ДЕН НА МЛАДИЯ ГЕРОЙ-АНТИФАШИСТ

На 8-и февруари  отбелязахме 51-та годишнина от учредяването на Деня на младия герой-антифашист. Това става през далечната 1964 г. от Асамблеята на ООН по предложение на Клуба за интернационална дружба при двореца на пионерите в Москва.

 

След контрареволюциите, довели до разрушаването на социализма в страните от източна Европа, този ден бе забравен. Изборът на тази дата обаче не е случаен. На 8-и февруари 1943 г. хитлерофашистите разстреляха смелите борци-антифашисти, младогвардейците Олег Кошевой, Любов Шевцова, Дмитрий Агурцов, Виктор Суботин и Семьон Остапенко. На същия ден са ликвидирани и младите герои от антифашистката съпротива на Франция, парижаните Жан Мари Аргус, Пиер Беноа, Жан Бодров, Пиер Грело и Люсиен Легро. На 8-ифевруари 1962 г. е убит 15 годишния френски комунист Даниел Фери. Това става по време на работническа демонстрация против войната на Франция в Алжир. На 8-и февруари 1963 г., вследствие на жестоки мъчения умира в затвора младият иракски комунист Фадил Джемал. Всички тези герои, както и много други, на които имената не споменаваме или не знаем, са отдали своя млад живот в борбата против кръвожадния фашизъм и капиталистическото робство.

За съжаление в резултат на предателството на Горбачов в СССР и на неговите сподвижници в останалите социалистически страни от източна Европа, фашизмът отново надига глава. В момента върви активната фашизация на буржоазните режими в страните от бившия Съветски съюз като Литва, Латвия, Естония, Грузия ,Казахстан, Украйна, даже и в Русия. Подобни процеси протичат и в редица страни от източна Европа. Фашизмът засилва своите позиции и в страните от западна Европа – Англия, Франция, Австрия, своята люлка Германия, в скандиневието. За САЩ няма какво да говорим, там това е държавна политика. В търсене на изход от дълбоката и всеобхватна криза, в която се намира, и за потискане на революционната борба на народите за национално и социално освобождение световният империализъм все повече разчита на своето последно оръжие –  фашизма.

Младите хора, които нямат житейски опит и са чували за фашизма само от своите по-възрастни другари, приятели и роднини, са осъдени да се сблъскат с него сега, в нашето съвремие, да му дадат отпор и да го унищожат. В противен случай човечеството ще потъне в кръвопролитни войни и самоунищожение. За да бъде успешна тази борба, необходимо е да се запознаят с теоретичните разработки по този въпрос, с формите на проявление на фашизма и с начините и методите на борбата с него. Тук само ще цитирам отделни части от определението, което дава за фашизма нашия вожд и учител Г.Димитров. То се счита за най-пълно и точно и е световно признато.

„Фашизмът – това е необуздан шовинизъм и завоевателна война”. Необузданият шовинизъм е характерен за хунтата, която дойде на власт в Украйна в резултат на фашистки преврат, а завоевателните войни, които води империализмът начело със САЩ, нямат край – Ирак, Афганистан, Югославия, Либия, Сирия, интервенцията на френските войски в централна Африка през декември 2013 г. и много други.

„В идеологическо отношение фашизмът използва главно идеите на национализма и шовинизма, като се старае да противопостави местните работници на дошлите от другите страни, да заблуди особено безработните и да отвлича вниманието на масите от вътрешните проблеми върху външните – като настройва масите против другите народи…” Нима не виждаме всичко това и днес. В прибалтийските републики и в Украйна враждебността и агресивността спрямо руснаците и рускоезичното население какво са? В Русия такова е отношението към северокавказците. В Англия, Германия и други страни от ЕС съществува неприязън към дошлите от източна Европа и арабския свят.

„Фашизмът – това е бясна реакция и контрареволюция”. Нагледен пример за това е днешна Украйна. Кървав терор, убийства, изгаряне на живи хора /случаят в Одеса, където загинаха десетки/.

„Фашизмът – това е най-свирепото настъпление на капитала против трудещите се маси.” Нагледен пример тук е кървавата разправа на властите в Казахстан със стачкуващите, в резултат на което загинаха десетки работници.

„Фашизмът в профсъюзното движение означава разцепление на профсъюзното движение, унищожаване на класовите профсъюзи.” Досущ като у нас. Няколко профсъюза, но никаква защита за трудещите се (изключение прави само ОРСС но на него му се пречи по всякакъв начин  – курсивът е на Редакцията).

„Фашизмът – това е геноцид над народите.” Такъв беше той спрямо евреите и руснаците по време на Втората световна война, такъв е и сега, когато израелските ционисти го прилагат спрямо арабското население на Палестина.

„Фашизмът не оставя на спокойствие дори и децата.” Да си спомним за децата от Ястребино, за Митко Палаузов, а сега покъртителните картини на убити и осакатени деца в резултат на варварския обстрел на Донбас от украинските фашисти, хилядите загинали деца в Ирак, Афганистан, Либия, умиращите от глад в Африка и т.н. А тези, които умират от новите болести като СПИН, Ебола и др., некачествените и направо вредни ваксини, които съдържат отровни и канцерогенни вещества. А храните пълни с генно модифицирани организми, които се предлагат под формата на помощи?

„Опирайки се на заграбената държавна власт, на военните сили на буржоазията, на финансовата помощ на банковия капитал, фашизмът се старае да проникне в масите и да си създаде сред тях идеологическа, политическа и организационна опора.” Идеологическата експанзия се осъществява чрез средства за масова информация, каквито са вестници, списания, книги, радио, телевизия, интернет, разпространение на фашистки символи и др. По пазарите у нас и в много други страни свободно може да се намери литература с човеконенавистническите теории на Шопенхауер, Ницше, Хитлер, разни знамена, фланелки, пречупени кръстове и др. Говорейки за реабилитацията на фашистката символика не може да  не отбележа, че даже държавният флаг на Руската федерация е копие на флага на „Руската освободителна армия”, под който се сражават власовците против съветските народи по време на Великата отечествена война. Политическата експанзия се осъществява чрез създаването на политически партии и организации с открита или завоалирана риторика, които намират израз в организационно отношение чрез провеждания у нас с мълчаливото съгласие на властите „Луков Марш”. Поле за изява намира фашизмът и сред футболните агитки, където масата млади, често и недостатъчно образовани индивиди са отворени за насаждането на идеи, цели и задачи, нямащи нищо общо със спорта. Проявите са налице. Побоища с други агитки, погром над спортните съоръжения, убийства даже и на случайни хора, изглеждащи в очите на феновете врагове. Фашизмът намира място даже и в редовете на работническата класа. У тях се насажда омраза към братята по класа от други страни, дошли да си търсят прехраната. За антикомунистическата насоченост на фашизма няма нужда да говорим, тя е очевидна. Световният капитал вижда смъртна опасност в комунистите и възраждането на комунистическото и революционното движение. Буржоазията от цял свят преобразува своята диктатура от  скритата й форма, наречена буржоазна демокрация, в открита терористична диктатура – фашизъм. Капиталистите разбират, че времето на тяхната тирания и паразитен начин на живот на гърба на трудещите се изтича. Тяхната единствена надежда за спасение е фашизмът.

С всеки изминал ден трудещите се от цял свят все по-силно разбират необходимостта от своето освобождение от оковите на капиталистическото наемническо робство, от установяване диктатурата на пролетариата и построяването на социалистическото общество – общество без експлоатация на човек от човека, без роби и господари, общество живеещо в мир и разбирателство.

Отбелязвайки деня на младия герой-антифашист не може да не си припомним казаното от Г.Димитров, което трябва да го знаят младите антифашисти пък и всички останали:

„Необходимо е във всяка страна да се изследва, да се изучи, да се издири национално-особеното, национално-специфичното във фашизма и съобразно с това да се набележат методите на действие и формите на борба против фашизма…” „Фашизмът не ще рухне автоматически. Само революционната активност на работническата класа ще помогне да се използват неизбежно възникващите в лагера на буржоазията конфликти за подравянето на фашистката диктатура и нейното събаряне….”. „В нашата борба против фашистката диктатура е особено опасно да се вземе желаното за действителност. Трябва да се изхожда от фактите, от действителната конкретна обстановка.”

Вл. Цеков

Tags: ,