ДА ПОГОВОРИМ ЗА БЪДЕЩЕТО

mpa.5

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

  Когато стане въпрос за бъдещето, обикновено, се започват спорове за общественото устройство. И от гледна точка на мястото което заемат в общественото производство в момента, от начина на участие в него и от това какво получават – печалба или заплата, помощи, мизерни пенсии и т.н.т. – се открояват две мнения. Едните са за вечен капитализъм в неговата прогнила форма, наречена от тях „глобализъм” (империализъм на  една световна върхушка на международния едър финансов капитал чрез САЩ, и различните и́ структури, включително и ЕС), и другите които са за „комунизъм”. Тези две мнения са обусловени от съществуващото в момента в България васално капиталистическо, т.е. „консуматорско” общество. Разбира се има и такива, които „плачат на чужд гроб”, до такава степен са обладани от буржоазната пропаганда, че всички класови сетива са им закърнели до степен на древните роби. Няма никакво съмнение, че аз като комунист отдавна съм избрал пътя по който да следвам в поведението си. И от тази гледна точка, мнозина могат да помислят, че в момента се опитвам да им правя някаква пропаганда.  По тази причина, за да се избегнат всички предразсъдъци, аз предлагам да разгледаме как се възпитават децата.  Мисля, че няма да се намери сериозен човек, който да каже, че децата не са бъдещето, не само на България, но и на света. При това аз няма да използвам наши примери от „миналото”, а ще използвам публикации от днешната българска действителност, свързана с поведението и обучението на нашите ученици и младежи и на техните връстници в КНДР – социалистическа държава, която у нас се представя в ироничен контекст от буржоазната пропаганда.

И така да започнем с публикациите:

„Единственият отговор на бързото застаряване на българската нация, което ще намали наполовина трудоспособното население през следващите 35 години, е повишаването на производителността на труда. Това обаче няма как да стане при сегашното състояние на българското образование, което вече би трябвало да подготвя работниците на бъдещето.

Близо една трета от младите хора в страната влизат в категорията „нищо неправещи младежи на възраст до 30 години“. По този показател България държи един от многото си „черни“ рекорди в Европейския съюз. 52 процента от трайно безработните в страната имат начално или по-ниско от началното образование. В българските села децата учат средно с две години по-малко от връстниците си в градовете. Особено драстични са неграмотността и делът на отпадащите ученици в ромските гета.” (Дойче веле).

 

 

    “ Честно казано и след като минат тия 4-5 часа учене на ден какво ще правим, то не останало време да излезеш навън и така се затваряш в себе си. Това често подтиква деца да излизат по тъмно в 11-12 часа вечерта да се учат да пушат и пият… А често и затова спират да учат. Наистина това не е живот, къде е детството, за което се споменава на всякъде, ако според детство се има предвид седене в къщи, учене и отиване на училище това значи, че аз съм луд. Какво ще разказваме на децата си като станат те на нашата възраст, вместо да им кажем какви глупости сме вършили като малки, какви гаджета сме си хващали и да ги поучаваме ние може само да прецакаме и техният живот. Това много лично ме дразни мен в България, и затова в момента знам перфектен английски за да се махна от тази ****** държава като се опитам да вляза в някой чужд университет (Англия или САЩ). Не че положението в другите страни е по-добро но според мен в Англия или САЩ ще е доста по-добро образованието за моите деца. Това е проблем на държавата, затова толкова повече хора предпочитат да се махнат от държавата, и това най-често са студенти. Ето сега до нас живееше един човек, той завърши в България и взе висше образование, но не успя да си намери никаква работа нито тук нито в другите страни, разказвал ми е как са му отвръщали на молбите за работа в Англия и отговорите са били поради нашата държава, предпочитали да вземат хора от Африка отколкото от нас. Той сега отиде в САЩ да изкара разрешително за каране на лимузина и явно това ще му бъде работата :( Е надявам се да има благоприятни отговори а не някакви, които да обвиняват, че ние сме мързели и  т. н.т. Благодаря на тези, които са прочели дългият ми коментар, като цял роман… :) Spodeli.net

Средното образование е колабирало. Немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране. Висшето образование е в процес на неконтролируем упадък и трябва да се реагира още в следващите месеци. За това алармират 12 университетски професори по философия в наскоро обнародвано открито писмо до управляващите по най-острите проблеми на образованието. Философите призовават за „повишаване качеството на обучението и рационализиране структурата на образователната система“. Дойче веле

Тези цитати са на един млад нихилист, продукт на днешната ни действителност и на една слушана преди промените „демократична”, свързана с империалистическите специални служби медия. Мисля, че никой не може да ги обвини в пристрастие към комунизма.

А сега да чуем как се подготвят и развиват за бъдещото децата и младежите в КНДР:

„Не далече от центъра на гр. Нампхо, в квартала на Ханду Хангуския район се намира Хандуското средно училище „Герои”.

  Влизайки във вратата на училищния двор, заобиколен от високи тополи, чухме звън призоваващ учениците за класни занимания през втората половина на деня. 

  Посрещна ни директорката на училището Чве Мьон Хва…

… Тя с гордост разказа, че от училището са излезнали много герои и преди 15 години са нарекли Хандуското средно училище „Герои”.

  Ние се спряхме пред таблото на „Героите” в лявата стена на вестибюла. На него бяха поместени снимките на пет Герои на КНДР и девет Герои на труда с техните биографии и илюстрация на подвизите им. Сред тях е Героят на КНДР Ким Съйн Ун, който със стрелковото си оръжие  сваля пет самолета на врага по време на Отечествената освободителна война (през 1950-1953 години), и Героят на труда Хан Хъйм Хи, която оказала неоценима помощ на Народната Армия през 1996 година.

  По думите на директора, за възпитанието на учениците в духа на героите, пред това табло често се провеждат срещи с тях, на които учениците провеждат спорове и дават клетви…

„Те често изричат:  

Няма по-скъп живот.

По прекрасни надежди и велико щастие,

от това да дадем своя живот и младостта си,

за единствената ни Родина!

  След това на трибуната застана Ли Йон Чхор. Той каза, че следващия герой трябва да излезе от неговия клас и обеща,че той ще стане петнадесетия герой и ще прослави честта на родното си училище.  

  Върху лицата на учениците се забелязваше отражението на героите.

  Учителката по литература Ли Чон Сир каза, че тези извънкласни занятия помагат на учениците да развиват способност да изразяват мненията си и играят значителна роля за тяхното възпитание…”

  „… Високо бяха оценени боевите действия на, партийните и безпартийните трудещи се на гр. Пхенян, които сърдечно подкрепиха идеите на нашата партия за даване на приоритет на образованието и които превърнаха Пхенянския учителски институт в образцов институт, с който можем да се гордеем напълно пред целия свят.

В него се помещават кабинетът на трудовата слава, изложбата за постиженията на педагогическата наука, помещението за управление на учебната работа с необходимия пулт за управление, многофункционални кабинети, библиотека, спортна зала, общежитие и др…Институтът е снабден с 3D – скенери, 3D – принтери, интерактивни дъски и друго ново учебно оборудване, съвременен учебен инвентар, различни устройства, необходими за работата на института…Образованието е патриотично дело, целящо  процъфтяването на страната и учителските институти се натоварват с много важна мисия за осъществяването на обновяването на просветата през новото столетие и превръща нашата страна в страна с обучени от държавата способни кадри…”

„…Корейските юноши и девойки, са бъдещите творци на чудеса и герои на времето, навсякъде в страната се издигат забележителни монументални творения. Северната железопътна магистрала е дълга повече от 252 км. Това строителство беше започнато през 1980 година от корейските младежи. Тя има важно значение за разработването на богатите ресурси в северната част на страната, работеща при голямо натоварване за превозване и подобряване на живота на населението. Бяха извършени работи в голям мащаб, по маршрута на протежение 252 км по стръмни пресечени местности в планината на 1000 м надморска височина, бяха изградени 76 тунела в протежение на 26 хиляди метра и 116 железопътни мостове с обща площ повече от 6 300 м, изградени бяха 42 станции. При това, климатичните условия затрудняваха строителството, защото тя е разположена в северната високопланинска част с кратки летни дни и продължителна зима, при средни 30 градуса и максимални 40 градуса студ.

  Но младежите не се притесняваха от условията.Всички те влизаха в калта при първоначалната подготвителна работа, а когато пясъчните насипи се срутваха, те  всички без колебание се хвърляха в ледените води. Грамадното изграждане беше извършено предсрочно, като бяха премахнати повече от 10 милиона кубични метра скали. И на 25 август 1988 година, само за пет години, беше въведен в строя целия маршрут на железопътната магистрала.

  И днес паметникът „Младежи” в чест на младите строители на Северната железопътна магистрала, изграден върху площада до Хесанската гара увековечава подвига на младите строители…”   (Nenara).            

С такива примери на героизъм на младото поколение на КНДР е изпълнена всекидневно севернокорейската преса, техния пример се увековечава не само с паметници, но и с художествена литература, телевизионни програми и високотехнологични филми.

 

И така, какво можем да кажем в заключение:

В буржоазна България „…една трета от младите хора в страната влизат в категорията „нищо неправещи младежи на възраст до 30 години“. По този показател България държи един от многото си „черни“ рекорди в Европейския съюз. 52 процента от трайно безработните в страната имат начално или по-ниско от началното образование. В българските села децата учат средно с две години по-малко от връстниците си в градовете. Особено драстични са неграмотността и делът на отпадащите ученици в ромските гета.”

…„Средното образование е колабирало. Немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране. Висшето образование е в процес на неконтролируем упадък…”.

Перспективата им е да напуснат страната и да ги смятат за по-лош „материал” от имигрантите от Африка. „Не че положението в другите страни е по-добро…”, но според тях, ще живеят по-добре от колкото в Родината си.

Докато младежите в КНДР се учат и вдъхновяват от примера на героите, учат при най-съвременни условия и поемат отговорност за изграждането на най-трудните инициативи на правителството, за които „… Няма по-скъп живот.По прекрасни надежди и велико щастие,от това да” дадат „своя живот и младостта си, за единствената” им „ Родина!”

Необходимо ли е да доказвам повече накъде върви общественото развитие и как ще се изгражда бъдещето на света..?

Tags: