СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦК НА БКП ВЛ.ЦЕКОВ, ПО СЛУЧАЙ 102 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ

wc

   Другарки и другари,

Веднага след победата на ВОСР руските болшевики формулираха идейно-политическия тезис, че революцията не струва нищо, ако не съумее да се защити. Практическата реализация на този тезис се изразява чрез подписания от Ленин на 15/28/ януари 1918 г. декрет за създаване на Работническо-селска Червена армия.

За рожден ден на Червената армия обаче се смята 23 февруари 1918 г. Тогава току що сформираните доброволчески отряди от работници и селяни спират при Нарва и Псков настъплението на германските и австрийски войски, напиращи към Петроград. По признание на германските командири на този ден германците дават повече жертви, отколкото през цялото време на войната с Русия до този момент.

И така, това е първата от многобройните следващи победи на младата Червена армия.

Времената са жестоки. Тепърва предстоят битките с белогвардейците и чуждестранните интервенти. В периода на гражданската война 1918-1920 година Червената армия разгромява последователно агентите на империализма Колчак, Юденич, Деникин, Краснов, Врангел, изтласква от Украйна и Белорусия пълчищата на Пилсудски. В края на 1921 г. главните сили на интервентите са разгромени. Истинският край на интервенцията е сложен през 1922 г., когато са изгонени от Далечния Изток японските империалисти.

Кое осигури победата на Червената армия? Враговете на Съветската власт – белогвардейци и интервенти, имаха готови армии, опитни военни кадри, първокласно въоръжение и боеприпаси, по едно време владееха три четвърти от територията на страната, включително най-богатите продоволствени райони. На Червената армия не достигаха въоръжение, боеприпаси, храни, облекло и все пак тя победи. Защото армиите на белогвардейците и интервентите воюваха за чужди на народа цели, за интересите на империалистическата буржоазия и на помешчиците и затова не можеха да имат на своя страна съчувствието и подкрепата на народа. Напротив, Червената армия се бореше за великото дело за освобождението на работниците и селяните от буржоазно-помешчическо иго, за свободата и независимостта на своята социалистическа Родина. Тя воюваше за съветска власт, която провеждаше единствено правилна политика, напълно отговаряща на интересите на народа.

Червената армия е рожба на народа. Неразривната й връзка с народа й даваше огромна, несъкрушима сила в борбата. Войниците разбираха добре справедливите цели на войната. Това повишаваше боеспособността на Червената армия и укрепваше революционната дисциплина и организираност в нейните редове.

Червената армия побеждаваше защото нейна ръководна организираща сила беше Болшевишката партия. През годините на гражданската война около половината от целия й състав заминава на фронта. Партията излъчи от своите среди такива организатори и агитатори, каквито бяха военните комисари. Те циментираха редовете на Червената армия и насаждаха в нея дух на дисциплина и мъжество.

След победата над белогвардейците и интервентите първата в света държава на работниците и селяните получи възможност за съзидание и мирно строителство. Ръководителите на страната обаче не си правеха илюзии, че световната буржоазия няма да направи нов опит да унищожи държавата на Съветите. Затова мирните години бяха изпълнени с не по-малко напрежение. Воините от Червената армия участваха с пълни сили в строителството на новия живот, в индустриализацията, повишаваха всекидневно своята боеспособност, овладяваха нови образци оръжие, стратегически и тактически умения за водене на бойни действия. Партия, народ и армия се готвеха трескаво за защита от надвисналата нова опасност. Съветското правителство правеше всичко възможно да отдалечи още малко неизбежния сблъсък. В едно свое изявление Сталин казва, че не са му достигнали две-три години, за да бъде страната напълно готова.

И наистина, в началото на Великата Отечествена война СССР има на западния фронт 3 милиона войници, а Германия – 5,5 милиона, СССР – 1540 самолета, Германия –  4950, СССР – 1800 танка, Германия – 3712, СССР – 35000 оръдия, Германия – 47260. При това промишлеността на почти цяла Европа работи за германците.

Допълнителни трудности се създават при пребазирането на 2600 предприятия с над 10 милиона работници, но това обезпечава здрав и сигурен тил. Армията, макар и отстъпвайки се бие на живот и смърт с агресора. Въпрос на време беше да дойдат и първите победи. И те не закъсняха: Битката при Москва, където врагът за първи път е спрян и отблъснат, разкъсването на 900 дневната блокада на Ленинград, великата победа при Сталинград, която окончателно обръща хода на войната, Белоруската и Яшко-Кишиневската операция, битката за Севастопол и Кавказ, Курската дъга… Следваше освобождението на редица европейски народи от игото на фашизма, в това число и на България. Освен свободата България получава от Червената армия безвъзмездно хиляди тонове петрол, мазут, газьол, суровини, камиони и трактори, памук, целулоза и химикали, 30 хил. тона царевица, 20 хил. тона пшеница, 130 локомотива, 6 хил. вагона и пр. Получава и 6 милиона патрони, 2 милиона пистолети, 3 хиляди снаряда, 19 хиляди оръдия и минохвъргачки, горива и смазочни материали. Само към 1 юли 1945 г. цялото имущество, подарено ни от Червената армия възлиза на 7,2 милиарда лева. Освен това нашата армия получава и 8,5 милиона югославски динари, 5 милиона австрийски шилинги, 153 милиона унгарски пенгьо. Да не говорим за помощта, която получаваме по-късно, в годините на мирното строителство. А един олигофрен, простете ми за израза, защото той отдавна не е между живите, искаше да съди Съветския Съюз.

Като се закаляваше в борбата с враговете, Съветската Червена армия се превърна в армия на масов героизъм. Над 7 милиона войници, моряци, офицери и генерали бяха наградени по време на Великата Отечествена война с ордени и медали на СССР. 11 хиляди съветски бойци бяха удостоени със званието „Герой на Съветския Съюз”.

Бляскавите победи, които удържа Червената армия по време на Гражданската война 1918-1920 г., военната интервенция и Великата Отечествена война 1941-1945 г. станаха възможни, защото това беше армия от нов тип, която коренно се различаваше от всички буржоазни армии. Буржоазните армии потискат и угнетяват трудещите се, поробват колониалните народи. Те са опора на капитализма. Съветската Червена армия е армия на освобождението на трудещите се. Тя е опора на социализма.

Буржоазните армии са оръдия за потискане на народите, Червената армия е армия на братството на народите, армия за защита на свободата и независимостта на народите.

Буржоазните армии се възпитават в дух на ненавист към другите народи, към другите държави, в дух на омраза към работниците и селяните. Червената армия е възпитана в дух на интернационализъм, в дух на уважение към другите народи, в дух на любов и уважение към трудещите се от всички страни.

Буржоазните армии носят смърт и разрушение на народите (Афганистан, Ирак, Либия, Сирия), по-рано Виетнам и Корея и много други страни. Съветската армия носи свобода и мирно съзидание.

В буржоазните държави народите мразят армията, а Червената армия е обичана от съветския народ, защото тя е негова, народна, армия на работниците и селяните, на всички трудещи се. Това е източникът на могъществото и несъкрушимата сила на Червената Съветска армия.

Затова враговете на народите, враговете на комунизма, с пяна на устата хулят Червената армия, омаловажават нейните победи, фалшифицират историята. Така например в Америка учат американските ученици, че не Червената армия е победила фашизма, а армията на САЩ. В Европа учат учениците, че Червената армия нямало да победи, ако не е била помощта от съюзниците, а тя е едва 4% и то получена не безвъзмездно, а срещу заплащане.

Червената армия била окупатор – това го твърдят с пискливите си гласчета разни голобради журналистчета, разни „експерти”, псевдоисторици и политолози – всичките до един соросоиди и фашизоиди, общото между които е алчният им стремеж да не секва потока от зелени финикийски знаци към техните джобове. Те са готови да донесат вода през десет баира, да продадат майка си и баща си, само и само да не секва този поток. В своята злоба и безсилие те посягат и на паметниците, увековечаващи победите на Червената армия. С това те нанасят обида не само на съветския народ, дал 27 милиона свидни жертви в борбата против фашизма, нанасят обида и на другите народи, освободени от фашизма от тази армия, нанасят обида и на народите на САЩ и Англия, които бяха съюзници на СССР. Сега наша задача е да не допуснем фалшифицирането на историята, да не допуснем да се заличи от паметта на народите спомена за Червената армия.

Долу мръсните ръце от паметника на Червената съветска армия!

Слава на Червената армия, строшила гръбнака на фашизма!

Слава на Червената армия – освободителка на народите от игото на капитала!