МОРАЛЪТ ДНЕС

Моралното основание на революционното насилие е законово установено от „конституцията” на обществено-историческия прогрес.

Класата губи тогава, когато не оправдава доверието на масата.

Истинско хуманно е само това, което е общочовешко.

Общочовешкото хуманно за ксенофобите е фатално, но е действително разумно и реално.

Извън действителното хуманно, в човешкото общество вилнее злото.

Действителното морално е общочовешко, а истинското зло е специфично само човешко, а не животинско явление.

Прекалено силната любов у човека лесно преминава във вражда, ако не е разумно обусловена.

Придобитото субективно щастие, направено общо достояние, поражда завист.

фалшивият хуманизъм се самоизяжда посредством собствената си злоба.

Другото лице на човешкото нещастие е щастливата смърт.

Там, където не се признава и се потъпква волята на народа, там няма хуманизъм, затова в експлоататорското общество няма хуманизъм.

Политиците са най-образованите мошеници, които притежават власт в буржоазното общество.

Паричният морален измерител на всички ценности в буржоазното общество е духовен убиец на човека; той е антипод на действителната справедливост.

Действителният хуманизъм е опората на единството на материалното и духовното битие.

Действителният хуманизъм не е възможен в общество, в което всички морални ценности и хуманизма се измерват с парите.

Паричният измерител, като няма морална ценност в хуманно изграждащо се общество, има преходен характер.

Понятието „чиста съвест” в съвременното общество на покварата звучи цинично и комично.

Между честността и мръсните пари застава съвестта, която често се разколебава, а когато е покварена, твърдо на страната на парите тя застава.

Ако съвестта е чиста и неподкупна – пренебрегва дори златната купчина крупна.

По-мека възглавница няма от чистата съвест – и по-смела в критиката към злините.

Съвестта не се гради сама, в собствения Аз прикрита, а когато към нея злините връхлитат.

Действително хуманно общество се изгражда само тогава, когато се премахне частната собственост върху средствата за производство.

В експлоататорското общество явлението хуманизъм истински се защитава само от борците срещу експлоатацията – безцеремонно скован от моралната и духовната депресия на потисничеството.

Действителният хуманизъм осигурява и действителна свобода.

Политиката е осигуряван морално-икономически интерес.

В името на паричните интереси биват превръщани в жертва стотици милиони човешки същества, а може да се пожертва и цялото човечество.

Безумието на капитала напуска разумните си граници с повишаване на възможностите му да нараства.

„Богът-капитал”, функциониращ в съвременните морални обществени отношение, е назначил за свой „управител” самия „сатана”, който е обозначен с парични символи.

Щедростта винаги има морални измерения – действителни и фалшиви.

Щедростта на материалното богатство утвърждава само отрицанието на моралните ценности.

Моралната разруха на стария обществен строй има предимство пред другите обществени отношения и първа застава пред вратата на „ада”, и първа в огнения кръговрат попада. Но адът тук е – на земята! Небесният се само прокламира.

Във „вълчето общество” трябвало да се вие като вълк, но някои викат срещу вълците и не изучават техния език; да правят това никой не може да ги накара; те не могат да възприемат тяхната нравственост и поквара.

Парадоксът – буржоазната философия страстно защитава тезата, че първичното е духовното битие, но фанатично прегръща материалното битие и го превръща практически в груб материализъм.

Грубият материализъм се реализира в практиката на съвременното капиталистическо общество посредством превръщането му в консумативно общество.

Грубият материализъм неизбежно води до разрухата на обществото, защото ограничава човека в неговото духовно развитие и го тласка в алчността за натрупване на материално богатство.

Истинското величие на човека и човешката се състои в реализирането на хармонията на материалното и духовното битие.

На индивида, личността и обществото са необходими и материалното и духовното развитие в тяхното диалектическо единство!

За да просъществува човечеството следва да снеме антагонистичното противоречие, налагано от буржоазно-капиталистическото общество чрез грубия материализъм на консумативното общество.

Човешкото общество неизбежно ще стигне до снемане на противоречието, налагано от грубата алчност, чрез необходимите революционни мерки!

Работническо дело

Tags: