В ДЕБРИТЕ НА АНТИКОМУНИЗМА

mpa-6

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

  Търсейки материали за една моя работа в YоуТuбе попаднах на едно предаване, публикувано на 21.12.2013 година, излъчено по телевизия BULGARIA ON AIR, на тема „Какво е общото между комунизма, нацизма и фашизма”, с водещ Калин Манолов. За очевидната глупост изписана в заглавието, аз сега няма да се спирам, понеже наскоро др. Спас Спасов публикува един хубав материал по този повод. По-скоро искам да се спра на броя антикомунистически дивотии в монолога на водещия, казани толкова много – за толкова кратко време. Послушайте: „… би било полезно да се обърнем към психологията. Само чрез нея можем да разберем, или да се опитаме да обясним мотивите, на иначе необяснимите действия на режими, владели половин век една шеста от Земното кълбо. И така комунизмът е светска утопия, квази религия, мутирало копие на юдео- християнския си първообраз. Истинският комунист не се вписва в капиталистическия свят, той няма трайна и истинска връзка с другите хора, няма ценности, които да му помогнат да живее като тях. Затова отхвърля обществото, отхвърля демокрацията и личната свобода, те са проклятие за него, той не разбира същността им и възможностите, които предлагат. Комунистическата вяра на комуниста отрича човешката природа в неговата основа, а именно, че хората са несъвършени и се движат от егоизма си. Вместо това неговите вождове и учители проповядват, че хората могат да се моделират като восък, да бъдат направени по-добри. Тези идеи породиха масовите репресии на Сталин, Мао, Пол Пот и другите комунистически диктатори на миналия век. Затова комунистическите партии често се разграничават от собствената си история и се опитват да затруднят всеки честен анализ на политическите си мотиви, цели и съюзи.Така тези партии прикриват съучастието си в най-големите престъпления в 20-ти век”… и такива подобни.

И така: „… би било полезно да се обърнем към психологията. Само чрез нея можем да разберем, или да се опитаме да обясним мотивите, на иначе необяснимите действия на режими, владели половин век една шеста от Земното кълбо” – казва Манолов.                                                                    Колко забавно! Да се опитваш да си обясниш обществени явления с психология. Напомням на автора, че и фюрерът си обясняваше нещата от живота с помощта на Фройд – и докъде стигна, на всички е известно.

„…И така комунизмът е светска утопия, квази религия, мутирало копие на юдео - християнския си първообраз”- казва водещият.

Честно казано, да наричаш нещо за утопия в което една част от хората живеят, а други вървят уверено към него, а това са повече от два милиарда души – е повече от странно.

Що се отнася до това, дали нашата наука е квази-религия и мутирало копие на юдео-християнския си първообраз – уточнявам!

Основна съставляваща на Марксизма е марксистката, материалистическа философия с нейните исторически и диалектически материализъм. Как авторът ги съвместява с обективния идеализъм, с догматизма и с  метафизиката на религията, пък даже, и с „юдео-християнския си първообраз” ? За мен тази философска попара си остава, като най-обикновена глупост, изречена от устата на не особено умен манипулатор.

Истинският комунист не се вписва в капиталистическия свят, той няма трайна и истинска връзка с другите хора, няма ценности, които да му помогнат да живее като тях. Затова отхвърля обществото, отхвърля демокрацията и личната свобода, те са проклятие за него, той не разбира същността им и възможностите, които предлагат” – чуваме по-нататък.

Истинският комунист – казваме ние, комунистите – в  капиталистическото общество е част от работническата класа, селяните или интелигенцията, така, че той е обективно свързан с борбите им за по-добър живот, само, че неговите „ценности”му помагат по-добре да разбира процесите ставащи в обществото, от другите представители на споменатите групи от населението и за това те познават пътя по който да се движат и обществото което искат да изградят. Те отдавна са осъзнали, че буржоазните „ценности” увековечават тяхното капиталистическо робство.

По – нататък водещият информира „младите хора, които не са живели при комунизма” така: „Комунистическата вяра на комуниста отрича човешката природа в неговата основа, а именно, че хората са несъвършени и се движат от егоизма си. Вместо това неговите вождове и учители проповядват, че хората могат да се моделират като восък, да бъдат направени по-добри”.

Отново пояснявам за Манолов. Комунистите се движат от научното си убеждение, породено от Марксизма-Ленинизма, а не от сляпата си вяра в идеализма на сътворението. Човешката природа би трябвало да му е подсказала, че ние в момента не се намираме, да  речем, на нивото на австралопитека, а че днешния човек овладява космоса и, че на него му е необходимо общество, което да съответства на обществения начин на производството. За какво моделиране, за какъв егоизъм, за какъв восък може да става въпрос. Ние не моделираме съзнанието на трудещите се, а им помагаме да заемат по-убедено, а значи и по уверено класова позиция, тази обективна реалност, без която отдавна е невъзможно да се върви напред в общественото развитие.

А сега да се спрем на следващия бисер: „Тези идеи породиха масовите репресии на Сталин, Мао, Пол Пот и другите комунистически диктатори на миналия век. Затова комунистическите партии често се разграничават от собствената си история и се опитват да затруднят всеки честен анализ на политическите си мотиви, цели и съюзи.Така тези партии прикриват съучастието си в най-големите престъпления в 20-ти век”.

Пояснявам. Идеите, сами по себе си, не пораждат насилие. Това             насилие, за което намеква Манолов твърде тенденциозно, може да бъде обяснено само от учението за класите и класовата борба, което е обосновано още от буржоазните революционери, по времето на борбата им с феодализма. И така, при настъплението на социализма (непълния комунизъм) класовата борба се изостря. Подчинените врагове на социализма, довчерашните потисници на работническата класа, селяните и интелигенцията, организират съпротива, при това съвсем не на идеологическо ниво, а с оръжие. Как според водещия трябва да подходи към такива типове Народната власт? Да им даде властта, може би? За да е мирно и весело? Само, че народите не са давали свидни жертви в борбата си срещу световните монополи, изобретатели на всякакъв фашизъм, включително и „глобализма”, за да им дадат властта! Те са искали и ще поискат отново от своите правителства, да се разправят по най-суров начин, съгласно социалистическото законодателство, както е било на практика, с враговете на социализма, с враговете на трудовия народ! В условията на остра класова борба оцелява единствено той – народът производител на общественото благо! Пораженията, които понася, благодарение на слабото си класово съзнание, са временни. Условията на капиталистическата действителност ще го заставят отново да вземе властта!

Не водещият на предаването и такива като него, а той – трудовият народ и най-вече работническата класа, трябва да преценят, кои идеи, и коя партия са способни да подсигурят тяхната реална власт!? В коя конституция беше записано, че собствеността в България е тяхна? Защото реална власт, преди всичко, означава – притежанието на реална собственост, притежанието на средствата за производство! Всичко друго е измислица. От това каква е икономическата база, зависи каква ще е и надстройката! Тогава можем да поговорим и за демокрацията, тоест за народовластието –и да уточняваме при кой обществен строй тя е била по-близка до определението и съдържанието на понятието.

Tags: