ЛЕВИТЕ КОМУНИСТИ

  leo-trocki

Какво са това леви комунисти? Какво защитават? Какво представляват техните убеждения и възгледи? Какво мислеше за тях В И Ленин? Както ще видим по-долу – всичките тези въпроси не са празно любопитство, не е интерес към любопитните истории, а именно защото представляват актуална информация и е важна днес, за нас, днешните болшевики.

  Групата на „левите комунисти” се появява в ленинската болшевишка партия след Октомврийската революция и след като заеха ръководните постове в големите партийни организации, като Московската, Петроградската, Уралската. Фракционният център на „левите комунисти” е бил в Московското областно бюро на партията. Те издавали вестник „Комунист” като орган на Петроградския комитет и Петроградския окръжен комитет на РСДРП(б) от 5 до 18 март 1918 в Петроград и от 20 април до юни 1918 година издава списание „Комунист” в Москва (излизат само 4 броя).

  В условията на триумфалното шествие на Съветската власт през 1918 година, в част от членовете на партията се появи илюзията, че вече е много лесно да се решат всички външнополитически и вътрешни стопански проблеми. Невярно преценявайки реалната обстановка, те призовавали за незабавна революция в другите страни, смятайки, че всички трудности на прехода към световната революция ще се решат единствено в едновременната борба с империализма. „Левите комунисти” се застъпвали за авантюристичния тезис за необходимостта от „подтикване” развитието на революционния процес в света по пътя на „революционната война” против „световната буржоазия”. Ленин нарече абсурд и глупост  стремежа на „левите комунисти” да свалят империализма чрез намеса от вън, без да се отчитат вътрешните условия и степента на зрялост на класовата борба в една или друга страна. Той нарече безумци и провокатори хората, които си въобразяват че, „революцията може да се извърши в чужда страна по заповед…”

  Много остра беше неговата борба против „левите комунисти” по въпроса за сключването на „неприличния” Брестски мир през 1918 година и за излизането на страната от империалистическата война (VII извънреден конгрес на партията, от 6-8 март 1918 г., на който РСДРП(б) се преименува в РКП(б)).

  „Левите комунисти” смятали мирът с империалистическите страни за принципно недопустимо. Ленин сочеше, че „левите комунисти” постепенно са се откъснали от реалната действителност, понеже социалистическа република не може да се създаде в капиталистическа страна, от гледна точка на подобни техни възгледи, „…да съществуваш, без да летиш на луната”. „Левите комунисти” заявиха, че по-скоро ще загинат с „чест и високо вдигната глава” отколкото да се съгласят с подписването на мир с Германия. Московското областно бюро на РСДРП(б), в резолюцията си на 24 февруари 1918 година заявява дори за целесъобразността от „премахването на Съветската власт” едва ли не „в интерес на международната революция…”. Ленин нарече това предложение странно и чудовищно, показа, че поведението на „левите комунисти” е в резултат на хаоса и страха от империализма, от неверието в победата на пролетарската революция, което на практика помага на германските империалисти да разгромят младата, още не укрепнала Съветска република.

lk-1

  В навечерието на VII конгрес през март 1918 година болшинството от партийните организации гласуваха за ленинската линия на ЦК. Конгресът прие ленинската резолюция, одобряваща сключването на мир с Германия. След като претърпяха поражение на конгреса „левите комунисти” продължиха борбата. През април 1918 година те  предложиха „Тезиса за текущия момент” срещу ленинския тезис „ За поредните задачи на Съветската власт”.

  В навечерието на VII конгрес през март 1918 година болшинството от партийните организации се изказаха в полза на ленинската линия на ЦК. Конгресът прие ленинската резолюция, одобряваща сключването на мир с Германия. Претърпели поражение на конгреса, „левите комунисти” продължиха борбата. През април 1918 година те излизат с „Тезиси за текущия момент” срещу ленинските тезиси „За поредните задачи на Съветската власт”. „Левите комунисти”, отричайки необходимостта от преходен период, се бореха за незабавно „влизане” в социализма чрез метода на „кавалерийската атака на капитала”, със съответните декрети и „комунизация на бита”. „Левите комунисти” предлагали да се форсира отмяната на парите и т.н.т., насаждали сепаратизма, защитавали децентрализацията на държавния и стопанския управленски апарат, били са против използването на буржоазните специалисти.

  Само няколко дни след Ноемврийската революция в Германия, с последващото поражение на Германската империя, Съветското правителство прекратява Бресткия мир. Германските войски  панически „офейкали” от временно окупираните територии. Ходът на историческите събития по блестящ начин показа правотата на позицията на В И Ленин по въпроса за сключването на Бресткия мир. Изобщо не трябва да се мисли, че „левите комунисти” са свързани  само с Бресткия мир и  събитията през 1918 година. На VIII конгрес на РКП(б) част от „левите комунисти” се оформят като „Военна опозиция”. По-късно част от „левите комунисти” оформят групата на „демократическия централизъм” –   „децистите”. Можем да сложим в редовете на левичарите и „Работническата опозиция” на (Шляпников и Колонтай), „Работническата група” ( на Г Мясников), децистите (на Т Сапронов и В Смирнов).

  „Левият комунизъм” „проби” и в страните на Западна Европа – Германия, Холандия, Италия, Коминтернът на „левичарите” се оказа много „опортюнистичен” и те излизат от него в средата и края на двадесетте години. За тях беше характерно непризнаването на ленинската позиция за възможността за „построяването на социализма в една отделно взета страна” и категоричното искане: „Дайте ни световната революция!”. Разбира се, за „Левите комунисти” Й В Сталин беше зъл враг. В гениалната си статия „Левичарството – детската болест на комунизма” Ленин разгромява основните постановки в идеологията на родните и чуждите „левичари”. Полезно е да се напомни и за неговите статии „За революционната фраза”, „Странно и чудовищно”, „За „лявото” детство и за дребнобуржоазността” в борбата му с левичарството. Ето някои ключови фрази от тях:

  „Трябва да воюваме против революционната фраза, налага се да се воюва, задължително да се воюва, за да не кажат някога за нас горчивата истина че: „революционната фраза за революционната война погуби революцията”.

  Марксизмът изисква от нас най-точно, обективно проверимо пресмятане на съотношението на класите и конкретните особености на всеки исторически момент. Ние, болшевиките винаги сме се старали да бъдем верни на това изискване, безусловно задължително от гледна точка всяка научно обоснована политика.

  „С цялата си решителност да отклоняваме всякакъв компромис с другите партии, всяка политика на лавиране и съглашателство”. – пишат германските леви във франкфурдската си брошура. Учудващо е, че при такива възгледи тези леви не предлагат решителното осъждане на болшевизма! Не може да бъде, че германските леви да не знаят, че цялата история на болшевизма и преди, и след Октомврийската революция, е пълна със случаи на лавиране и съглашателства, компромиси с другите в това число с буржоазните партии!

  Да се победи могъщ противник може само с голямо напрежение на силите и при задължителното, най-подробно, загрижено, внимателно, умело използване както на буржоазията от различните страни, от различните групи или видове буржоазия вътре в отделните страни – така и всяка, макар и много малка възможност, да имаш масов съюзник, нека дори той да е временен, нерешителен, нестабилен, ненадежден, условен. Който не е разбрал това, той не е разбрал нито най-голямото постижение в марксизма и в научния съвременен социализъм изобщо.

  Пролетарският авангард трябва да е идейно завоюван. Без това не може да се направи първата крачка към победата. Но и да е завоюван, победата е още много далече. Само с авангард не може да се побеждава. Да хвърлиш авангарда си в решителния бой, докато цялата класа, докато широките маси не са заели позиции, или с пряка подкрепа, или в крайна сметка с добронамерен неутралитет по отношение към него и пълно нежелание да подкрепя неговия противник, би било не само глупост, но и престъпление”.

ЦК на БКПБ                                           превод Милчо Александров

Tags: