МЕМОРАНДУМ НА КНДР

ПРЕС-СЪОБЩЕНИЕ НА ПОСОЛСТВОТО НА КОРЕЙСКАТА НАРОДНО-ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА В РФ

Пхенян, 14 януари (ЦТАК) – В понеделник Министерството на външните работи на Корейската народно-демократична република разпространи меморандум във връзка със засилилите  се опити през последно време  за реанимиране на  „Командването на ООН”, като инструмент за агресии и войни в съответствие с новата отбранителна стратегия на САЩ.

В меморандума се казва:

Изминаха 60 години от подписаното Съглашение за примирие на Корейския полуостров, но де-юре войната още не е завършила.

САЩ, отхвърлят постоянните усилия на правителствата на КНДР за замяна на Съглашението за примирие с мирен договор, като настойчиво се опитват да запазят състоянието на примирие. И зад кулисите на тези опити броди призракът на студената война, който се нарича „Командване на ООН”.

САЩ, съгласно новата си отбранителна стратегия, се стреми да превърне „Командването на ООН” в „многонационални коалиционни сили”, които да послужат като матрица за азиатската версия на НАТО.

Скритата цел на новата американска отбранителна стратегия, обнародвана през януари 2012 година, е да се създаде  военен обръч против другите азиатски държави, които след време могат да се противопоставят на тяхната политика.

За да избегнат ясната съпротива на заинтересованите страни, САЩ избраха по-изтънчения начин, като се опитват да създадат коалиционни сили чрез възраждане на функцията „Командване на ООН”, което номинално все още съществува.

В опитите на САЩ да възстановят „Командването на ООН” също може да се види от техните стратегически рзчети по превръщането на Южна Корея в предна база за доминиране в АТР и утвърждаването и като слуга за агресивни войни в условията на променящи се ситуации.

Нещо повече, стъпка по стъпка върви подготовката за разширяването на целия Азиатско-Тихоокеански регион в оперативна сфера на „Командване на ООН”.

Ако се допуснат опитите за създаване на колективен военен блок в АТР, то това неизбежно ще доведе до появата на друг, от страните попадащи под целите на този блок и, съответно, също ще обединят усилията си. И тогава, естествено, в този регион ще започне блоковото противопоставяне, както преди това беше в Европа, студената война ще се възроди и ще нарасне опастността от термоядрена война. В случай на реализирането на такъв лош сценарий най-много ще пострада Южна Корея.

Меморандумът разобличава „Командването на ООН”, което се е превърнало в иструмент за злоупотреба от името на ООН, игнорирайки мнението на държавите-членки.

„Командването на ООН” се е превърнало в придатък на САЩ, без да има отношение към ООН. През ноември 1975 година на 30-та сесия на Генералната асамблея на ООН бяха приети две резолюции за разпускането на „Командването на ООН”.

Струва си да напомним, че през тези години „Командването на ООН” по състава си вече престана да бъде от многонационални сили, понеже това беше Командването на САЩ, под водачеството на които останаха само американските войски, дислоцирани в Южна Корея.

Веднага след сключването на Съглашението за примирие всички страни-членки на ООН, които участваха в корейската война, освен САЩ, изведоха войските си.

САЩ твърдят, че разпускането на „Командването на ООН” ще стане възможно само тогава, когато заедно с него ще бъде създаден друг механизъм за поддържане на примирието. Но на практика днешното състояние на примирие се подкрепя и управлява не от „Командването на ООН”.

А през март 1991 година САЩ неочаквано приеха решение да сложат генерал от южнокорейската армия на поста на упъномощен ръководител на „войските на ООН” при Военната комисия по примирието, който преди това се заемаше от генерал на армията на САЩ.

Щом „войските на ООН” бяха лишени от представителните си функции, дейността на Военната комисия по примирието беше парализирана на практика. В края на краищата, делегацията на китайските народни доброволци (КНД), която беше един от членовете на корейско-китайската страна при Военната комисия по примирието, я напусна през декември 1994 година, а КНДР създаде мисия в Корейската Народна армия в Пахмунджом, която да управлява примирието вместо по-рано съществуващата корейско-китайска страна.

След време членовете на Комитета на неутралните страни по наблюдаване на примирието загубиха неутралния си статус, който те имаха до момента на подписването на Съглашението за примирие, което блокира по-нататъшните функции на този комитет.

Всичко това доведе до пълно проваляне на механизма по примирието, а „Командването на ООН” се превърна в плашило, което няма събеседник на темата примирие.

До сега всички въпроси, свързани с функционирането на примирието, се решаваха от комисиите на КНА в Пахмунджом и представителите на американските войски, а не от корейско-китайската страна и „войските на ООН”.

През изминалите десетилетия двете страни КНДР и САЩ успешно осъществяваха контрола по примирието, и тази реалност доказва, че повече няма никакви причини да се отказва разпускането на „Командването на ООН”.

Даже, от гледна точка на смяната на Съглашението за примирие с мирен договор, „Команването на ООН” представлява наследство от студената война, което не носи никаква полза, а само вреда.

В съответствие със Съглашението за примирие, въпросите за осигуряване на продължителен мир трябва да се обсъждат само на политически форум, който е на по-високо ниво от това на военни началници. А действителният политически началник, стоящ по-високо от „Командването на ООН”, който и подписа Съглашението за примирие, е администрацията на САЩ, а не ООН.

Фактите свидетелствуват за това, че независимо от многочислените дискусии и договорености между заинтересованите страни по превръщането на състоянието на примирие в истински мир на Корейския полуостров, никъде не се споменава за необходимостта от запазването на „Командването на ООН”

Независимо от това, се подчертава в меморандума, „Командването на ООН” не само запази съществуването си до наши дни, но и се опитва да се възроди като военен инструмент на многонационалните сили. Не трябва да не се обръща внимание на подобно развитие на събитията, понеже то засяга сигурността на Азиатско-Тихоокеанския регион, в това число и на Корейския полуостров.

По-нататък в меморандума се отбелязва, че макар САЩ да твърдят, че едва ли не  усилията на КНДР по нарастване на отбранителната мощ нагнетяват напрежение в региона,  това е само неубедителна демагогия, призвана да прикрие агресивния характер на тяхната стратегия в Азиатско-Тихоокенския регион.

Ще демонтират ли САЩ незабавно „Командването на ООН” или не, това е лакмусът, който ще определи, имат ли желание САЩ да се откажат от враждебната си политика към КНДР или не, ще се сремят ли към мир и стабилност в АТР или ще се опитат да възродят студената война.

В обобщението в края на меморандума се казва, че за сега САЩ не правят правилния избор, КНДР ще продължи усилията си на отпор срещу всички форми на войни, давайки най-активен принос за делото на мира и стабилността на Корейския полуостров, и в Азия.

Tags: