ДА РАЗРУШИМ СИСТЕМАТА

1-maj

Вече повече от 30 години мнозинството от народа живее все по-зле. Отминават избори след избори, на които гласуваме уж за по-добро, а нищо не се получава. От ден на ден става по-лошо. Родината ни се превърна в разграден двор. В нея свободно влиза и излиза всеки, кой както си иска. Станахме разпределителен център за бежанци, терористи, наркотици и токсични боклуци от нашите „партньори” от Европейския съюз. Държавата я няма. Но нали точно това искаха онези лумпени със сините шалчета, които подскачаха като умопобъркани и крещяха като зомбирани, че държавата е лош стопанин. И през ум не им минаваше, че има различни държави и какви са те зависи от това кой и как ги управлява. Ако държавата се управлява от кадърни и честни хора, тя просперира; ако се управлява от некадърници и майкопродавци, се получава днешната картина.

Неотдавна у нас се проведоха изборите за местни органи на властта. Това беше поредната илюзия, че нещо може да се промени към по-добро. Точно обратното – с главоломна скорост избуяха всичките недъзи на сегашните управляващи от ГЕРБ, Обединените патриоти, уж опозиционната „Воля” и прочие. То не бяха палежи, жестоки убийства, брутални изнасилвания на малки деца, грабежи, корупционни сделки, накрая и мистериозното изчезване на един цял язовир, който захранва 100 хилядния град Перник с вода. А колко още язовири са на път да изчезнат. А скандалът с цените на лекарствата в частните болници, а токсичните отпадъци внесени у нас уж без знанието на правителството. Ако то не е видяло този внос, значи е спало и трябва да го заменим с друго, което не спи. Ако го е видяло и си мълчи, значи трови околната среда, трови всички нас, получавайки облаги за този геноцид над народа – значи пак трябва да го сменим..

Гафовете на управляващите следват един след друг и на хората вече им дойде до гуша. Протестират майките на деца с увреждания, протестират медицинските сестри, протестират гражданите на Бобов дол поради замърсения въздух от местната топлоцентрала, която незаконно гори нерегламентирани отпадъци, протестират гражданите на Перник за безводието, на което ги обрекоха управляващите, организиран беше и протест за сваляне на правителството на 27 януари.

На тези протести имах възможност да разговарям с различни хора, общото между които беше, че животът повече не може да продължава така. Но как тогава? Едни смятаха, че трябва да се смени управляващата партия, други – като не се ходи да се гласува, трети –  като се задраскат всички партии в листата. Възразих, че това вече сме го правили и го правим и резултат няма. Сменявали сме управляващите партии чрез избори, задрасквали сме всички, като протестен вот, и на последните избори повече от половината имащи правото на глас не отидоха до урните. Тогава някой от присъстващите на разговора каза, че трябва да се разруши системата. Подкрепиха го и други. Отговорих, че е ясно, че това трябва да се направи. Аз като обикновен човек, който се труди, не е олигарх и бандит, живее в тази страна и има същите проблеми както всички присъстващи, имам свои разбирания и мога да обясня какво значи да разрушим системата, но искам да чуя тяхното мнение. Последва кратко мълчание, но така и не чух смислен отговор. Разбрах, че няма точно разбиране какво значи „Да разрушим системата”, хората не разбираха какво значи това, използваха фразата механично. Отговорих им това, което по-долу ще напиша:

Аз мога да кажа каква система искам да разруша. Това е системата, която ограби построеното от народа, която разпродаде фабриките и заводите, изхвърли на улицата стотици хиляди работници, обрече тях и техните семейства на мизерия и глад, системата, заради която възрастните хора гаснат като запалени свещи на вятъра, системата, която превърна нашите деца в гастарбайтери, в слуги на западни господари, системата, която закрива детски градини, читалища и училища, системата,която закрива болници и поликлиники, системата, която не осигурява необходимите лекарства за болните ни съграждани и ги обрича на смърт, системата, при която работодателите ни експлоатират нагло и цинично, системата, при която трябва да работим до гроб, без да може да се пенсионираме, системата, която се подиграва с майките на деца с увреждания, системата, при която нямаме сигурност нито в дома си, където може да станем жертва на нагли взломаджии или подпалвачи, нито на улицата, където можем да бъдем брутално ограбени и пребити, нито на работното място, където собственикът може по свое усмотрение да ни покаже вратата, нито в магазините, където ни продават боклуци вместо храна. Искам да разруша системата, при която дишаме все по-мръсен въздух, при която даже водата за битови нужди ни отнемат, системата, която народи олигарси и бандити, при която рушветът стана  норма, а рушветчията – успешен човек, системата, която ни превръща във вълци един към друг, във врагове, системата, която поражда фашизъм, системата, която поражда войни и сее смърт между народите, системата, в която единствената цел е печалба и то за сметка на ближния, система, в която всичко се измерва само с пари, системата, чието име е КАПИТАЛИЗЬМ!

Това е системата, която трябва да разрушим. Как става това са ни показали руските работници, селяни и болшевики през 1917 г. и нашите деди и бащи през 1944 г.

Вл. Цеков

 

Tags: