59 ГОДИНИ БЕЗ СТАЛИН

На 5 март 1953 година в Москва след тежко боледуване почива Йосиф Висарионович Сталин, великият продължител на делото на Ленин.
По време на Хрушчовско-Брежневския период и особено след това, по негов адрес се изфабрикуваха невероятни измислици – „уличаващи” го в авторитарност.
Във връзка с това редакцията на в-к „Комунистическа правда” предлага „РЕЧТА на Й.В.СТАЛИН на предизборното събрание пред избирателите на Сталинския избирателен окръг на град Москва”.
Призоваваме читателите да сравнят тази реч, с речта на бившите и днешните „демократични” народни избраници.

РЕЧТА на Й.В.СТАЛИН
НА ПРЕДИЗБОРНОТО СЪБРАНИЕ ПРЕД ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА СТАЛИНСКИЯ ИЗБИРАТЕЛЕН ОКРЪГ НА ГРАД МОСКВА
от 9 февруари 1946 година

Другари,
От времето на последните избори за Върховния съвет  изминаха осем години. Това беше период, богат със събития от решаващ характер. Първите четири години преминаха в напрегната работа на съветските хора за осъществяване третата петилетка.
Вторите четири години обхващат събитията на войната с немските и японските агресори – събитията на втората световна война. Няма съмнение, че войната е главният момент от изтеклия период.
Би било неправилно да се мисли, че втората световна война е възникнала случайно или като резултат от грешките на едни или други държавници, макар грешки безусловно да имаше. В действителност, войната възникна като неизбежен резултат от развитието на световните икономически и политически сили на базата на съвременния монополистически капитализъм. Марксистите не веднъж са заявявали, че капиталистическата система на световното стопанство крие в себе си елементи на обща криза и военни стълкновения, че предвид на това развитието на световния капитализъм в наше време се извършва не като плавно и равномерно придвижване напред, а чрез кризи и военни катастрофи. Работата е там, че неравномерността на развитието на капиталистическите страни обикновено довежда с течение на времето към рязко нарушаване равновесието вътре в световната система на капитализма, при което тази група от капиталистически страни, която се смята по-малко осигурена със суровини и пазари за пласиране, обикновено прави опити да измени положението и да прераздели „сферите на влияние” в своя полза – чрез употреба на въоръжена сила. В резултат на това възниква разделянето на капиталистическия свят на два враждебни лагера и войната между тях.
Може би, би било възможно да се избягнат военните катастрофи, ако би имало възможност периодически да се преразпределят суровините и пазарите за пласиране между страните, съобразно с икономическото им значение – чрез взимане съгласувани и мирни решения. Но това не може да се осъществи при сегашните капиталистически условия за развитие на световното стопанство.
По такъв начин в резултат от първата криза в капиталистическата система на световното стопанство възникна първата световна война, а в резултат на втората криза възникна втората световна война.
Това не значи, разбира се, че втората свтовна война е копие на първата. Напротив, втората световна война съществено се различава от първата по своя характер. Трябва да се има предвид, че главните фашистки държави – Германия, Япония, Италия – преди да нападнат съюзните страни, унищожиха у себе си последните остатъци от буржоазно-демократичните свободи, установиха жесток терористичен режим, потъпкаха принципа за суверинитета и свободното развитие на малките страни, обявиха политиката на заграбване на чужди земи за своя собствена политика и заявиха на всеослушание, че те се стремят към световно господство и разпространение на фашисткия режим по целия свят, при което със заграбването на Чехословакия и централните райони на Китай, държавите от оста показаха, че те са готови да осъществят своето заплашване за поробване на всички свободолюбиви народи. Предвид на това, втората световна война срещу държавите на оста за разлика от първата световна война взе от самото начало характер на антифашистка, освободителна война, една от задачите на която беше и възстановяването на демократическите свободи. Влизането на Съветския съюз във войната против държавите от оста можеше само да усили – и наистина усили – антифашисткия и освободителен характер на втората световна война.
На тази именно почва се образува антифашистката коалиция на Съветския съюз, Съединените американски щати, Великобритания и други свободолюбиви държави, която след това изигра решителна роля за разгрома на въоръжените сили на държавите от оста.
Така стои работата с въпроса за произхода и характера на втората световна война.
Сега може би всички признават, че войната наистина не беше и не можеше да бъде случайност в живота на народите, че тя на дело се превърна във война на народите за тяхното съществуване, че именно затова тя не можеше да бъде  скоротечна, мълниеносна.
Що се отнася до нашата страна, тази война беше за нея най-жестоката и най-тежката от всички войни, преживени някога в историята на нашата родина.
Но войната не беше само проклятие. Тя беше заедно с това велика школа за изпитване и проверка на всички сили на народа. Войната разкри всички факти и събития в тила и на фронта, тя безжалостно смъкна всички була и прикрития, които скриваха истинското лице на държавите, правителствата, партиите и ги постави на сцената без маска, без украси, с всичките им недостатъци и достоинства. Войната устрои нещо като изпит за нашия съветски строй, за нашата държава, за нашето правителство, за нашата комунистическа партия и направи равносметка за тяхната работа, като че ли ни казваше: ето ги вашите хора и организации, техните дела и дни – разгледайте ги внимателно и им отдайте според техните дела.
В това е една от положителните страни на войната.
За нас, за избирателите, това обстоятелство има голямо значение, защото то ни помага бързо и обективно да оценим дейността на партията и нейните хора и да направим правилни изводи. В друго време би трябвало да се изучават речите и докладите на представителите на партията, да се анализират, да се съпоставят думите им с делата им, да се проведе равносметка и т.н. Това изисква сложна и трудна работа, при което няма гаранция, че няма да бъдат допуснати грешки. Друга е работата сега, когато войната е свършена, когато войната сама е проверила работата на нашите организации и ръководители и и́ е направила равносметка. Сега ни е много по-лесно да се ориентираме и да дойдем до правилни изводи.
И така, какви са резултатите от войната?
Има един главен резултат, на основата на който възникнаха всички други резултати: Този резултат се състои в това, че в края на войната нашите врагове претърпяха поражение, а ние, заедно с нашите съюзници, се оказахме победители. Ние завършихме войната с пълна победа над враговете – това е главният резултат от войната. Но това е твърде общ резултат и ние не можем да поставим тук точка. Разбира се, да се разбият враговете в такава война, като втората световна война, каквато още не е имало в историята на човечеството, това значи да се спечели световна историческа победа. Всичко това е вярно. Но това е все пак общ резултат и ние не можем да се успокояваме с него. За да се разбере великото историческо значение на нашата победа, необходимо е работата да се разгледа по-конкретно.
И така, как трябва да се разбира нашата победа над враговете, какво може да означава тази победа от гледна точка на състоянието и развитието на вътрешните сили на нашата страна?
Нашата победа означава преди всичко, че победи нашият, съветският, обществен строй, че съветският обществен строй издържа с успех изпитанието в огъня на войната и доказа своята пълна  жизнеспособност.
Както е известно в чуждестранния печат не веднъж са се изказвали твърдения, че съветският обществен строй е „рискован експеримент”, обречен на проваляне, че съветският строй представлява „картонена кула”, строй, който няма корени в живота, и е натрапен на народа чрез органите на Чека, че е достатъчен малък удар отвън, за да се разпилее на прах тази „картонена кула”.
Сега ние можем да кажем, че войната опроверга като безпочвени всички тези твърдения на чуждестранния печат. Войната показа, че съветският обществен строй е истински народен строй, израснал от недрата на народа и ползуващ се с неговата могъща подкрепа, че съветският обществен строй е напълно жизнеспособна и устойчива форма за организация на обществото.
Нещо повече. Сега вече става дума не за това жизнеспособен ли е или не съветският обществен строй, защото след нагледните уроци на войната, никой от скептиците не се решава повече да изказва съмнение за жизнеспособността на съветския обществен строй. Сега става дума за това, че съветският обществен строй се указа по-жизненоспособен и устойчив от несъветския обществен строй, че съветският обществен строй е по-добра форма за организация на обществото, отколкото който и да е несъветски обществен строй.
