ВЕЛИК ПЕДАГОГ

michurin

На 13 март тази година се навършват 131 години от рождението на Антон Симеонович Макаренко. Той живее само 51 г. и умира в движение, от разрив на сърцето, още пълен с енергия и нови идеи. Но неговото дело, неговият практически труд и теоретичните му разработки и открития и днес са живи, разпространени по цялата планета, набирайки все нови и нови последователи и продължители на неговия път. Този път не е никак лек, но целта на движението по него си струва – във всяко човешко същество да се открие ЧОВЕКА. Да се извая ЧОВЕКА от високоразвитото биологично създание, наречено човек, не е лека работа и малцина могат да се сравняват с достиженията на Макаренко. Той започва работа с деца още преди революцията в Русия, получавайки начални педагогически знания и едва по-късно започва да се занимава задълбочено с педагогика. От 1905 до 1914 г. е учител в железопътно училище, а от 1914 до 1917 г. повишава своята квалификация в Полтавския учителски институт. Завършва института със златен медал, а темата на дипломната му работа е „Криза на съвременната педагогика”. От 1920 г. Макаренко е на трудно педагогическо поприще – поканен е на работа в колония за безпризорни деца, останали сираци след Първата световна война и Гражданската война в Русия. Опита си в работата с такива деца Макаренко описва в книги, от които могат да се учат и съвременните педагози. Тези книги са преведени на много езици и издавани в голям тираж. По тях са създадени и филми, които са интересни и за съвременните зрители.

През 1988 г., когато се навършваха сто години от неговото рождение, ЮНЕСКО прие постановление за отбелязване на това събитие. В него се казва, че Макаренко е един от четирите най-видни деятели, определящи педагогическото мислене на ХХ век, наред с Дж.Дюи, Г.Кершенщайнер и М.Монтесори.

През 1920 г. Макаренко получава поръчение да организира близо до Полтава, в село Ковалевка, колония за непълнолетни престъпници. Точно тук той създава принципно нова система за възпитание. Първите идеи за тази система се появяват още докато е бил учител – преди революцията. Но когато той се изправя лице в лице с малолетните бандити, миналият опит малко му помага. „В търсенето на педагогически кадри аз стигнах до пълно отчаяние… Всички се бояха от тези хлапета и не вярваха в нашия успех. Първите месеци на работата в колонията бяха изпълнени с къртовски труд и напрежение. Не рядко в безсилието си стигахме и до отчаяние. Но заедно с моите колеги продължавахме да търсим правилния път, истината.Понякога с отвращение и злост мислех за педагогическата наука. Колко хиляди години тя съществува! Колко книги, колко бумаги и слава! И в същото време – нищо. С едни хулигани не можем да се справим. Няма нито метод, нито инструменти, нито логика – просто няма нищо.” Но в крайна сметка търсенето се увенчава с успех. Създадена е ефективна система за възпитание на такива деца и юноши. Когато под конвой докарат поредният хлапак, Макаренко го приема, но не взима неговото лично дело. Ето го и макаренковският принцип: „Ние не искаме да знаем за теб лошото. От днес започва нов живот!”

През цялото време Макаренко не престава да чете педагогическа литература. Възпротивява се на господстващото по това време мнение за вродена склонност към добро или зло у човека. Според него решаващо значение за създаването на достойни личности е правилното възпитание. Посещавайки колонията в Полтава, а след това и тази в Харков, М.Горки е възхитен от постигнатите успехи.

През 1928 г. заедно с чекистите Макаренко създава колония от нов тип – комуна. Целта е в процеса на колективна трудова дейност да се възпитават малките хулигани. Успехите са зашеметяващи. Дължат се на възпитателния ефект на колектива и съчетанието на училищната дейност и трудовото обучение и то без използване на учителската палка. Комуната се превръща в истинска малка република със своя конституция, правила и ред. За кратко време през ръцете, а по-точно през ума и сърцето на педагога, минават над три хиляди закоравели малки престъпници, с пречупени съдби и психика, но всички се превръщат в достойни хора. Днес за сравнение с тези резултати просто не може да става и дума. В РФ например само 10% от възпитаниците на подобни детски домове и интернати се адаптират в живота, 40% се вливат в криминалния контингент, други 40% стават алкохолици и наркомани, а 10% стигат до самоубийство. У нас картината не е по-розова. Нараства броят на подрастващите, които не посещават училище. Успоредно с това расте и броят на малолетните и непълнолетни престъпници. Даже сред ходещите на училище се наблюдава въпиюща писмена и правоговорна неграмотност, да не говорим за липсата на другите знания. Все по-чести стават случаите на побой между учениците, внасяне на алкохол и наркотици в училище и тяхната употреба. Зачестяват и случаите на вербално и физическо насилие на ученици над учители. Част от родителите, жертва на тази същата образователна и възпитателна система, нямат правилно отношение към възпитанието на децата си и обвиняват учителите. Родителски срещи, педагогически съвети, разни други мероприятия, излишна бумащина, много приказки и накрая нищо. От училищата излизат в голямата си част необразовани дебили, егоисти и циници, без изграден правилен мироглед, негодни да се борят за истината, готови слуги на новите богаташи и западните господари, като обслужващ персонал – камериерки, фризьорки, сервитьори, бармани, миячи на коли и пр. Само единици успяват да се измъкнат от блатото и то благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата.

Животът чака нови самоотвержени последователи на Макаренко, развиващи идеите на забележителния съветски педагог и прилагащи ги на практика в новите, много тежки условия. В света действа общество на макаренковедите. През 1991 г. е създадена Международна Макаренковска Асоциация. За нея може да се научи повече в Уикипедия. На страниците на интернет има богат материал от неговите последователи. В много сайтове са качени негови книги, филми направени по тези книги.

Четете Макаренко, гледайте филмите, мислете! За да не превръщаме подрастващите в бездушни и безумни потребители на духовни и материални сурогати, така щедро предлагани от господарите на света чрез агресивни дивашки реклами и фалшиви идоли.

А.Тропинина, Вл.Цеков

Tags: