СТАЧКИ И МАСОВИ ДВИЖЕНИЯ ПРОТИВ РАЗВОЯ НАДЯСНО НА МНОЖЕСТВО ПРАВИТЕЛСТВА И БУРЖОАЗНИ ПАРТИИ И БОРБАТА СРЕЩУ ПОНАСЯНЕТО НА ТЕЖЕСТИТЕ НА КРИЗАТА

ICOR

Днес в почти всички европейски страни има многообразни акции на класова борба. Ще споменем няколко важни събития. Това е широкото протестно движение на жълтите жилетки във Франция и стачките срещу пенсионната реформа на Макрон, стачката на жените в Испания на международния ден на жените през 2018 г. с повече от 5,3 млн. участници, впечатляващата стачка на жените в Швейцария на 14 юни 2019 г. с около 500 000 участници, борбите на миньорите в Украйна и Румъния, неотдавнашните демонстрации на десетки активисти на сардинскато движение в Италия против расизма и фашизма на лигата на Салвини, скорошните протести против политиката за боклука в Русия, както и масовите протести против корупцията в много страни от източна Европа и на Балканите, протести на селяните през изминалите години и не накрая протестите в цяла Европа и света на младежта в рамките на движението „Петъци за бъдеше”.

Ако между всички тези борби няма непосредствено видима връзка, все пак всички те заедно изразяват надеждата за по-добър свят. Впечатляващо е многообразието на всички тези борби от социалната борба на работническото движение против атаките на капитала и за по-добри условия на работа и заплащане, както борбите в социалната, демократичната и екологичната област и т.н…

Това многообразие на борбите на работниците и народите изисква съобразяването с него в партийното строителство. При това не трябва да правим грешката на френските троцкисти. Една тяхна организация се ограничава до работата в предприятията и губи перспективата в цялото общество, докато друга придружаваше движението нагоре и надолу до залеза си през 2008 г след 40 години съществуване. Средната продължителност на членството на хора в нея възлизаше на около две години, което обаче беше достатъчно за антикомунистическо възпитание.

Всички протести в европейските страни с изключение на протестите на селяните и движението „петъци за бъдеще” се провеждат национално-държавни рамки. Затова ще припомним трансграничните борби въпреки времевата дистанция с оглед примиряването на миналото с настоящето и бъдещето:

– Общата борба против проекта за конституция на ЕС, разработен 2003 г. от европейски конвент и подписан на 29.10. 2004 г. в Рим от държавните и правителствени глави на държавите членки на ЕС. Той трябваше да влезе в сила на 1. ноември 2006 г. Конституцията на ЕС имаше за цел да осигури законово общоевропейско състезание за премахване на всякакви социални и демократични постижения. По съдържанието си проектът за конституция на ЕС беше ясно обявяване на война от европейската буржоазия на работническата класа, на европейските народи и предвид империалистическо-милитаристичната насоченост – обявяване на война на народите от цял свят. Тъй като след неуспешните референдуми във Франция на 29 май 2005 г. и в Нидерландия на 1 юни 2005 г. и почти проваления референдум страната-витрина на ЕС – Люксембург на 10 юли 2005 г. не всички страни членки ратифицираха договора, той не влезе в сила. Вместо него през декември 2007 г. по време на португалското председателство на Съвета европейските държавни и правителствени глави сключиха Лисабонския договор, влязъл в сила от 1. декември 2009 г. с намерението ЕС да стане водеща световна икономическа сила.

– Общата борба през 2006 г. против европейската директива за услугите (директивата Болкщайн)

Когато на 14.02.2006 г. Европейският парламент искаше да приема тази директива за услугите, срещу нея се разви решителна съпротива в цяла Европа. Още на 19.03.2005 г. повече от 100 000 души демонстрираха в Брюксел против нея. Приемането на директивата на ЕС за услугите сложи началото в цяла Европа на безпримерно настъпление против извоювани права в заплащането и социални постижения. Предвиждаше се да важат вече не тарифните, законовите и социални стандарти на страната, в която се полага трудът, а тези на страната, в която е седалището на предприятието. Директивата Болкщайн беше общоевропейска атака срещу жизнените и работните условия на европейската работническа класа и на широките маси и затова беше отхвърлена в обща борба, водена с цялата твърдост. След масови протести в целия ЕС накрая трудовото право беше изключено от директивата.

– Общата борба на работническата класа в различни държави. На 14. ноември 2012 г. милиони работници в цяла южна Европа проведоха многонационална обща стачка срещу кризисната политика на ЕС и буржоазните правителства. Освен това Европейският синдикален съюз призова в много други страни към ден за акции. Това беше първият общ ден за борба на работническата класа и народите на Европа против прехвърлянето на тежестите на тежката капиталистическа икономическа и финансова криза върху гърба на трудещите се и на народите в рамките на огромен процес на преразпределяне на богатството в полза на промишлените и финансови капиталисти – причинителите на кризата.

Но във всички тези борби на работническото и народно движение се забелязва слабо класово съзнание. Съответно липсва революционната перспектива. За това има множество взаимосвързани причини:

– Макар и класическата социалдемокрация да е в дълбока криза, благодарение на новите привърженици на отделни пътища (Сириза, Подемос, Движение 5 звезди, Левица, Зелени, Пирати и други ексцентрични партии) преобладаващ е илюзорният реформизъм.

– Също и предателството на модерните ревизионисти и в следствие на него разпадът на СССР и източноевропейския блок въпреки силно намалялото им влияние продължава устойчиво да замъглява ясната социалистическа перспектива.

– Това прави задачата на отслабените и разединени марксистко-ленински и революционни сили в Европа още по-тежка.

От друга страна тези условия улесняват усилията на буржоазните правителства за развитие надясно до отглеждане на открито фашистки елементи. Това фашизиране навътре, редом с милитаризирането навън, е класическа реакция на буржоазията на нейните кризи.

И в Европа съществува тази реакция, изразяваща се във вълна от най-реакционна и фашистка идеология. Фашизиране на държавните апарати, масово ограничаване на буржоазно-демократичните права, човеконенавистна бежанска политика, ксенофобия, расизъм, фашизъм, убийства и терор са различните фасети на политиката водена от  буржоазните правителства и партии чак до откровено терористични групировки.

И реакционният национализъм отново преживява подем както в ЕС, така и в Русия или Турция. Но този реакционен национализъм е задънена улица. Първата световна война го доказва.

Национализмът, расизмът и фашизмът никога не са решили дори частично нито един основен проблем и масите ще разберат това отново. Заслужава да се отбележат големите антифашистки протести в последно време предимно в Германия и Италия, където стотици хиляди активно участваха в тях. Младежкото движение Петъци за бъдеще организира милиони на улиците срещу създадената от капитализма климатична катастрофа, отричана от фашистоидите Тръм и Болсонаро, а в Европа от Алтернатива за Германия. Така тези реакционно-фашистоидни сили неволно допринасят за това системния въпрос отново да дойде на дневен ред.

Но класовата борба и борбите на народите не се водят само на улицата, а и на парламентарно ниво. И тук се показва нарастващо отрицание на враждебната към работниците и народите политика на Европейската Комисия и буржоазните правителства. От първите избори за европейски парламент през 1979 г. изборната активност постоянно намалява. Едва през последната година тя леко се повишава, което се дължи на споровете с засилилите се реакционни националисти и фашисти

година на

Евроизбори

% изборна активност
1979 61,99
1984 58,98
1989 58,41
1994 56,67
2004 49,51
2009 42,97
2014 42,61
2019 50,66

Между другото точно отрицанието на политиката на ЕС в интерес на европейския монополистичен и финансов капитал оказа влияние върху резултата от референдума във Великобритания на 23. юни 2016 г. в полза на Брекзит. Така картите са отново размесени между различните европейски империалисти. От работническата класа и народите на Европа зависи да извлекат полза от това.

Изказване на Комунистическата организация на Люксембург пред Европейската континентална конференция на ИКОР, януари 2020 г.

Tags: