ИЛЮЗИИ И ИСТИНИ ОТ КАПИТАЛИЗМА

 kapitalizm

  В НС стана практика, преди разпускането му, да има ден в който смешното и сериозното да са заедно – на едно ниво. За върховен ден на интелектуалната, политическа чалга              ( сърцата не ни дават да я определим като хумор) в 43 НС беше 24.XI.2016 година, когато се дебатираше за забраната на комунистическите символи. Тогава като в криво огледало се отрази дейността на реставраторите на капитализма, които гордо се наричат „играчи”. Но, понеже работите им по достигане на резултатите от управлението на омразните комунисти все им се изплъзва и все повече се отдалечават от тях, решиха предизборно да се поупражняват по антикомунистическа риторика. Тази риторика, разбира се, започна още преди 10.XI.1989 година. Ние си спомняме времето когато една не малка част от тях се бореше с лакти за членство в БКП. Когато това вече стана неизгодно за дребните им „душици”, те се превърнаха в ярки антикомунисти. Техни жалони по които започнаха да се ориентират станаха „модерните” неолиберални (разбирайте предателски, буржоазно-космополитични) теории на най-върлите врагове на българщината изобщо и в частност на нашите трудови хора. Изведнъж завладяха целия спектър на буржоазното пространство, като се започне от дертлиево-бесепарската социалдемокрация на днешната янкосакъзовщина и се стигне до откровените фашисти, вдигнали гордо знамето на яркия кафяворизец- г-л Луков. Започнаха вкупом да повтарят старите клишета за „националните интереси” на буржоазията. Тук днес между тях наистина няма единомислие. Едни под „национални интереси” разбират интересите на едрия монополистичен капитал, другите пък интересите на националната буржоазия. Но са единни в антикомунизма си. Едните размахват старите измислици на царската, фашистка пропаганда за комунистите, а другите се правят, че им опонират, за да привлекат някой по-млад интелигентен глас. Има и някои буржоазно-патриотични формации, които се опитват да изясняват причините за тази риторика, като я свързват с борбата за гласове, т.е за субсидиите. Карикатурата на банкрутиралия буржоазен парламент няма да е пълна ако забравим изявленията на един „загрижен” за „националните интереси” депутат, с ярко изразен турски катинар на брадата си, който постоянно твърди, че Ботев, Левски и цяла плеяда от български революционери, културни дейци са глупаци, които не са могли да формулират правилно „турското присъствие” а го наричали турско робство. Как да не повярваш на „защитниците” на „националните интереси”, които не гласуват обявяване на „Ден на турския геноцид” обявен от ПП „Атака”, или може би и тя е комунистическа.

Много е забавно, когато наблюдаваш „бивши комунисти” да твърдят, че в България не е имало фашизъм, че въстанието през 1923 година е дело на терористи и агенти на Москва, че не е имало организирана антифашистка съпротива, ръководена от БРП (комунистическата партия), че за спасяването на българските евреи, комунистите нямат никакъв дял, че това е дело на отделни буржоазни дейци и БПЦ (без да подценяваме техния принос). Повече от ясно е, че БСП, е член на ПЕС (която отдавна отстъпи от позициите дори на буржоазната демокрация и стана придатък на щатските либерали) няма да реши проблемите на българските работници, селяни, служещи, народни интелигенти на войниците и матросите. Тя е другото лице на буржоазията, ляво говореща, но защитаваща интересите на експлоататорите, спасителка на буржоазно-капиталистическия строй в България – тя е системна партия. Тя разглежда положението на трудовите хора единствено във връзка с печалбите на капиталистите. Имат ли печалба – има троха, няма ли – отнема се. Народа би се обърнал към нея, ако поне създаваше държавни монополи, разкрие работни места, успее по някакъв начин да регулира буржоазно-капиталистическите отношения, да стегне армията, свързаното с нея производство. Но вместо това – пожелания и добри намерения, като другите и́ посестрими начело с ГЕРБ с които, едва ли не, тя води борба. Дежурното оправдание е, че нямало пари. Пари има достатъчно, само че не се влагат в производство, а обслужват лукса на компрадорската родна буржоазия.

Именно за това комунистите са лоши. За това, че постоянно изобличават действията на „демократичната” буржоазна диктатура. За това, че показват истинската същност на ЕС и фашисткия хулиган НАТО. Затова едните ще продължават да размахват комунистическото плашило, а другите ще се преструват, че им опонират. И най-накрая трябва да се разбере, че без силна комунистическа партия и мощен класов профсъюз, без упорита класова борба – няма да има щастливи дни за трудовия ни народ. Както казва Ленин – „Който вярва на думи в политиката е кръгъл идиот”. Колко време е необходимо да се разбере, че не „новите” лица ще решат въпроса с благоденствието, а класовата ангажираност на управлението? Не е ли ясно, че лявото (хората на наемния труд) вече 27 години не са представени в него и по „демократичен” начин това няма да стане?

Тогава, какво чакате. Идвайте в БКП. Попълвайте редовете на ОРСС. Оправдания от това, че няма кой да води – са обикновено опашкарство. Тези вопли наливат вода във воденицата на експлоататорите. Без да се изградят споменатите структури, не започне ли диалог за съвместна борба срещу българската и международната (империалистическа) буржоазия нищо добро не очаква хората на наемния труд в България. Задава се фашизъм от всякъде, а нашия брат казва – изморен съм вече. Сигурно е така – само, че тази умора не е от борба, а от влачене на робски вериги. Трябва да намерим сили да ги счупим!

Огнян Лечев и Милчо Александров

Tags: ,