ОКУПАЦИЯ ИЛИ КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ?

Когато през 1995 г. беше проведен Конгреса на Гражданите на СССР, Т.М. Хабарова под аплодисменти провъзгласи постановленията „За статута на СССР като временно окупирана страна” и „За невъзникване на право на частна собственост върху обекти обществено достояние на СССР”. Тогава още беше трудно да се разбере какво става в страната, толкова диво и нереално се струваше всичко случващо се.
Но след 15 години много неща станаха очевидни. И да се убеждават сега хората, че СССР днес е временно окупиран, че на територията на днешния СССР няма никакъв капитализъм – това е явен признак на липса на диалектическо мислене у този, който твърди това.
Съюзът на Съветските Социалистически републики като първата на планетата работническо-селска държава престана да съществува в началото на 90-те години на ХХ век. СССР не беше завладян от въоръжени сили на съседни държави, не беше окупиран от враждебни армии.
Опит за окупация беше направен през 1941 г. от фашистка Германия, но хитлеристките войски бяха поголовно разгромени от Червената армия и на 10 май 1945 г. над Райхстага беше развято Знамето на Победата. От тогава на земята на нашата страна не е стъпвал нито един вражески ботуш, макар че Западът никога не е изоставял мечтите за унищожаване на съветската държава.
След известното изказване на Уинстън Чърчил през 1946 г. във Фултън империализмът превключи на Студена война срещу социалистическия свят. Във всеки политически речник може да се види с какви черти се характеризира Студената война.  Това е заплахата за прилагане на сила и постоянна подривна дейност против социалистическите и прогресивни независими държави, форсиране на надпреварата във въоръжаването и използване на постиженията на науката и техниката за военни цели, създаване на военни блокове и съюзи, раздухване на антикомунистическа пропаганда…
Западът създаде стотици антикомунистически центрове, в които разработваха идеологически концепции за обществено развитие за борба с идеологията на пролетариата – марксизма. Това са тъй наречените теории за „конвергенция” и „деидеологизация”.
Възникнаха футуралогия, съветология и кремълология. Емпиричната социология започна да претендира за ролята на теория на теориите. Пансексиологичното учение на Зигмунд Фройд и концепцията за технологичния детерминизъм също получиха широко разпространение.
Но научният комунизъм, създаден от Маркс и Енгелс, даде на хората знание за обективните закони на общественото развитие, разкри експлоататорската същност на капиталистическия начин на производство и неговото основно противоречие, предсказа неизбежната социалистическа революция и крушение на капитализма.
Животът потвърди истинността на марксизма. Манифестът на комунистическата партия стана програмен документ на комунистите от цял свят. В него те открито заявяват: „Комунистите считат за презряно дело да скриват своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само по пътя на насилственото сваляне на целия съществуващ обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред Комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да загубят освен оковите си. А ще спечелят целия свят.”
Невъзможността да победят теорията на комунизма в открита идеологическа борба принуди Запада да засили психологическата война. Пропагандната машина на Запада и сега плаща не зле на професионалните „обществоведи” за „индустрията на съзнанието”. Те създават фалшиви мемоари, приписват на неудобните политици фиктивни речи, пускат провокационни слухове, разпространяват мръсни анекдоти… Интерпретират политическите събития и социалните факти както е изгодно на буржоазията. Като река се леят по радиото и телевизията на планетата лъже, дезинформации и клевети. Манипулират се факти, изкривяват се понятия, фабрикуват се фалшиви видеокадри. Демагогията стана основен инструмент за обработка на съзнанието на масите.
Обаче нито гражданската война и чуждестранната интервенция от 20-те години, нито фашистката агресия от 1941 г. нито непрекъснатата идеологическа борба и психологически атаки не успяха да унищожат ненавистната за буржоазията Съветска власт (обаче последната много спомогна за това – б.р.)
Смъртната присъда на Съветската власт в СССР и Световната система на социализма произнесе икономическата политика, която след смъртта на Сталин престана да се основава на теорията на марксизма. И това допусна КПСС, когато бидейки управляваща партия, тя започна да заменя социалистическите принципи на стопанисване – централизираното управление и плановост – с буржоазни икономически механизми, ориентация към печалбата и стопанска сметка.
Партийното ръководство на КПСС при мълчаливото съгласие на редовите членове на партията престана да счита обществената собственост върху оръдията и средствата на труда за основа на социалистическото народно стопанство. Икономическата реформа на Косигин от 1965 г. и последвалите постановления на правителството на Рижков създадоха простор за капиталистическата реставрация в СССР. През 80-те години в ръководството на комунистическата партия главна роля вече играеха опортюнистите Горбачов и Яковлев, Елцин и Шеверднадзе, Алиев и Назарбаев, Кравчук и Шушкевич, Бразаускас и армия от титуловани академици-икономисти…
Немалко автори вече направиха научни опити за диалектически анализ на обективните и субективни фактори на контрареволюцията в СССР, причините за главните и второстепенни обстоятелства – вътрешни и външни. Такива книги и статии са безценни. Само по този начин може да се получи реалистична картина на станалото и да му се даде политическа оценка.
Изработването на стратегия и тактика на комунистическото движение в немалка степен зависи от резултатите от обективния анализ на пътя на съвременното икономическо развитие на страната. Съществува ли днес Съюз на Съветските Социалистически републики в окупация или на територията на СССР вече две десетилетия съществуват независими капиталистически държави? Ако страната е окупирана, то кой е окупаторът? Чуждестранният капитал, който проникна в руската икономика и източва природните ресурси на страната ги изнася в чужбина? А своят роден национален капитал не е ли окупатор? Излиза, че руските олигарси, свързани със Запада, са врагове-окупатори на руския народ, а средната и дребна родна буржоазия, експлоатираща работните хора, разбира се не е окупатор…
Днес вече и за не политолозите е очевидно, че съвременна Русия е капиталистическа държава с буржоазна частнособственическа база и буржоазна надстройка. И капитализмът в Русия не е замаскиран с някакви външни сили като „периферен капитализъм”. Той стои, и то доста твърдо, на империалистически нозе. Всякакво бягство от реалността и още повече подценяването на силите на противника, са само в негова полза…
На сайта http://rksmb.ru/print.php?1485 е публикувана сериозна научна статия на няколко млади учени „Съвременният руски империализъм”. Прекрасното владеене от авторите на марксистката диалектико-материалистична методология на научния анализ им е дало възможност да нарисуват убедително обективна картина на съвременния руски империализъм.
Авторите взимат за основа труда на Ленин „Империализмът като висш и последен стадий на капитализма”, в който са дадени основните признаци на империализма. Концентрацията на производството и капитала, водеща до създаване на монополи,  играещи решаваща роля в стопанския живот на страната. Сливането на банковия капитал с промишления и създаване и създаването на тази база на „финансовия капитал”, финансова олигархия. Износ на капитал. Образуване на международни монополистически съюзи на капиталистите, поделящи си света. Териториално разделение на земята между капиталистическите държави.
Днес всички чуват за най-крупните монополи в нефтогазовата промишленост на Русия – „Лукойл”, „Газпром”, „Роснефт”, „Сургутнефтгаз”, „Транснефт” и други. В електроенергетиката – „РАО ЕЭС”, „Росенергоатом”, „Мосенерго”; в машиностроенето – „ЯвтаВАЗ”, „Група Газ”, „Ялмаз-Антей”. Монополи са „Северстал”, „Норилский никел”, „Русал”, „Связинвест”, „Ростелеком”, и много други.
В съвременна Русия националният капитал благодарение на високото равнище на концентрация и централизация все повече и повече влиза в международната система на Транснационалните  компании (ТНК). На стабилно място в списъка на ТНК са Газпром, ЛУКОЙЛ, Русал. В ход е непрестанен интеграционен процес. Впрочем, ТНК са финансова и производствена паяжина обхванала в една или друга степен целия свят. И именно това убеждава, че Русия е капиталистическа държава в империалистическия стадий на развитие. По капиталистически път вървят и всички бивши съветски републики.
За съжаление мнозина наричащи себе си комунисти престанаха да се учат. Малцина четат, анализират, мислят… Изглежда, че всичко трябва да започне отначало.. Да се създават кръжоци за усвояване на марксизма, неговата диалектики-материалистична философия, социалистическата политикономия и научния комунизъм. Да седнем с трудовете на Маркс и Енгелс. Да се заляга над трудовете на Ленин.
Марксизмът дава възможност да се разбере същността не на всяка, а на именно на социалистическата революция, без знания за която всяка борба  на пролетариата ще търпи неизбежно поражение. Само икономическата борба – за „достойна” пенсия, своевременно изплащане на заплатата, справедливи тарифи и т.н. няма да доведе до социално равенство в обществото, няма да даде на народа освобождение от капиталистическата несправедливост и експлоатация.
Висша форма на класова борба е политическата борба – борбата за власт, за своя диктатура. Актуални както никога са думите на Ленин: „Или диктатура (т.е. желязна власт) на помещиците и капиталистите или диктатура на работническата класа. Среден път няма. За среден път напразно мечтаят господарските синчета, интелигентчета, господарчета, учещи се зле по лоши книжки. Никъде по света няма среден път и не може да има. Или диктатура на буржоазията…, или диктатура на пролетариата.”
Л. Прибыткова
Превод със съкращения от в. „Мысль” бр. 1/2012

Tags: