ПРИНЦИПИТЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ

industrializacija

ДОКЛАД СЪС СЪКРАЩЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА МЛАДЕЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА СЪВРЕМЕНЕН СОЦИАЛИЗЪМ А О МИХАЙЛОВ

  При социализма ръстът на наличната енергийна мощност и производителността на труда е цел, понеже при него приоритет дори не е потреблението, а облекчаването на труда. Именно в развитието на производителните сили в голям мащаб и при по-високи темпове, отколкото при капитализма, липсата на експлоатация на човек от човека се и състоеше основната задача на социалистическата индустриализация.

  Основният механизъм на социалистическата индустриализация беше планирането- целящо промяната на структурата на народното стопанство. Преди всичко увеличаването на дела на машиностроенето в сравнение с текущите потребности. Производството на средства за производство само става приоритетен потребител на собствената си продукция. По такъв начин, социализмът е способен да поддържа по-високи темпове на нарастване на промишленото производство и повишава нормата на натрупване. Изпреварващият ръст на въвеждане на нови мощности създава устойчива потребност от работна сила – премахва се безработицата.

Разделянето на народното стопанство на отрасли позволява да се агрегатизират показателите и да се сведе голямата по размер задача до съвкупност от по-малки по размер задачи. Индустриалните производителни сили се състоят от следните отрасли:

  1. топло-енергиен комплекс и енергийно машиностроене;
  2. тежка промишленост – производство на конструкционни материали и оборудване за металургията и химията;
  3. транспорт и транспортно машиностроене,
  4. станостроене и общо машиностроене;
  5. приборостроене и средства за обработка и предаване на информация.

Главно звено, осигуряващо всички аспекти на развитието на съветското общество през 30-те години на XX век, беше постигането на високи темпове на растеж на промишленото производство за сметка на водещите инвестиции в машиностроенето.

Потреблението на първична енергия може да се разглежда като достатъчен надежден неутрален индекс на брутния вътрешен продукт, понеже енергията се разпилява при всеки производствен процес, и нарастването на мащабите на икономиката неизбежно повлича след себе си нарастване на енергопотреблението. Трябва да отбележим, че през  1913 г. около една трета от първичната енергия е била под формата на дърва, със същия този индекс се характеризира не само в промишлеността, но и в селското стопанство. Оценените с този индекс темпове на растеж са с 12-13% по-високи и позволяват уверено да се разглеждат  първите петилетки като първото икономическо чудо на XX век.

Потреблението на първична енергия от промишлеността може да се оцени от добива на въглища – основното гориво на класическата индустрия.

Темповете на нарастване на промишленото производство е съществено по-голямо и достига до 16-18%. Нефтът през първата половина на XX век още не е кръвта на икономиката и неговия дял в енергобаланса е три пъти по-малък, отколкото на въглищата…

Леенето на стомани като основен конструкционен материал в промишлеността за две петилетки нараства с темпове средно със 17% на година, запазвайки се и през двете следвоенни петилетки, което напълно съответства на темповете на нарастване на леенето на стомана в Япония от 1950 до 1970 г. (16,5%), на Корея от 1975 до 1995 г. (15,7%), на КНР – в първото десетилетие на XXI век (17,3%). В рамките на индустрията, на въглища и стомана, да се произведе повече е видимо технологично невъзможно  – показателите на съветските петилетки станаха ориентир за всички следващи индустриални чудеса.

Още един важен показател за развитието на икономиката като цяло е товарооборота на транспорта – нарастването на обема на продукцията пропорционално увеличава масата на превозваните товари. По този показател темповете на растеж достигат до 15-16%. При това автотракторната промишленост, както и авиационната – технологическия лидер в отрасъла, започнаха да се изграждат от нулата.

Специално трябва да разгледаме такъв важен отрасъл в машиностроенето като станостроенето (индустрия за машини и инструменти). През 1913 година Русия е използвала 10 000 металорежещи машини и инструменти на година, а е произвеждала само 2 хиляди. Задачата за удвояването на мощностите е изисквало двойно изпреварване на производството от това на потреблението и беше успешно изпълнена през първата и втората петилетки. Именно изпълнението на плановете по пускане на машиностроителна продукция е осигурило устойчивостта по изпълнението на плана на петилетките като цяло.

Лозунгът „Кадрите решават всичко!” очертава втората важна задача на развитието –инвестиции в човешкия потенциал.

Мащабите на растеж в образованието напълно съответства на темповете на промишленото производство. При това, ако през първата петилетка растежът е бил главно за сметка на привлечените нови работници, то вече през втората петилетка той е за сметка на нарастването на квалификацията и производителността на труда. Изобщо от 1928 до 1940 г. броят на специалистите с висше образование се увеличава от 233 000 до 909 000 човека, в това число ИТР от 47 000 нараства до 290 000, като се има предвид, че преди революцията в цялата страна е имало 10 000 инженери и около 100 000 човека с висше образование.

Третата важна задача се е състояла в осигуряването на отбранителната способност на страната. Серийното производство на военна техника би могло да се осъществи само през втората петилетка, понеже през първата е бил задействан цикъла за разширено възпроизводство на машиностроенето.

При това масовото производство на военна продукция, необходимо за въоръжаването на армията в мирно време е могло да бъде въведено едва през третата петилетка и малко закъснява – новото поколение военна техника започва да постъпва във войските през 1940-41 години.

Основното осигуряване на отбранителната способност е било максималното широко използване на технологии с двойно предназначение, вече в стадий проектиране с възможност за мобилизиране производството на военна продукция от гражданските мощности в случай на голяма война. Именно за това, независимо от загубата на половината мощности от въглища и в металургията, СССР успя с пъти да изпревари хитлеристка Германия в производството на военна продукция в годините на Великата Отечествена война.

Възпроизводството на население през първите петилетки се характеризира с устойчиво понижаване на коефициента за обща смъртност от 2,8% в края на 20-те до 2,3% в края на 30-40-те (за РСФСР). Най-напред това се постига за сметка понижаването на детската смъртност. Така например през 1926/27 години са починали около 18,7% деца до една година и около 10% на деца до 5 години. През 1938 г. равнището на смъртност на деца до една година е свалено на 16,35%… В абсолютни цифри броят на родените в СССР достига максимума през 1937  – 6,4 млн. Идеалният сценарий на демографския преход – поддържане на постоянен брой раждания при понижаване на смъртността и нарастване на продължителността на живота, компенсиращи понижаването на коефициента на възпроизводство, с постепенното излизане от простото възпроизводство през времето, съпоставимо с очакваната продължителност на живота, подкопан през Великата Отечествена война.

Градското население в СССР от 1926 до 1939 нараства с 29,8 млн човека  от 26,3 до 56,1 млн. За 12 години между двете преселвания на населението от селото в града се преселват 18,5 млн човека – около милион и половина на година. Естественият прираст на градското население е 5,3 млн. В резултат на преобразуването на селските населени пунктове в градски граждани стават още 5,8 млн. Като цяло съветската урбанизация е ориентирана в акумулирането на целия естествен прираст в градовете без съществено намаляване броя на селското население. При това скоростта на нарастването на градското население е била приблизително постоянна и е била 3,3 ±0,6 млн. човека от 50-те до 70-те години, което напълно съответства на планомерния демографски преход с постоянен естествен прираст. Постоянното нарастване на градското население е имало необходимост от обем на жилищното строителство равен на 100 млн  на година, който става реалност през 60-те години. Преди да се извърши скокът през 6-та петилетка (470 млн м²), е трябвало в предишните петилетки да се подготви индустриалната база. Грубо казано, преди да се изградят жилищата за работниците, отначало е било необходимо да се изградят заводи за производство на кранове и друга строителна техника, с помощта на които жилищата ще бъдат изградени в пъти повече, отколкото с колички и лопати. Именно в това се състои дългосрочната стратегия за удовлетворяване на потребностите на трудещите се.

Както беше отбелязано по-горе, съюзът на работническата класа и селяните изискваше,  разширеното възпроизводство на градския сектор от социалистическото стопанство да не подкопава селското. Селянинът искаше да се запази като селянин, при което възпроизводството се осъществява в натуралното стопанство, а не като селскостопански работник, независимо, че труда на работниците от совхозите винаги е бил производителен. Селското стопанство по принцип не може да бъде източник на растеж, понеже в натуралното стопанство целия добавен продукт се конвертира в допълнителни работни ръце, което в крайна сметка води до аграрно пренаселване, понеже продуктивността на агроценозата (масиви от различни земеделски култури МА) е ограничена. Единственият начин да се избегне пренаселването е да се насочи естественият прираст на работната сила от селото в промишлеността, както беше описано по-горе. При това неизбежно нараства потребността от хляб като стока (т.е. предназначен за пазара МА). Освен това, промишлеността е можела да покрие необходимостта от първоначални инвестиции само частично – най-напред от износа на нефт и нефтопродукти. Продукцията от инвестираните отрасли се е употребявала най-напред вътре в страната. А да се изнася овеществен труд, като се вземе под аренда капитал, както това направиха в „азиатските тигри” и в Китай в края на XXвек, не е позволявала международната конюнктура – капиталистическия свят беше поразен от великата депресия, а потребителното общество още не е съществувало.

За купуването на оборудване за създаващите се от нищо отрасли на машиностроенето е било необходимо да се мобилизира целия добавен продукт на страната, включително и нископроизводителния, но многоброен в селото. Нещо повече, да се вземе добавения продукт от селото е било необходимо в началото на първата петилетка, а да се върне на селото под форма на селскостопанска техника е могъл през втората, когато тракторните заводи започват да произвеждат серийна продукция. На свой ред, да се използва високопроизводителна техника е могло само колективно. Именно затова никаква друга разумна алтернатива за кооперирането на селското стопанство не е имало. Въпросът се е състоял само в най-правилния начин на коопериране. Кооперацията сама по себе си не е гарантирала бързо нарастване на брутния обем, но тя е осигурявала условията, за да не потъне. Аграрната реформа е била необходимо условие на модернизацията.

Брутните показатели на селското стопанство нараствали много бавно в сравнение с промишлеността. Така, средната сума на петилетка при зърнените култури се увеличава със 73,6 млн т. през първата, до             94,5 млн т. през втората, което е било около 5,1% на година. Високи темпове на  добиви е имало само при техническите култури. При това през първата петилетка тенденцията е била предимно отрицателна, а през втората положителна, осигуряваща не само възстановяване, но и растеж. В този смисъл, след като работата в колхозите е била установена, те показват своята жизнеспособност. Освен това, не може да не се признае, че колективизацията се е извършвала по време на  голямата криза, с която се сблъсква съветската власт. Най напред това засяга катастрофалното падане на конските запаси като основна теглителна сила. Високите темпове на въвеждане на механична тяга позволява да се заместят старите мощности към края на втората петилетка. При това обобществяването на работния добитък е бил необходим елемент за хоризонтална кооперация, заедно с голямото обобществяване  на селскостопанския инвентар и създаването на единен земеделски масив. Нещо повече, ако земята се е преразпределяла в рамките на общинските отношения по броя на консуматорите, то именно по осигуряването със животни и инвентар е ставало разслояването на селските стопанства. Най-богатите стопанства са можели да дават част от работните коне под аренда или сами да наемат селскостопански работници и да дават под аренда  допълнителни участъци земя с цел повишаване на собствените продукти за пазара. Именно такива стопанства контролирали частната търговия с хляб, образувайки паразитна прослойка от лихвари и спекуланти. „Ликвидирането на кулачеството като класа” с конфискуване на акумулирания капитал е била неизбежна мярка за реконструкцията на аграрния сектор върху базата на механизацията и рационалното земеползване. Но оценката на ефективността на предприетите мерки е представлявала проблем. Също трябва да признаем преждевременния опит да се построи обобществено животновъдство през първата петилетка – тази задача не е била на дневен ред и свободни средства за нейното решаване не е имало. Сценарият с отложения ръст, реализиран в леката промишленост, трябва да го признаем, ако не като оптимален в зададените рамки, за напълно удовлетворителен. Изобщо, основен резултат от развитието на селското стопанство през 30-те години е бил неговото механизиране, осигуряващо повишаване на производителността на труда и съкращаване на общото работно време на колхозника.

Заключение

Оптималният сценарий на социалистическата индустриализация, който може да се реконструира върху основата на приведените по-горе данни  би се състоял от следните етапи:

През първата петилетка се изграждат машиностроителните мощности, достатъчни за удвояването на наличните производствени фондове на промишлеността. Подготвя се първото поколение квалифицирани кадри, в зависимост от потребностите на промишлеността. Всякакви други показатели принудително се замразяват.

През втората петилетка машиностроителната продукция построена през първата петилетка от предприятията насищат всички отрасли на икономиката, включително леката промишленост и селското стопанство и най-важното , осигурява двойно увеличаване на машиностроителните мощности сравнено с равнището на вноса. Осъществява се разработването на родни образци техника за внедряване през следващата петилетка.

През третата петилетка въвеждането на мощности се поддържа постоянно, а допълнителните мощности, които не са пуснати за инвестиционна продукция, преминава за  отбранителна продукция във връзка с военната опастност. В случай на война се извършва мобилизация на останалите подлежащи на мобилизация мощности. След премахването на заплахата народното стопанство се връща в режим на удвояване на мощностите до нивото на съотношението – капитал на глава от населението, но вече в режим на иновационно развитие с висок дял на изразходване на научноизследователска и развойна дейност и затваряне на цикъла на обновяване на приборо-иструменталната база.

Случайните колебания отклоняват историята от идеалния вариант за развитие на събитията. Гореописаният сценарий  не беше реализиран,  макар да имаха желание, и стигнаха много близко до набелязаната цел. Независимо от отделните неуспехи и грешки, успяха да постигнат главното – за 10 години Съветска Русия догони Германия, основен противник в световните войни, по основните индустриални показатели, от която царска Русия изоставаше 4 пъти. Германия се лиши от икономическото си превъзходство в Европа, но първото място за СССР още не беше завладяно напълно. Именно това обуслови продължителния характер на Великата Отечествена война – както несполуката през първия етап, така и способността за продължителна съпротива, което в крайна сметка означавало победа.

Четиридесет години,от началото на 1910 г. до средата на XX век, са били период на системни кризи на световната система на капитализма. Невъзможността за по-нататъшно натрупване на капитали се проявява във Великата депресия, в две световни войни и редица революции по периферията и полупериферията на световната система. През това време само СССР демонстрира възможност за безпрецедентно бързо индустриално развитие върху основата на алтернативните на пазара и частната собственост обществени отношения. След втората световна война късният капитализъм вече не може да се развива без да включва едни или други пропорции на обществения сектор в икономиката. Икономическите чудеса в Азия се опираха на ориентирания за износ вариант на пазарна икономика. Както и в СССР, ударението се поставя върху развитието на машиностроителните производства, но ако при инвестиционния вносен цикъл натрупванията могат да спрат, то при износния ориентиран вариант натрупването е в зависимост от световния пазар. Това обуславя съвсем различна загуба на време: ако съветската индустриализация се извършваше в рамките на 8 – часовия работен ден, то времето за азиатските чудеса изискваше по 10-12 часов работен ден. Разликата в работното време се превръща в добавена стойност за местните капиталисти и техните кредитори, а темповете на растеж не превишаваха съветските при съпоставими равнища на капиталовложения.

Социализмът демонстрира възможност за по-бързо и ефективно индустриално развитие, създаващ материалните предпоставки за бъдещото комунистическо общество.

Превод Милчо Александров

Tags: