СОЦИАЛНИ МИСИИ НА БОЛИВАРСКА РЕПУБЛИКА ВЕНЕЦУЕЛА

Така наречените „социалистически социални мисии” представляват стратегии, насочени към гарантирането на основните права на населението с акцент върху най-изолираната негова част, засегната от предишните правителства. 14 милиона души, или половината от населението на страната са обхванати от мисията „Прехрана”, която осигурява на хората с ниски доходи евтини хранителни продукти. 4,2% от  БВП се заделят за здравеопазване и е гарантиран широк достъп на населението до медицински грижи. С участието на кубински лекари се реализира и мисия „Чудо”, в рамките на която безплатно се извършват очни операции на лишени от възможност да платят за тях болни лица от цяла Латинска Америка. На обвиненията, че приходите от петрола се „прахосват”, чавистите контрират с данни за държавния резерв. През 1999 г. той е бил 14,334 млн. долара, а сега е 41,862 млн. долара.

Именно обръщането към реалните социални нужди на населението тук и сега е в основата на несъмнения феномен Чавес. Както и да го клеймят опонентите му, колкото и да му се мръщят по-взискателните към език и поведение, венецуелският президент е спечелил на своя страна огромни човешки маси, защото – добре или зле, се опитва да направи нещо реално за тях. Сред другите мисии следва да споменем мисия „Рибас” и „Робинзон” І и ІІ, чрез които приблизително 400 000 души завършват средно образование и се отварят 58 236 нови училища; Мисия „Наука”, насочена към създаването на нова научно-техническа култура; Мисия „Жизнена среда”, предлагаща отговори на проблемите на семействата и общностите не само в сферата на строителството, но най-вече в областта на развитието на интегрални градски схеми, които да разполагат с всички видове услуги – от образование до здравеопазване; Мисия „Меркал” с цел търговия на едро и дребно на хранителни продукти и други стоки от първа необходимост за хората с ниски икономически възможности; Мисия „Миранда” с основна задача: организация, обхват, регистрация, контрол и подготовка на резерва на Националните въоръжени сили.

На особен успех се радват и най-новите мисии – „С повече грижи”, засягаща всички възрастни хора с пропуски в социалното осигуряване, както и изключителната Мисия „Дом във Венецуела”, целяща разрешаването на историческия дълг за подсигуряване на жилища в страната; Мисия „Деца на моя народ”, бореща се с проблема на ранната бременност, самотните майки, децата и юношите, живеещи в бедност или със социални нужди; Мисия „Знания и работа във Венецуела”, която дава тласък на борбата срещу безработицата и непълната заетост, особено на жени и младежи.

ПЕТОРНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

Изключителните постижения на правителствата на Уго Чавес в борбата срещу бедността са продукт на иновационни социални програми, познати като мисии, които предоставят основни услуги на населението с ниски доходи. По данни на Националния статистически институт на Венецуела (НСИ) сумата на направените от правителството инвестиции за социални разходи в периода 1999 – 2009 г. възлиза на 330 млрд. американски долара или пет пътиповече от инвестициите,направени през десетилетието преди поемането на властта от президента Уго Чавес. Американският център за икономически и политически изследвания (АЦИПИ) признава, че социалните инвестиции в правителството на президента Чавес са се увеличили с повече от 300% от 1998 година насам.

НЕРАВЕНСТВОТО НАМАЛЯВА С ПОЧТИ 20%

Между 1988 г. и 2008 г. Венецуела намали със 17,9% икономическото неравенство, което е почти пет пъти повече в сравнение с регионалните й съседи. Според Икономическата комисия за Латинска Америка и Караибския басейн (ИКЛАК) през 2002 г. съотношението е било 0,5, а през 2010 г. е спаднало до 0,394. Венецуела има най-справедливото разпределение на доходите сред 18-те латиноамерикански страни, обхванати в проучванията на ИКЛАК.

ПОВИШЕН ДОСТЪП ДО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Чрез мисията „Навътре в квартала” бяха построени поликлиники в квартали, които никога не са имали здравен център. От 2003 г. до 2010 г. бе спасен живота на повече от 300 000 души благодарение на предлаганите услуги в тези центрове, според данни от 2011 г. на венецуелското Министерство на здравеопазването. Детската смъртност – един от ключовите показатели в областта на здравеопазването, е намаляла от 26,2% през 1998 г. до 10% през 2009 г. във Венецуела с ясната тенденция този спад да продължи, според данни на Международната здравна организация.

НЕДОХРАНВАНЕТО НАМАЛЯВА С 50%

14 милиона венецуелци вече имат достъп до висококачествена храна на субсидирани цени чрез така наречените „мисии” в областта на прехраната (Меркал, Агро Венецуела и т.н.)

По последни данни пет милиона венецуелци получават безплатна храна, четири милиона от тях са деца в училищна възраст, а 6000 кухни хранят дневно 900 000 души. Отпуснати са 454 238 кредита за развитие на селското стопанство.

Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) между 1995 и 1997 г. недохранването във Венецуела засягаше 14% от населението, а за периода 2006-2008 г. този процент беше намален до 7%. Също така ФАО отбелязва, че през 90-те години положението в тази област се беше влошило толкова много, че Венецуела беше класирана на първо място сред страните в региона, в които недохранването се е увеличило и дори започна да има проблеми за прехраната на децата.

ПОДОБРЯВАНЕ НА РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ

Конституцията от 1999 г. не само че признава и насърчава равенството между половете, но и в чл. 88 от нея признава домакинската работа като „дейност, която поражда икономически блага”. Също така Боливарското правителство създаде институции като Министерството на народната власт за жената и равенство между половете, както и фондация „Мисия на Майките в квартала”, стремейки се да насърчава политики в тази област. Следва да се отбележи, че в края на 2010 г. четири от петте публични власти се оглавяват от жени. През 2012 г. жените са начело на три от петте публични власти във Венецуела.

НЕГРАМОТНОСТТА СЕ ЕЛИМИНИРА

След като Венецуела въведе програма за ограмотяване, чрез която на четмо и писмо бяха научени 1,5 милиона души. През 2005 г. ЮНЕСКО я обяви за страна, свободна от неграмотност. Това признание постави Венецуела като втората страна в региона след Куба, постигнала тази важна цел.

РАЗВИТИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА

През последните десет години във Венецуела бяха завършени големи инфраструктурни проекти, като например Детската кардиологична болница Хилберто Родригес Очоа; мостовете над река Ориноко; изпълнението на най-големия проект за енергийна ефективност в историята на Интерамериканската банка за развитие, част от програмата за подобрение на ВЕЦ Гури; изграждането на метро транспортната мрежа в големите градове, както и подобряване на инфраструктурата в областта на спорта. Освен това, президентът Чавес лично насърчаваше изпълнението на изключително важната програма „Дом във Венецуела”, за да се реши многогодишния проблем с недостига на жилища в страната.

СПАД НА БЕЗРАБОТИЦАТА

През 2003 г. около 17% от венецуелците са били безработни. В края на 2011 г. безработицата е 8,3%, като продължава тенденцията на спад.

Tags: