СОЦИАЛИЗМЪТ ЧУКА НА ВРАТАТА

nina-andreeva

Редакционна бележка: Това е оригиналното заглавие на доклада на др. Нина Андреева, Генерален секретар на ЦК на ВКПБ /Всесъюзна Комунистическа Партия на Болшевиките/ – наследница на болшевишката партия на Ленин и Сталин. Изрично подчертаваме това, за да не се бърка с КПРФ /Комунистическа партия на Руската федерация/, с лидер Г. Зюганов, която е опортюнистично-ревизионистична, съглашателска партия, отдавна напуснала бойното поле на комунистите, превърнала се в парламентарна партия от буржоазен тип.

Докладът на др.Андреева е произнесен на теоретична конференция под надслов „Историческата роля на Карл Маркс и марксизма. Бил ли е Сталин марксист.”

Н.А. АНДРЕЕВА:

На 5 май ние отбелязахме 200 г. от рождението на К. Маркс, за когото неговият близък приятел, единомишленик и съавтор на много от произведенията му, Фр.Енгелс казва: най-могъщият ум, най-силното сърце, което аз познавах.

„Философите по различен начин обясняват света, но работата се заключава в това, той да бъде изменен.” Този велик марксов афоризъм олицетворява самата същност на марксизма.

Марксизмът, от една страна е обективно, дълбоко научно изследване на действителността, и от друга практическо ръководство, свързващо теорията и практиката, даващо на революционерите смисъла, целите и методите на борбата.

По думите на Енгелс: „Маркс откри законите на развитието на човешката история. Маркс откри също закона за движението на съвременния капиталистически начин на производство и роденото от него буржоазно общество. С тези две велики открития –  материалистическото разбиране на историята и разкриване на тайните на капиталистическото производство, чрез принадената стойност – ние обясняваме Маркс. Благодарение на тези открития социализмът стана наука.”

Главният икономически труд на Маркс „Капиталът” – дело на целия му живот, е главното произведение на научния комунизъм. Предмет на изследване на „Капиталът” е капиталистическият начин на производство. Маркс разкри тайните на капиталистическата експлоатация и даде истински научна теория за принадената стойност. Научно анализирайки закономерностите и тенденциите на развитие на капитализма, Маркс стига до извода за неизбежната гибел на капиталистическото производство и замяната му с по-висша форма на организация на обществото – комунистическата.

И до днес се признава от международното научно съобщество, че „Капиталът” е най-значителният икономически труд на нашето съвремие.

Рожба на съвременната работа на Маркс и Енгелс стана марксизмът – революционната теория за освобождение на работническата класа от оковите на буржоазията. Маркс и Енгелс показаха, че само насилственото сваляне от власт на капитала и установяването на пролетарска диктатура ще даде свободата на трудещите се. Крайната цел на революционната борба е построяването на безкласово комунистическо общество.

Из „Манифеста на комунистическата партия”: „Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне стъпка по стъпка от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т.е. в пролетариатът, организиран като господстваща класа, възможно максимално бързо ще увеличи масата на производителните сили… Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство се съсредоточи в ръцете на асоциацията от индивиди, тогава публичната власт ще загуби своя политически характер. Политическата власт в собствения смисъл на думата – това е организирано насилие на една класа за потискане на друга. Ако пролетариатът, в борбата си с буржоазията непременно се обедини в класа, ако по пътя на революцията той превърне себе си в господстваща класа и в качеството си на господстваща класа със сила унищожи старите производствени отношения, то заедно с тези производствени отношения той унищожава и условията за съществуването на класови противоположности, унищожава класите изобщо, а също така и своето собствено господство като класа. На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови противоположности ще дойде асоциация, в която свободното развитие на всеки ще се явява като условие за свободното развитие на всички.”

Манифестът на комунистическата партия оказа огромно влияние на международното работническо движение. Пролетариите осъзнаха, че с буржоазията трябва и е нужно да се борят. Основните положения на „Манифеста” влизат в програмите на създадените по-късно работнически и комунистически партии. По думите на Ленин, тази малка книжка струва цели томове. Нейният дух живее и движи целият организиран и борещ се пролетариат в цивилизования свят.

Маркс и Енгелс извършиха гигантска революция в науката – създадоха диалектическия и историческия материализъм.

Като философ К.Маркс разви диалектическия материализъм – последователна система от философски възгледи, съединяваща материалистическия мироглед с диалектическите възгледи на Хегел. Съгласно марксическата теория светът е познаваем и критерият за това познание е обществено-производствената практика. Материята е първична по отношение на съзнанието. Всички явления в света и светът като цяло се намират в непрестанно, постоянно диалектическо развитие, източник на което са възникването и развитието на вътрешните противоречия, водещи към отрицание на едно състояние и образуване на принципно ново качествено явление и процес.

Историческият материализъм даде точно, адекватно описание на политическото и икономическото развитие на човечеството на основата на теорията за икономическите формации. „Историята на всички до сега съществували общества е история на борба между класите. Свободният и робът, патрицият и плебеят, феодалът и крепостният, майсторът и калфата, накратко угнетителят и угнетеният се намират във вечен антагонизъм един към друг, водят непримирима, ту скрита, ту открита борба, винаги завършваща с революционно преустройство на цялото обществено здание или общата гибел на борещите се класи. Буржоазните историци и икономисти още преди Маркс са открили съществуването на класите в съвременното общество и тяхната борба. Заслугата на Маркс се състои в това, че той доказа:

– съществуването на класите е свързано с определени етапи от развитието на производството

– класовата борба води към диктатура на пролетариата

– тази диктатура се явява като преход към унищожението на всички класи и към общество без класи.

И Ленин и Сталин нееднократно са подчертавали, че главното в марксизма е учението за диктатурата на пролетариата. Идеите на Маркс и Енгелс са вдигали и днес вдигат народните маси на борба против господството на експлоататорските класи.

За първи път тази класова борба се увенчава с успех в Русия през 1917 г., когато партията на болшевиките, под ръководството на забележителните последователи на Маркс – Владимир Илич Ленин и Йосиф Висарионович Сталин (в октомврийските дни на 1917 г., председател на революционния комитет в Петроград, непосредствено подготвящ революцията) – извърши ВОСР, смъкна от власт капиталистите и установи пролетарска диктатура. По-късно бяха извършени социалистически революции във великия Китай и редица страни на Европа, Азия и Лат. Америка. Разпространението на марксизма вървеше по цялото земно кълбо.

Построеният в постоянни боеве социализъм в СССР доказа своите преимущества пред капиталистическата система. СССР стана база за разгрома на фашизма през Втората световна война, по-бързо от всички капиталистически страни възстанови народното си стопанство, помогна за създаването на страните с народна демокрация в Източна Европа, първи използва атомната енергия за мирни цели, първи прати човек в Космоса. През 50-те години СССР излезе на първо място в Европа и второ в света по промишлено производство, на трето място в света по производителност на труда, превърна се в свръхдържава.

Под въздействие на победата на СССР във Втората световна война беше разрушена колониалната система на империализма, възникна система от държави в Източна Европа и Азия, строящи социализъм. Установи се двуполюсен свят, което принуди капиталистическите страни да приемат мирното съвместно съществуване на държави с различни социални системи. Световната социалистическа система, заедно с тази на Народно-демократичните страни се яви като рожба на международната работническа класа, бастион в борбата й със световния капитал.

МАРКСИЗМЪТ РАЗВИТ ОТ ЛЕНИН И ЯВЯВАЩ СЕ ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ МАРКСИЗЪМ НА ХХ И ХХІ ВЕК, ОТРАЗЯВАЩ ЕПОХАТА НА ИМПЕРИАЛИЗМА, ПРОЛЕТАРСКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ И ПРЕХОДА НА ЧАВЕЧЕСТВОТО ОТ КАПИТАЛИЗМА КЪМ СОЦИАЛИЗМА СЕ НАРИЧА ЛЕНИНИЗЪМ ИЛИ БОЛШЕВИЗЪМ. Сталин осъществи на практика идеите за диктатурата на пролетариата и претвори в живота плановете на Ленин за построяването на социализма в една отделно взета страна. (Марксизмът-ленинизмът – това е философско-социологическо, политико-икономическо и социално-политическо обоснование на световно-историческата мисия на работническата класа и нейните съюзници, призвани да приключат с всякакви форми на подтисничество, експлоатация, социално неравенство, насилие и войни между народите;

Натрупаните и нерешени проблеми, главно в планирането и управлението на народното стопанство след смъртта на Сталин, забавиха темповете на развитие на страната,доведоха в последствие до стагнация и отстъпление от редица позиции на световната арена.

Въз основа на подробен и задълбочен анализ на станалото ние, болшевиките, дойдохме до извода, че претърпя поражение не социализмът, а неговото опортюнистично извращение и ревизионизмът в идеологията и политиката. Антисталинската кампания изигра ролята на троянски кон в международното комунистическо движение.

Неумението да се справим с възникващите проблеми по планирането и ръководството на народното стопанство и неразбиране същността на категориите и функциите на пазара при социализма доведоха до внедряване в социалистическата икономика на капиталистически принципи чрез реформите на Косигин-Либерман.

Начало на научното разрешаване на проблемите за пазара постави Сталин в книгата си „Икономически проблеми на социализма в СССР”, излязла през 1952 г. В този труд Сталин утвърждава, че стоковото производство при социализма няма да доведе до капитализъм, ако обмяната на стоки чрез покупко-продажба се извършва само за предмети за лично потребление. Тяхното производство и размяна са подчинени на закона за стойността, чиято сфера на действие е строго ограничена при социализма. В социалистическото общество средствата за производство и работната сила не са подложени на регулиращото действие на този закон непосредствено. По такъв начин Сталин обосновава необходимостта от пазар при социализма, който обаче обезпечава разпределение според труда,а не според капитала.

Реформите на Косигин-Либерман въведоха като основа за определянето на рентабилността на производството печалбата и то в парично измерение. При капиталистическото производство печалбата се явява като цел на самото производство, която може да се постигне по различни начини. В частност повишаването на стойността на произведената продукция по пътя на паричните добавки, но фиксируеми в големи парични измерения /типична измама/. Получената чрез такива машинации печалба остава в джобовете на директорите на предприятия и в пласментните бюра, превръщайки техните притежатели в истински милионери /бизнесмени/. Натрупаната голяма финансова /икономическа/ власт пожела да стане и политическа, което доведе и до контрареволюцията от 90-те години. Ако при капитализма печалбата се явява мотор, движеща сила на всяко производство – с цел по-висока печалба, то при социализма печалбата е само мерило, оценъчна категория, фиксираща рентабилността на производството.

При социализма двигател на производството се явява производителността на труда, която води до снижение на разходите за производство и цените за потребителя. По Сталин основна цел на социалистическото производство се явява осигуряването на максимално задоволяване на постоянно растящите материални и духовни потребности на съветските хора. Това е отговор на въпроса бил ли е Сталин марксист. Сталин неотклонно провеждаше в живота заветите на Ленин, развивайки марксизма в условията на империализма.

След смъртта на Сталин неговата книга „Икономически проблеми на социализма в СССР” е подложена на безпринципна критика от хрушчовистите и е иззета от библиотеките. Заложените в нея идеи са забравени. Нерешените или решавани по капиталистически проблеми в организацията на народното стопанство доведоха до криза и предаване на завоюваните позиции.

Една от причините за разрушаването на СССР стана разлагането на КПСС и преминаването й на опортюнистични позиции. В Китай, отчитайки опита на СССР, запазиха ръководната роля на КПК в обществото, но направиха друга грешка – в Устава на КПК залегна положението, че право да бъдат членове на КПК имат и представители на буржоазията, което свидетелства, че в настоящия момент КПК е комунистическа само на думи, тъй като комунистическата партия по определение се бори за диктатура на пролетариата и в нея не могат да членуват експлоататори и експлоатирани едновременно. Китайците търсят свой път, учейки се от собствените си грешки и опит /селските комуни, кампаниите по унищожаване на вредителите по селскостопанските култури –  врабчетата, мухите, жестоките методи на превъзпитание на интелигенцията от хунвейбините и пр./, а също и от опита на СССР.

Анализирайки причините за разпада на СССР ние по-рано отбелязахме, че главна причина за това беше откъсването на управляващата партия КПСС от народа, чиновничеството и канцеларския метод на работа, превръщането на партийните ръководители в номенклатура, неприкосновена за критика. Деградацията на политическата надстройка на обществото, постепенното изтласкване на работническата класа от държавната политика, падането на авторитета на партийното ръководство се задълбочиха още повече след като елитната интелигенция премина на позициите на пещерния антисталинизъм, а теоретиците нарушиха единството на марксизма-ленинизма. Под флага за развитие на марксизма-ленинизма и за преодоляване на „догматизма” превърнаха стройната теория в еклектични концепцийки и „теорийки”, изкуствено прикрепяйки ги към цитати от Маркс, Енгелс и Ленин, с което объркваха и отблъскваха хората. При Горбачов и Яковлев вече нямаше марксизъм, а едно дребнобуржоазно, антикомунистическо „учение”. Преходът от антисталинската истерия към антиленинска кампания беше напълно закономерен. Група подлеци под ръководството на А.Яковлев изготви план „чрез авторитета на Ленин да се бие по Сталин и сталинизма” и в случай на успех с Плеханов и социал-демокрацията да се бие по Ленин. Както видяхме това беше осъществено.

В края на живота си, в интервю с бившия член на ЦК Д.И.Чесноков, Сталин казва: „Ние сме длъжни, в близко време да се заемем с въпросите на по-нататъшното развитие на теорията. Ние можем нещо да сбъркаме в стопанството, но така или иначе ние ще оправим положението. Но ако сбъркаме в теорията, то ние губим цялото дело. Без теория за нас това означава смърт, смърт, смърт!”. Което се получи в действителност.

Днес за съжаление не се забелязва на хоризонта никой, който да се занимава успешно с развитието на теорията на марксизма ленинизма в съвременните условия. В условията на системна цивилизационна криза, взривния харакгер на научно-техническата революция, възникването на нови, невиждани по-рано технологии и военни средства за унищожение на човечеството, деградацията и опустошението на човешката личност, опошляването на културата, унищожаването на редица независими държави от САЩ, зверствата на световния империализъм в бясната надпревара за печалби. Империализмът се превърна в заплаха за съществуването на човечеството.

На 20 март 2018 г. ООН публикува документ, внесен от американците за джендъризация на обществото, в който се препоръчва учителите в детските градини и училищата да обучават децата в този дух. Така империализмът посегна и на самата същност на човешката личност. За империалистите от Билдербергския клуб не са нужни милиарди човешки същества за обслужване на техния разкош, затова „излишъкът” от хора трябва да бъде унищожен. Това е още една причина за незабавен отказ от либералния модел, който следват управляващите в Русия. Либералите са около 80% от управляващия елит в РФ и практически заемат всички възлови места в управлението на страната – политика, икономика, култура и пр. Хроничният страх на Путин да напусне либерално-пазарния модел, неминуемо водещ страната към пропаст, да премине към национализация на природните богатства и техния добив и преработка, към национализация на цялата отбранителна промишленост, транспорт и комуникации, и на края към планова икономика /планова икономика няма да има – по думите на Путин/, това отслабва Русия пред завоевателните стремежи на САЩ и НАТО и заплахата става все по-сериозна.

На Русия е нужна антилиберална, антипрозападна, кардинална трансформация на 180 градуса. Трябва да се откажем от глупостите, написани от либералите в Конституцията от 1993 г. В това отношение марксизмът е пределно ясен. Държавата – това е политическа организация на икономически господстващата класа. В буржоазната държава идеологията са парите, стремежът към забогатяване, печалбата на всяка цена. Това прекрасно го демонстрира руският олигархиат с постоянното си нарастване, с крадените от народа пари, офшорките, банковите сметки зад граница, в САЩ, Англия и други убежища за руската буржоазия.

За възраждането на страната е необходим нов курс към социализма, защото всички други пътища водят към пропаст, а социалистическият път показа своята перспективност и преимущества. Бедността може да бъде ликвидирана само при социализма. За последните пет години броят на бедните в Русия нарасна със 7 милиона и сега възлиза на 23.4 милиона души.

Данните за намаляване броят на бедните на 22 милиона – от първото тримесечие на 2018 г. говорят не за подобряване на живота в страната, а за измиране на най-бедните. А броят на тези, които не са получавали заплати с месеци, расте лавинообразно и не случайно най-масовият лозунг на 1-ви май беше „За достойно заплащане на работещите!”.

Гавра над хората беше обявеното от правителството на РФ повишение на минималната заплата от 8 х. на 11х. рубли – от 1-ви май 2018 г. Мисля, че всяко от кучетата на Путин разполага с повече пари за обслужване и храна, отколкото техният стопанин „пожертва” за най-ниско платените работници, имащи семейства, плащащи битови сметки и гледайки деца. При запазване на ситуацията със неплащането и размера на заплатите, на следващия 1-ви май най-безобидният лозунг ще бъде „Долу правителството, не умеещо да управлява!”.

Колкото повече време минава, толкова повече хора се изказват за възраждане на социализма и толкова повече расте авторитетът на Сталин. С други думи: СОЦИАЛИЗМЪТ  ЧУКА  НА  ВРАТАТА! И временно пребиваващите във властта трябва да напуснат сцената в Русия. Колкото по-рано разберат това и го направят, толкова по-добре ще бъде за тях самите.

Превод с малки съкращения – Вл. Цеков

Tags: