ПРОЦЕДУРАТА ПО ИМПИЙЧМЪНТ НА ТРЪМП – ОТКЛОНЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ВНИМАНИЕ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ

trump

  Гласуването в Камарата на представителите – долната камара на Конгреса- за импийчмънт на Тръмп представляваше повече комична пантомима, отколкото сериозна политика. След почти 10 часови пререкания между демократи и републиканци, облечената в черно говорителка на Камарата, Нанси Пелоси, удари с дървеното чукче и с фалшива тържественост обяви, че на Президента е наложен импийчмънт – откриване на процедура по обвинения към държавния глава, които целят да доведат до неговото отстраняване от длъжност. Става дума за трети такъв случай в продължение на два века и половина, през които са управлявали 45 американски президенти. Този резултат се очакваше, като се има предвид мнозинството от противниците на Тръмп – демократите – в Камарата на представителите. Следващата стъпка в процеса на импийчмънт е въпросът да се отнесе до Сената – горната камара на Конгреса. Той е контролиран от Републиканците, партията на Тръмп, и президентът почти сигурно ще бъде оправдан.

Въпреки цялото си драматизиране и трескаво медийно отразяване, версията на Демократите, която, според тях, налагала импийчмънт, е оскъдна откъм убедителност. Техните обвинения против Тръмп, че използвал служебното си положение в телефонен разговор с украинския президент, а след това се е противопоставил на разследване на случая от страна на Конгреса, са леки откъм доказателства, но натежават от зли намеци. При всичките си недостатъци Тръмп и Републиканците са прави, като твърдят, че демократите и антитръмповските медии се опитват с всички сили да преобърнат в своя полза резултата от президентските избори през 2016г., спечелени тогава от републиканеца Тръмп в ущърб на кандидатката на демократите Хилари Клинтън. И това продължава вече три години, засенчвайки всякакви други много по-важни събития. Сега демократите ликуват, че техният тригодишен план да свалят президента се сбъдва, макар и вероятно само за краткия период, докато Сенатът се заеме с въпроса.

Цялото внимание на корпоративни медии, следващи линията на демократите, а сред тях са „Си Ен Ен“, „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон пост“, е съсредоточено върху сагата с президентския импийчмънт и извън обсега на вниманието им съвсем съзнателно остават редица много по-важни събития, като това не е някакво случайно недоглеждане от тяхна страна, а съвсем съзнателна позиция . Ето няколко примера за игнорирани важни политически събития, които заслужават да бъдат посочени и припомнени.

Първо, в същия този ден, в който се разиграваше суматохата с гласуването на  импийчмънт в Камарата на представителите – долната камара на Конгреса, в Сената – горната камара на Конгреса – генералният инспектор от Министерството на правосъдието Майкъл Хоръуитс продължаваше да свидетелства за това как  предизборната президентска кампания на Тръмп през 2016г. е била подслушвана от ФБР – крещяща злоупотреба с власт от страна на разузнавателната агенция. Видимо администрацията на демократа Обама е била ангажирала тайните служби да саботират избирането на Тръмп за президент с измислени обвинения за някакво негово съзаклятие с Русия. Колосалните конституционни нарушения на ФБР не бива да учудват никого, като се има предвид нечистото минало на тази служба. Удивителното е, че медии като „Ню Йорк таймс“, „Си Ен Ен“ и „Вашингтон пост“ не обърнаха внимание на направените разкрития. Всъщност и това не е удивително. Тези медии инвестираха толкова много капитал в раздухването на твърдението за намеса на Русия в изборите на страната на Тръмп, че игнорирането на разкритията за ФБР е жизнено важно за тях самите, за собственото им самосъхранение, за да избягнат това да им се търси отговорност за техните фантазии за „руско съзаклятие“.

Второ, друга поразителна история, игнорирана от медиите, беше скандалът в Организацията за забрана на химическите оръжия към ООН. Двадесетина разобличители от тази организация, според „Уикилийкс“, твърдят, че докладът й от 2018 г. за инцидент с химическо оръжие в Сирия е била нагласен така, че лъжливо да се обвини сирийското правителство, че е извършило нападение срещу сирийски цивилни граждани. Всъщност инцидентът е бил провокация на подкрепяни от Запада ислямистки терористи. В резултат от тази лъжа САЩ, Великобритания и Франция извършиха над 100 въздушни удари против Сирия, а президентът Тръмп нарече сирийския президент Асад „животно“. Според разобличителите докладът на организацията е бил преднамерено манипулиран от нейни висши служители под натиска на американското правителство. Става ясно, че американските, британските и френските въздушни удари срещу Сирия са били открита агресия, базираща се на пълна дезинформация. С малко изключения западните медии игнорираха този случай, силно злепоставящ Вашингтон и други западни държави. Със сигурност скандалът с Организацията за забрана на химическото оръжие заслужава много повече внимание от бомбастичните спречквания в Камарата на представителите на американския Конгрес във връзка с опитите за импийчмант на Тръмп.

Трето, едно важно обществено събитие от последните дни, също така игнорирано от медиите, беше апелът на 100 австралийски лекари, настояващи за освобождаването на Джулиан Асанж от затвора във Великобритания. Подобно на специалния докладчик на ООН по въпросите на изтезанията, Нилс Мелцер, тези лекари предупредиха, че Асанж може да умре в затвора, ако не му бъде оказана незабавна медицинска грижа. Основателя на „Уикилийкс“ го очаква екстрадиция в САЩ, където го заплашват 175 години в затвора по съчинено обвинение в шпионаж. Всъщност „вината“ на Асанж е, че оповести военните престъпления на САЩ и на техните западни съюзници. Сега той е жестоко смазван за това, че каза истината за западните правителства, които имат безочливата претенция, че били някакъв бастион на демокрацията и закона. Защо западните медии премълчават това?

Четвърто, поредната голяма история, която остана погребана под лавината от пуканки за импийчмънт, е съобщението, че над 90 от най-големите американски компании, сред тях „Амазон“, „Банка на Америка“, „Шеврон“, „Дженерал мотърс“, не са заплатили и цент данък за 2018 г., въпреки, че са реализирали съвкупно печалби от 100 милиарда долари. Те успяха да намалят своя данък до нула благодарение на данъчните облекчения и счетоводни вратички, въведени от Тръмп през 2017 г. И ето, това би трябвало да му се вмени във вина.

Ако Демократическата партия беше истинска политическа опозиция на Тръмп, то тя щеше да се заеме с проблеми, които са важни за обикновените хора, като например такава голяма злоупотреба с власт, каквато е незаконното шпиониране на гражданите от страна на държавните агенции или пък огромните военни разходи на държавата, утвърдени от Конгреса. Но демократите гласуваха за разширяването на пълномощията за шпиониране, а също приеха рекордния военен бюджет от 738 милиарда долара, вместо такива огромни пари да се вложат в полезни за обществото сфери като здравеопазването и образованието.

Ако Демократическата партия беше истинска политическа опозиция, тя щеше да хвърли светлина върху незаконните войни, които САЩ безнаказано водят против чужди държави. Демократите щяха да защищават смели разобличители като Джулиан Асанж, Челси Манинг и Едуард Сноудън, които дадоха гласност на системни държавни престъпления.

Ако Демократическата партия беше истинска политическа опозиция, тя щеше да води кампания с искане американските корпорации да плащат полагаемите им се данъци, за да могат работническите семейства да водят приемлив начин на живот. Те щяха да се опълчат срещу Тръмп за това, че подпомага и поощрява корпоративната клептокрация (управление на крадци, на корумпирани лидери), наречена Америка.

Но Демократическата партия не върши нищо от това, което би вършила, ако беше истинска политическа опозиция. Защото демократите са част от една и съща двупартийна машина – Вашингтон. Положението е дотолкова гадно и позорно, че това в някаква степен наложи да се прибегне до пантомимата с импийчмънта при послушното съдействие на медиите.

Финиан Кънингам. – Стратегическа култура, 20-ти декември 2019

Tags: