АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА

Посолството на Боливарска република Венецуела информира, че е обезпокоено от начина, по който международните средства за масови  комуникации непрекъснато  представят погрешна и изопачена информация, свързана с последните събития на насилие, които станаха в някои региони в страната и във връзка с посоченото, изпраща  кратко резюме  относно  актуалното положение във Венецуела.

 

От 12 февруари 2014 г. в Боливарска република Венецуела се развива медийна война. Насилието, което избухна в Деня на младежта (14/02), подкрепяно от Опозицията, с цел преврат има дълга история, която си струва да се анализира и по този начин да разберем какво точно се случва във Венецуела. Всичко започна, когато президентът на САЩ Барак Обама не призна изборните  резултати през 2013, в които Николас  Mадуро беше избран  за президент на Венецуела. Този факт бе ясен сигнал за няколко групи от венецуелската опозиция да стартират проекта си  за унищожение на боливарската революция и радикална промяна на системата, разчитайки на световната преса с всичките й  средства, за да може тази  медийна война да дискредитира  Боливарското правителство.

На този фон венецуелските медии,  които над  80 процента са в частни ръце, започнаха кампания на дезинформация с предмет правителствени скандали, корупция, злоупотреба с власт и правата на човека от страна на държавните органи, като международните им помощници веднага откликнаха, препредавайки тези най-абсурдни лъжи, без да дадат  минимум пространство на Боливарската революция.

Тримата лидери на крайната десница от опозицията – Леополдо Лопес, Антонио Ледесма и депутатът Мария Корина Мачадо  в компанията на бившия посланик на Венецуела в Колумбия Фернандо Хербаси  и пенсионирания вицеадмирал Марио Иван Карату, след предварителното одобрение от  Вашингтон, започнаха кампания на вандализъм и убийства в страната, организираха атака срещу кубинската делегация по  бейзбол на остров Маргарита,  атакуваха дома на губернатора на щата Тачира, създадоха хаос в Главна прокуратура,  унищожиха  инфраструктура и 150 автобуса на Метро Каракас, превозни средства на държавната електрическа компания CORPOELEC, на  телефонната компания CANTV, на  Интегралния  диагностичен център CDI (където кубински лекари се грижат за хората с ниски доходи),  основни  училища, наред с други национални обекти и в допълнение –  повече от 20 жертви  и стотици  ранени.

Впоследствие тази кампания на вандализъм и убийства се разпростря в още няколко града. Предполага се, че извършителите на насилието са студенти от частните университети, подпомагани от престъпници и колумбийски паравоенни.  Следва да се подчертае, че Вашингтон  финансира  ултра десни сектори от Опозицията.  Не е тайна и дори  е публично известно, че през 2014 г. във федералния бюджет на САЩ са заделени пет милиона долара за венецуелската опозиция, а за 15-те години живот на Боливарското правителство, Вашингтон е похарчил повече от $ 200 милиона, за да сложи край на това, което започна безсмъртния Команданте Уго Чавес .

Следва да се подчертае,  че случващото  се  в момента във Венецуела е опит за преврат в развитие. Техниките са същите, използвани в други страни като например:  ожесточена медийна кампания, подклаждана от непотвърдени данни, манипулативни съобщения в социалните мрежи чрез  фалшиви фотографии  и информации,  насочени към създаване на международно обществено мнение, благоприятстващо намесата  на Съединените щати: пример за това, което имаме в Либия, Сирия и сега Украйна.

Големите международни комуникационни консорциуми следват инструкциите  от американския Държавен  департамент да  приписват  насилието на Боливарското правителство в лицето на Николас Мадуро, заклеймявайки го като диктаторско, корумпирано и провокиращо убийства. Но не коментират, че  става въпрос за фашистки план, чиято цел е да посегне на суверенитета и свободата на хората, гарантирана досега от  Команданте  Чавес .

ПРОТЕСТИТЕ

• Във Венецуела, както и навсякъде другаде по света има проблеми и протестите са начин да се изрази това несъгласие;

• Демонстрациите, които виждаме тези  дни са доказателство, че във Венецуела има пълна демокрация, която гарантира правото на протест и несъгласие. Нещо повече, опозицията  получава  законно разрешение за всички свои прояви на протест;

• Правото на протест във Венецуела е заложено и в Конституцията, в член 68 се постановява правото на „мирна демонстрация”. Следва да се отбележи обаче, че по време на демонстрациите на 12 февруари и след това дванайсет души бяха намерени простреляни с огнестрелни и други видове оръжия, ножове, взривни вещества, снаряди, коктейли Молотов, което подкопава чисто мирния характер на демонстрациите на опозицията.

ДЕМОНСТРАЦИИТЕ

• За по-голямата част от тези демонстрации не е било  поискано предварително разрешение. Събират се хора, затварят  улици и магистрали,  правят барикади с палене на гуми и боклук.  Въпреки това полицейските органи не действат със сила. Направете разликата с  материалите,  които виждаме в Европа или  САЩ, където полицията брутално потушава и най-малкия опит за бунт. Протестиращите така и не получиха снимка на полицай, упражняващ насилие върху беззащитни младежи.

МЕДИИТЕ И ПРАВОТО НА ИЗРАЗЯВАНЕ

• Що се отнася до твърдението за липсата на свобода на изразяване, просто кликнете на интернет сайтовете на медии като El Universal, El Nacional, Tal Cual или Globovision, за да видите не просто противоречивите материали срещу  правителството, а директните обиди и заплахи срещу него.

• Някои коментари, които редовно се появяват във венецуелската преса биха били счетени за престъпление в повечето демократични държави, чрез призивите си за преврат, който армията да извърши … представете си The New York Times, The Times, El Pais, Corierre de la Sera, Le Monde, Frankfurter Allgemeine Zeitung да призовават от първите си страници  свалянето на законно избраното правителство?

• Във Венецуела видяхме на корицата на вестник „Tal Cual” президента Чавес, окарикатурен като прасе. Във всяка демократична държава подобен акт би  бил подведен под наказателна отговорност. В Испания например са били изтеглени от обръщение публикации, а авторите им осъдени заради сатирични карикатури на Царя. Във Венецуела, „Tal Cual” продължава да се доставя във вестникарските будки всяка сутрин.

ХАРАКТЕР НА ПРОТЕСТ

• Естеството на тези протести е ясно политическо. Не е вярно, че това се дължи на икономическата ситуация или несигурност в страната. Още от  началото протестиращите призоваха за оставката на президента Mадуро.

• Тези протести са друга брънка от веригата на недемократични преки пътища опозицията да се домогне до власт, защото много добре осъзнава, че на едни честни избори няма да  има подкрепата на мнозинството от хората; факт, който се наблюдава вече на толкова избори, всички те преминали през чуждестранно наблюдение и приети от международната общност .

МЛАДЕЖИ И СТУДЕНТИ

• Не може да се каже, че младите хора, които излизат да манифестират са представители на цялата  венецуелска младеж. Ако е така, имайки предвид факта, че венецуелското население е изключително младо (над 60% от населението е под 30 години), защо тогава  опозицията търпи  поражение след поражение?

• II-то  Национално изследване за младежта представлява едно огромно и многостранно проучване на младите венецуелци днес с повече от 10 000 интервюирани в цялата страна на момчета и момичета на възраст между 15 и 29 години и ни дава напълно различна картина. Портретът  на младежта на  Венецуела няма нищо общо с разочарован песимист, поради  липсата на възможности, жадуващ за лична свобода и демокрация.

• Най-важните резултати от изследването унищожават клишето, според което протестиращите представляват всички млади хора, защото  60% смятат, че социализмът е най-добрата система, а само 21%  избират  капитализма; 77% искат да останат в страната, в сравнение с едва 13%, които казват, че искат да си тръгнат; 90% вярват, че техните знания ще им предоставят „много или достатъчно възможности“, 93% мислят, че могат да се надяват на по-добра работа; 98% ще продължават да се образоват, тъй като разбират, че по-доброто  образование ще им  осигури повече възможности в родината.

• Тези доказателства описват една оптимистична венецуелска младеж с поглед в бъдещето, горда от настоящето на страната си.

• Това е една от причините за изборните победи на т.нар. чавизъм. Трябва да се отбележи, че президентът Николас Мадуро, чиято оставка  се иска, бе избран от мнозинството на венецуелския народ  преди по-малко от една година. И преди около два месеца чавистите  спечелиха местните избори с десет процента преднина. Тези избори бяха определени от опозицията като тест  за управлението на Maдуро. Ако този подход се приеме, президентът  получи много широко обществено одобрение.

• Кого представляват младите хора, които излизат да протестират?

Очевидно е, че те представляват  средните и висшите социални слоеве, които действат в унисон с политическата дясна опозиция.

 

МЯСТО НА ПРОТЕСТИТЕ

• Невралгичната точка на протестите в Каракас е площад Алтамира, където е най-високата цена на квадратен метър в цялата столица и това е поредно доказателство за социалния произход на организаторите;

• Като се има предвид, че  средната и висшата класа във Венецуела е малък брой в сравнение с народните маси, които представляват над 60% от населението, логично е, че опозицията загуби изборите.

• От 335 общини във Венецуела само в 5% се организират демонстрации, които дестабилизират нормалния ритъм на живот. В национален мащаб това са 8% от територията на страната.

• Конституцията от 1999 г., приета от целия венецуелски народ, осигурява достатъчно механизми, за да се изразят всякакви политически несъгласия, като се започне  от институциите (Народно събрание, областни управители и кметове, федералния съвет на правителството и други, в които управлява опозицията).

• Трябва да се припомни, че венецуелската конституция е една от най-модерните в света, както по гаранции на закона, така  и по гражданско участие. Тя включва отзоваване от всяка изборна длъжност, включително и на държавния глава. Тази възможност не съществува в почти никоя конституция в света като се започне с Европа. Ако желае, опозицията може да използва това средство. Тя го направи  в миналото, но  загуби.

 

ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ

• Ние не отричаме проблемите пред които е изправена страната, особено в икономическата сфера и по отношение на несигурността. Това, което казваме е, че във Венецуела има политически средства, с които  да се изразят протестите  или да се предложат алтернативи.

• Икономическото положение на мнозинството от венецуелците е по-добро  днес, отколкото през 1998 г., когато повече от 65% от населението живееше в бедност.

• За едно десетилетие сме намалили бедността с 25 %.

• Венецуела е страната, която през XXI-ви век е намалила най-много  бедността и неравенството според Организацията на обединените нации. Това не означава, че в страната няма икономически проблеми, някои наследени от миналото (Боливарското правителство наследи една почти фалирала държава). Не бива да забравяме и, че  сме в  световна криза, а  Венецуела е част от глобалната система.

• Икономическата опозиция не помага за решаване на проблемите, свързани със спекулациите с валута, укриване на стоки, неефективно производство и др.

 

НЕСИГУРНОСТ

• Несигурността е проблем не само на Венецуела, но и на цяла Латинска Америка, най-опасната част на света. Това десетилетие е белязано с най-голям икономически растеж и най-голямо преразпределение на богатствата  в цялата история на субконтинента и въпреки това несигурността се е увеличила във всички страни, според доклада на ООН за ЛАТИНСКА АМЕРИКА.

• Следователно, увеличаването на насилието не може да се приписва на чавизма. Страни като Мексико и Чили, идеологически далечни, също  регистрират увеличаване на нивата  на несигурност.

• Правителството на президента Мадуро  не бяга от отговорност и от встъпването си в длъжност  работи по този въпрос и иска съдействие от цялата страна: политическа опозиция, академични институции, гражданско общество, медии и др.

• За да се решат  проблемите, свързани с  икономиката и несигурността, опозицията може да сътрудничи или да вземе по-твърда позиция и да излезе като алтернатива на правителството, като използва възможностите, предоставени от Конституцията и законите на страната.

• Това, което не може, е да се  прилагат недемократичени методи и позовавайки се на състоянието на икономиката или несигурността, опозицията да  се опитва да завземе  властта чрез незаконни средства, които нямат одобрението на народа.

 

ГОЛЯМА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ

• Президентът на Боливарска република Венецуела Николас Мадуро Морос свика т.нар. Голяма мирна конференция, на която покани всички представители на политически, идеологически, социални, религиозни, културни и спортни сектори на страната. Той се обърна към  политическите лидери на опозицията  да дадат своя принос и  призоват за мир.

 

Обединените нации ( ООН)

Външният министър Eлиас Хауа се обърна към Комисията по правата на човека на ООН, изтъквайки, че повече от месец  Боливарска република Венецуела  е  под обсадата на  групи, прилагащи насилие, които уж упражнявайки законното си право на протест, извършват кампания на дезинформация, която има за цел да пробие конституционния ред и демократичния живот на венецуелците.

Междувременно главният прокурор на Републиката Луиса Ортега Диас и омбудсманът Габриела Рамирес се обърнаха от Женева до международната общност с молба да бъде осъдена медийната кампания срещу Венецуела и помолиха да се потърсят отговорните лица, стоящи зад насилствените инциденти, случващи се от 12 февруари насам, както и за безнаказаността на привържениците на екстремната десница, които оскверниха венецуелското правосъдие  чрез нападението срещу държавните институции и органи.

Организацията на американските държави (OЕA)

В декларацията на тази организация от 7 март се посочва, че Боливарска република Венецуела е изправена пред опит за сваляне на законното и конституционно правителство  и изразяват своята солидарност и подкрепа. От 32-те държави – членки на ОЕА, 29 страни потвърдиха и подкрепиха  Венецуела.

Регионални организации

Регионални органи като CELAC, МЕРКОСУР, ALBA и Движението на необвързаните страни  подкрепиха конституционната власт и зачитането на суверенитета и принципите на ненамеса във вътрешните работи на държавите, на тяхната териториална цялост и самоопределение.

УНАСУР/UNASUR/

На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните членки на УНАСУР единодушно се взе реши да се подкрепи демократично избраното правителство на Николас Мадуро, а дестабилизиращите опити бяха заклеймени. Подчертани бяха усилията на Боливарското правителство  да влезе в диалог с всички политически сили и социалните партньори, за да постигне споразумение, което допринася за разбирането и социалния мир. Също така се взе решение да се изпрати комисия, която да призове Опозицията да се присъедини към диалога за мир.

Правителството на президента Николас Мадуро многократно отваря път за национална среща, но антидемократичните групи винаги пренебрегват националния диалог като средство за разбирателство и се опитват да налагат дневен ред на насилие в страната. На 12 март насилието отново се наложи в дневния ред на тези антидемократични групи, вземайки решение да превземат чрез тероризъм няколко държавни институции. Ситуация, която венецуелският народ и неговите законни и демократично избрани власти категорично отхвърлят и желаят света да бъде запознат, за да не се попречи на напредъка на една цивилизована и хуманна държава.                                                                                  Март 2014

Tags: