ДА СЕ ВЪЗРОДИ АНТИВОЕННОТО ДВИЖЕНИЕ В САЩ

protesti-sasht

Неотдавнашното убийство по заповед на президента Тръмп на иранския генерал Касем Солеймани е ясно доказателство, че САЩ въобще нямат намерение да се изтеглят от Близкия изток. Ако искаме да предотвратим възникването на нов конфликт в региона, трябва да изградим в САЩ антивоенно движение, което е толкова силно и решително, каквото беше антивоенното движение, някога спомогнало да се сложи край на Виетнамската война.

Докато буржоазните политици и медии спорят по подробностите на една бъдеща война в Близкия изток, много хора в САЩ излизат по улиците, за да кажат „не“ на тези опасни планове. Тези протестиращи граждани разбират много добре, че една война против Иран не означава стабилност за Близкия изток, нито пък защищава интересите на мнозинството американци. Те знаят, че тази война ще доведе до засилено американско военно присъствие, предназначено да се осигури достъп на САЩ до богатствата на региона, до американска намеса във вътрешните работи на Иран, до нараснали печалби на оръжейните компании, и, разбира се, до смъртта на хиляди хора. В различни американски градове из цялата страна многобройни организации провеждат демонстрации, насочени срещу политиката на Тръмп и същевременно призовават буржоазните политици, главно тези от Демократическата партия, да се противопоставят на заплануваната агресия в Близкия изток. Но ако наистина искаме да предотвратим войната с Иран, и да сложим край на империалистическите атаки, трябва да сме наясно,че не можем да разчитаме на политиците в Конгреса и да очакваме те да се обявят против войната. Когато Демократите говорят против едно нападение спрямо Иран, те го правят главно по процедурни или икономически причини, обвинявайки Тръмп, че не търси одобрението на Конгреса за такова нападение или посочвайки, че похарчените за него пари могат да се дадат за други цели. Никой не критикува американския империализъм или американските политически и военни интервенции в региона. Напротив, всички кандидати за президент от Демократическата партия се обявиха за оставането на американските войски в Сирия. Да не забравяме, че американските войски бяха разположени в Ирак и Афганистан от президента от Демократическата партия Обама, който си спечели прозвището „цар на дроновете“ заради осъществените по негова заповед смъртоносни нападения с дронове, от които загинаха или бяха осакатени много хора от цивилното население. За Демократите не са проблем извънсъдебните убийства като убийството на Солеймани или дори една война спрещу Иран. Те само са несъгласни с това, че Тръмп взема еднолични решения и се безпокоят за интересите на американския капитализъм в Близкия изток. Единствено едно движение, което е независимо от двете империалистически партии – Републиканската и Демократическата – и се ръководи от работническата класа и младежта, които най-вече страдат от последствията от буржоазните войни, може да спре агресивните действия на управляващите и да направи пробив в системата на американския империализъм. В миналото си САЩ са имали силно антивоенно движение по време на Виетнамската война и и по време на продължителните войни в Близкия изток, от които по занижени данни загинаха стотици хиляди хора, регионът беше дестаблилизиран и открит за империалистическия грабеж.

Време е това антивоенно движение да бъде възродено. Но едно антивоенно движение, за което се надяваме, че ще сложи прът в колата на капиталистическата военна машина, трябва да води своите сражения на бойното поле на класовата борба, да обединява работническото и антивоенното движение, да организира стачки и демонстрации, за да принуди ястребите във Вашингтон да прекратят своите военни интервенции в чужбина. Такова антивоенно движение трябва да изграждаме докато Доналд Тръмп разпалва огъня на войната по социалните медии.

Човекът, който уби антивоенното движение, беше президентът, излъчен от Демократическата партия, Барак Обама. Участието му в президентските избори през 2008 г. породи големи надежди. Той обещаваше да изведе американските войски от Ирак и Афганистан и да гради външната политика върху основата на дипломацията, а не на грубата сила. Обещанията му да прекрати войните бяха сред нещата, които го доведоха в Белия дом. Повярваха му хиляди участници в антивоенното движение. Действителността се оказа съвсем различна. Обама не изведе войските от Ирак или Афганистан. През 2014 г. той беше разположил частите за специални операции в 133 страни или 70% от света – повече отколкото по-рано. Увеличиха се военните разходи, още по-често от преди започнаха да се използват смъртоносните удари с дронове. Антивоенното движение беше демобилизирано, защото повярва на Обама. Обама обещаваше да изтегли американските войски от Близкия изток, Тръмп обещаваше същото, но все още има 70 хил. американски военнослужещи в региона.

Тези от нас, които сега се обявяват против една война срещу Иран и искат американските войски да се изтеглят от Близкия изток, трябва да извлечем поуки от всичко това. Не можем да вярваме, че политиците от Демократическата партия, включително и „прогресивните“ като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, ще сложат край на войната. Не можем да се доверяваме и на плана на Сандърс да прокара в Конгреса законодателство, което блокира финансирането на една война против Иран. Демократите и републиканците са две проимпериалистически партии, които подкрепят политиката на войни, дронове и преврати. Този път не бива да повтаряме старата грешка и не бива да поверим борбата срещу войните на политиците и на техните задкулисни сделки. Ние трябва  да бъдем по улиците, за да се противопоставим на интервенцията на Доналд Тръмп в Близкия изток. Това няма да е лесно, защото САЩ са най-бруталната империалистическа сила в света, но няма да е невъзможно ако възродим духа на антивоенното движение от времето на Виетнамската война.

Сега живеем в момент, назрял за размах на антивоенното движение. През 2019 г. имаше бунтове по цял свят. Министър-председатели бяха принудени да подадат оставка, планове за остеритет бяха изоставени. Избухнаха общи стачки, а работническата класа и младежта се сблъскваха с полицията. Сред младите хора социализмът е по-популярен от капитализма. Ние сме поколение, което започва да се надига и искаме да живеем в коренно различно бъдеще. Време е трудовите хора да кажат ясно: ние няма да се бием във войните на богатите, ние няма да се бием за нефт, ние няма да убиваме трудовите хора в други страни. Нашите врагове са у дома. Това са капиталистите, които ни експлоатират, политиците, които ни пращат да умираме, полицията, която тормози и убива цветнокожите граждани.

Борбата трябва да бъде пренесена на улиците – с масови протести, митинги, а и със стачки срещу правителството, по примера на сегашните протестни действия в Чили. В този социален и политически контекст едно ново поколение от хора, заинтересувани от социализма, трябва да изгради основите на антивоенното движение като свързва борбата против капитализма с борбата срещу военната машина, която играе централна роля за реализирането на американските капиталистически печалби. Следва да се изгради революционна организация, ръководена от работниците, младежта и всички онези, които понасят последствията от капиталистическите войни – организация, която не е подчинена на никоя буржоазна партия и не прави компромиси с американския империализъм.

Татяна Козарели, Мадлин Фрийман, Left  Voice, 7. януари 2020 – със съкращения

 

 

Tags: