139 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

opalcencite

  На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. и се слага начало на Третата българска държава.

Тази война унищожи икономическата и политическата система на феодализма в България и ускори развитието на капитализма в нашата страна.

Господствуващият в Отоманската империя азиатски военен феодализъм е бил въобще несъвместим с какъвто и да е прогрес. В продължение на цели 5 века българският народ е жестоко експлоатиран от турските поробители. В страната е установен робовладелски ред. Населението, лишено от всички граждански и политически права, търпи нечуван гнет и произвол на сатрапите на турския султан. Обаче въпреки многовековното турско робство, въпреки че турските асимилатори, най-жестоките от всички асимилатори, стотици години тормозят и измъчват българския народ, той запазва своята национална самобитност, своята национална същност. Той не беше потурчен, защото е имал висока култура, свой начин на живот, свои нрави, свой език, обичаи, вярвания.
Народът ни често се вдига на борба против поробителите. Отделни въстания постоянно избухват в различни части на България. Дългогодишната борба на българския народ против турските поробители достига своя връх с Априлското въстание през 1876 година, което разклаща Турската империя.

Западните капиталистически държави правят всичко възможно да отклонят българския народ от въоръжената борба, да пречат на неговото освобождение.

Невижданите зверства, извършени от турските башибозуци при потушаването на Априлското въстание, крайно възмущават световното демократично обществено мнение. Видни прогресивни дейци на световната общественост вдигат глас на протест против злодеянията на еничарите. Руският народ е силно възмутен.  Той е готов  да даде големи жертви за освобождението на България от турската тирания.

През 1876 година на Цариградската конференция се решава на България да се даде автономия. Но Турция, подстрекавана от Англия, не изпълнява това решение и принуждава Русия да прибегне към силата на оръжието. През април 1877 година руските войски минават Дунава, за да освободят българския народ от турското иго. Заедно с руските войски непосредствено участие във войната взимат бойните дружини на българските опълченци и подразделения на Румънската армия. В сраженията против общия враг се укрепва дружбата на братските свободолюбиви народи.

На Шипка руските воини и българските опълченци проявяват чудеса от храброст и самоотверженост, отбивайки стотици пъти ордите на Сюлейман паша в изключително трудни зимни условия, при липса на достатъчно бойни припаси.
Отбраната на Шипченския проход има извънредно важно военно-стратегическо значение. Нашият народ с право я нарича „Шипченска епопея”. Шипка и Плевен решават изхода на войната. Разбитата армия на Сюлейман паша е принудена да капитулира.

Българското население възторжено посреща руската армия, която го освобождава от многовековното турско робство. Нашият народ отлично разбира цената на свободата. Повече от 200 000 руски войни са убити на българска земя. Българският народ високо цени и никога няма да забрави славния дълбокочовечен подвиг на великия руски народ.

Напразни ще се окажат усилията на днешните многолики предатели да влошат отношенията между българския и руския народи. Българо руската дружба има дълбоки корени и никакви глупави теории на съвременните, наши и чужди, поробители ще могат да я помрачат.

в-к „Комунистическа правда”

Tags: ,