ДА НЕ ГУБИМ ВЯРНАТА ПОСОКА

posoka

  Това е заглавието на писмото на Маркос Понсе – испански комунист, който от дълги години е политзатворник, осъден от „демократичните” испански власти само заради това, че е марксист-ленинист. Макар и без Франко испанската десница не е забравила нищо франковско и потиска правата и свободите на гражданите. Най-ярко си проличават фашистките методи на властта по отношение на хората с леви комунистически убеждения, какъвто е и Маркос Понсе. Писмото е адресирано до руските комунисти, но по наше мнение ще бъде полезно и за българските комунисти, а и за всички хора с леви убеждения. Поднасяме го с незначителни съкращения. /От редакцията/

„В Испания продължаващата обща криза на капитализма нанася все по големи вреди на благосъстоянието на народа и особено на работниците. В последните години един след друг се приемат закони с главната цел да се отнемат от трудещите се и малкото останали права и свободи, да се направи удобен за испанската и международната олигархия пазарът на работната сила, с контракти за дни, даже за часове, с нищожно заплащане, при опасни условия на труд, без защита при уволнение. Пазар, на който работникът се сблъсква с произвола на жадните за печалби капиталисти. По такъв начин работническата класа на Испания носи на раменете си гнетящата тежест на капиталистическата система, която я поставя пред избора или да разтърси рамене и да отхвърли това позорно бреме, или да затъне в тинята на опортюнизма и ревизионизма. Не мога да не кажа, че работническата класа  вече доста затъна в това зловонно блато. Историческите обстоятелства, особено крушението на СССР /като образец на алтернатива на капитализма/ и фашизацията на капиталистическите държави станаха, по мое мнение, основните фактори, породили днешната политическа ситуация, в която се намира както работническата класа, така и нейният комунистически авангард. Именно тази дезориентация в работническото движение, заедно със слабостта на комунистическите партии е това, което позволява на общата криза на капитализма безнаказано да създава международни конфликти, да сее смърт и разрушения, да тероризира трудещите се. Империалистите винаги се представят като радетели за добруване на хората, като борци против тероризма и за демокрация, а в същото време извършват най-гнусните престъпления. И това, с цел унищожение на конкурентите, завоюване на нови пазари, запазване и разширяване на своето геостратегическо влияние. Това е проявление на присъщия на капиталистите стремеж към максимална печалба, в името на която те са готови на всякакви престъпления. Ето защо ако САЩ бъдат принудени да се откажат от своята хегемония в името на многополюсния свят, това равновесие няма да трае дълго. Ние не бива да се залъгваме, „многополюсност” в империалистическия свят – това е само затишие пред буря.”

По-нататък авторът на писмото изказва своето мнение, че за запазване на своята хегемония в света, за потискане недоволството от влошаващото се положение на американския народ, в резултат на кризата и възходът на източните икономики, САЩ ще са принудени да прибягнат до единственото средство – империалистическата война.

„Испания сега е подчинена на американския империализъм, което предизвиква огромно недоволство в испанския народ, който исторически е настроен против империализма. Затова испанската държава поддържа и финансира реформистки и популистки партии като „Подемос” /подобно на „Сириза” в Гърция – б.р./, с цел да отклонява работническата класа от нейната историческа мисия. При тези условия испанските комунисти се борят работническата класа да не загуби вярната посока, като издигат нейното революционно съзнание.

С революционен поздрав. Да живее комунизмът! Ние ще победим!”

Маркос Понсе – политзатворник в Испания

Tags: