САМО ИДИЛ МОЖЕ ДА СПАСИ ПЛАНОВЕТЕ НА ТУРЦИЯ

idil

ЕВГЕНИЙ КРУТИКОВ

  Драматично  се развиват събитията и край другия граничен град – А’азаз. Ситуацията е много критична за Анкара, която заедно с натрупалите се противоречия увеличават риска от голяма война.

Турция декларира, че няма да допусне превземането на град А’азаз от кюрдските формирования и предварително обвини Русия в бомбардиране на местна болница , което е в съзвучие с информационната война. Де дабеше само информационна – турските войски вече няколко дни водят артилерийски огън по позициите на кюрдите в граничната зона. Периодично се съобщават данни за нарушаване на границата от ограничени военни сили от турска страна (без да се конкретизира тяхната военна, национална или религиозна принадлежност). При това цялото внимание е концентрирано върху град А’азаз, който е на една ръка разстояние от турската граница.

Има няколко гледни точки за настъплението правителствените войски в провинция Алепо. Ако погледнем с очите на така наречената умерена опозиция и на нейните пропагандисти, които на практика огласяват позицията на саудитите и на Катар, то всичко зависи от религиозния фактор. Само,че правителствените войски настъпват в посока на по-рано обкръжените шиитски анклави, което е в интерес на Иран. При това за успеха им решаваща роля имат руските ВКС което се признава без уговорки, но като втори оперативен фактор се посочват присъстващите в зоната на бойните действия ирански и ливански шиити ( от „Хизбола”), имащи боен опит и подготовка. Кюрдската тема изобщо не ги вълнува.

В Турция всичко е обратно. Настъплението на правителствените сили край Алепо директно се свързва с кюрдския проблем, а вероизповеданието на едни или други групировки и воински турски части не ги интересува. Но това не е в следствие на „светския” характер на турската държава. Анкара води собствена война, в която няма заплаха за радикалния ислям, нито за ИДИЛ и „Ал Кайда”, а има само турско разбиране за решаването на кюрдския въпрос. Това, в същност е единствената причина, заради която Турция упорито застава на пътя за конфронтация с Русия.

Тя просто не може да си позволи да допусне генщаба на Сирия изобщо да освободи провинция Латакия и Идлиб, а в района на Алепо да позволи на кюрдите и сирийската армия да контролират границата.

Правителствените войски реално използваха шиитските населени места като ориентир за общо настъпление, довело до частично обкръжение на джихадистките сили. Реализирането на това настъпление от плана беше започнато още през ноември миналата година, но реални резултати се получиха едва през 2016 година. По подобен начин се развиха и събитията в западната част на турско-сирийската граница в провинция Латакия.

При това трябва да се помни, че на практика по цялата фронтова линия ИДИЛ премина към глуха отбрана. Бойците от квазидържавата дори не използват  възможността да завземат безкръвно  през изминалата година изоставените от „Джебхат – ан – Нусра” земи, вместо да се забавляват. Сега ИДИЛ се стреми да задържи фронта около авиобазата в Кувейрис, но правителствените войски постепенно си връщат територията под свой контрол. Разширяват се и отвоюваните стратегически коридори в посока на шиитските градове към турската граница. Независимо,че благодарение на ината на ИДИЛ някои населени места преминават по няколко пъти от едни ръце в други (като например Ас-син), понеже отбиването на контраатаките на фанатиците изискват  повече ресурси от руските ВКС вместо да се употребят в по-важните участъци от фронта.

Ролята на кюрдите изобщо в ставащото не е чак толкова голяма, както им се иска на тях и както се мръщи Турция. Всички по-значителни военни успехи са постигнати от правителствените войски и от народното опълчение, а кюрдските военизирани групировки, без всякаква идеологическа и политическа окраска, не искат да излизат извън границите на обитаване. Но за протурските сили именно те сега представляват главната опастност.

Кюрдите са способни да пресекат последния път за снабдяване на джихадистите, излизайки на обкръжаващата линия А’азаз – Тел-Рифат. След това всички сили на джихадистите ще се окажат в оперативно обкръжение без пряк излаз на турската граница. Именно затова турската артилерия започна да обстрелва позициите на кюрдите от своя територия. Кюрдите нямат плътен фронт от долната страна около границата – там нямат изградени отбранителни позиции, така,че турската артилерия бие „по врабците”.

Много повече вреда нанасят информационните подхвърляния за нахлуване на Турция на сирийска територия. Кюрдите преувеличено внимателно се отнасят към такава активност, предполагайки, че Анкара е психологически готова за пълномащабна война, а нейните възможности за това не са пресметнати до края. Именно за това, от тази логика и очистват тила си, подобно на спецоперациите в Диарбекир.

Турците изстреляха по сирийската територия вече повече от 100 залпа, а такава тенденция има свойството да се изостря. Тези действия не остават без отговори, но отговорите имат специфичен характер. Турция призна смъртта на свой военнослужещ участвал в схватка с „група хора”. Може да става дума и за разузнавателно-диверсионни групи, събиращи сведения за разположението на турската артилерия, а могат да подготвят и спецоперация срещу тях. Националността и бойния състав на тези групи е неизвестен и дали са от кюрди те е голям въпрос. Такава схема за водене на контра действия се използва от „малки” армии, например южно осетинската. Невъзможността да се води пряка контра батарейна война поради недостатъчно въоръжение предполага компенсиране на диверсионните рейдове против стационарните артилерийски позиции на противника, които по правило са слабо охранявани.

В поведението на турските политици и военни винаги присъства елемента на истериката, която не им позволява да анализират ситуацията с няколко крачки напред. Така беше в провинция Латакия, където Анкара от 2011 година провокира туркоманите, настройвайки ги към местните алавити. Извънредното „национализиране” на конфликтите изобщо е присъщо на турското мислене, но сега всички тези действия и публични изказвания действително превръщат войната от политическа в национална. Чудовищните кланета, които бяха извършени от туркоманите в Джиср-аш-Шугур през 2011 година срещу алавитите, след като го превзеха повторно е прекрасен пример за това. Затова сега сирийските правителствени войски не просто излизат на турската граница в района на Алепо, но те унищожават цялата отбранителна система на протурските сили. А това за Анкара означава край на филма. Те или ще действат, или ще загубят контрола за ситуацията веднъж и завинаги.

Идеален вариант за Анкара би било неочакваната поява в тази зона на ИДИЛ. Тогава Турция би получила „легално” одобрение от коалиционните си партньори повод за нахлуване в сирийска територия. Но ИДИЛ затъна в боевете край Кувейрис, а жестокостта на боя в Ас-Син може да доведе до това, че сирийската армия ще я вкара в котел и то такъв какъвто ИДИЛ още не е виждала. Така,че ислямистите нямат сили за атака в северно направление, кюрдите не желаят да помагат на арабоезичните части, а турците започват да изпускат нервите си, което превръща ситуацията северно и на северозапад от Алепо в гордиев възел, който може да бъде разсечен само по военен път.

Град А’азаз за няколко дни се превърна в най-споменаваното в този контекст географско име. Това не е случайно. Просто фронтът се разви така, че именно този населен пункт се оказа в необходимото време на необходимото място. В неговата роля можеха да се окажат и съседните Катма или Кафр Джанн, кюрдското градче Мешеле и дори брега на езерото Майданк. Сега на Турция е необходим повод, за да се опита да спаси тези сили, в които са вложени толкова много пари и средства, и някак си да се противопостави срещу придвижването на кюрдите и правителствените войски.

При това трябва да разберем, че кюрдите поначало нямат намерение да напускат териториалните си граници, те изобщо нямат намерение отново да се разпиляват сред многочисленото арабско население. Но те са готови да завземат тази територия която смятат за своя, което изобщо не влиза в плановете на Анкара, представите на която за стратегическата перспектива са исторически сведени в решаването на местни въпроси. Тази ограниченост в мисленето може да заведе  турците в дебрите, от които още никой не се е върнал.

RusVesna.su                                          превод Милчо Александров

Tags: ,