18 МАРТ – РОЖДЕН ДЕН НА ПЪРВАТА В СВЕТА ПРОЛЕТАРСКА ДЪРЖАВА

fr=revol

Преди 148 г., на 18 март, победи първата в света пролетарска революция, на власт дойде парижкият пролетариат и се роди първата в света пролетарска държава – Парижката комуна. Въстанието на парижкия пролетариат и възникването на Парижката комуна беше обусловено от дълбоките социални противоречия вътре във френското общество, от ръста на организираност и повишената съзнателност на работническата класа, изострянето на общата обстановка в страната вследствие на френско-пруската воина от 1870-1871 г. На антинародната, капитулантска политика на буржоазията патриотично настроените пролетарски маси на Париж противопоставиха своите искания, изразяващи коренните интереси на трудещите се. Правителствените войски в Монмартър, Белвил, Батиньол и др. преминаха на страната на въстанието. Правителството на Триер и част от войската избягаха във Версай. Вечерта на 18 март пролетариата на Париж заедно с националните гвардейци завземат правителствените учреждения. Революцията побеждава почти безкръвно.

Извършвайки революцията, парижкия пролетариат реши както националната задача –  освобождението на Франция от прусаците, така и социалната – освобождението на работническата класа от капитала. Провъзгласяването на Парижката комуна – първата в света държава на диктатурата на пролетариата, става на 20 март. В декларацията „Към френския народ” се говори за унищожение на милитаризма, експлоатацията, различните привилегии. Създадени са въоръжени работнически отряди, обявява се отделянето на църквата от държавата, придава се светски характер на образованието. За ликвидиране на безработицата комуната издава декрет /от 16 април/ за възобновяване работата на цехове и работилници, напуснати от избягалите си собственици и предаването им на кооперативни асоциации от работници, намалява заплатите на чиновниците, като те не могат да превишават заплатите на квалифицираните работници.

Цялата дейност на комуната има дълбоко социален характер, насочен към революционно преобразуване на обществото. Но революцията започната в Париж не побеждава в цялата страна. Там на практика противостоят две власти – тази на комунарите и тази на контрареволюцията от Версай. Комуните в Лион, Сент Етиен, Тулуза, Марсилия, Бордо и пр. са разгромени от войските на версайците. Контрареволюцията, възползвайки се от отбранителната тактика на Комуната, укрепва и попълва своята войска. Комуната също разполага с многобройна армия, но няма опит от военно строителство и водене на бойни действия. Парижката комуна като орган на властта се опира на привържениците на различни групировки и представлява блок от пролетарски и дребнобуржоазни партии. Това води до сериозни разногласия по програмата и практическата работа. Продължителните дебати в ръководството на комуната довеждат до загуба на инициатива и решителност.

Военната организация на Комуната носи интернационален характер. В редиците на комунарите заедно с французите има поляци, унгарци, българи, италианци, руснаци и пр. По думите на Маркс, Парижката Комуна залага основите на пролетарския интернационализъм.

Използвайки нерешителността на комунарите, правителството на Триер съсредоточава в Париж 100 хилядна войска. През май се водят непрестанни, ожесточени боеве. Комунарите се бият на живот и смърт. В крайна сметка по-многобройната и по-добре организирана армия на Триер, подпомогната и от пруски части, удържала победа. На 28 май просъществувалата 72 дни Комуна пада. Контрареволюцията проявява невиждана жестокост. По улиците на Париж са убити над 30 хиляди комунари, а 36хиляди са предадени на съд. По оценка на Ленин пролетариатът на Париж е подценил значението на чисто военните действия по време на гражданската война и вместо да предприеме решителни действия за разгрома на контрареволюцията и да увенчае с пълна победа революцията, позволява на противника да се окопити, да събере нови сили и да предприеме настъпление. Комуната е подценила и въпроса за съюзниците, по-точно за съюза на работническата класа и селяните. Недостатъчната зрелост и организираност, както и дребнобуржоазното влияние, но най-вече липсата на единна ръководна сила –  марксистко-ленинска партия, се оказват решаващи за поражението на Комуната. Но при всички свои недостатъци и грешки Парижката комуна представлява забележително достижение на пролетарското движение на 19-и век.

И не случайно Левин пише: „В днешното революционно движение ние всички стоим на раменете на Парижката Комуна.”

П.С. Смирнов

Tags: