ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО УСЛОВИЕ

 starikov

 

Б.Р. В последно време у нас нашумя книгата на руския автор Николай Стариков „КРИЗА – Как се прави това?” Вярваме, че за читателите ще е интересно да научат нещо повече за автора.

На политическия небосклон на буржоазната РФ от 2013 г. съществува партия с гръмкото наименовани е „Партия на великото отечество” /ПВО/. Интересното при нея е, че тя се намира в опозиция по отношение на руското правителство, но в състояние на безгранично доверие към президента на Русия и напълно го поддържа. С други думи тя е за президента, но против назначените от него министри. Тези нелепости вече не могат да ни учудят, защото сме се наслушали на такива глупости и от много други „опозиционери”.

Лидерът на ПВО Николай Стариков е  доста плодовит автор на много статии и книги. Една от тях е: „Каква идеология ни е нужна?” Съвършено правилно обосновава необходимостта от държавна идеология, така както за автобуса е необходим определен маршрут. „Ако няма маршрут, никой няма да достигне до последната спирка.” По-нататък казва, че: „Отсъствието на такъв маршрут тормози днес развитието на страната.” Разбира се, че тук може да се спори. Маршрут има, само че  буржоазната власт не желае да го съобщи на обществото, тъй като именно той тормози развитието. Според Стариков нужна е такава идеология, при която всеки може да каже за своята страна: „Тя се движи в правилна посока.” Тук възниква въпросът какви са параметрите на правилната посока при сегашния режим в Русия? Според Стариков това е „хармонията между трите съюза”.

Първият се нарича социален съюз – „Единно общество, в което държавата ограничава стремежа и възможността едни социални групи да извличат изгода за сметка на други социални слоеве”. Второ: съюз на националностите, „в който е ценна всяка част от мозайката, всеки народ и народност и за тяхната уникалност е готова да се бори цялата многонационална Русия”. И третият съюз – съюз на цивилизациите – за мир и дружба между народите. На пръв поглед всичко е точно. Никой не би възразил против социалната справедливост, против мира и дружбата между народите. Но тук има и едно НО. Авторът на хармонията между трите съюза никъде не говори за това кой и по какъв начин ще реализира тази забележителна идеология. У него има само глухо указание на неизвестно от къде взело се „изменение на законодателството, така че всеки гражданин на Русия да се чувства социално защитен”. Ясно, но от кого да се очаква благотворното „изменение на законодателството”? От върховната власт? Но в Русия имаме капиталистически строй, което значи, че властта изпълнява волята на капиталистите и пази техните интереси. Е, за какво им е тогава на тях да се стремят към някаква социална справедливост в обществото? Та нали техните капитали увеличават тази несправедливост. Та нали капиталистите са онази социална група, която извлича изгоди /граби нагло и безсрамно/ другите социални слоеве. Същото важи и за „съюза между националностите”. Защо й е на управляващата буржоазна класа равноправие и дружба между народите, ако нивото на експлоатацията на трудещите се, а следователно и притокът на печалбите, зависят от обратното –  неравноправието и враждата между нациите и народностите? И третият съюз – за мир и дружба между държавите също е непригоден. Какъв мир и каква дружба между капиталистически държави, които бясно се конкурират и се бият на живот и смърт за нови пазари и сфери на влияние? И какво се получава накрая? Всички тези „хармонии” са само напразни мечти за невъзможното при капиталистическия строй. Така че ПВО, както и всички нейни буржоазни събратя игнорират класовия характер на обществото с неговите диаметрално противоположни интереси на буржоазията и трудещите се. Това е видно и в програмата на тази партия. Там четем: „Принцип за защита на собствеността и резултатите от труда” – тук буржоазията ни уверява, че се труди като роб-гребец на галера. А игнорирайки класовите противоречия „патриотите” от Партията на великото отечество замъгляват мозъците на трудовия народ с очаквания за нереални, невъзможни при капитализма промени, които ще настъпят когато управляващите се осъзнаят. /У нас на това му казваме: Трай коньо за зелена трева! – б.р./

И все пак, ако се замислим, ще разберем, че идеята за „трите съюза” не е нереализируема. Но това може да стане при съвсем други социално-икономически условия. Тя беше успешно осъществена в социалистическия СССР, където беше достигната невиждана до тогава степен на социална справедливост, държавата беше едно сплотено семейство от равноправни и братски народи и като държава на трудещите се, се бореше за мир, тъй като на трудещите се, за разлика от буржоазията, война не им е нужна. Този съветски опит е мощно идеологическо оръжие за всички борещи се за социализъм. За това към идеята за „трите съюза” трябва да се добави и задължителното условие за нейното осъществяване –  социализъм и Съветски съюз, като съюз на хората на труда. Само тогава ще може да се каже, че страната се движи в правилна посока.

Заб. Статията е написана от А.Широков, заглавието е на редакцията, а преводът – на Вл. Цеков

Tags: