НАЗНАЧАВАНЕТО НА ГЕНЕРАЛ КОРОБОВ ГОВОРИ МНОГО ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ В ДЕЙНОСТТА НА ГРУ

genKorabov

ЕВГЕНИЙ КРУТИКОВ

  Фактът, че между смъртта на Игор Сергун и назначаването за началник на ГРУ Игор Коробов измина почти месец, говори, че ръководството на страната му се наложи да се съобразява с приоритетите. Възможните приемственици на Сергун имат своите силни страни. Изборът на генерал Коробов нагледно илюстрира тази роля, която отвежда ГРУ в областта на осигуряване на националната сигурност.

Назначаването на началник на ГРУ (както и на СВР) винаги е знаково събитие. Но то е в много малка степен свързано със специални политически обстоятелства и с „борбата между клановете”, което трябваше да се търси веднага след скоропостижната смърт на генерал Игор Сергун. Разузнаването  и военното, и „гражданското” е работа техническа, рутинна, нейните приоритети не са свързани с вътрешната политика или смяната на правителства.  Тук са важни приемствеността и професионализма, което не отменя, разбира се, и необходимостта от периодични реформи.

Нещо повече в разузнаването се страхуват именно от „политически” решения – за неочаквано назначаване на ръководна длъжност на хора, непознаващи спецификата на работата. Опитът и историята подсказват, че подобни крачки в сложни исторически периоди довеждат в най-добрия случай към куриози, а в лоши към провали. Класически пример е ситуацията около ГРУ в периода на перестройката и веднага след разпадането на СССР. Двамата армейски генерали, ръководещи ГРУ в „горбачовския период” (след оставката през 1987 година на живата легенда Петър Ивашутин), нямаха никакво отношение към разузнаването. Един от тях се запомни с „маскарад”: той искрено смяташе, че офицерите от Генералния щаб трябва да ходят на работа във форма и издаде заповед за това. В резултат служителите от централния апарат пристигаха в старото здание на ГРУ на Хорошевско шосе във форма, а в кабинетите си се преобличаха в костюми. Смешно ли е? Може би. Но трябва да се знае, че всеки можеше да застане на входа и да препише званието на влизащите и рода на войската му. По такъв начин, че дори предубедените слухове за пристигането в ГРУ на „варяг” /(проверяващи – бележка на преводача ), независимо от ФСО или от „конкурентите”/ се възприемаше много болезнено.

Запазването на приемствеността в разузнаването не е корпоративна прищявка и не е стремеж за „разграничаване” от „лаиците”. В края на краищата, в ГРУ не взимат „от студентската скамейка”, както през  съветско време в КГБ, там работят специалисти от най-различни родове войски, ако говорим именно за разузнаването и централния апарат. Военно-дипломатическата академия макар и да е профилирано учебно заведение, в него влизат с определен общовойскови опит, така че тя може да се смята нещо като „второ образование”.

Но във военното разузнаване отдавна се безпокоят от липсата на специализирани учебни заведения, в които да се ориентират талантливите младежи. Става дума за подготовката на специалисти за стратегическа агентура и агентурно-оперативно разузнаване, а не за спецназа. В последните десет години за ГРУ обикновено се приемат частите за специално предназначение, за което много помогна разцвета на серийното кино. Но спецназът е само малка част от работата на ГРУ. Общовойсковата подготовка на служителите преминава в Новосибирското висше военно командно училище, но, отново, това се отнася само за спецназа и фронтовото (войсковото-бп) разузнаване. А места за специална подготовка на младежи, както нямаше, така и няма. Разформирането на Военния институт за чужди езици през 1993 година изостри още повече ситуацията с кадрите и с професионалното обучение.

От всичко казано до тук, от кандидатурата на началника на военното разузнаване ще покаже вектора на развитие за разузнаването, както и приоритетите на текущия момент. Всички началници на ГРУ от 1997 година ясно съответстваха на задачите, които се смятаха тогава за първостепенни или са изглеждали такива на министъра на отбраната. Но след скоропостижната смърт на генерал Игор Сергун, отчитайки принципа на вътрешноведомствената приемственост, изборът на кандидатура за длъжността началник на ГРУ не се оказа много голям.  На главнокомандващият, министърът на отбраната и началника на Генералния щаб се наложи да избират от четиримата действащи заместници на началника на управлението. Възможно е, това да е предопределено от едномесечното  закъснение – Игор Сергун почина на 3 януари, а новият началник на ГРУ беше назначен едва на 2 февруари. От друга страна, в такава обстановка направеният избор се оказа много показателен.

Например, като един от кандидатите се предвиждаше генерал Сергей Гизунов, лауреат на правителствената награда на РФ в областта на науката и техниката през 2009 година. До преминаването му в централния апарат на ГРУ той ръководеше 85-и главен център на специалната служба в 26165 комплекс в зданието на Комсомолския проспект в Москва. Неговите служители не са го виждали да държи в ръцете си автомат, но той е в състояние за три минути да разшифрова всеки код и да го зашифрова обратно, без да се откъсва от писането на докторската си дисертация по квантова физика. Гизунов е по-скоро учен, от колкото разузнавач. Неговите научни разработки са посветени на теми, които обикновен човек не само, че не може да разбере – но не може и да ги изкаже. Например, „Псевдоматроидите, породени от картите на матроидите” или „Оптимални линейни кодове и критичния проблем за матроидите”. Не питайте, какво е това и защо при матроидите има и псевдоматроиди, породени от самосъзнанието. Просто проверете, че всичко това има непосредствено отношение към криптографията и изграждането на т.н. жадни алгоритми, използвани за дешифриране.

Работата дори не е в това, че човек на който сърцето е в теоретичната алгебра, би планирал прехвърляне на войски, би оперирал с понятия като „вежливи хора” или да координира дейността на нелегалната резидентура през три земи в четвърта. Това е напълно възможно, ако грамотно се разположат профилираните специалисти като заместници. Но научната дейност, криптографията и математическото планиране сега не са главен приоритет на ГРУ.

При цялото ми уважение към генерал Гизунов и неговия извънреден ум, в криптографията и на науката в разузнаването – той само обслужва оперативната дейност.

Другият потенциален кандидат е генерал Вячеслав Кондрашов, доктор на историческите науки, автор на фундаменталния труд „Военното разузнаване във Втората световна война”. Миналата година той беше съавтор на доклада за европейските ПРО на САЩ и НАТО, написан заедно с генерал Андрей Третяк, изнесе доклад в Държавната дума за ракетния потенциал на страните от Близкия и Средния Изток, в който, в частност, се дава подробна характеристика за ракетния потенциал на Иран. Изхождайки именно от данните на Кондрашов се изготви преговорната позиция на РФ по отношение на настанените американски системи за ПРО в Европа, понеже тези данни демонстрираха неспособността на Иран дори теоретично да заплаши какъвто и да е обект в тази зона, в която САЩ искаха да настанят своята система за ПРО, оправдавайки се с „иранската заплаха”. Има някои основания да се предположи, че генерал Кондрашов е ръководил подготовката на аналогични доклади, оценяващи ракетния потенциал на Северна Корея. Този доклад се наричал „Тактико-технически характеристики на въоръженията на страните от Близкия и Средния Изток, както на Иран и Северна Корея, балистични ракети и възможности за тяхното усъвършенстване”, а е била прочетена на научно-практическа конференция във Военната академия на Генералния щаб.

Редица източници посочват, че именно генерал Кондрашов в края на 2013 година беше в Египет, когато след замразяването на програмата за военно сътрудничество с Кайро от Обама, Египет се обърна към Русия за оказване на помощ в превъоръжаването на армията си. Тогава ставаше дума за доставяне на оръжие, едва ли не като „Топол”, което възбуди извънредно Израел, който предприе безпрецедентни мерки, за осуетяване на сделката. Много реалистично, но беше предположение, защото ставаше дума не за „Топол”, а за „Искандер” в експортния им вид (тяхната далекобойност е много по-ниска, от колкото на ракетните комплекси, намиращи се в руската армия). Зад това стоеше Саудитска Арабия и нейния принц Бандар, който възнамеряваше да въоръжи Египет с ракети по някакъв начин, които могат да поразяват територията на Иран. По данни на арабските източници, именно доклад на генерал Кондрашов може да промени мнението на президента Путин за ракетната сделка с Египет. Но тук трябва да направим уговорка, че не можем да се доверяваме безкритично на арабските източници иначе би било не професионално. В тяхна интерпретация всяка история се превръща в „Хиляда и една нощ”.

С други думи, генерал Кондрашов е професионалист в областта на ракетното въоръжение, при оценката на ракетните заплахи и стратегическия военен потенциал, притежаващ извънреден литературен талант (съчетаването на хуманитарните способности и техническите знания в стратегическото разузнаване е много ценно). В съвременната ситуация този човек си е на точното място, отлично съответстващ на това равнище на задачите, които се поставят пред него. А това са само част от задачите, които стоят пред ГРУ, но да се пренася опита на професионалиста върху цялата пренатоварена машина, която, колкото и да се съкращава, все едно трудно ще се получи, вижда се, че още не му е дошло времето.

Третият потенциален кандидат за длъжността началник на ГРУ се смята най-известният от медиите,макар и с уговорки, генерал Игор Лелин, който е известен от 2000 –та година още като полковник , който работеше като аташе в руското посолство в Талин. Като официално акредитиран дипломат не можа да избегне публичността, а Лелин и неговия заместник – военно-морското аташе Игор Шитов – взеха участие при полагането на венци на мемориала на съветските войни-освободители, когато се намираше още на площад Тъйнисмяги и още не беше преместен на гробището. След като се завърна продължи да служи не в ГРУ, а в Управление кадри при Въоръжените сили на РФ, контролирайки военните учебни заведения. И има основание да се предполага, че естонската му командировка би могла да бъде прекъсната по независещи от Лелин обстоятелства, а неговото по-нататъшно участие в оперативното разузнаване е било поставено под въпрос във връзка с „преекспонирането”.

В теорията това обстоятелство не му пречи да кандидатства за длъжността началник на ГРУ. В края на краищата, никой не е скривал специално, какви именно дипломатически длъжности са запазени за служителите на разузнаването (никой не се учудва от некоректно големия брой аташета по културата в посолството на САЩ в Москва). Но опитът в оперативното разузнаване (към нея можем да прибавим и дейността на резидентурата във второстепенни страни като Естония) страда от един съществен недостатък. По правило, такива хора нямат стратегическо мислене и не могат да правят глобална оценка на информацията. В много критични моменти те изработват своеобразна форма на „привързаност” към региона, към който е работил като служител, в резултат на което локалната информация започва да му се струва свръх важна, губи обективност при оценката, изкривява общата картина, независимо, че исторически в „малките резидентури” все пак  преобладава работата срещу „главния противник”, тоест САЩ.

Никой не твърди, че това важи и за генерал Лелин. Но това е известна професионална деформация, която в разузнаването е много по-голяма, отколкото при други професии, с изключение на театъра. Но именно оценяването на стратегическата информация, структурирането на общия поток и избирането от него на най-същественото определиха днешния избор на новия началник на ГРУ в полза на генерал Игор Коробов. За неговата служебна биография е известно много по-малко отколкото за другите, но по-голяма част от кариерата му е била свързана със стратегическото разузнаване и участваше в управлението му като първи заместник на началника на управлението.

В днешното ГРУ стратегическото разузнаване е разделено между териториалните управления и специалното Управление на стратегическите доктрини и въоръжение. Отчитайки спецификата на ГРУ, при обработката на стратегическите данни там се отделя по-голямо внимание именно върху военния аспект, а не върху политиката. Но в съвременния свят значително нарасна значението на теоретичните  постановки при стратегическото военно планиране. Армиите днес не се изграждат по линеен принцип, чрез увеличаване на броя и усъвършенстване на собственото въоръжение, а съгласно теоретично изградените стратегии. В резултат на неочаквано развитие могат да се получат такива видове въоръжения, които по-рано не са имали особено значение. Друг пример – при възникване на военно-политическа криза в предишен стабилен регион. За оценката на такъв род заплахи е необходим нов подход към събирането, обработката и оценката на оперативните данни, претендиращи за „стратегичност”. От липсата на такива системи за стратегически анализи страдаше КГБ в късния съветски период и дори като се създаде специалното управление начело с генерал Леонов ситуацията не се промени, понеже Леонов и компания много се увличаха по конспирологията.

Сега необходимостта от стратегическа оценка на информацията е много голяма както никога до сега в историята на РФ. Изборът на генерал Коробов на длъжността началник на ГРУ може да е предопределен именно от такива съображения при оформянето на съответното ръководство на страната и армията. А това, на свой ред, формира новия вектор за развитие на военното разузнаване, както и плановете за вътрешни реформи и подбор на кадри. Никаква политика. Само прагматика.

в-к „Взгляд”                      превод Милчо Александров

Tags: