НЯМА ПРОШКА ЗА ПАЛАЧИТЕ НА ЖАНАОЗЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА ПРИ ЦК НА ВКПБ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С РАБОТНИЧЕСКИТЕ И ПРОФСЪЮЗНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

  Потопеното в кръв въстание на нефтодобивниците от Мангистауската област на Казахстан завинаги отиде в историята на световното работническо движение. Събитията, станали на 16-20 декември 2011 г. в Жаноазен, доказаха, че подхода на буржоазията за осигуряването на собствената си сигурност не се е променила от векове – тя както преди е готова на всякакви престъпления при най-малката заплаха за господството си.

Обявената на 16 декември всеобща политическа стачка (20 годишнината от „независимостта” на капиталистически Казахстан) е логично продължение на борбата на работниците от нефтодобивната промишленост на Жанаозен за правата си. Но, най-значителният епизод от тази борба стана голямата стачка в компанията „Озенмунайгаз”, продължила от май до началото на декември.

Работниците от компанията поискаха да им се заплатят дължимите  заплати и да се подобрят  условията на труда. Част от нефтодобивниците обявиха гладна стачка, след това започна самата стачка, обявена за безсрочна.

От гледна точка на това, как се ожесточава реакцията на ръководството и на властите стещу стачката, исканията на стакчуващите се променяше, придобиваше политически отенък. Стачката постепенно се разпространяваше и върху другите компании, завладявайки цялата Мангистауска област.

Стрелбата срещу масовите протести на нефтодобивниците на 16 декември също не бяха случайни или единични факти, а само звено във веригата от престъпления на буржоазните казахстански власти против работническата класа. В отговор на справедливите протести на стачкуващите, капиталистите упражниха истински терор. ОМОН-овците разгромяваха протестните митинги и палатковите лагери, участниците, в това число и жените, жестоко бяха бити. Започнаха арести на протестиращи, бяха обвинени за организиране на „незаконни събрания” и „разпалване на социална вражда”  и бяха осъдени на шест години лишаване от свобода (последното обвинение е едно от любимите за силовиците не само от Казахстан, но и в РФ) по което беше осъдена и профсъюзната юристка Наталия Соколова.

На 2 август на работното си място беше убит един от лидерите на протестиращите нефтодобивници, 28-годишният Жаксилик Турбаев. Една седмица по-късно, в покрайнините на Жанаозен, беше намерено тялото на 18 годишната дъщеря на друг профсъюзен активист.

Властите в Казахстан всячески се стремяха да потиснат волята на работниците, да сплашат, да сломят тяхната съпротива. В Жанаозен беше въведена войска и беше организирана информационна блокада. Но дори масовите уволнения не доведоха до прекратяването на стачката.

Напротив, работниците издигнаха нови искания – да бъдат освободени задържаните и арестуваните другари, да бъдат възстановени всички уволнени от работа.

На 16 декември на централния площад в Жанаозен се състояха работническа демонстрация и митинг, в които участвуваха повече от 5 хиляди човека. По думите на очевидци, сред тях е имало провокатори, които започнали да разрушават сцената, подготвена за празнични мероприятия, да свалят от нея усилвателните колони. Тези кадри се използваха, в частност, от руските ТВ за дискредитиране на стачкуващите казахстански работници.

Сигнал за началото на погрома послужи полицейски автомобил, врязал се с голяма скорост в митингуващите.

Полицаите, се възползвали от стихийно възникналия безпорядък, открили огън на месо. Съобщава се за осемдесет убити и голям брой ранени (по различни данни до 700 човека).

Tags: ,