На второ място нашата победа означава, че победи нашият съветски държавен строй, че нашата многонационална съветска държава издържа всички изпитания на войната и доказа своята жизнеспособност.
Както е известно, видни дейци от чуждестранния печат не веднъж са се изказвали в смисъл, че съветската многонационална държава представлява „изкуствена и безжизнена постройка”, че в случай на някакви усложнения, разпадането на Съветския съюз е неизбежно, че Съветският съюз го очаква съдбата на Австро-Унгария.
Сега ние можем да кажем, че войната опроверга тези изказвания на чуждестранния печат, като лишени от всякакво основание. Войната показа, че съветският многонационален държавен строй издържа с успех изпитанието, още повече укрепна през време на войната и се указа напълно жизнеспособен държавен строй. Тези господа не бяха разбрали, че аналогията с Австро-Унгария е несъстоятелна, защото нашата многонационална държава израсна не на буржоазна основа, което стимулира чувство на национално недоверие и национална вражда, а на съветска основа, която напротив, култивира чувството на дружба и братстко сътрудничество между народите в нашата държава.
Впрочем, след уроците на войната тези господа не се решават вече да излизат с отричане жизнеспособността на съветския държавен строй. Сега става вече дума не за жизнеспособността на съветския държавен строй, защото неговата жизнеспособност не подлежи на съмнение. Сега става дума, че съветският държавен строй се указа образец на многонационална държава, че съветският държавен строй представлява такава система на държавна организация, при която националният въпрос и проблемът за сътрудничество между нациите е разрешен по-добре, отколкото в която и да е друга многонационална държава.
На трето място нашата победа означава, че победиха съветските въоръжени сили, че победи нашата Червена армия, че Червената армия геройски издържа всички несгоди на войната, че поголовно разби армиите на нашите врагове и излезна победителка от войната. (Възглас от залата: „Под ръководството на др. Сталин”. Всички стават, бурни, продължителни аплодисменти и овации).
Сега всички признават, както приятелите, така и враговете, че Червената армия се оказа на висотата за своите велики задачи. Но не така стоеше работата преди шест години – в периода преди войната. Както е известно, видни дейци от чуждестранната преса и мнозина признати авторитети по военното дело в чужбина не веднъж заявяваха, че състоянието на Червената армия внушава големи съмнения, че Червената армия е лошо въоръжена и няма истински команден състав, че моралното и́ състояние е под всяка критика, че тя може би ще се окаже годна за отбрана, но за настъпление е негодна, че в случай на удар от страна на немските войски, Червената армия ще се разпадне като „колос на глинени крака”. Такива изказвания се правеха не само в Германия, но и във Франция, Англия, Америка.
Сега ние можем да кажем, че войната отхвърли всички тези изказвания, като безпочвени и смехотворни. Войната показа, че Червената армия е не „колос на глинени крака”, а първокласна армия на нашето време, която има напълно съвременно въоръжение, извънредно опитен команден състав и високи морално-боеви качества. Не трябва да се забравя, че Червената армия е същата тази армия, която поголовно разби германската армия, до вчера още навяваща ужас сред армиите на европейските държави.
Трябва да се отбележи, че „критиците” на Червената армия стават все по-малко и по-малко. Нещо повече. В задграничната преса все по-често и по-често се явяват забележки, отбелязващи високите качества на Червената армия, майсторството на нейните бойци и командири, безупречността на нейната стратегия и тактика. И това е разбираемо. След блестящите победи на Червената армия при Москва и Сталинград, при Курск и Белгород, при Киев и Кировград, при Минск и Бобруйск, при Ленинград и Талин, при Яш и Лвов, на Висла и Неман, на Дунав и Одер, при Виена и Берлин, след всичко това не може да не се признае, че Червената армия е първокласна армия, от която много би могло да се научи. (Бурни аплодисменти).
Така разбираме ние конкретно победата на нашата страна над нейните врагове.
Такива са в основните си черти резултатите от войната.
Би било погрешно да се мисли, че може да се спечели такава историческа победа без предварителна подготовка на цялата страна за активна отбрана. Не по-малко погрешно би било да се предполага, че такава подготовка може да се проведе в кратък срок, в течение на някакви три-четири години. Още по-погрешно би било да се твърди, че ние сме спечелили нашата победа, благодарение само на храбростта на нашите войски. Без храброст, разбира се, не е възможно да се спечели победа. Но само храбростта е недостатъчна, за да се победи враг, който има многобройна армия, първокласно въоръжение, добре обучени офицерски кадри и нелошо организирано снабдяване. За да се приеме ударът на такъв враг, да му се даде отпор и след това да му се нанесе пълно поражение, за това беше необходимо да имаме освен безпримерната храброст на нашите войски, напълно съвременно въоръжение и при това в достатъчно количество и добре организирано снабдяване – също в достатъчни размери. Но за това беше необходимо да имаме и при това в достатъчно количество такива елементарни неща като: метал – за производство на въоръжение, снаряжение, съоръжение за предприятията; гориво – за поддържане работата на предприятията и транспорта; памук – за производството на облекло; жито – за снабдяване на армията.
Може ли да се твърди, че преди влизането във втората световна война, нашата страна вече е разполагала с минимално необходимите материални възможности, потребни, за да се задоволят общо взето тези нужди? Аз мисля, че може да се твърди. За подготовката на това грандиозно дело, трябваше да се осъществят три петгодишни планове за развитие на народното стопанство. Именно тези три петилетки ни помогнаха да създадем тези материални възможности. Във всеки случай положението на нашата страна в това отношение преди втората световна война в 1940 г. беше няколко пъти по-добро, отколкото преди първата световна война през 1913 г.
С какви материални възможности разполагаше нашата страна преди втората световна война?
За да ви помогна да се ориентирате в този въпрос, ще трябва да направя тук кратък отчет за дейността на комунистическата партия в областта на подготовката на нашата страна за активна отбрана.
Ако вземем данните за 1940 г. – навечерието на втората световна война – и ги сравним с данните от 1913 година, навечерието на първата световна война, ще получим такава картина:
През 1913 г. в нашата страна са били произведени 4 милиона и 220 хиляди тона чугун, 4 милиона и 230 хиляди тона стомана, 29 милиона тона каменни въглища, 9 милиона тона петрол, 21 милиона и 600 хиляди тона зърнени храни за пазара и 740 хиляди тона необработен памук.
Такива бяха материалните възможности на нашата страна, с които тя влезе в първата световна война.
Това беше икономическата база на стара Русия, която можеше да бъде използувана за воденето на войната.
Що се отнася до 1940 г., през тази година в нашата страна бяха произведени: 15 милиона тона чугун, т.е. почти 4 пъти повече отколкото в 1913 г.; 18 милиона и 300 хиляди тона стомана, т.е. 4 пъти и половина повече, отколкото в 1913 г.; 166 милиона тона въглища, т.е. 5 и половина пъти повече, отколкото в 1913 година; 31 милиона тона петрол, т.е. 3 и половина пъти повече, отколкото в 1913 година, 308 милиона и 300 хиляди зърнени храни за пазара, т.е. със 17 милиона тона повече, отколкото през 1913 г.; 2 милиона и 700 хиляди тона  необработен памук, т.е. 3 и половина пъти повече, отколкото в 1913 г.
Такива бяха материалните възможности на нашата страна, с които тя встъпи във втората световна война.
Това беше икономическата база на Съветския съюз, която можеше да се използува за воденето на войната.
Разликата, както виждате, е колосална.
Такова небивало разрастване на производството не може да се смята просто и обикновено развитие на страната от изостаналост към прогрес. Това беше скок, с помощта на който нашата родина се превърна от изостанала страна в напреднала, от аграрна – в индустриална.
Тази историческа трансформация беше направена за три петилетки, като се почне от 1928 г. – от първата година на първата петилетка. До това време ние трябваше да се занимаваме с възстановяване на разрушената индустрия и с лекуване на раните, получени в резултат на първата световна война и гражданската война. Ако при това се вземе под внимание обстоятелството, че първата петилетка беше изпълнена за 4 години, а осъществяването на третата петилетка беше прекъснато от войната в четвъртата година на нейното изпълнение, то излиза, че за превръщането на нашата страна от аграрна в индустриална са били необходими всичко около  тринадесет години.
Не може да не се признае, че тринадесетгодишен срок е невероятно кратък срок за осъществяване на такова грандиозно дело.
С това всъщност се и обяснява, че публикуването на тези цифри извика на времето в чуждестранния печат буря от разногласия. Приятелите решиха, че е станало чудо. Недоброжелателите пък обявиха, че петилетките са „болшевишка пропаганда” и „фокуси на Чеката”, но тъй като на света чудеса не стават, а Чеката не е толкова силна, че да премахне законите на общественото развитие, „общественото мнение” в чужбина трябваше да се примири с фактите.
С помощта на каква политика се удаде на комунистическата партия да осигури тези материални възможности в страната за такъв кратък срок?
Преди всичко с помощта на съветската политика за индустриализиране на страната.
Съветският метод за индустриализиране на страната се отличава коренно от капиталистическия метод за индустриализиране. В капиталистическите страни индустриализирането обикновено започва от леката индустрия. Тъй като при леката индустрия се изискват по-малко вложения и обръщението на капитала се извършва по-бързо, при което получаването на печалба е по-лесна работа, отколкото при тежката индустрия, леката индустрия става там пръв обект за индустриализиране. Само след изтичането на дълъг срок, през време на който леката индустрия натрупва печалби и ги съсредоточава в банките, само след това идва редът на тежката индустрия и започва постепенното прехвърляне на натрупванията в тежката индустрия, за да се създадат условия за нейното разгръщане. Но това е продължителен процес, който изисква голям срок от няколко десетилетия, през време на който трябва да се чака развитието на леката индустрия. Разбира се, комунистическата партия не можеше да тръгне по този път. Партията знаеше, че войната се приближава, че е невъзможно да се отбранява страната без тежка индустрия, че трябва колкото се може по-скоро да се заемем с развитието на тежката индустрия, че да се закъснее в тази работа, значи да се загуби войната. Партията помнеше думите на Ленин, че без тежка индустрия е невъзможно да се защитава независимостта на страната, че без нея съветският строй може да загине. Затова комунистическата партия в нашата страна отхвърли „обикновения” път за индустриализиране и започна работата по индустриализиране на страната с развиването на тежка индустрия. Това беше твърде трудно, но преодолимо. Голяма помощ оказа в това дело национализацията на индустрията и банките, която даде възможност за бързото събиране и прехвърляне на средства в тежката индустрия.
Не може да има съмнения, че без това би било невъзможно да се постигне превръщането на нашата страна в индустриална страна за такъв кратък срок.
На второ място – с помощта на политиката за колективизиране на селското стопанство.
За да се ликвидира с нашата изостаналост в областта на селското стопанство и да се дадат на страната повече зърнени храни за пазара, повече памук и т.н., беше необходимо да се премине от дребното селско стопанство към едрото стопанство, защото само едрото стопанство има възможност да приложи нова техника, да използува всички агрономически постижения и да даде по-голяма стокова продукция. Но едрото стопанство бива два вида, капиталистическо и колективно. Комунистическата партия не можеше да тръгне по капиталистическия път за развитие на селското стопанство не само по принципни съображения, но и защото той предполага твърде дълъг път на развитие и изисква предварителното разоряване на селяните, превръщането им в ратаи. Затова комунистическата партия тръгна по пътя на колективизиране на селското стопанство, пътя на уедряване на селското стопанство чрез обединяването на селските стопанства в колхози. Методът на колективизиране се оказа във висша степен прогресивен метод, не само защото той не изискваше разорението на селяните, но особено защото той даде възможност в продължение на няколко години да се покрие цялата страна с едри колективни стопанства, които имат възможност да приложат нова техника, да използуват всички агрономически постижения и да дадат на страната повече стокова продукция.
Няма съмнение, че без политиката на колективизиране ние не бихме могли да ликвидираме в такъв кратък срок с вековната изостаналост на нашето селско стопанство.
Не може да се каже, че политиката на партията не срещаше противодействие. Не само назадничавите хора, които всякога бягат от всичко ново, но и много видни членове на нашата партия систематически теглеха партията назад и се стараеха по всякакъв начин да я смъкнат на „обикновения” капиталистически път на развитие. Всички антипартийни машинации на троцкистите и десните, цялата им „работа” за саботиране мероприятията на нашето правителство преследваха една цел: да провалят политиката на партията ни и да попречат на индустриализирането и колективизирането. Но партията не се поддаваше нито на заплахите на едните, нито на воплите на другите и уверено вървеше напред, без да обръща внимание на нищо. Заслугата на партията се състои в това, че тя не се приспособяваше към назадничавите, не се боеше да върви против течението и през цялото време пазеше за себе си позицията на ръководна сила. Не може да има съмнение, че без таклава устойчивост и издружливост комунистическата партия не би могла да отстои политиката за индустриализиране на страната и колективизиране на селското стопанство.
Съумя ли комунистическата партия правилно да използува създадените по такъв начин материални възможности, за да разгърне военното производство и да снабдява Червената армия с необходимото въоръжение?
Аз мисля, че тя съумя да направи това и при това съумя да го направи с най-голям успех.
Ако не се смята първата година от войната, когато евакуацията на индустрията на изток попречи за разгръщането на военното производство, то през останалите три години от войната партията съумя да добие такива успехи, които и́ дадоха възможност не само да снабдява фронта с достатъчно количество артилерия, картечници, пушки, самолети, танкове, бойни припаси, но и да натрупа резерви. При това известно е, че нашето въоръжение не само не отстъпваше на немското по качество, но изобщо дори го превъзхождаше.
Известно е, че нашата танкова индустрия през последните години на войната произвеждаше средно всяка година повече от 30 хиляди танка, самоходни оръдия и бронирани машини. (Бурни аплодисменти).
Известно е по-нататък, че нашата авиационна индустрия произвеждаше за същия период до 40 000 самолета всяка година. (Бурни аплодисменти).
Известно е също, че нашата артилерийска индустрия произвеждаше за същия период всяка година до 120 000 оръдия от всички калибри (бурни аплодисменти), до 450 000 леки и тежки картечници (бурни аплодисменти), повече от 3 милиона пушки (аплодисменти) и около 2 милиона автомати. (Аплодисменти).
Известно е най-после, че нашата минохвъргачна индустрия произвеждаше средно всяка година до 100 000 минохвъргачки за периода 1942-1944 г. (Бурни аплодисменти).
Разбира се, че заедно с това се произвеждаха и съответното количество артилерийски снаряди, различни видове мини, авиационни бомби и патрони за пушки и картечници.
Известно е например, че само през 1944 г. бяха произведени повече от 240 милиона снаряди, бомби и мини (аплодисменти) и 7 милиарда и 400 милиона патрони. (Бурни аплодисменти).
Такъв е общият вид на картината за снабдяването на Червената армия с оръжие и бойни припаси.
Както виждате, тя не прилича на тази картина, каквато представляваше снабдяването на нашата армия в периода на първата световна война, когато фронтът изпитваше хронически недостиг от артилерия и снаряди, когато армията воюваше без танкове и авиация и когато на трима войника се даваше една пушка.
Що се отнася до снабдяването на Червената армия с храна и дрехи, на всички е известно, че фронтът не само не изпитваше в това отношение някакъв недостиг, но имаше даже и необходимите резерви.
Така стои въпросът с работата на комунистическата партия на нашата страна в периода до началото на войната и пез самата война.
А сега няколко думи за плановете на работата на комунистическата партия в най-близко бъдеще. Както е известно, тези планове са изложени в новия петгодишен план, който трябва да бъде утвърден в най-близко време. Основните задачи на новия петгодишен план са във възстановяването на пострадалите райони на страната, възстановяването на предвоенното равнище на индустрията, на селското стопанство и след това превишаването на това равнище в повече или по-малко значителни размери. Без да говорим за това, че в най-близко време ще бъде отменена и купонната система (бурни и продължителни аплодисменти), особено внимание ще бъде обърнато за увеличаване производството на предмети за широко потребление, за повдигане жизненото равнище на трудещите се чрез последователно намаляване цените на всички стоки (бурни, продължителни аплодисменти) и на широкото строителство на всякакъв вид научно-изследователски институти (аплодисменти), които ще могат да дадат възможност на науката да разгърне силите си. (Бурни аплодисменти).
Аз не се съмнявам, че ако ние окажем необходимата помощ на нашите учени, те ще съумеят не само да догонят, но и да надминат в най-скоро време научните постижения зад границите на нашата страна. (Продължителни аплодисменти).
Що се отнася до плановете за по-дълъг период, партията смята да организира нов мощен подем на народното стопанство, който би ни дал възможност да повдигнем равнището на нашата индустрия например три пъти в сравнение с довоенното равнище. Необходимо ни е да достигнем нашата индустрия да произвежда годишно до 50 милиона тона чугун (продължителни аплодисменти), до 60 милиона тона стомана (продължителни аплодисменти), до 500 милиона каменни въглища (продължителни аплодисменти), до 60 милиона петрол (продължителни аплодисменти). Само при това условие можем да смятаме, че нашата родина ще бъде гарантирана от всички случайности. (Бурни аплодисменти). За това ще отидат може би три нови петилетки, ако не и повече. Но това може да се направи и ние сме длъжни да го направим. (Бурни аплодисменти).
Такъв е моят кратък отчет за дейността на комунистическата партия в близкото минало и за плановете на нейната работа в бъдеще. (Бурни продължителни аплодисменти).
Ваша работа е да съдите доколко правилно е работила и работи партията (аплодисменти) и могла ли е тя да работи по-добре. (Смях, аплодисменти).
Казват, че победителите не се съдят (смях, аплодисменти), че не трябва да се критикуват, не трябва да се проверяват. Това е невярно. Това е невярно. Победителите може и трябва да се съдят. (Смах, аплодисменти). Може и трябва да се критикуват и проверяват. Това е полезно не само за работата, но и за самите победители (смях, аплодисменти): по-малко възгордяване, повече скромност. (Смях, аплодисменти). Аз смятам, че избирателната кампания е съд на избирателите над комунистическата партия, като над управляваща партия. А резултатите от изборите ще означават присъдата на избирателите. (Смях, аплодисменти).
Не би струвала много комунистическата партия на нашата страна, ако се боеше от критика, от проверка. Комунистическата партия е готова да приеме присъдата на избирателите. (Бурни аплодисменти).
В избирателната борба комунистическата партия не излиза сама. Тя отива на изборите в блок с безпартийните. В миналото комунистите се отнасяха към безпартийните и безпартийността с известно недоверие. Обясняваше с това, че зад флага на безпартийността често се прикриваха различни буржоазни групи, за които не беше изгодно да излизат пред избирателите без маска. Така беше по-рано. Но сега времената у нас са други. Сега безпартийните са отделени от буржоазията с бариера, наречена съветски обществен строй. А тази бариера обединява безпартийните с комунистите в един общ колектив на съветските хора. Живеейки в общия колектив, те заедно се бориха за укрепване могъществото на нашата страна, заедно воюваха и проливаха кръвта си на фронта в името на свободата и величието на нашата родина. Заедно коваха и изковаха победата над враговете на нашата страна.
Разликата между тях е само в това, че едните са в партията, а другите – не. Но това е формална разлика. Важното е, че и едните, и другите творят едно общо дело. Затова блокът на комунистите и безпартийните е естествено и жизнено дело. (Бурни, продължителни аплодисменти).
В заключение, позволете ми да ви изразя благодарността си за доверието, което вие ми оказахте (продължителни, дългонестихващи аплодисменти). Възглас от залата: „За великия пълководец на всички победи др. Сталин, ура!”) като поставихте кандидатурата ми за депутат във Върховния съвет. Можете да не се съмнявате, че аз ще се постарая да оправдая вашето доверие. (Всички стават, бурни, дълго нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации. От всички страни на залата се разнасят възгласи: „Да живее великият Сталин, ура!” „За великия вожд на народите, ура! „Слава на великия Сталин!” „Да живее др. Сталин, всенародният кандидат!” „На твореца на всички наши победи, др. Сталин, слава!”).

Tags: