.

Веднага отбелязваме, че социализмът е също процес и под трудещи се тук не се разбира същото като сега, при капитализма; сега към тях се отнася и дребната буржоазия, която експлоатира труда на наемните си работници, и самата тя работи. Ние говорим за времето когато социализма в основата си е построен, тогава когато вече няма буржоазия, дори и дребна, няма експлоатация, а обществените класи (са неантагонистични) но съществуват. Между другото, Ленин говори за въоръжени работници, а не за трудещи се. И той е прав, посочвайки класовата същност на тези, които господстват при социализма – това са работниците, работническата класа, пролетариатът.

Тук трябва да се отбележи и това, че понятието „работници” при социализма е също различно от това при капитализма. Етимологично думата си остава същата, но тя вече е с друго съдържание. Защото при капитализма работническата класа е експлоатираните наемни работници, лишени от собственост върху средствата за производство. А при социализма – това е господстващата класа, в чиито ръце е не само политическата власт, но и всички основни средства за производство. Ето този момент от диалектиката за формата и съдържанието трябва да се разбира много добре, или от объркването на тези диалектически категории се получава объркване в разбирането за диктатурата на пролетариата и пролетарската държава изобщо.

Като говори за „въоръжените трудещи се”, другарят разбира това понятие повърхностно, примитивно, както мислят всички граждани, които се трудят при социализма (като едновременно предполага, че някакъв си бандит или престъпник не се труди и по определение не е трудещ се, което разбира се е по начало изкуствено и не отговаря на реалната действителност за изграждането, а на практика всичко може да не е така и дори често то не е така) и които имат едновременно такова оръжие в ръцете си. И ако, някой от трудещите се няма такова смъртоносно оръжие, то той не е „въоръжен трудещ се”.

Но по-начало тази схема е много опростена, което в реалността се среща много рядко. На практика всяка армия, както днес след сто години, има вътрешно разпределение на труда. Едни реално притежават оръжието и стрелят, като войниците например, а другите осигуряват тяхното съществуване и всички условия необходими да имат превъзходство в боя, и в полевия живот. Едните без другите не могат. Кой воюва тогава? Войниците или помощните служби и ръководителите?

За да отговорим правилно на този въпрос, трябва да използваме не метафизическата логика „или – или”, а диалектическата – която казва – те воюват заедно като едно цяло и без него не е възможно да се изпълни бойната задача и да се постигне целта.

Същото е и с „въоръжените трудещи се”, или по-точно по ленински – въоръжените работници. При социализма работническата класа също използва разделението на труда, като поставя на едни да защитават революцията и властта на пролетариата от недоубитите класови врагове, а другите – другата част. Но, това не означава, че след това тези части се поставят над работниците, както това става при капитализма.

Защо? Защото при капитализма господстващата малочислена буржоазия наема за пари от угнетените и експлоатираните от нея трудещи се тези, които са готови да угнетяват останалите трудещи се заради благата на експлоататорите. И тези наети (чиновници, военнослужещи), съставляващи тази машина за угнетяване, която се нарича държава, зависи само от волята на тези, които са ги наели – но не и от народа. (Именно по тази причина във всички капиталистически страни армията е наемна. Наборна армия, с малки изключения” там няма. Наборната армия остана в постсъветските страни като осколка от социализма, но и там постепенно тя се заменя с наемна. Наборната армия – това е въоръженият народ. В СССР, например, абсолютно всички граждани на страните от мъжки пол, освен освободените по здравословни или други сериозни причини, трябваше да служат в армията, тоест бяха длъжни да се научат да владеят съвременните оръжия).

Какво имаме при социализма? Имаме държава от съвсем друг род. Тук все още има чиновници, но, първо, те са много по-малко, от колкото при капитализма и функциите им са много съкратени и ограничени, и второ, най-главното – тях не ги наемат на работа, на тях господстващата работническа класа им поръчва да изпълнят тази или друга работа по някаква част от управлението на народното стопанство на страната. (Именно някаква част, защото страната се управлява от самата работническа класа и трудовите маси, чрез своите обществени организации, които са много при диктатурата на пролетариата). И трето, всички тези държавни чиновници са самите работници или трудещи се! И те са пряко заинтересовани да изпълнят, поръчаното им от трудовия народ на социалистическата страна работа по защитата на пролетарското отечество и техните собствени власти колкото се може по-добре.

При социализма никой чиновник не може да приеме какъвто и да е закон сам! Той може само да помага за изпълнението на тези закони, които приема работническата класа заедно с трудещите се от цялата страна. При това, как работи един или друг чиновник, постоянно се обсъжда и отчита пред целия трудов народ – защото не можеш да се скриеш от милионите очи! И ако чиновниците не си изпълняват отговорностите, те се сменят с други от трудовия народ на страната!

Що се отнася до приемане на законите, то при социализма това не се осъществява от чиновници, а от избрани представители на работническата класа и трудещите се маси. Право за издигане на депутати на всички нива на съветската власт имаха обществените организации на трудещите се и трудовите колективи, тоест на практика самите работници избираха кой от техните среди ще ги представлява (става въпрос за построения социализъм със смяна на Конституцията на СССР през 1936 г.). При това тези избрани (депутати) не получаваха за законодателната си работа никакво възнаграждение и не се освобождаваха от основната си работа – те така и продължаваха да работят на работните си места, както и преди да бъдат избрани във властта. Депутатите се събираха няколко пъти в годината на сесии за да се приемат необходимите закони. След което се връщаха по работните си места и там продължаваха работата си като представители на пролетарската власт.

Тоест при пролетарската държава няма „разделяне на властите”! Властта е единна и се намира в едни ръце – в ръцете на господстващата работническа класа. (Разбира се, и в буржоазната държава няма разделяне на властите, там цялата власт е в ръцете на буржоазията и на нейните представители. Само, че тази власт на нищожното малцинство се крие зад дрънканиците за „разделяне на властите”, което не съществува в природата).

Точно така изглежда при социализма и пролетарската съдебна власт.  Въпросът за нейното изграждане преди пълната победа на социализма (т.н. „революционна законност”) ние няма да разглеждаме сега – това може да се види в историята на партията и историята на СССР  (което на практика е едно и също). Накратко ще разкажем, как беше изграден съда в СССР в периода на изграждането на социализма.

В заседанието на всеки съд влизаха един народен съдия и двама народни заседатели. Съдиите при социализма се наричаха „народни съдии”) те се избираха по териториален принцип, както и депутатите, за определен срок. Народните заседатели се избираха от събранията на трудовите колективи. Тоест отново съденето и реда се извършваше от самия народ, от работническата класа.

Така изградената държава не може да потиска болшинството, понеже това „болшинство само отчита, контролира, съди и наказва”, ако парафразираме другаря, който ни задава въпроса.

По нататък нашият другар ни пише.

„Разбирам, че държавата е инструмент за потискане на една класа от друга и е неправилно да се казва, че държавата ще бъде взета от само себе си от този който потиска. Но какво ще стане ако капиталистите чрез своите агенти я насочат срещу трудещите се?

Не, както не веднъж сме казвали: държавата е осколка от експлоататорските общества и с това тя е опасна, понеже тя може да се използва срещу самите трудещи се маси. Да се направи това е много трудно, но историята и унищожаването на СССР показва, че при определени условия все пак е възможно, ако господстващата работническа класа не е достатъчно осъзната. Пътят на такова израждане е само един – да се подчини партията като главна ръководна сила на диктатурата на пролетариата, да бъде подчинена на интересите на световната буржоазия, тя да бъде дезорганизирана и постепенно да се поведе по лъжлив път, който е удобен за буржоазията. Това може да стане само с помощта на опортюнизма и то в условията на слаба политическа съзнателност на работническите маси, и най-напред на партийните маси. (Под политическа съзнателност ние разбираме твърдата класова позиция на работническата класа, диалектико-материалистичния мироглед, познаването на законите на общественото развитие, опита на световното работническо и комунистическо движение и историческия опит на своята собствена партия. Само политическата съзнателност позволява да се научим да различаваме класовите врагове от приятелите).

С държавата като оръжие и средство за построяването на комунизма в преходния от капитализма към комунизма период става същото, както и с много други. От една страна, без нейна помощ не може да се унищожи капитализма и да се изгради комунизма, а от друга страна, с нея може лесно да се пробие системата, ако се загуби вниманието и бдителността.

Социализмът и по-нататък комунизмът е общество, което се изгражда и се управлява съзнателно. За последното трябва здраво да се замислим. Това е много важно!

От казаното се вижда, че сам по себе си социализмът и от него комунизма не може да се изгради!!! Те трябва да се строят, както се изгражда къща, като внимателно се обмисли, какво и как ще се прави. По друг начин не може да стане. А за това са необходими знания. При това те трябва да са притежание не само на единици, а на масите – милионите работници и на трудещите се – тези които ще изградят новото общество! И това не е празно и наивно пожелание, това е историческа необходимост, задължение на пролетариата като революционна класа на съвременната епоха, ако тя не желае вечно да гние при капитализма.

Само при висока степен на съзнателността, може да не се губи бдителността, навреме да се разпознават класовите врагове и да не се позволява на партийните върхове да застават агенти на световната буржоазия. Липсата на необходимото равнище на съзнателност на партийните маси и на работническата класа в СССР се превърна в тази благоприятна среда, която осигури възможността в КПСС да победят ревизионистите – дребнобуржоазната контрареволюция, която закономерно се превърна в буржоазна контрареволюция. Капиталистите, чрез своята агентура в Съветската държава, по-точно успя да насочи партията (като част от държавата), срещу съветските трудещи се и със своята мощ разруши пролетарската държава в СССР.

По-нататък нашият другар пише:

Въпросът ми е такъв : „Правилно ли беше да се разоръжават хората в СССР след свършването на Гражданската война и след Великата отечествена? Правилно ли беше това? И в борбата с престъпността бяха разоръжени. Но всеки бандит винаги е въоръжен, а спазващият законите гражданин в такъв случай е безоръжен.”

Безспорно, правилно бяха разоръжени.

При социализма да се говори за „законопослушност” е някак странно. Послушание може да има в този случай, ако нещо те принуждава да правиш каквото и да е против волята ти и те хвалят за това, че не се съпротивляваш. А при социализма всички закони работят в интерес на трудещите се маси. Те не са по вкуса само на класовите врагове на работническата класа, осколките от капитализма, противопоставящи себе си срещу  цялото общество, срещу целия народ. Не очаквайте от тях „законопослушност” към пролетарската държава. Те могат да бъдат принудени да се подчиняват със сила. И главната сила против класовите врагове не е това оръжие, което веднага възниква в съзнанието – пистолети/автомати или някакво друго огнестрелно, а главната сила при социализма е обществеността, обществената активност на масите. Това е елемент, зародиш на комунистическото самоуправление – тенденция, която много силно се прояви в съветския социализъм.

В СССР милицията ходеше без оръжие, а полагащите и́ се по устав пистолети с години не се вземаха от сейфовете. Защо така? Ами защото оръжието не им беше необходимо! Не им трябваха, нито палки, нито водомети, нямаше никакви ОМОН, Росгвардия и други наказателни отряди. Понеже, ако се случеше нещо нередно, извънредно, то всички хора наоколо се бореха срещу него и всячески помагаха на работниците от милицията. А не рядко самите те хващаха престъпници, когато при различни неправомерни действия наблизо нямаше милиционер, и ги водеха в близкото отделение. За съветските граждани това не представляваше никаква трудност – всички мъже служеха в армията, а там ги обучаваха в ръкопашен бой. И никой не се страхуваше от престъпници – наоколо имаше хиляди помощници! От тях самите престъпници се страхуваха диво до ужас – от самата общественост.

Когато буржоазията дърдори за тоталитаризъм в СССР, тя има предвид именно това – че те ще погребат всеки класов враг без всякаква прокуратура, милиция и КГБ, ако са сигурни, че това е враг.

Характерен е примерът на отношението в СССР към фашизма. Авторът на тази статия, който е живял в СССР  на съзнателна възраст, просто не може да си представи картината, че някой в Съветския Съюз до преустройството ще рискува да вика по улиците „Хайл Хитлер!” или да рисува свастика. От него просто нищо нямаше да остане. Без всякаква милиция и прокуратура. Такъв слуга никой нямаше да пощади – още там на улицата щяха да го ликвидират. При това, който е бил свидетел на тази сцена или е разбрал за нея, не би станал свидетел на такъв подлец. Ето помислете, как в такива условия може да се извърши някакво противоправно действие – против всички, против народа? Невъзможно е. Само много тайно, за да не ги види никой. Ето защо и престъпността в Съюза почти не съществуваше (тя беше много малка в сравнение с капиталистическите страни).

Ето това е истинската общественост (да наречем така това явление за сега) и е нагледна проява на процеса на отмирането на държавата. С нарастването на културното равнище (на научно-техническите и политически знания) за хората от социалистическото общество държавния апарат действително става излишен. Аналогични прояви на бъдещото комунистическо общество в СССР се наблюдаваха в управлението на икономическите процеси и дори в науката, но за тях ще поговорим някой друг път (изобщо това е голяма и интересна тема за елементите на комунизма в съветския социализъм.

Нашият другар пише:

Може би, ако гражданите бяха въоръжени, нямаше да се случат събитията в Новочеркаск?”

Сега е много сложно да се каже, как е било на практика там. Понеже информацията за това е от перестроечното време, което означава, че е смесена с лъжа и трябва да се отдели плявата от зърното.

И последното:

Ролята на държавата като специална организация при социализма, както разбирам, трябва да се свежда до защита на гражданите от капиталистите, които се намират в други страни (като управлението на Червената армия), външната търговия и общото планиране и управление за развитието на производството, логистиката и „сферите на услуги” (образование, медицина и др.)”.

Гледайки за какъв стадий на социализма става дума, ако е този който ние разглеждаме – то функцията за натиск си остава, макар нейното значение да е много по-малко. Защото в условията на капиталистическото обкръжение агентите на буржоазията  не са само от вън но и са вътре в страната. Тези отживелици на капитализма ще останат в съзнанието на някои хора в социалистическото общество (съзнанието, уви, изостава от битието – това е един от основните изводи на историческия материализъм), и световния капитализъм задължително ще се опита да използва такива хора за целите си.

Друго нещо е, ако няма капиталистическо обкръжение. Тогава, навярно, някои функции на диктатурата на пролетариата ще отмрат значително по-бързо, отколкото те отмираха в СССР.

Съзнанието на хората в социалистическите страни ще се променя много по-бързо, освобождавайки се от капиталистическите отживелици и ще става все по-комунистическо.

По-подробно може да се прочете за диалектиката на функциите на пролетарската държава в книгата на Д Чесноков „Съветска социалистическа държава” от 1952 г., превърнала се в рядкост след излизането и́ от печат (в сайта може да се намери в раздела „Литература”).

Л Соколский, май 2017 г.                            превод Милчо Александров

„Рабочий путь”

Tags: , ,