КАК ДА СЕ БОРИМ?

FELIKS

ФЕЛИКС ЕДМУНДОВИЧ ДЗЕРЖИНСКИ

  Много работници разбират вече, че само пътят на борбата ще подобри тяхното положение и се борят, но не знаят как трябва да се борят, и затова много често губят.

Обикновено това се случва тогава, когато работниците предварително не са обмислили това, което ще се случи с тях, когато не гледат в бъдещето, не виждат, какво ги очаква.

Тогава, доведени от необходимостта до отчаяние, те изливат гнева си, чупейки машините, убивайки фабрикантите, разбивайки магазините и т.н.т. Това, безусловно, няма да подобри тяхното положение, защото не машината експлоатира работника, а предприемачите на които принадлежи машината. Обратно, машината би трябвало да намали недоимъка, понеже тя помага да се произведе по-бързо и по-качествено, така, че с нейна помощ може да се работи по-малко и да се получава повече. В действителност се получава точно обратното: машините се развиват и заедно с това нарастват потребностите, а това става защото тези машини не са собственост на работниците, а на предприемача, а него го интересува само печалбата и нищо друго. И цялата полза от машината те присвояват за себе си.

Така, че не трябва да разрушаваме фабриките, а трябва да се борим за по-малък работен ден и за по-големи заплати.

Как да постигнем това? Най-доброто средство е да спрем работа – стачка. Но, ако само един или двама работници спрат работа, те с нищо няма да подобрят своето положение, точно обратното – ще си загубят работата и ще стане по-лошо.

Какво трябва да направят, за да спечелят? Трябва всички работници, всички до един, да спрат работа, тоест необходимо е единство – това е първото и най-важното условие, без което не е възможно никаква успешна борба.

Ние трябва, следователно, да се погрижим за развитието на това единство – тази солидарност както за самите нас, така и за другите, да живеем дружно, да си помагаме един на друг във всичко. Само тогава, когато ние се подкрепим един друг, ще можем да постигнем много. Разбира се, на всички е известна приказката, че снопът от пръчки почти никой не е в състояние да счупи, а всяка пръчка по отделно може да счупи дори и дете. Така е и с нас: ако всеки от нас се бори по отделно, то предприемачът ще се справи бързо с нас – днес един, утре друг; а ако ние се държим един за друг, ако всички се превърнем в едно работническо семейство, то ние ще постигнем своето!

Не винаги, но, при солидарността и мирното поведение на работниците стачката непременно ще е сполучлива. Да предположим, че работниците започнат стачка в момент, когато фабриканта няма поръчки; тогава стачката за фабриканта ще бъде дори изгодна, понеже той и без друго е имал намерение да уволнява работници, но законът не му позволява, а в случая самите работници му помагат да ги уволни, този път законно. Или тогава, когато работниците стачкуват, когато фабрикантите имат малко работа; тогава ще им се наложи много дълго да стачкуват и може да загубят. Необходимо е, следователно, да се избира такова време за стачка, когато има много срочна работа, тогава е много по-лесно да се спечели.

След това ние трябва да се погрижим, никой да не може да заеме нашите работни места, на такива хора ние трябва да разясняваме, че ние се борим не само за себе си, но и за всички работници, че ако ние постигнем отстъпка от фабриканта, то и другите фабриканти могат да направят отстъпки. Ние трябва да разясняваме, че се борим с експлоатацията, поробваща всички работници. Ако тези разяснения не помогнат, тогава, след като няма друг изход, ние сме длъжни със сила и страх да ги принудим да не заемат нашите работни места.

Но, за да спечелим това е малко, трябва да бъдем устойчиви и твърди, ще ни се наложи да затегнем пояса, за да живеем по-добре след това.

Необходимо е също постоянно да се събираме навреме за стачка, за да подкрепяме, да ободряваме по-слабите, за да се преодоляват съмненията и да не се връщат на работа. А това не бива да се допуска, защото това ще бъде предателство към нашата работа. Затова трябва да следим никой да не се връща на работа.

Не трябва също отпред да се поставят плахи работници, когато срещу тях се нахвърля фабрикантът или инспекторът, или полицаят, те няма да могат да им отговорят подобаващо, могат да се объркат и да съсипят всичко.

Следва също да се знае, как да се държим с полицията, ако се намеси. Всеки трябва да отговаря за себе си, че той участва по своя воля, а не по задължение, не желае да работи при такива условия, че той протестира сам съзнателно, а не защото някой го принуждава. Тогава полицията не може да ни направи нищо, никого не може да удари.

По-нататък. Не само стачката може да задължи предприемача да направи отстъпки, по добре да се отнасят с нас. Както е известно, предприемачите не изпълняват дори това, което е посочено в закона. Правителството добре вижда това, но не предприема никакви мерки понеже работниците не реагират, а както е известно правителството защитава интересите на предприемачите. Ние трябва, следователно, сами да напомняме за себе си, да им покажем, че ние се борим и искаме. Затова е необходимо да се подават жалби при всяка злоупотреба на фабриканта, а ако това не помогне, тогава да организираме стачка.

По-нататък. За да се съобразява с нас фабрикантът трябва да знае, че винаги ще срещне нашата съпротива, ако извърши нещо, което е срещу нашите интереси: да намали работната заплата, да глобява без причина, да гони работниците и т.н.т. Затова ние трябва да бъдем бдителни не само по време на стачка и не само когато действа срещу нас, а постоянно, всекидневно, за да не му позволим да обиди никого от нас.

А след като види нашето единство и почувства, че ние сме се превърнали в сила, предприемачът ще разбере, че ние няма да му позволим да ни експлоатира, ще се страхува и ще се съобразява с нас. И тогава нашето освобождение ще се устреми напред с бързи крачки.

Kowienski Rabotnik”, 1 април 1897 година

Рабочий путь                превод Милчо Александров

Tags: ,