НАЙ-СИЛНАТА И КОЛОРИТНА ФИГУРА НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО КОМАНДВАНЕ

stalin-zname

  И днес, 67 години след смъртта на Й.В. Сталин, буржоазията и нейните лакеи не престават да изливат своята класова злоба по отношение на този велик човек, останал верен до край на делото за освобождение на народите от национален и социален гнет.

И днес с неговото име са свързани всички антикомунистически атаки. Например глупаво звучи твърдението, че съветският народ сам е победил във Великата Отечествена война, като че ли не е имало държавно ръководство, не е имало ръководна роля на ВКП/б/, една трета от чиито състав загива по фронтовете, не е имало главнокомандуващ, вдъхновител и организатор на победата. Стига се и до абсурдното твърдение, че народът е победил не благодарение на Сталин, а въпреки него. Има и такива, които поставят един до друг Сталин и Хитлер, макар че за всеки здравомислещ човек не може и дума да става за сравнение между двамата, защото именно Сталин унищожава фашисткия изверг Хитлер и неговата военна машина, защото именно Сталин и действащата под негово ръководство Червена Съветска армия спасяват света от кафявата чума. От историята е известно, че военните победи се дължат не на някакви случайни фактори като разположението на звездите или лунните фази например, а на таланта, интелекта и организационните способности на лидера, пълководеца. Също така е известно, че големи по численост и мощ армии са губели битките с по-малки армии поради неразбирането на ситуацията от своите пълководци.

Й.В.Сталин е притежавал огромен авторитет сред народа и армията и гениален пълководчески талант. За неговата решаваща роля за организирането на Победата свидетелстват хора, които са работили под неговото ръководство, редом с него. Ще цитираме някои от тях.

А.М.Василевски: „По мое дълбоко убеждение, споделяно и от всички, които тогава работехме редом до Сталин, той, особено от втората половина на Великата Отечествена война се явяваше най-силната и колоритна фигура в стратегическото командване. Той успешно осъществяваше ръководството на фронтовете, всички военни усилия на страната на основата на линията на партията и беше способен да окаже значително влияние на ръководните политически и военни ръководители на съюзните държави. Да се работи с него беше интересно и едновременно с това трудно, особено в първия период на войната. В моята памет той остана като суров, волеви военен ръководител, притежаващ лично обаяние.

Й.В.Сталин имаше не само огромен природен ум, но и удивителни познания. Неговата ненадмината способност да мисли аналитично се наблюдаваше особено по време на заседанията на ПБ на ЦК на партията, Държавния комитет по отбраната и при постоянната работа в Ставката. Той внимателно слушаше изказващите се, понякога задаваше въпроси или вмъкваше реплики, но никога не ги прекъсваше, а ги изслушваше до край. Когато приключеха обсъжданията кратко, твърдо и ясно формулираше изводите. Неговите заключения не бяха многословни, но дълбоки по съдържание и като правило лягаха в основата на постановленията на ЦК, Държавния комитет по отбраната и в директивите и заповедите на Главното командване. След Сталинградската и особено след битката при Курск той се издигна до върховете на стратегическото командване. Сега Сталин мислеше с категориите на съвременната война, отлично се ориентираше по всички въпроси на подготовката и провеждането на операциите. Той вече изискваше военните действия да се водят творчески, с пълно съобразяване с военната наука. Сталин безпроблемно се ориентираше във военната стратегия, превъзходно владееше изкуството на политическата стратегия и оперативното изкуство.

Мисля, че Сталин в периода на стратегическото настъпление на Съветските въоръжени сили прояви всички основни качества на съветския пълководец. Той умело ръководеше действията по фронтовете и цялото съветско военно изкуство показа през времето на войната своята сила и творчески характер, стоеше значително по-високо от военното изкуство на хвалената на Запад немско-фашистка военна школа.”

Г.К.Жуков: „Когато в Ставката, стоейки пред картите изобразяващи военните действия и позициите на войските, да се докладва на Сталин ориентировъчно, неопределено или с преувеличение беше невъзможно и абсолютно недопустимо. Той не търпеше неопределеност, изискваше изчерпателност, точност и яснота на докладването. Имаше някакво особено чувство към слабите места в докладите и документите, моментално се спираше на тях и изискваше от виновните необходимите корекции.

В стратегическите въпроси Сталин се ориентираше още от самото начало на войната. Това беше негова обичайна сфера в политиката и колкото по-близко се свързваха политическата и военната стратегия, толкова по-уверено се чувстваше той. Неговият ум и талант му позволиха в хода на войната да овладее оперативното изкуство до такава степен, че извиквайки при себе си командирите на фронтовете и разговаряйки с тях по теми, свързани с провежданите операции, той се проявяваше като човек разбиращ не по-лошо, а в много случаи по-добре нещата от своите подчинени. При това в много случаи той намираше и подсказваше интересни оперативни решения.

Й.В.Сталин владееше въпросите на фронтовите операции и ги ръководеше със задълбочено познаване на работата. Той умееше да намира главното звено в стратегическата обстановка и хващайки се за него да окаже противодействие на врага, провеждайки някаква настъпателна контраоперация. Несъмнено той беше достоен Върховен Главнокомандващ. Освен това в обезпечаването на операциите, в създаването на стратегически резерви, в организацията на производство на бойна техника и изобщо на всичко необходимо за фронта, направо казано, той беше истински ненадминат организатор. И би било несправедливо, ако не кажем това и не му отдадем заслуженото.”

А.Е.Голованов: „Искам да се спра на фигурата на Върховния Главнокомандващ –  Й.В.Сталин. Той беше начело в най-тежката световна война. Изучавайки този или онзи човек и убедил се в неговите способности и знания, той се доверяваше на такъв човек, бих казал, безгранично. Но не дай си боже такива хора да се проявят някъде в лоша светлина. Сталин такива работи не прощаваше никому. Отношението му към хората съответстваше, ако може така да се каже, на техния труд и на отношението им към поставените задачи и тяхното изпълнение. Да се работи със Сталин, направо казано, не беше просто и леко, а сериозна, отговорна и делова работа. Притежавайки сам солидни познания, той не търпеше общи доклади и общи формулировки. Отговорите на всички поставени задачи трябваше да бъдат конкретни, ясни и кратки. Способността да говори с хората, образно да се изразява, без всякакви заобикалки да говори право в очите какво мисли за човека и неговата работа, без да го обижда или унижава, беше особена отличителна черта на Сталин. Решаващата роля и авторитет на Сталин както преди войната, така и в хода на Великата Отечествена война бяха пределно високи, както сред ръководните кадри на Червената армия, така и сред офицерите и войниците и целия съветски народ. Това е неоспорим факт, на който никой, нищо не може да противопостави.”

И колкото повече буржоазията и нейните слуги, опортюнисти, ревизионисти и неофашисти лаят като бесни кучета по личността и делото на Й.В.Сталин, толкова повече нараства неговият авторитет сред обикновените хора в Русия и по света.

Превод от в-к „Серп и молот”

Tags: