ЗА СТАЛИНОМИКАТА

Икономическото устройство на сталинския СССР е много интересна и важна тема. Тук-там попадат интересни статии като тази, на която се позовавам по-долу. Сериозните  изследвания са много по-малко.
Преди няколко години се заинтересувах от Сталин и времето, в което е живял. Интересът  беше предизвикан от антисъветската пропаганда, на която отначало наистина вярвах, после ми омръзна, после просто ми сатана болно. Стана ясно, че ругаят не заради жертвите – защото се оказа, че самите либерали обичат жертвите и кръвта, както никой друг. Тогава заради какво ругаят? С каква цел? Защо?
Кълвах като врабче разни статийки. Колкото повече научавах за това време, толкова по-ясно разбирах защо повече от 20 години ни представят този период като лагери и разстрели, черно-бяла хроника на фона на мрачна музика и истерични небивалици на някакъв си, да ме прости Господ, Радзински.
Така че, защо след като СССР отдавна го няма, и до сега разоблачават Сталин? Ама затова, защото разбирането на икономическите принципи на сталинския СССР, „сталиномиката“ – е много, много опасно знание. Защото това знание ще позволи да се построи хубава, годна и устойчива икономическа система, построена не върху личната печалб или „конкуренцията на егоизмите“. Това, като лесно можем да се досетим, е недопустимо. Работата не е в глада, репресиите и т.н. – работата е именно в това. В икономиката и в лишаването на международните уважаеми хора от  концесиите за добив на суровине. Ето какво довежда до ужас „общочоловека“, ето какво трябва въобще да изнесем извън всички рамки – и да забравим.
Именно затова ние, съвременниците, ще прочетем всичко, всичко ще съпоставим и изясним. Ще допълним, обновим – и претворим в живота.
Ето тук една отлична статия на Александър Елисеев, обзор за сталиномиката. Чисто въвеждаща, без сложни детайли. Просто антидот за вируса на либералния бяс, от който и до сега страдат много наши съграждани.

P.S. Камрад, и ти също мислеше, че в сталинския СССР е нямало кооперативи и частни предприятия? Че е имало ужасна борба с кибернетиката?
Не е ли срамно?
Мен би ме било срам, че аз не знаех това – признавам си честно.
____________________________________________

Съветският пробив
Планът за слевоенното възстановяване на СССР считаха за нереален, но той беше преизпълнен – при това без всякаква външна помощ
Александр Елисеев
След Великата Отечествена война страната се намираше в състояние на ужасяваща  разруха. В огнения вихър на противостоенето бяха разрушени и унищожени 1710 града, 70 хил. села, 32 хил.  промишлени предприятия, 65 хил. км железни пътища, 98 хил. колхоза и 2890 машинно-тракторни станции (МТС). Въпреки това, ръководство набеляза  план за четвъртата (1946-1950 г.) петилетка, който постави пред страната, изглеждащи немислими задачи.
Планираше се не само да се възстанови, но и да се надхвърли довоенното равнище – както в промишлеността (46 %), така и в селското стопанство. На Запад считаха този план за нереален, но той беше не само изпълнен, но и преизпълнен. Нещо повече, веднага бяха набелязани нови, зашеметяващи рубежи – през 1951 год, преди шестдесет години, започна новата, пета петилетка.
И ставаше дума не само за промишлеността, за механизми и стоки. Подобряваше се и животът на хората, при това в най-важното, «човекоспестяващо» направление. Така, през 1940-1950 г. детската смъртност се понижи повече от 2 пъти (180 на 1000 – срещу 81 на 1000) . За същия този период броят на лекарите нарастна 1,5 пъти.
Налице е съветско икономическо чудо, което често наричат още и сталинско. И то стана възможно благодарение на сталинския модел на социализма, който гъвкав и ефективно съчетавашу различни замисли, идеи и технологии. Ще опитаме да разгледаме основите му.
1. Независимостта – цел № 1
Й. Сталин се е стремил да подчинит политиката на икономиката, а за главна политическа цел той е считал укрепванета на национално-държавния суверенитет. Лидерът на  българските комунисти Г. Димитров в своите дневници си спомня, че вождът на СССР е поставил въпроса именно така — «через социално освобождение към национална независимост».
Според Сталин социализмът трябва да ликвидира стихийността в икономическия живот, правейки възможно планомерното развитие на народното стопанство. На срещата с авторския колектив на новия учебник по политикономия (29 януари 1941 г.) Сталин е казал: «Първата задача се състои в това да се обеспечит самостоятелност на народното стопанство на страната от капиталистическото обкръжение, за да не се превърне стопанството в придатък на капиталистическите страни. Ако ние нямахме планиращ  център, обеспечаващ самостоятелност на народното стопанство, промишлеността би се  развивала по съвсем друг път, всичко би започнало с леката промишленост, а не с тежката промишленост. Ние преобърнахме законите на капиталистическото стопанство, поставихме ги нагоре с краката, по-точно, с главата нагоре… На първо време се налагаше да  не се съобразяваме с принципа за рентабилност на предприятията. Въпросът за рентабилността у нас е подчинен на строителството, преди всичко, на тежката промишленост».
Анализирайки тези думи, изследователят П. Краснов обърна особено внимание на толкова «ниската» оценка на фактора рентабилност. Според него в голямата система има различни нива на оптимизация. От тяхното успешно функциониране зависи съдбата на отделните елементи, но не на цялата система. При капитализма оптимизацията се извършва основно на ниво предприятие/корпорация. И ако, например, едно предприятие успее да разори друго, то това означава оптимизация на едно от нивата. Но при това цялата система не се оптимизира. «СССР обаче предлаше свой, невиждан по-рано модел – оптимизация на равнището на цялото общество, включително възпитание, образование, медицинско обслужване, безопасност и много други. Тази система беше изходно планирана като интегрална, тоест неделима на части, както неделим на жизнеспособни части е човешкият организъм. Да обърнем внимание на думите, че на рентабилността не се е придавало голямо значение само «на първо време», следователно механизмът на рентабилността на предприятията изходно се е планирал, но е трябвало да бъде пуснат в опредереното му време, когато по-високото ниво на обществена оптимизация вече е предварително настроен». («Сталинското икономическо чудо»)
Именно такава интегрална система, съвкупно с политически (национално-държавен) «детерминизъм» е позволи на Съюза да съхрани независимостта даже в условията на тежката следвоенна разруха.
Сталин решително отхвърли «плана Маршал», който означаваше финансово заробване на страната. (Любопитно е, че за неговото приемане са били А. Микоян и, отначало, В. Молотов.) Освен това, той отказал да включи СССР в доларовата зона. Страната рязко е съкратила износа на суровини, насочвайки го към нуждите на вътрешния пазар.
2. Печалба, себестойност и наука
Много важно е да отбележим, че сталинската икономика е била основана не на получаването на парична печалба, а на постоянното и планомерно снижаване на себестойността на продукцията. Именно за това е способствало бурното развитие на наукиката и техниката. «…Устойчиво да се снижава себестойността може само за сметка на внедряване достиженията на НТП, – отбелязва Б. Гунько. – Ето защо тогава науката и изобретателствота са били у нас на голяма почит». («Сталинската икономика»). Действително, учените са били нещо като привилегировано съсловие. Това се е изразявало както в идеален плане («почит»), така и в материален план (заплата). Историкът С. Миронин привежда такива данни: «Следвоенното десетилетие се характеризираше с ръст на престижа на научно-преподавателската работа. Заплатата на ректора нарасна от 2,5 хил. на 8 хил. руб., на професор доктор на науките от 2 хил. на 5 хил. руб., доцент, кандидат на науките с 10 годишен стаж от 1200 на 3200 руб. През тези години съотношението на заплатата на доцент, кандидат на науките и квалифицирания работник беше около 4 към 1, а на професор, доктор на науките – 7 към 1». («Сталинският ред“).
Ето още доста показателни цифри – през 1940-1950 год. Броят на научните учреждения се  увеличи с 40% , броят на студентите – с 50%.
Именно при Сталин бяха заложени основите на съветската космическа програма. «През февруари 1953 г. Сталин утвърдил план за работите по създаването на междуконтинентална балистична ракета, – съобщаева Г. Назаров. – А на 20 май 1953 г. (вече след смъртта на Сталин) от Г.М. Маленков било подписано постановление на правителството за създаване на конкретна МБР – ракетата Р-7. Възникнал въпрос за необходимостта от създаване на принципно ново оръжие. През последвалите години, когато властта преминала в партийния авантюрист-демократ Н.С. Хрущов, а после в Л.И. Брежнев, техните идолопоклонници приписвали не на Сталин, а на тях бащинството в организацията на работите по ракетната техника. Но упоритите факти говорят за обратното. Мощният импулс за развитието на ракетната техника, даден при Сталин, позволил в най-кратки срокове (практически за две години) да се създаде космодрумът Байконур (1955-1957), а през май 1957 г. да се проведе първия пуск на междуконтиненталната баллистична ракета, която през август същата годинаа (от 4-ти опит) достигнала разчетната далечина на полета. Ние получихме ракета, способна да долети до САЩ и да достави атомна бомба. На 4 октомври със същата ракета, получила названието «Спутник», е бил изстрелян първия в света изкуствен спътник на Земята. («Защо ние не станахме първите лунопроходци»)
Критиците на Сталин премълчават неговите «космически» заслуги, но затова охотно обвиняват вожда на СССР в «гонение на кибернетиката».
Междувпрочем, стартът на съветската «електронна» революция е даден през 1940-те години. Още преди войната отечествените учени започнали работа над създаване на  аналогови машини, първата от които се появила през победната 1945-та. А след три години научен колектив ръководен от С. Лебедев започнал работа по създаването на МЕИМ – малка електронно изчислителна машина. (Работата по създаването на основните елементи на цифрова ЕИМ (тригери) започнала също така преди войната.)
«В резултат на «преследването на кибернетиката», в което обвиняват Сталин, в СССР бил създаден нов мощен отрасъл на науката и техниката, создадени са научно-изследователски институти и заводи, произвеждащи кибернетични устройства, – пише А. Трубицин. – Съзздадени са научни школи, подготвени са кадри, написани учебници, във вузовете започнали да четат нови дисциплини, да готвят специалисти по кибернетика. В СССР МЕИМ е била пуснато по време, когато в Европа е имало само една ЕИМ – английската ЕДСАК, пусната година по-рано. Но процесорът на МЕИМ е бил много по-мощен за сметка на паралелизирането на изчислителния процес. Аналогичната на ЕДСАК машина – ЦИМ-1 – е пусната в експлоатация в Института по атомна енергия през 1953 г. и също превъзхождала ЕДСАК по редица параметри. Разработения от лауреата на Сталинска награда, Героя на социалистическия труд С.А. Лебедев принцип на конвейерна обработка, при който потоците команди и операнди се обработват паралелно, сега се прилага във всички ЕИМ по света». («Сталин и кибернетиката»)
Показателно е, че развитието на науката е ставало паралелно с мощна пропаганда и популяризация на научно-техническите постижения. Така през 1947 г. на екраните на страната излязъл филмът «Светлина над Русия», в който практически открито се прокарвала мисълта, че главната цел на революцията и съветската власт е научно-техническият прогрес на страната.
Освен това се възпявали и постиженията на дореволюционната отечествена наука. И това е првило впечатление даже на емиграцията.
В своята следвоенна «Народна монархия» И. Солоневич, настроен рязко антисъветски, осъзнава: «Некрасов вероятно не е знаел, както не знаех и аз, че примерно първата парна машина действително е изобретена от руснака Ползунов и че тя е работила в Алтайска област двадесет години преди Уат и Стивънсън. За това писа съветската преса и аз не й повярвах. После го потвърди и немската преса — вероятно на нея може да се повярва».
3. «Без теорията загиваме»
Разбира се, голямо внимание се отделяло и на хуманитарната сфера (особено в следвоенния период), когата се водели настойчиви търсения на нови подходи в политологията, икономиката, историята, философията и т.н. Ю. Жданов (син на Андрей Жданов), бивш завеждащ отдел наука на ЦК, си спомня думите на вожда: «Без теорията загиваме». Показателно е, че през 1952 г. по инициатива на Сталина «са създадени три отдела на ЦК: по философия и история, икономика и право, естествени и технически науки. След смъртта на Й.В. Сталин те веднага били опразнени». (А. Шевяков. «Кой уби СССР»)
Редовно се провеждали разнообразни дискусии по най-важни въпроси. Така през 1951 г. провели широка дискусия по икономически теми, в хода на която се изказвали най-различни, понякога доста неочаквани мнения. Така завеждащият катедра на Московския финансов институт А. Яковлев отбелязал плачевното състояние на съветската икономическа мисъл. Причината той виждал в следното – учените чакат вместо тях всичко да извърши Сталин и се страхуват от обвинения в «антиленинизъм».
Професорът от Института по международни отношения Я. Миколенко направил извод, че икономическите закони на социализма носят, подобно на законите на капитализма, стихиен характер. Почти същата позиция заел директорът на Института по икономика на АН на Латвийската ССР Н. Ковалевски. Он уверявал, че даже и при комунизма, на първо време, ще се запазят и парите, и стойността. (Любопитно е, че Сталин допускал възможност за запазване на държавата и след построяването на комунизма. И това е било страшна «ерес» – от гледна точка на «ортодоксалния» марксизъм.)
А сътрудниците на ИИ на АН на СССР И. Анчишкин и Н. Маслова се придържали към  противоположната гледна точка. Те издигнали положение, съгласно което икономическите закони на социализма се определят и формират от социалистическата  държава, провежданата от нея политика. Научният сътрудник на ИИ на АН на СССР Д. О. Черномордик въобще отричал действието на закона за стоймостта при социализма.
Практично подходил към въпроса началникът на управление в министерството на финансите на СССР В.И. Переслегин, предложил да се проведе широкомащабна икономическа реформа, заключаваща се в преминаването на стопанска сметка на всички стопански структури – от завода до министерството.
Разбира се, не следва да се идеализира тогавашната ситуация. Имало е и многобройни случаи на потушаване на инакомислието – безусловно се е страдало от революционно-комисарски дух, не изтрит още от времето на червения терор (и дал страшен рецидив «Големия терор»).
Между впрочем, не е имало някакво абсолютно потушаване. Нещо повече, «на върха» мислели за демократизация. През 1946 г., на мартенския пленум на ЦК Сталин поръчал на А. Жданов да възглави работата на идеологическа комисия по изработка на проект за нова програма на ВКП(б). Есента на следващата година проектът бил готов. Той предвиждал осъществяване на цял комплекс широкомащабни политически реформи. Предполагало се включване в управлението на СССР на всички негови граждани. Всички те трябвало подред да изпълняват държавни функции, без да прекъсват да се трудят в собствената професионална сфера. Всяка държавна длъжност в СССР можела да бъде само изборна. При това следвало да се провеждат всенародни референдуми по всички най-важни въпроси. Планирало се да се предостави на гражданите и на обществените организации правото на непосредствено запитване на Върховния Съвет. (За идеологическите търсения в следвоенния период виж подробно монографията на А. Данилова и А. Пижикова «Раждането на свръхдържава»)
След смъртта на Сталин и неговото «разобличение», отношението към науката се изменило кардинално: «Такова равнище на заплащане на труда отечествените учени и вузовски преподаватели не са имали в последвалите години, даже след Сталин при постоянен ръст на цените и повишаване на заплатите на другите категории служещи заплащането на труда на учените и преподавателите оставало неизменно над 40 години».
(«Сталинският ред»)
Междувпрочем, това доста силно настроило научно-техническата интелигенция против «режима», което впоследствие се изляло в масови антисъветски изказвания.
4. «Имаше работа, и цените се намаляваха»
Ако се върнем към икономиката, то трябва на първо масто да подчертаем ценовата политика. При капитализма понижението на себестойнстта се съпровожда от задържане на  предишната цена с цел получаване на максимална печалба. А сталинската икономика предполагала намаление на цената. «Работата е в това, че крайният продукт на всеки производител е суровина за някои други производители – обяснява Б. Гунько. – Затова  понижаването на себестойността и съответно на цената на продукта на един производител позволявало на други да го вземат в голямо количество и да произведат повече от своя продукт. По този начин сталинската икономика, отхвърляйки печалбата в пари, получавала печалба в продукция! При това се осъществявал и принципа за заплащане според обществено полезния труд: понижил си и себестойността, а с нея и цената за обществото – получавай възнаграждение! Ето защо сталинската икономика давала ежегоден приръст от 25-30 и повече процента». («Сталинската икономика»)
В своя труд «Икономически проблеми на социализма» Сталин излага сбита но доста съдържателна програма от социални реформи, призвани максимално да освободят хората от «икономическата необходимост». «Трябва… да се съкрати работния ден поне на 6, а после и на 5 часа. Това е необходимо за да получат членовете на обществото достатъчно свободно време, необходимо за получаване на всестранно образование. За това е нужно, по-нататък да се въведе общозадължително политехническо обучение, необходимо за да имат членовете на обществото възможност свободно да избират професия и да не бъдат приковани за цял живот към някоя професия. За това е нужно по-нататък  корено да се подобрят жилищните условия и да се повиши реалната работна за плата на  работниците и служителите минимум двойно, ако не и повече, както чрез пряко повишение на паричната заплата, така и, особено, чрез по-нататъшно системно снижение на цените на предметите за масово потребление. Такива са основните условия за подготовка на перехода към комунизма». Обръщайки внимание на тези тезиси, изследователят Олег Козинкин иронизира: «Какиви ужасни думи е говорил и предлагал да се направят Злодеят Сталин – да се изпратят всички във ВУЗ… да се подобрят жилищните условия, – да се повиши реалната заплата чрез повишение на самата заплата и главното, да се подобри живота на гражданите чрез понижение на цените на стоки и услуги». («Сталинската икономика»)
И ето през 1947-1953 г.се извършваше ежегодно понижение на цените (с 1,5-2 пъти).
При това и дума не ставаше за някаква уравниловка. Работниците имаха възможност да  заработят отлично. Особено се е поощрявало преизпълнението на плана. «Например, при преизпълнение на нормата със 100 % – плащали 1,5 от тарифата, при преизпълнени от 150 % – двойно, а при преизпълнение 200 % – тройно, – пише Сулейманов Магомед Али. – Даже на работещите затворници намалявали срока на наказанието три пъти при преизпълнение на нормата с 200 %». («Икономическото измерение на сталинизма»). А при Хрушчов в случай на преизпълнение на плана се понижавали разценките – в резултат на преразглеждане на всички действащи норми.
5. «Какво ни струва – да построим дом?»
За по-добро изясняване на следвоенната социална политика трябва да се спрем на постановлениета на Совмин на СССР от 25 август 1946 г. («За повишение на работната заплата и строителството на жилища за работниците и инженерно-техническите работни в предприятията и строежите, разположени в Урале, в Сибир и в Далечншя Изток».) Според постановлението значително (с 20 %) се повишавала заплатата на работниците и инженерно-техническите сътрудници в Урал, Сибир и Далечния Изток. Освен това се утвърждавал план за широкомащабно жилищно строителство. В частност се планирало да се построят над 50 хил. индивидуални, дву-тристайни домове. За това Централната Комунална Банка е трябвало да отпуска кредит в размер на 8 – 10 хил. Рубли на тези, които купували двустайно жилище. Срокът за погасяване бил 10 години. А на тези, които искали да построят тристайно жилище, се давал кредит от 10-12 хил. рубли (срок за погасяване – 12 години.)
«Повишението на заплатите за указаните работници трябвало да възлезе на 1 400 000 000 руб. в течение на годината за 824 000 работници, – пише блогърът ihistorian. Така всеки работник е трябвало да получит прибавка средно 1699 руб. в течение на годинат. Това възлизало на 20% от средната годишна заплата натези категории работници. И така, тяхната средна годишна заплата преди увеличението от 25 август 1946 г. Възлизала на 8495 руб. или 708 руб. на месец. След увеличението от 25 август 1946 г. средната месечна заплата на посочените категории работници от Урал, Сибир и Далечния Изток трябвало да възлиза на около 850 руб. Индивидуалните жилищни домове за тях се предлагали на цена: 8 хил. рубли за техлен двустаен с кухня; 10 хил. руб. за тухлен тристаен с кухня или каменен двустаен с кухня; 12 тыс. рубли за каменен тристаен с кухня.
Изводи: 1) Заплата по сталински през 1947 г.: за годишна заплата на среден работник, инженера, служещ на Урал, Сибир, Далечния Изток може да се купит дом. 2) Ипотека по сталински през 1947 г.: кредит за пълната стойнст на жилището за 12 години с 1% лихва годишно». («Ипотека по-сталински»)
Именно в края на 1940-те, началото на 1950-те години е била създадена база за масово индустриално строителства, от която после ще се възползва Хрушчов. Били създадени десетки заводи, произвеждащи железобетонни изделия. Именно те станали основа за едропнопанелното строителство. Освен това били построени многобройни заводи за производство на железобетонни изделия, цементови заводи и т.н. В металургичните заводи било регулирано производството на необходимото количество тръби, арматура и друго оборудване. И на XIX конгрес на ВКП(б) е била приета директива: «Значително да се увеличит производството на нови висококачествени строителни и облицовъчни материали, детайли и конструкции за заводски изделия от керамика, гипс, бетон и железобетон, способстващи за по-нататъшната индустриализация на строителството, снижаващи тяхната стойност и подоряващи архитектурно-строителните и експлоатационни качества на зданията и съоръженията».
Основите на масовото строителство е заложил Сталин, но цялата слава останаа за Хрушчов, който при това изкривил сталинскиете начинания: «Сталин поставил задачата така, че параметрите на квартирите са били много солидни: височина на тавана — 3-3,5 м, минимална площ на едностайното жилище — 40-45 кв. м, на двустайното — не по-малко от 70-75, тристайното — около 100 кв. м, санитарният възел навсякъде отделен, – отбелязва А. Мартиросян. – А Хрушчов всичко орязал два-три пъти, в следствие на което даже тристайното жилище в т.нар. «хрущобами» домове не превишавало 55 кв.м, а санитарните възли е съвместил така, че във всяко семейство после се строявали на опашка, за да попаднат в тоалетната». («Зад прага на Победата»)
При това Сталин е бил за строителство на многоетажни домове вместо на 4-5 етажни кутийки. А. Мартиросян привежда спомените на заместник Председателя на Министерския съвет на СССР В. Малишев, който е записал разговора с вожда (17 юни 1949 год.): «Имаше Политбюро по въпроса за 25-годишния план за реконструкция на Москва. Накрая се изказа др. Сталин и каза приблизително следното: «… Ние, очевидно, направихме грешка, разрешавайки на московчани да съставят 25-годишей план. Не може да се отчете и предвиди всичко за такъв дълъг срок. В частност, не може да се отчете и развитието на техниката. Трябва да се откажем от 25-годишния план. Ще бъде по-разумно да се състави 10-годишен план… Трябва по-голямата част от Москва да бъде застроена с 8-10 етажни домове и 25-30 % с 12-14 етажни домове. Това ще бъде по-икономично от предложението да се застроява Москва с 4-5 етажни домове. Трябва да спрем развитието на промишлеността в Москва, а предприятита, развалящи въздуха, трубва да се изведат от Москва. В проекта се предлага да се построят много празни здания (клубове, дворци и т.н.). Това е неправилно. Трябва да хвърлим всички сили в строителството на жилища и да решим жилищната криза…».
6. Сталинското частно предприемачество
Говорят за тотална одържавяване на икономиката при Сталин, но това е още един мит. Точно тогава е имало възможност за занимание с легален и практически частен бизнес! След войната активно са действали многобройни артели и самостоятелни занаятчии.
През 1950-те години те са наброявали 150 хил. А началото на това е било положено още през януари 1924 г., когато «Совнарком на СССР и ЦК ВКП(б) предписали съществено да се отслаби държавния контрол над икономиката на производствената кооперация, постановявайки: да се отмени централизираното планиране на дейността на производствените кооперации; плановете за работа на артелите да се утвърждават само от регионалните изпълкоми; продукцията на артелите остава в разпореждане на регионалните власти. При Совнаркома на РСФСР било създадено управление на производствените кооперации. Междурайонните и градските съюзи на производствените кооперации се запазили, но ръководството им трябвало задължително да се избира. Предприятията се освобождавали за две години от повечето налози и държавен контрол над ценообразуването на дрено… През следвоенните години държавата продължила линията на комплексно стимулиране на производствените кооперации… На 14 юли 1950 г. Съветът на Министрите на СССР отменил управлението на търговските кооперации при министерските съвети на съюзните републики и управления при регионалните администрации. Предписвало се да се създават  изборни ръководни структури. Вместо държавното управление на производствените кооперации били създаден Централен съвет, съвети в съюзните и автономни републики… Особено нагледно политиката на поддръжка на ПК се проявявала в това, че кооперациите фактически са стимулирани за съревнование с държавните отрасли за производство на потребителска продукция, с държавната търговия и сферата на услугите. С тази цел от есента на 1950 г. започнало укрупняването на малките производствени артели». (А. Балиев. «Как разрушавали руската глъбина».)
По същество, при Сталин се създавал особен модел, където частното предприемачество съществува във формат на обществена асоциация. При това производствените кооперативи рационално допълвали държавната промишленост. Така те използвали «заготовките», които оставали от работата на крупните предприятия. По-нататъшното развитие на производствената кооперация би довело и до ръст на частната инициатива, но само не в пазарно-анархичен формат. В СССР се раждала съвършенно нова форма на частно предпремачество. Отново всичко задръстил Хрушчов – през 1956 г. било приенто постановление на ЦК и Съвета на министрите за включване на производствената кооперация в държавните структури. И този марксист-догматик до сега считат за реформатор и борец с «бюрократичния сталинизъм»!
7. Село: трагедията на подема
Огромни упреци предизиква сталинската аграрна политика, която често смущава и много сторонници на генералиссимуса.
Действително, не може да се отдели частното от общото – имало е и тежки налози, и произвол на местното началство, и даже глод (рецидив на страшния Гладомор от времето на колективизацията).
Всичко това следва да се счита за продължение на предишната политика на изтегляне на ресурси от селото към града (на което собствено, се основавала индустриализацията в страните от Европа). Трагедията на руското село продължавала, макар и не в този мащтаб.
Между другото, тук всичко не е еднозначно. Градът взе много от селото, но той също му е и давал – още повече, ако се вземе дългосрочна перспектива. Ресурсите, източени от селото, се връщали так с промишлени стоки и техника. Така през 1948 г. за нуждите на селото са произведени 67 хил. трактора. Понятно е, че без особен режима на функциониране на «градската» промишленост това би било невъзможно.
Не малко е помогнала на селото и сталинската борба за «покоряване на природата», която би било по-точно да се нарече борба за обуздаване на стихиите. Историкът О. Платонов, отнасящ се като цяло отрицателно към следвоенната аграрна политика, все пак признава: «Сталинската политика към селото е имала не само отрицателни резултати. През октомври 1948 г. по инициатива на Сталин е приет 15 годишен план за преобразуване на природата – грандиозно настъпление срещу сушата чрез засаждане на лесозащитни насаждения, внедряване на ливаден сеялен оборот, строителство на изкуствени езера и водоеми. Силата на този плана била в единната воля, комплексността и мащтабността. В течение на 15 години трябвало да се засадят гори на площ над 6 млн. ха. За първи път в историята се създавали крупни държавни полезащитни поялси, чиято обща дължина надвишавала 5300 км. Посоката на тези пояси е било избрана с такъв разчет, че те не само съхранявали водата, но и служили за заслон срещу пагубните за реколтата горещи юго-източни ветрове – тъй наречените суховееи, много чести в такива райони на Русия като Поволжието, Северен Кавказ, Кубан, Дон… Ефектът от въздействието само на засаждането на горски пояси върху добивите от охраняемите от тях полета е достигал следните размери: за зърноните култури добивите се увеличили с 25-30%, за овошките – с 50-75% и за фуража – с 100-200%». («История на руския народа през XX век»)
Ожесточена борба се водел срещу местното началство, което се и изцапало с разни злоупотреби. (Създалата се ситуация подробно е разгледана в труда на К. Романенко «Последните години на Сталин. Епоха на възраждане».) Техният списък е приведен в постановлението на Съвета на министрите и ЦК «За мерките по ликвидация на нарушенията на Устава на селскостопанските артели в колхозите» (от 19 септемри 1946 г). Те се изразявали в «неправилно изразходване на трудодни, расхищение на обществените земи на колхозите, в разграбване на колхозната собственост… нарушение на демократичните основи на управление на делата на селскостопанския артел…»
«На ненужни и измислени длъжности в колхозите нерядко се укриват готованци и дармоеди, отклоняващи се от производствена работа…». Осъдителните думи били последвани от дела.
Само през 1946 г. за длъжностни престъпления към углавна отговорност са привлечени 9551 ръководни работници.
*    *    *
Като подигравка над здравия разум считат Сталин за тиранин и закостенял догматик, докато Хрушчов се представя за реформатор. Между другото, именно Сталин сериозно реформира марксизма-ленинизма, насищайки го с държавно-патриотичен и самобитно-народен смисъл. А «скъпият Никита Сергеевич», напротив, се прояви като най-истински контрареформатор. Левичарските упования на скорошно настъпване на комунизма, възраждането на уравниловката, отказа от руския патриотизъм, безогледната поддръжка на разни «прогресивни движения» по цял свят, опирането на революционния интернационализъм, възобновяването на антирелигиозната кампания, борбата с дворите участъци – всичко това са прояви на троцкистско-ленинската «реакция». (Не случайно Хрушчов е бил активен участник в троцкистската опозиция през 1920-те.) Несправедливостта е налице, но история ще постави всичко на мястото му.

К. Данилин

Tags: ,