ДОБРЕ, МНОГО ДОБРЕ – И ВСЕ ПАК НИЩО

Свидетели сме, най-после, на раздвижване на народните маси. Независимо от това как възникна то, за голямото мнозинство протестите са искрени и стихийни. Самият факт, че в тях проникват провокаторски групи доказва слабия опит за организиране на протести от хората, представящи се за организатори. Това, че на тях по категоричен начин се посочват главните виновници за плачевното състояние на българския пролетариат (90% от народа), а именно капиталистическите монополи, е добре. Народът усети силата си и разпозна врага. Това, че на тези протести се поставиха и политически искания е още по-добре. Народът усети, че може да влияе на политиката на страната. В резултат на това падна буржоазното правителство на ГЕРБ, с министър – председател Бойко Борисов. Ще се избере служебно правителство и ще се проведат нови избори.

Но, от идейният хаос, политическият плурализъм и липсата на ясни политически цели – той, „бунтът” е обречен. От това ще се възползват българските олигарси. На мястото на чуждите монополи, ще се настанят родни. Макар и с обеца на ушите, все пак и въпреки всичко, те ще бъдат тези които ще задават дневния ред на обществото.

Много упреци понесох за това, че не участвах пряко в борбите на народа, за разлика от много наши другари комунисти. Искам да бъда разбран правилно. Подкрепям справедливите искания на протестиращите. Но винаги съм се борил против стихията. Не мога да участвам заедно с хора, които твърдят, че не е имало държава по времето на социализма и други подобни идиотщини. Че нещата за трудещите се (работещи и безработни) могат да се променят в рамките на буржоазно-капиталистическата държава. Разбира се, козметика може и сигурно ще бъде направена, но трайно решение на техните проблеми може да има само в социалистическата държава. Не само по презумпция, но  юридически и политически.

Самият факт, че откровено десни националистични партии възприемат част от нашите решения е сигурен показател, че буржоазните политици са попаднали в задънената улица на своята несъстоятелна теория на алчността, разврата и идеализма на мистиката.

Някои отъждествиха протестите в България с протестите в Гърция. Това не е вярно. Общото между тях е волята за борба. Но в същото време те се различават от начина на организиране и поставените цели.

В България протестите се организираха спонтанно, подбудени от сметките за ток. Но голямото мнозинство от „бунтуващите се” виждат, както посочих вече, решаване на проблемите си в рамките на буржоазно-капиталистическата система. Наистина, чуха се гласове за смяна на системата, но когато започна разясняването на това тяхно разбиране, се установи, че става въпрос за козметика на същата тази прогнила система на капиталистическата експлоатация.

В Гърция протестите се организираха и продължават да се организират от Гръцката комунистическа партия, Общо-гръцкия профсъюз ПАМЕ,   Студентския младежки съюз, Организацията на дребните собственици и занаятчиите. И в тях полицията се опита да внедри провокатори, но те бяха лесно елиминирани, благодарение на стройната организация. Посоката на протеста е ясно изразена – Изграждане на справедлива социалистическа държава, способна да се пребори с плутокрацията, световните монополи и всички най-различни обществени хищници. Изграден е мощен обществено-политически блок с ясна и категорична програма за действие.

Както се вижда разликата е огромна. Нашият, българският пролетариат тепърва ще открива отъпканите пътища на борбата от неговите деди с местната буржоазия и чуждите империалистически монополи.

Отново повтарям, мястото на българските работници е в Българската комунистическа партия, в едни бъдещи класови Професионални съюзи, в бъдещи комунистически студентски съюзи за да може да се поведе една организирана, целенасочена, мощна борба срещу системата на бедността, обществения разврат и диктатурата на буржоазната държава.

21 февруари – София                                   Милчо Александров

Tags: