Световен месец „ПО СТЪПКИТЕ НА ЧАВЕС”

Световен месец „ПО СТЪПКИТЕ НА ЧАВЕС”

 

Преди и след военния бунт, ръководен от Уго Чавес

 

4 февруари, 1992: Боливарската революция в името  на  едно по-добро бъдеще и пробуждане на народите  на Латинска Америка и Карибския басейн

 

С 4 февруари  започва нов период от политическия живот във Венецуела. На 4 февруари 1992 г. се появява  гражданско- военно движение, което щеше да промени политическите и идеологически структури на венецуелското общество и да отвори пътя за революционната промяна, за която хората отдавна мечтаеха.

Днес се навършват 22 години от гражданско- военния бунт,  избухнал във  Венецуела под ръководството на подполковник Уго Чавес, подкрепян от група военни патриоти, които съместно потърсиха алтернативи на неолибералната система, която изключваше по-голямата част от венецуелския народ. Народното недоволство, репресиите, политическата, икономическата и дори моралната криза е все по-силна в края на осемдесетте години.

Преди 4 февруари, на 27 Февруари 1989, в Каракас избухва друг народен бунт, известен като „Каракасо“, който се превръща в предпоставка за  Боливарската революция. Бунтът „Каракасо” става част от историята на Венецуела и се счита за най- насилственият бунт с масово участие и последван от една от най- жестоките репресии в историята на Латинска Америка. Този бунт мобилизира около един милион души във Венецуела, особено в бедните градски квартали, които се надигат  срещу установената двупартийна система и неолибералните икономически политики на Международния валутен фонд, осъществявани от Правителството на президента Карлос Андрес Перес.

 

4 февруари, 1992:  Надеждата на венецуелския народ се връща

През февруари 2010 г. тогавашният президент на Венецуела, Уго Чавес  Фриас, описва подробно в рубриката си „Линиите на Чавес”, какво е Боливарската революция:

 

27-ми февруари 1989 е най-значимото политическо събитие на ХХ век и бележи датата на възраждането на Боливарската революция. В същата тази година пада и Берлинската стена и венецуелския народ се събужда и  изправя срещу МВФ и неолиберализма, давайки ярко опровержение на заблудата за „края на историята“: така във Венецуела започва да се пише нова история чрез бунта на бедните, със съзнанието за борба и битка срещу неравенството и социалното изключване. Една нова история, написана с героичната кръв на венецуелския народ.

 

Датата 4 Февруари 1992 разделя венецуелската съвременна история на „преди” и „след” във времето и пространството. Това не беше просто бунт на група от военни и цивилни патриоти, срещу тогавашната система на управление, която в крайна сметка се делигитимира, сама себе си  чрез проявите на измама, репресии, корупция, мрежа от съучастничество и безнаказаност, измамните предложения на традиционните политически партии, заедно с очевидната дезориентация на намиращите се вляво партии, но и по-лошото- породилото се чувство на неудовлетвореност и разочарование  в масите, което от друга страна ги накара да  замечтаят за появата на нов социален лидер, който да накаже онези по върховете, които се възползваха и облагодетелстваха, за сметка на народа. Затова масите бяха готови да подкрепят  всяко действие, в това отношение, особено след народния бунт на 27-ми февруари 1989, който беше силно потиснат и потопен в кръв и огън от управляващия режим, като все още остава  неизвестен точния брой на жертвите.

 

Двадесет и пет години по-късно, преодолявайки всякаква съпротива, Боливарският революционен процес се засилва с всеки ден по-енергично и  със силна подкрепа от масите, приобщили се към социалистическото предложение на безсмъртния президент Уго Чавес Фриас. Това превърна 4 февруари в точка за размисъл и начало на политически, социални, икономически и културни промени, които сега се случват във Венецуела. Така, 25 години по-късно, ние разбираме важността на онзи  4 февруари и защо онзи  бунтарски и революционен дух продължава да витае в сърцата на тези, които се довериха на безсмъртния президент Уго Чавес и непрекъснатостта на революционния процес, давайки подкрепа с  мнозинство в последните избори за президент на  Николас Мадуро.

 

Създаването на съюзите UNASUR,  CELAC и политическия блок ALBA, както и членството на Венецуела в блока  Меркосур,  дължим на Команданте Уго Чавес. Ето защо, обявяването на Латинска Америка и Карибския басейн като мирна зона беше основната цел на втората среща на върха на държавните глави и правителствените ръководители на Общността на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (CELAC), която се проведе на 29 януари в Хавана, Куба.

 

Ще обърна внимание на още един детайл- мълчанието, което  световните медии запазиха относно тази среща и единствено чрез намесата на говорителя на Държавния департамент на САЩ, срещата влезе за кратко в новините в САЩ и Европа. Форумът бе значителна стъпка в укрепването на на общността на латиноамерикански държави и следваща стъпка към интеграцията на региона, а задача пред Боливарското правителство и Отечествения полюс ще бъде да помогнат по-широкото разпространение и популяризиране на този нов съюз  в страната.

 

Един ден, когато се публикуват архивите, свързани със създаването на СЕЛАК, ще станат ясни различните позиции по основните теми, изповядвани  от  идейните  й създатели (Уго Чавес, Лула да Силва и Кирхнер). На тази последна среща, президентите единодушно изразиха признанието си пред президента Чавес за приноса му за интеграция и единство на регионите. В началото, когато усилията на Чавес тепърва трябваше да заинтригуват държавните глави, това доведе до успех –  образуваха се  съюзите UNASUR и ALBA, като в крайна сметка 33 държави общо, с прилики и съществени разлики,  намериха място в една карта.

 

Малко след създаването на Тихоокеанския алианс, интеграцията на райноа започна да се разглежда като действителна. Разбира се, от страна на Вашингтон впрегнаха много усилия да възпрепятстват това развитие, да създадат интриги, като историята след време ще разкаже за тях. Първата стъпка е очевидна, след като членовете й се съгласиха, на ротационен принцип да сменят седалището на организацията, като от Каракас  се премести в Сантяго, а след това ще направи трансцендентен скок в Хавана.  После от Коста Рика, ще продължи към Еквадор. Така страните от  Южна Америка ще се обединят със страните от Централна Америка и Карибския басейн, но много по-важното в случая е, как леви и десни правителства намериха допирни точки, което никак не беше лесно. Когато Чили получи  роляата на домакин, нейният външен министър заяви, че CELAC е  просто  форум за дискусии, а не – организация като Организацията на американските държави ОЕА.

 

И докато тези  съюзи  продължават да укрепват,   народите  се развиват и печелят нови и нови завоевания в името на латиноамериканската интеграция и независимост на нашите страни, ние винаги гордо ще развяваме боливарския флаг. Venceremos!!!

 

Tags: