Резолюция на ИКОР

ICOR

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ВЕНЕЦУЕЛА! НЕ НА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА НАМЕСА ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОНИ НА ВЕНЕЦУЕЛА!
НАРОДЪТ САМ ТРЯБВА ДА РЕШАВА СЪДБАТА СИ!

За революционно единство за да се победи стратегията на империализма!

В съответствие с призива на организацията от ИКОР Социалистическа платформа „Golpe de Timon“ ИКОР най-остро осъжда настоящия държавен преврат, развиващ се във Венецуела, извършен на 23. януари чрез  самопровъзгласяването на председателя на обявеното от върховния съд за нелегитимно Национално събрания Хуан Гуайдо за „временен” президент на републиката. Той се опитва да завземе властта, която при пълно упражняване на суверенитета си в демократичните избори на 20 май 2018 г. народът даде на законно преизбрания президент Николас Мадуро.

Този принудителен опит за смяна на режима беше подхранван от американския империализъм, който безсрамно пое егидата над политическото  ръководство на лакейската опозиция и бе подкрепен от десни марионетни правителства в региона.

Произходътът на настоящата политическа криза е строгата икономическа блокада, под която страда венецуелският народ и се извършва от имперските центрове на САЩ и ЕС. Чрез стратегия на задушаване те се стремят да затворят пътищата, по които държавата получава хранителни стоки, лекарства, оборудване, резервни части и т.н. Така те използват зависимата и основана на моно-експорт икономика за насърчаване на националната икономическа и социална криза, като по този начин да отнемат на Боливарската революция подкрепата на хората.

Същата политика се провежда от НАТО. Това поставя Венецуела в много опасна и критична ситуация. Престъпните и нарушаващи международното право действия на Великобритания, Германия, Франция и други членове на ЕС са част от широка стратегия за разграбване на запасите от петрол във Венецуела и за ограничаване на нарастващото влияние на Китай и Русия в цяла Латинска Америка. Така на гърба на венецуелския народ се изострят междуимпериалистическите противоречия с опасност от военна конфронтация.

Въпреки това кризата, която преживява Венецуела, не се дължи само на външни заплахи и действия. Важно е да се отбележи, че са допуснати и грешки в ръководството на правителството; отстъпките, които бяха направени на части от буржоазията; проявяват се пороци като корупция, бюрокрация и неефективност, които накърниха и условията на живот на венецуелския народ. Венецуелската левица не успя да укрепи организационната си сила и да направи предложения, за да има по-голямо влияние върху националната политическа реалност, с цел разрешаване на спора за ориентацията и позиционирането на стратегическия курс към социализъм и отслабна възможността за напредък в справянето с революционните предизвикателства.

От една страна, горепосочените условия принуждават народните маси да заемат позиции, отхвърлящи социалдемократичния характер, който изглежда все повече набира сила в баланса на силите в правителството. От друга страна, част от дясната опозиция обединява недоволството и печели части  от народа, на които преди това не е имала възможност да влияе. Поради тази причина в някои от тези общини започнаха насилствените действия, маскирани като протест, и водени от крайно десни групи, включително активирането на паравоенни клетки.

Ситуацията вече не е просто заплаха. Това е опит за преврат, безспорно иницииран във Вашингтон, с който САЩ държат пистолет на слепоочието на венецуелския народ и го използват за заложник, така че националното правителство да се предаде или да приеме „преговори“, при което предложенията варират от просто предаване до демагогския призив за „свободни” избори. Успехът на този опит за преврат би довел до разпадане на националната държава с последствия за целия континент.

В този час на изясняване, изрази на солидарност от съюзнически държави, многостранни организации, партии и социални движения по света са важни за обединяването на това голямо антиимпериалистическо движение, което представя истината за Венецуела, решително отхвърля възможна война, изисква решения без патернализъм или интервенции, придружени от защита на страната и насърчаване на солидарността с венецуелския народ и законното избрано правителство пред лицето на обсадата.

Боливарската революция постави в началото си новаторски подобрения в положението на жените, образованието, здравеопазването, грижите за възрастните и самотните родители и местната власт; развиха се форми на самоорганизация на базата. Това беше сигнал за цяла Латинска Америка.

Само единството и смелостта на венецуелския народ, с неговите дълбоки антиимпериалистически исторически корени в международно единство и солидарност, могат да нанесат ново поражение на американския империализъм. Задача на лявото революционно движение е да възстанови колективния морал, с програма, даваща възможност да се обедини борбата на народните, насочена към социалистическия хоризонт и да се ориентира целия трудов народ към неговото изграждане и отбрана. Не се съмняваме нито за секунда, че победата на венецуелския народ означава провал на империалистическата стратегия да си възвърне контрола над Латинска Америка и нейния упадък, защото в този опит за война във Венецуела те рискуват доверието в себе си като господари на света.

Изходът от кризата е революционен!

Tags: