КРЕЙГ МЪРИ: НАГЛА ЛЪЖА НА ЦРУ

     krejg-myri

(из неговия уебсайт, 11 декември 2016г.)

Наблюдавам с изумление как наглата лъжа на ЦРУ за руска намеса в американските
президентски избори прераства в цяла медийна история. Наричам лъжата нагла, защото ЦРУ не се и опитва да приведе някакви доказателства в нейна подкрепа. Истината е че няма никаква руска намеса в изтичането на и-мейли и публикуването им от сайта „Уикилийкс“, който изнесе наяве факти за корупцията на Клинтън. И все пак измислицата за такава намеса се превърна във водеща новина във вестник „Вашингтон пост“ в САЩ, във вестник „Гардиан“ и в Би Би Си тук във Великобритания, а със сигурност и в американските телевизии.
Една проста логика опровергава лъжите на ЦРУ. ЦРУ заяви, че знае кои са индивидите, участвали в изнасянето на информация от сървърите на Демократическата партия и Хилари Клинтън. Знаем, че при управлението на Обама абсолютно безпощадно се преследват хората, които изнасят информация, засягаща американската държава, или се търси тяхната екстрадиция, ако са чужденци. Не можем да повярваме, че чужда сила е направила опит да дестабилизира американските избори, при което ЦРУ да знае кои са извършителите, а същевременно никой не е арестуван или екстрадиран, нито на руски граждани са наложени банкови и други ограничения. Цялата история вони. Версията че анонимен източник бил заявил: „Ние знаем кой го направи, това бяха руснаците“, е на много ниско ниво, недостойна и за презрение.

Джулиан Асанж, главен редактор на „Уикилийкс“, посочи пределно ясно, че
изтичането на и-мейлите не е дело на руснаците. А и аз самият съм обяснявал безброй пъти, че става дума именно за „изтичане“ на информация от вътре, а не за „хакерско проникване“ от вън, между двете неща има голяма разлика. И трябва отново да се каже, че изтичането стана поради самите действия на Хилари Клинтън: тя съдействаше на ръководството на Демократическата партия да нагласи в ущърб на Бърни Сандърс първичните избори за номинация на партиен президентски кандидат; тя беше получила
предварително въпросите, които щяха да се задават в дебата й със Сандърс, за да ги използва против него; тя беше приемала големи дарения за фондация „Клинтън“ и за членове на семейството си в замяна на външнополитически услуги; тя запази в обкръжението си някои странни и пораждащи безпокойство индивиди. Ако Хилари Клинтън не беше направила всичко това, изтичане на информация нямаше да има и нищо нямаше да се случи. Това, че големите медии обвиняват „Русия“, че поради изнесената от нея информация Клинтън е загубила изборите, но въобще не признават,
че тази информация съдържа истини, напомня някой роман на Кафка.

Днес ми си обади журналист от вестник „Гардиан“ и ме разпита за случая с
и-мейлите в качеството ми на съдружник на Джулиан Асанж. В резултат от това интервю в продължение на три часа в електронното издание на „Гардиан“ беше публикувана статия, която освен шумната реклама за ЦРУ съдържаше и самата истина. В статията се цитират моите думи, че твърденията на ЦРУ са измислица, както и това че съм срещал лицето, изнесло информацията, и това лице не е с руска националност, а вътрешен човек в Демократическата партия на САЩ и че ЦРУ въобще не знае кой е
това, защото ако го знаеше, лицето щеше да бъде арестувано. Статията беше публикувана само в подължение на три часа, след което линковете към нея изчезнаха, а се появи друга статия, повтаряща безумните обвинения на ЦРУ против Русия с добавено невероятното твърдение, че както счита ЦРУ, ФБР преднамерено спъва информацията за руския заговор. Вероятно напълно налудничавата теория, че Путин контролира ФБР, е предназначена да отговори на моето основателно възражение в първата статия, че ако ЦРУ знаеше кой е замесен, човекът щеше да бъде арестуван, което е работа именно на ФБР. Хората, жадуващи да се анулират изборите, искат да
повярваме, че ФБР и КГБ са едно и също нещо. Ужасното е, че главният проводник за всички тези параноидни глупости е един някога голям вестник – „Вашингтон пост“, който не разследва деянията на изпълнителната власт, а вместо това става рупор за лишените от всякакви доказателства безумни твърдения на същата тази изпълнителна власт, приписвани на някакъв анонимен източник.
Във Великобритания една статия илюстрира целия отказ на нейния автор да се придържа към задължителните професионални журналистически изисквания. Много противният Джонатан Фрийдланд от „Гардиан“ пише: „Малцина достоверни източници се съмняват, че Русия стои зад проникването във вътрешните имейли на Демократическата партия, моментът на чието изнасяне от Джулиан Асанж беше подбран така, че да причини максимална болка на Хилари Клинтън и удоволствие на Тръмп“.
Дали Фрийдланд представя някакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение? Никакви въобще. Какво означава понятието „достоверен източник“ за един журналист?
Всеки журналист, който е добър професионалист, като преценява достоверността на един източник, ще вземе под внимание въпроса дали този източник наистина има достъп до информацията, с която, както твърди, разполага.
И двамата с Джулиан Асанж заявихме категорично, че изтичането на информация не идва от Русия. Имаме ли достоверен достъп до източника на изтичане? Определено,
да.
[В интервю пред „Дейли мейл“ Крейг Мъри твърди, че изтичането на и-мейли е
дело на недоволен член на Демократическата партия. През септември 2016г. Мъри е получил от лицето пакет с документи в една гора край Американския университет във Вашингтон].
Има и други хора с такъв достъп, но те са съвсем малко. Хората, които казват, че Русия не е замесена, наистина са сред тях.
Освен достъпа до информация се преценява и нейната истинност. Дали Джулиан
Асанж и аз имаме репутация за истинност? За 10 години не е била оспорена автентичността на нито един от десетките хиляди документи, публикувани от „Уикилийкс“. Аз самият имам репутация на човек, който казва неудобната истина.
А какви са „достоверните източници“, на които разчита Фрийдланд? Какъв достъп имат те до лицето, изнесло информацията? Нулев. Те дори нямат никаква представа кое е това лице, защото ако знаеха, щяха да го арестуват. И за бога, каква репутация за  истинност, т.е.  за придържане към истината, могат да имат въпросните „достоверни източници“  след като те са не друг, а  бандата на Клинтън и правителството на САЩ?      Фактически източниците, които един сериозен журналист би преценил като „достоверни“, дават отговор, който е протовополжен на отговора, желан от Фрийдланд. Но понятието „достоверност“ в представите на Фрийдланд се припокрива на 100% с понятието „управляващи среди“. Когато казва „достоверни източници“, той има предвид „източници на управляващите кръгове“. Това е истината за стремително разпространяващата се като вирус „фалшива новина“ за руската манипулация на американските президентски избори. От хората се очаква да четат само това, което е официално одобрено от елита и от неговите отвратителни, угодничещи и продажни стенографи като самия Фрийдланд.
Най-лошото във всичко това е, че се цели да се задълбочи конфликтът с Русия. Това
поставя всички в опасност в името на по-големите печалби на производителите на оръжия и на промишлеността в сферата на сигурността. А също, разбира се, в името на по-големите бюджети на ЦРУ. За щастие днес бързо приключи продължилата четири години агония на сирийския град Алепо, но въоръжаваните и обучавани от САЩ и Саудитска Арабия отреди на „Ислямска държава“ се придвижват с цел отново да завладеят Палмира. Тази игра убива хора в голям мащаб, а тя продължава и продължава…

 

Крейг Мъри е автор, журналист и активист в защита на човешките права. Бивш посланик на Великобритания в Узбекистан от август 2002г. до октомври 2004г. и
ректор на университета в Дънди от 2007 до 2010г. Като посланик в Ташкент
обвинява администрацията на президента Каримов в сериозни нарушения на
човешките права. Освен това е цитиран да казва, че британското
разузнаване ползва информация, предоставена му от узбекските власти, а
тя е несигурна, защото вероятно е изтръгната чрез изтезания. В резултат
от тази своя позиция Мъри е отстранен от посланическия пост. Сега с
Джулиан Асанж издават разобличителния сайт „Уикилийкс“.
(The CIA’s Absence of Conviction, Craig Murray’s website,December 11, 2016)

Tags: