135 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА КАРЛ МАРКС

marks

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МАТЕРИАЛИЗЪМ КАТО МЕТОД НА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО ИСТОРИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ

  Цялата история на човечеството е път на развитие от простото към сложното, от малкото към голямото, от низшия стадий на развитие към висшия. И в продължение на много години хората спорят какъв метод да използват за да могат правилно и многостранно да опознаят историята. За да могат нашите знания за обекта да са достатъчни (били те исторически събития, историческа личност или явление), ние трябва да обобщим знанията за обекта не само в една сфера, но и в други прояви на живота, които могат да въздействат върху този обект. В окръжаващия ни свят всички явления са закономерни и взаимосвързани. Взаимовръзката между историческите явления, от различните страни на живота в обществата, се изучава от науката за общите закони на общественото развитие, а именно историческият материализъм. Качествената разлика на историческия материализъм от частните обществени науки и гражданската история, разглеждащи историята на обществата детайлно, в хронологическа последователност по отделни страни и епохи, е в това, че той изследва общите закони на историческия процес. Съвременните буржоазни и либерални историци критикуват историческия материализъм. Тяхната критика засяга преди всичко всички тези факти, които предполагат постъпателните преходи от една формация в друга. Като се обърнем към хронологията на историята, ще видим, че човечеството при своето развитие изминава дълъг път: от първобитно-общинния строй до капитализма, минавайки през робството и феодализма. Маркс също казваше и пишеше, че след капитализма трябва да дойде нова формация – комунизма, която ще бъде разделена на два етапа: социализъм и пълен комунизъм.  Днешните критици твърдят, че историческият материализъм, се е разобличил като наука, понеже социализмът в СССР и другите страни от Източния блок претърпяха поражение. Аз мисля по друг начин: целия арсенал от знания, изработени от Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин са актуални и днес. Нещо повече, той действително дава вярна оценка на историята и свързаните с нея събития, помага ни да разберем, как и защо се случи временното поражение на социализма и какво трябва да очаква човечеството в бъдеще. Историческият материализъм се появи през 40-те години на деветнадесети век, той беше създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс,  това  не беше случайно и не беше тяхна измислица. Историческият материализъм се появи закономерно, като отражение от необходимостта за развитие на материалния живот и като резултат от развитието на цялата предишна наука и философия. Историческият материализъм представлява последователна научна теория, обясняваща развитието на обществото. Днес той е единствения верен метод за познаване на историческите явления и процеси, ставащи около нас. Той е научен метод за всички отрасли на общественото знание. Не може да се разбере историята на отделна страна, без да се изучи нейната икономическа история, нейната правна основа. Не могат да се разберат агресиите извършвани от отделни държави, без да се разбере икономическото и политическо състояние както на самата страна, така и на тази територия, върху която се извършва агресия. Не могат да се разберат многообразните явления на обществения живот и на историческите събития, ако не се използва метода и теорията на историческия материализъм. Истмат не е  схема и не е набор от правила, които трябва да се изучат; това е научен, динамично развиващ се метод. Съществуват много идеалистически методи за изучаването на историята. Един от примерите за тесен, погрешен подход, според мен – е школата на „Летописците”. Нейният основател Марк Блок пише: „За разбирането на историята е необходимо да се открие смисъла на явленията, да се стигне до мотивите на хората, извършили постъпките си в условията, на „прочетения” от тях свой маниер”. Къде е грешката на историците-идеалисти? Работата е там, че при изучаването на историята, в обществения живот разглеждат само идейните мотиви на дейността на хората, без да се изследва, от какво са предизвикани и от какво се обуславят тези мотиви. С други думи, те залагат на изучаването на симптоматиката, а не на причинно следствената връзка, концентрирайки се основно върху процеса, без да се вниква в същността на явленията за разбиране на материалните причини на изучаемото. Също историците-идеалисти не забелязват факта, че обществото е част от природата; че не само природните, но и обществените явления са подчинени на въздействието на обективните закони, независещи от съзнанието и волята на отделно взетите хора. Историците идеалисти, разглеждат народите и масите като пасивна неподвижна материя, способна да осъществява някакви действия само под въздействието от идеите на известни управници, като се стараят да посочат, че те масите не играят решаваща роля в историческия процес. Такива историци твърдят, че общественото съзнание  определя  общественото битие, а не обратното. Историческият материализъм твърдо критикува всякакъв идеализъм, тесния и ограничен подход към изучаването на историята. Именно историческия материализъм даде възможност да се разбере историята на човечеството като прогресивен, постъпателен (поетапен) път на развитие на обществата чрез възникващите противоречия и тяхното решаване, по пътя на борбата на новите, прогресивните сили, чрез социални революции. Същността на историческия материализъм формулирана от Карл Маркс е: „През своя живот, в общественото производство, хората влизат в определени, необходими, независещи от тяхната воля  отношения, наречени производствени отношения, които съответстват на определената степен на развитие на техните материални производителни сили. Съвкупността на тези производствени отношения представляват икономическата структура на обществото, реалният бизнес, се издига чрез юридическата и политическата надстройка и която съответства на определените форми на общественото съзнание. Начинът на производство в материалния живот, обуславя социалните, политическите и духовните процеси в живота изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратно, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. На известна степен от развитието си, материалните производствени сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения, или – което е само юридически израз на последните – с отношенията на собствеността, вътре в която те са се развивали до сега. От формите на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в техни окови. Тогава настъпва епохата на социалната революция. С промяната на икономическата основа повече или по-малко бързо се извършва преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати е необходимо винаги да се различават материалните, с естествено-научна точност констатирания преврат в икономическите условия на производството – от юридическите, политическите, религиозните, художествените или философските, или накратко – от идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и се борят за неговото разрешаване. Както от един отделен човек не може да се съди от това какво той мисли за себе си, точно така не трябва да се съди за подобна епоха на преврати от съзнанието на нейните членове. Обратно, това съзнание трябва да се обясни с противоречията на материалния живот, със съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствените отношения. Нито една обществена формация няма да загине по-рано, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя дава достатъчен простор, и новите по-високи производствени отношения никога не се появяват по-рано, преди да съзреят материалните условия, съществуващи в самото старо общество. Затова човечеството си поставя само такива задачи, които то може да разреши, понеже при подробното им разглеждане винаги се оказва, че самата задача се появява само тогава, когато материалните условия за нейното решаване са налице, или, в крайна сметка, се намира в процес на поява” („Към критика на политическата икономия”, К Маркс и Ф Енгелс, Госполитиздат 1952,     том 1,стр.322). Многото критики на съвременните историци, срещу историческия материализъм са необосновани. За съжаление, днес информация за науката исторически материализъм не е много лесно да се намери. Тази наука преднамерено се игнорира или и ́ се дава скромния статус на „един от методите за разбирането на историята”, като задължително се подлага на съмнение. Смятам, че ако днес историческият материализъм се изучава на необходимото ниво, то би могло по-добре да се разбере съвременното състояние на нашата страна и какво става в целия свят.

Серпов П Ю                 превод Милчо Александров

Tags: