С риск да съм цинична…

 revolucia

Повече от година (да не кажа години наред) протестите в България са ежедневие. Спомням си как лятото в един и същи ден в градската градина на Стара Загора имаше протест на Майките на деца с увреждания, за несъстоялия се референдум, иницииран от Слави Трифонов и в подкрепа на Босия.

Последната половин година се протестира срещу повишаване цените на горивата, срещу мръсни сделки с Гинки и калинки, аптеките протестираха, превозвачите, мините…

На 01.03. излизат медицинските работници. Сега прочетох, че хотелиерите и ресторантьорите са в готовност… Остана ли някой?

Понеже, като човек безкрайно недоволен от управлението на ГЕРБ, Обединени патриоти и други подобни, участвам в почти всички протести, призовавам участниците в тях да спрат да се плашат от „лошото“, „страшно“ политизиране.

Напротив. Нека всички партии да заемат ясни позиции „За“ или „Против“. Това е достойно. А не лицемерно мишкуване между хората и след 10 месеца да става ясно кой, какво, как и кого … На това му се нагледахме.

Крайно време е да спрем да се гордеем с аполитичността си и с това, че нищо не разбираме от политика, а точно напротив. Политиката разбира от нас. Познава ни, използва ни, занимава се с нас всеки ден като с лесни момичета … и момчета (да не ме обвини някой в сексизъм). Политиката, разбира се е нарицателно в случая.

Проблемите, срещу които протестираме могат да бъдат решени само с политическа воля. Вярвам в това.

И идва циничната част.

Няма да променим системата. Защото системата е нищо – в нея са хората. Хората, които не са спирали да бъдат в нея не от 30, от повече години. Дори сляп може да го види. Каквато и да е системата – с тези паразити вътре, ще се счупи. Не. Няма да се счупи, а въобще няма да заработи.

Лустрация? Кога?

Излезте и гласувайте за нови хора, които досега не са бъркали в казана с мед и л@йна, и на които им е дошло до гуша, и които ако са искали са можели да вършеят нивите на общественото благо, но са избрали трудния път. Но пък единствения истински.

Включете се, бе хора. Кой където вярва, че ще се бори за правда, но мислете с главите. Стига сме подскачали като жаби, гонени от Грилс. Никой няма да ни извади от блатото – наша работа си е.

Потърсете информация, срещайте се, пишете, питайте и изберете.

Няма да е без политици. Няма да е смяна на системата. Няма да е нова конституция. Няма да е президентска република. Няма да е народовластие във вида, в който си го представят някои..

Ще стане само, когато в управлението има партия/ии, която зависи от избирателите си, а не от олигархични кръгове, мръсни партийни договорки и чужди финансови

лостове.

Тази партия в България е една. Засега. Надявам се един ден да видя и втора, най-малко.

Но за това, което се случва около нас и с нас отговорността е наша лична. Сега. Няма за кога да чакаме. И няма на кого да се надяваме, освен на себе си.

Искра Михайлова, Стара Загора

Tags: