КРАЯТ НА „НЕПОБЕДИМИТЕ” АМЕРИКАНСКИ ГЕНЕРАЛИ

wietnamВоенната машина на САЩ сега се счита за непобедима, но американците все още помнят Виетнам. А за първи път в историята те претърпяха поражение не във Виетнам, а в Корейската война (юни 1950 г. — юли 1953 г.). В ада на тази война не можаха да  избегнат жалната участ и гордеещите се със своята „непобедимост” американски генерали. Децата, които на компютърните игри играят „за американците”, си струва да  знаят за съдбата на американските генерали в Корея.

Плененият командир на дивизия.

По време на Втората Световна война Уилям Фриш Дин командвал дивизия в Германия и Австрия: били убити, ранени и взети в плен 30 хил. хитлеристи; неговите войски на Филипините, разбили японската армия и влезли в столицата Манила. Когато се разразила войната в Корея той пръв се хвърлил на бойното поле със своята „непобедима” 24-та дивизия. За да спре придвижването на юг на Корейската Народна Армия (КНА) и да обезпечи бойното разгръщане на главните сили на американската 24-а дивизия, той извел на рубеж Осана елитно подразделение — специалния отряд на Смит. В насрещен бой с народноармейците отрядът бил поголовно разбит. „Това е позор за великите Съединени Американски Щати” — с тази изявление в Тъчжон Дин с цяло гърло твърдял: „Ще покажа ярък пример и ще спечеля доверие”. Обаче неговата 24-а дивизия там била напълно обкръжена и унищожена от съединенията на Народната Армии, приложили превъзходни методи на бойни действия. Забравяйки генералската си чест дивизионният командир Дин преоблечен с войнишка униформа си плюл на петите и накрая бил взет в плен от Народната Армия. В качеството си на командир на дивизия той не без самоувереност казвал: „Най-голямото безчестие за воина е да бъде пленник”. А същия този Дин го постигнала жалката участ на пленника.

„Генералът-гробар” Оливър Принс Смит.

Хвърлил се в пожара на корейската война начело на американската 1-а морска дивизия, която възхвалявал като „цветът на морската пехота”. При временното отстъпление на КНА този войн се добрал до езерото Чанчжин в северния район на Корея. Но неговите войници, попадайки в обкръжение, не избегнали масова смърт под ударите на народноармейците. Взривил замръзналата земя Смит погребал наведнъж в разритата яма всички убити и тежко ранени. При езерото Чанчжин неговата пехотна дивизия загубила повече от 12 хил. войници. По-късно той с горест роптал: „175-годишната история на морската пехота не познава такъв прецедент, на командира да се наложи да напусне бойното поле, оставяйки след себе си толкова много трупове на подчинени”. Смит бил „удостоен” с прозвището „генерала-гробар”.

Уволнението на Дъглас Макартър.

В началото на Корейската война армейският генерал командвал всички операции на „войските на ООН”. Той прехвърлил на фронта всички тогавашни най-нови видове американско оръжие и бойна техника, най-боеспособните дивизии на САЩ. Макартър пуснал в ход целия арсенал от военен опит, натрупан за десетилетия, и отчаяно се опитвал в най-кратък срок да приключи войната в Корея. Обаче „блицкригът” не сполучил. Макартър публично заявил готовност да бомбардира Корея и Китай с атомни бомби. „Чичо Сам” разбрал: ако войната продължава така, няма да излезе нищо, освен по-голямо поражение. Макартър бил уволнен.

Снетия от длъжност Риджуей.

Уволнения Макартър заменил Матю Банкер Риджуей. Той долетял на корейския фронт в бойна униформа с висящи на врата гранати. Генералът не се гнусял от никакви средства и прийоми, за да промени хода на войната. Предложил на КНДР начало на преговори за примирие, зад кулисите на преговорите той с бясна ярост провел цяла поредица военни операции, в това число „лятно-есенно настъпление”. Но и той не избегнал позорно поражение. Така само в периода на „есенното настъпление” загубил много: над 147 хил. войници, 279 танка и бронемашини, 961 самолета и други видове бойна техника. „Удостоен” с прозвищата „генерал чума” и „генерал холера”, той не се отказал от прилагане на бактериологическо и химическо оръжие, но резултатът бил доста плачевен. След година го снели от длъжност.

Капитулацията на Кларк.

Марк Уейн Кларк поел щафетата от Риджуей: по време на Втората Световна война той приел капитулацията в Италия. Той разгърнал „удушаващи операции”: безогледни  бомбардировки на граждански обекти заедно с военните. Но и това не помогнало. Именно на него, на Кларк, се наложило да подпише Споразумението за примирие в Корея, равнозначно на капитулация на САЩ.

Превод от корейски ВМГБ-Ростов

Tags: