БАЗА И НАДСТРОЙКА. ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКАМИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ

baza

  1. База и надстройка на обществото

Базата на обществото – това е съвкупността от производствените отношения на всеки даден етап от общественото развитие. Основният определящ елемент в производствените отношения, а следователно и на базата, са формите на собственост. От това в чии ръце се намират основните средства за производство в дадена епоха, се определя характерът на съответната икономическа база. Базата в класово-антагонистичното общество е антагонистично противоречива, защото изразява отношения между експлоататори и експлоатирани, господари и роби. Извън базата няма производство, а следователно и обществен живот.

Надстройката – това са политическите, правните, философските, нравствените, художествените и религиозните възгледи на обществото и съответните на тях отношения, учреждения и организации. Подобно на базата, надстройката в класово-антагонистичните общества е антагонистично противоречива. Между идеологиите и учрежденията на враждебните класи се води непримирима борба. Господстваща роля в класовите общества играят възгледите и учрежденията на господстващата класа.

Възникналата въз основа на дадена база надстройка играе огромна роля в живота на обществото. Тази роля е тясно свързана с относителната самостоятелност в нейното развитие. Най-съществената проява на относителната самостоятелност на надстройката е нейната способност да оказва обратно /ускоряващо или забавящо/ въздействие върху породилата я икономическа база.

Пример за забавящото въздействие на надстройката по отношение на базата е възможността идеологията, а също и някои свързани с нея учреждения, да изостават в своето развитие от икономическата база на обществото – това са отживелиците от капитализма в съзнанието и бита на трудещите се и свързаните с тях учреждения като църквата.

Ярко проявление на възможността надстройката да изпревари в своето развитие икономическата база представляват марксистката идеология и марксистките партии преди победата на социалистическата революция.

Относителната самостоятелност на надстройката намира израз и в приемствеността в нейното развитие. Създаването на идеологията на новата класа не може да стане изолирано, напълно независимо от мисловния материал, натрупан от предишните поколения. Част от идеите и възгледите на старата епоха неизбежно се вливат в идеологията на новата класа.

  1. Обществено-икономическа формация.

Обществото не е механичен сбор от индивиди изолирани един от друг, а съвкупност от всички социални, политически и духовни отношения, които се формират върху основата на даден начин на производство. С други думи, обществото представлява диалектическо единство, диалектическа връзка и зависимост от база и надстройка. Познаваме пет различни общества, пет обществено-икономически формации: Първобитно-общинна, Робовладелска, Феодална, Капиталистическа и Комунистическа.

В редица свои трудове Маркс и Енгелс установяват, че, въпреки твърденията на буржоазните учени,

1) Държавата – не е първично явление в живота на обществото, а е негова производна, не е база, а е надстройка върху икономическата база на обществото;

2) държавата не е вечна, тя е продукт на определени исторически условия и е обречена на изчезване след като напълно се прекратят действията на всички фактори и условия, определящи необходимостта от съществуване на държавата;

3) държавата възниква в резултат на разлагането на първобитно-общинния строй, заедно с появата на частната собственост и разслояването на обществото на враждуващи класи като продукт и проява на непримиримостта на класовите противоречия;

4) държавата до буржоазното общество включително, винаги е била и е оръдие за господство на една класа върху друга, оръдие за политическо господство на експлоататорите, машина за потискане на угнетените и експлоатирани класи. Тя „се появява за да държи в подчинение експлоатираното болшинство, в интерес на експлоататорското малцинство” (Сталин, Въпросите на ленинизма, 11-то съветско издание, стр.604).

 

Държавата е оръдие за укрепване на реда, удобен и изгоден на политически и икономически господстващата класа. „В древността тя е била държава на гражданите-робовладелци, в средните векове – на феодалното дворянство, днес тя е на буржоазията” (Енгелс, Развитието на социализма от утопия към наука,, в книгата Маркс и Енгелс, Съчинения, XV том, стр.542).

Изхождайки от това, Ленин формулира по-точно понятието за типа държава. Типът на държавата се определя от тази обществена формация, за която е предназначена дадения тип държава, от нейната икономическа и класова основа, т.е. от това, от коя класа се извършва господството в обществото и каква е господстващата в нея форма на собственост. По този начин типовете експлоататорски държави, сменящи се една с друга са били робовладелската, крепостническата (феодалната) и буржоазната. Маркс и Енгелс установяват, че по време на преходния период от капитализма към комунизма ще се изгражда от държава от нов тип. Тази държава „не може да бъде нищо друго, освен като революционната диктатура на пролетариата” (Маркс, Критика на Готската програма, стр.283).

Развивайки учението на Маркс и Енгелс, върху основата на руските революции от 1905 и 1917 години, Ленин доказа, че диктатурата на пролетариата се различава от всички предишни държави, не само по типа си, но и по формата си. Ленин откри съветите като най-целесъобразна форма на диктатурата на пролетариата. При това той „отваря скоба” във формулата за диктатурата на пролетариата, определяйки я като специална форма на съюз на работническата класа с експлоатираните маси непролетарски класи, най-напред с трудещите се селяни, под ръководството на работническата класа (Сталин, Въпросите на ленинизма, 10 издание, стр.170). Ленин възстанови и разви по-нататък това място в Марксизма където е необходимо да се разруши държавната машина на боржуазията и да се създаде нова държавна машина на диктатурата на пролетариата.

 

Следващият важен етап в развитието на учението за държавата е свързан с името на Йосиф Висарионович Сталин. Той внася много в марксистко-ленинското учение за държавата, разработвайки учението за социалистическата държава за формите функциите и фазите на неговото развитие, за устройството в изграждането на многонационалната социалистическа държава, за значението на механизма на държавата като лост за изграждането на социалистическата демокрация, за съдбата на държавата при комунизма в условията на капиталистическо обкръжение.

 

Социалистическата държава е нов, висш тип държава. Всички съществуващи до нея държави – робовладелска, феодална, буржоазна – са оръдие в ръцете на експлоататорското малцинство за потискане на експлоатираното болшинство. Социалистическата държава от първите си дни на съществуването си е оръдие в ръцете на огромното експлоатирано по-рано болшинство за потискане на експлоататорското малцинство. Всички съществували по-рано държави от всякакъв тип си поставяха задачата да увековечат съществуващия строй за експлоатация – робски, феодален, капиталистически- и класовото господство на експлоататорите. Социалистическата държава от първите си дни на своето съществуване си поставя задачата да ликвидира всякакви форми на експлоатация и на класово господство, ликвидирането на класите и изграждането на безкласовото, комунистическо общество, като се превръща във важно оръдие за постигането на тази цел, която заедно с условието за изчезване на капиталистическото обкръжение става излишна и нейното съществуване вече не е необходимо.

 

Социалистическата държава притежава всички необходими елементи и признаци на държавата:

– територия, оградена с твърди и непристъпни граници от капиталистическите държави;

– население;

– власт.

 

Но класовото съдържание и смисъл на тези елементи и признаци коренно се различават от смисъла на елементите на капиталистическата държава. Територията на социалистическата държава е държавна територия, където се осъществява границата за осъществяване властта на съветския народ под ръководството на работническата класа, чиято земя, вода и недра са всенародно притежание, обект и стопанисване от социалистическото общество. Населението на социалистическата държава – са гражданите на социалистическото общество, са свободните труженици от града и селото. Властта на социалистическата държава е власт, принадлежаща на трудещите се, която се осъществява от тях, чрез Съветите, която си поставя за цел изграждането и построяването на комунистическото общество. За изпълнението на тези задачи е впрегнат целия мощен механизъм на социалистическата държава с нейните оръдия на властта: армия, съд, наказателни органи, разузнаване, апарат за управление.

 

  Социалистическата държава е социалистическа още от първите дни на съществуването си. В първите години след Великата Октомврийска социалистическа революция, когато капиталистическите елементи в града и селото все още не бяха унищожени напълно и не бяха ликвидирани напълно различните форми на експлоатация, социалистическата държава беше социалистическа по своята класова природа на държавата на диктатурата на пролетариата, по своите цели и задачи.

 

След ликвидирането на капитализма и след победата на социализма социалистическата държава става социалистическа, като държава на вече изграденото в основни линии социалистическо общество, социалистическо по икономическата си основа и класова структура. Икономическата основа на социалистическата държава е социалистическата система на стопанството и на социалистическата собственост върху оръдията и средствата за производство в нейните две форми: държавна собственост (общо притежание от целия народ) и кооперативна – колективна стопанска собственост (собственост на отделните колхози или ТКЗС и на кооперативни обединения). Стопанският живот на социалистическата държава се определя и насочва от държавния народностопански план; осъществен е принципът на социализма: „от всекиго по неговите способности, на всекиму според труда”.

 

Пълното ликвидиране на експлоататорските класи и социалистическото преустройство на селското стопанство определят променената класова структура на обществото. Заедно с изчезването на експлоататорските класи са станали качествени промени вътре в трудовите класи; работническата класа е друга, тя вече е освободена от експлоатацията, вместо старото селячество се появява ново колективно селско стопанство върху социалистическа основа. В същото време дълбоко се променя и интелигенцията. Появява се нова социалистическа интелигенция, свързана в корена си с работническата класа и селяните, плът от плътта от трудещите се. Границата между тези социални групи изчезва, старата класова изключителност изчезва, различията между тях намаляват, икономическите и политическите противоречия постепенно отшумяват. Класовата основа на социалистическата държава е в съюза на двете приятелски класи – работническата класа и селяните – под ръководството на работническата класа; СССР  и НРБ бяха социалистически държави на работниците и селяните, в които „работниците, селяните и трудовата интелигенция бяха съвсем равноправни във всички сфери на стопанската, политическата, обществената и в културния живот”.

 

  Диктатурата на пролетариата и социалистическата демокрация. При всички форми на социалистическата държава нейната същност беше и си остава диктатурата на пролетариата, диктатура на работническата класа. „Преходът от капитализма към комунизма, разбира се, не може да не даде грамадно изобилие и разнообразие на политическите форми, но същността ще бъде, при това неизбежно, една: диктатура на пролетариата” (Ленин, Съчинения, том XXI, стр. 393). Само диктатурата на пролетариата, т.е. осъществяването на държавното ръководство в обществото от работническата класа, може да осигури основните задачи на социалистическата революция: потискане и ликвидиране на експлоататорските класи, отбраната на социалистическата държава от капиталистическото обкръжение, сплотяване на широките маси на трудещите се около и под ръководството на работническата класа за изграждането на комунистическото общество. Оттук произлизат трите страни на диктатурата на пролетариата, които, Сталин сочи, че са неразривно свързани помежду си и само в единство дават пълното и завършено понятие за диктатурата на пролетариата, а именно:

1) потискане на експлоататорите и всички врагове на трудещите се, отбрана на страната от външна агресия, здрави връзки с работническата класа от другите страни;

2) съюз на работническата класа със селяните и по-рано експлоатираните маси за  работата по осъществяване на социалистическото строителство;

3) построяване на безкласовото социалистическо общество.

 

Диктатурата на класата е основен признак, характеризиращ класовия тип държава. Буржоазната държава във всичките и́ форми беше и си остава диктатура на буржоазията. Това се отнася в еднаква степен както за буржоазната демокрация, така и за всички открити форми на диктатурата на буржоазията. Една от големите заслуги на марксизма-ленинизма е в това, че той, признавайки историческата прогресивност на буржоазната демокрация, в същото време разкрива класовата същност, а следователно и ограничеността на буржоазната демокрация, като неопровержимо доказва, че дори самата „демократична” и републиканска буржоазна демокрация е само форма на диктатурата на буржоазията, ограничаваща и орязваща правата на работническата класа и на всички трудещи се.

Ленин разобличи цялото лъжливо лицемерие във воплите на реакционните лидери от II-я Интернационал от типа на Кауцки, че диктатурата на пролетариата означава отмяна, прекратяване на демокрацията. Ленин и Сталин доказаха и потвърдиха на практика, че диктатурата на пролетариата е нов тип държава, идваща да смени диктатурата на буржоазията и сменяща ограничената буржоазна демокрация с истинска, социалистическа демокрация, демокрация за трудещите се, че социалистическата държава е „държава по новому демократична (за пролетариата и бедните изобщо) и по новому диктаторска (против буржоазията)” (Ленин, пак там).

Социалистическата демокрация означава осъществяване, за пръв път в историята, истинска, а не само формална, но и фактическа демокрация за широките маси от населението. Социалистическата демокрация осъществява най-пълно тези изисквания на демократизма, които някога бяха издигнати от най-добрите поборници за буржоазна демокрация, но които никога не бяха и не биха могли да се осъществят в условията на капитализма. Социалистическата демокрация осигури всички материални условия за използване на демокрацията, правата и свободите на всички трудещи се, за които при капитализма и дума не може да става, цялата икономическа система която лишава пролетариите и полупролетариите от практическата възможност да използват демократичните си права и свободи дори в този орязан обем и изроден вид, в който те формално се дават от буржоазната демокрация на всички граждани на държавата. Диктатурата на пролетариата е висш, нов световно-исторически тип демокрация – пролетарска или социалистическа демокрация. Задачите, които си поставя и осъществява диктатурата на пролетариата, могат да се осъществят само по пътя на истинска социалистическа демокрация, осигуряваща привличането на широките народни маси за участие в управлението на държавата, в строителството на социализма. Социалистическата демокрация може да се осъществи само в условията на диктатурата на пролетариата, т.е. държавно ръководство на обществото от работническата класа. Линията за развитие на социалистическата държава е линия за непрекъснато разширяване и укрепване на социалистическата демокрация. Една от важните задачи на социалистическата държава е –„осъществяването до края на демократизирането на политическия живот в страната” (Сталин, Въпросите на ленинизма, стр. 591).

Неразривната връзка между диктатурата на пролетариата и социалистическата демокрация намира своя израз в системата на Съветите като истинска демократична държавна организация на обществото в условията на диктатурата на работническата класа. Социалистическата държава е Съветска държава.

 

  Съветската власт е държавна форма на диктатурата на пролетариата. Диктатурата на пролетариата е висш тип държава, въплъщаваща в най-висока степен демократизма, като форма на държавна организация. Най-„демократична” форма на буржоазната държава е демократичната парламентарна република, която се гарантира от бюрократичната машина, която е поставена над народа, от професионално гражданско и военно чиновничество; тя осигурява, като използва фикцията на т.н. „разделение на властите”, всесилието на изпълнителната власт, този апарат за потискане на масите, и нейната независимост от всякакви изборни институции – дори и от буржоазните. Диктатурата на пролетариата означава премахване на всички тези отрицателни страни на парламентаризма, разрушаване на буржоазния държавен апарат, създаване на висшите форми на демокрацията – съветската демокрация – с новия, изграден върху последователно-демократични начала, държавен апарат. Социалистическата демокрация означава привличане на широките маси от трудещи се в управлението на държавата; в тази демокрация органите на държавната власт са бойни масови органи на революционната власт на работниците и селяните – Съветите са държавен апарат който изцяло служи на народа и се контролира от него, и се отчита за всичките си действия, изграждат се от хора, назначавани и сменяни по волята на народа.

В работите на Маркс и Енгелс непосредствено до 1871 година ние не намираме указания за тази специална държавна форма, която трябва да бъде изградена като диктатура на пролетариата след сваляне властта на буржоазията и разгрома на нейната държавна машина. Едва след 1871 година, обобщавайки опита от Парижката Комуна, Маркс посочва, че най-целесъобразната политическа форма на диктатурата на пролетариата е политическата организация от типа на Парижката Комуна, освободена от всички отрицателни страни на парламентаризма, като независимостта на изпълнителната власт, безотговорност на депутатите и всемогъществото на бюрократичната машина. Но тази препоръка не получава по нататъшно  развитие в трудовете на Маркс и Енгелс и беше забравено. През 1891 година в критиката си на Ерфуртската програма Енгелс, критикувайки германската социал-демокрация за липса на ясно поставяне на въпроса за монархията, противопоставя монархията на демократичната република като такава форма, която е „специфична форма на диктатурата на пролетариата” (Маркс и Енгелс, XVI т.,стр.109). Тази позиция на Енгелс е била ръководно начало за всички марксисти до втората руска революция през февруари 1917 година. През април 1917 година Ленин показа, че в условията на империализма държавната форма на диктатурата на пролетариата не е парламентарната република, а е републиката на Съветите.

Съветската форма на държавна организация е принципно нова и специална форма, предполагаща разрушаването на старата държавна машина на буржоазията, е най-целесъобразна политическа форма на диктатурата на пролетариата, като „пряк израз на диктатурата на пролетариата”.(Сталин, Въпросите на ленинизма, стр.119), като висш тип на демокрация е била открита и издигната от Ленин през април 1917 година, върху основата от изучаването на опита на руската революция от 1905 година и революцията през февруари 1917 г., породили новата форма на политическа организация на трудещите се – Съветите на работническите и селските депутати. „Републиката на Съветите е по такъв начин, тази търсена и намерена, най-накрая, политическа форма, в рамките на която трябва да се извърши икономическото освобождение на пролетариата, до пълната победа на социализма” (Сталин, пак там, стр.35).

 

Какви са характерните черти на съветската организация?

Съветската власт е най-масовата и най-демократичната от всички съществуващи държавни организации, тя чрез структурата си облекчава работата за ръководене на широките трудови маси от страна на пролетарския авангард; тя ликвидира независимостта на изпълнителната власт, поставена над народа и ползваща специалните привилегии на бюрократичната машина, старият бюрократичен централизъм, изграждаща нов, демократичен централизъм, съвместно и единно ръководство от страна на центъра с широка инициатива, и права в областта на изпълнението, последователна изборност на всички местни органи, тя изгражда най-тясна връзка между държавния апарат и народа, урежда контрола на масите върху дейността на органите на властта и управлението, съединявайки „проверката от горе с проверката от долу” (Сталин, За недостатъците в партийната работа и мерките за ликвидиране на троцкистките и други двуличници, 1937, стр. 37); тя превръща армията в оръдие на властта на народа; тя привлича масовите организации на трудещите се към постоянно, безусловно и непосредствено участие в управлението на държавата, разгръща революционната енергия, инициативата, творческия потенциал на масите в борбата за изграждането и построяването на комунизма. „Съветите са социалистическа форма на политическа организация” (Сталин, Въпросите на ленинизма, стр.404).

 

Но Съветите все пак са само форма. „Работата не е само в Съветите, като форма на организация, макар тази форма да е велико революционно завоевание. Работата е преди всичко в съдържанието на работата на Съветите, работата е в характера на работата на Съветите, работата е в това, кой именно ръководи Съветите” (Сталин, пак там, стр. 404-405). Съответствието на съдържанието на работата на Съветите,   с тяхната революционна форма се осигурява от ръководството на комунистическата партия, която е авангард на работническата класа, „преден отряд на трудещите се в борбата им за укрепване и развитие на социалистическия строй и представляващ ръководно ядро на всички организации на трудещите се, както обществени, така и държавни” (Конституция на СССР, 1936, стр.126). Комунистическата партия е ръководна и направляваща сила на съветския народ, сила, осъществяваща чрез Съветите ръководството на всички действия по социалистическото строителство, сила, обединяваща и синхронизираща цялата дейност на органите на Съветската държава и на масовите организации на трудещите се, изпълняваща ролята на „основен ръководител в системата на диктатурата на пролетариата” (Сталин, въпросите на ленинизма, стр. 120). В дните на Великата Отечествена война против фашистка Германия партията беше вдъхновител и организатор на победоносната борба с фашистките завоеватели. След войната партията на болшевиките поведе съветския народ в работата по възстановяване и по-нататъшно развитие на народното стопанство.

Многонационална социалистическа държава. Победата на социалистическата революция и успешното изграждане на социализма в голяма степен зависи от правилната политика и тактика на пролетариата по националния въпрос, както в периода на подготовка на революцията и борбата за власт, така и след овладяването на властта от работническата класа.

„Революцията в Русия не можеше да победи, и Колчак и Деникин нямаше да бъдат разбити, ако руският пролетариат нямаше съчувствието и подкрепата на угнетените народи на бившата Руска империя” (Сталин, Марксизма и национално-колониалния въпрос, 1939, стр. 191).

 

В условията на Великата Октомврийска социалистическа революция националният въпрос, стоеше, на първо място, като въпрос за взаимоотношенията между руския пролетариат и селяните от националните покрайнини. Само правилното решаване на въпроса за тези взаимоотношения можеше да осигури сплотяването на всички национални покрайнини около руския пролетариат, победата на пролетарската революция в националните краища, образованието, здравеопазването и другите проблеми на многонационалната държава. Победата на революцията и изграждането на социалистическата държавност във формата на Съветска власт засилва сред нациите, отпаднали от империализма, стремежът им за обединяване на усилията по изграждането на социализма и неговата защита от всякакво външно нападение.

 

Отстраняването на експлоататорските класи ликвидира най-важното препятствие по пътя към обединяването на народите. Съветската социалистическа многонационална държава основана върху доброволния съюз, на признаването на правата на нациите за самоопределение. Гарантирането на доброволния характер на съюза е правото на всяка съюзна република за излизането и́  от Съюза. Социалистическата държава основана на принципите за суверенитет и равенство на всички нации, върху премахването на всякакви национални привилегии и ограничения, за осигуряване на всички националности правото на свободно национално развитие. Без да се ограничава осигуряването на всички нации на формално равноправие, социалистическата многонационална държава създава материалните условия за използване от нея на това равноправие, ликвидира изостаналостта и води борба за практическо икономическо и културно изравняване на националностите. Само неотклонното осъществяване на тези основи на ленинско-сталинската национална политика осигуриха истинската дружба и братско сътрудничество на народите в рамките на единната социалистическа многонационална държава.

Опитът от Великата Октомврийска социалистическа революция в Русия показа, че най-целесъобразна форма на обединение на народите в рамките на единна социалистическа многонационална държава е съветският федерализъм, т.е. такава форма на държавно устройство, която осигурява, от една страна, пълнотата на суверенни права за отделните, влизащи в Съюза републики, а от друга – създава най-тясно единство между тях върху базата на демократичния централизъм, който е необходимо условие за най-успешно и ефективно социалистическо изграждане и осигуряване на сигурността и независимостта на съветските народи – в интерес на цялото съветско общество като цяло и всяка от съставящите го националности по отделно.

 

Принципите на съветската социалистическа държава издържа суровите изпитания на Великата Отечествена война през 1941-45 години, доказвайки своята жизненост, своята твърдост, своята целесъобразност. През ноември 1943 г., Й В Сталин заяви: „Съветската държава никога не би била толкова здрава и твърда, колкото е сега… Уроците от войната говорят за това, че съветския строй се оказа не само добра форма и организация на икономическия и културния подем на страната в годините на мирно строителство, но и най-добра форма за мобилизиране на всички сили на народа за отпор на врага във военно време.Създадената преди 26 години Съветска власт за кратък исторически срок превърна нашата страна в несъкрушима крепост… Няма съмнение, че Съветската държава ще излезе от войната силна и още по укрепнала” (Сталин, За Великата Отечествена война на Съветския Съюз, стр. 120). Тези думи на   Й В Сталин напълно се оправдаха. Те се потвърдиха от цялото развитие на социалистическата държава в следвоенния период.

 

Промени във формата и функцията на социалистическата държава. Формите на социалистическата държава, т.е. държавното устройство, е начин за изграждане на структурата и принципите на дейността на органите на държавата, взаимоотношенията между държавата и гражданите, оставайки в рамките на съветската организация и социалистическата демокрация,не са неизменни. Те се променят във връзка с общия ход на развитието на социалистическото общество и държава, обосновани от неуклонния преход за по – висока степен на социалистическа демокрация във връзка със смяната на развитието на социалистическата държава.

 

Промените на формите на държавата са непосредствено обусловени от промените на нейните функции. Функцията на държавата е отделна страна на дейността на държавата, в рамките на основните задачи, поставени от обществото, в лицето на господстващата класа, на държавата в този или друг период от нейното развитие.

 

Съгласно учението на Й В Сталин за функциите на държавата, всички експлоататорски държави осъществяват две основни функции: вътрешна функция – потискане на експлоатираните класи, и външна – защита територията на държавата от нападения от вън и разширяване на територията за сметка на други страни. Тези функции са били присъщи на робовладелската, феодалната и буржоазната държава.

 

При социалистическата държава в първата фаза от своето развитие, при която все още не са ликвидирани напълно експлоататорските класи, осъществява двете основни функции, които външно приличат на посочените функции на експлоататорската държава: функцията за потискане на свалените класи вътре в страната и функцията на военна защита на страната от нападение от вън. Но, между тези функции на социалистическата държава и между съответните функции на буржоазната държава има принципна и коренна разлика:

1) вътрешната функция, функцията за потискане в социалистическата държава е насочена срещу експлоататорското малцинство в името и интересите на трудещото се болшинство и се осъществява при активната подкрепа на огромното болшинство от населението.  Функцията за потискане намира своя израз в ликвидиране на класата на помешчиците, капиталистите, прекупвачите и спекулантите, в ограничаването на експлоататорските тенденции на кулачеството и в последвалото ликвидиране на кулачеството като класа.

 

2) Функцията за военна защита на страната от външна агресия е насочена за защита на завоеванията на трудовото болшинство, докато в експлоататорската държава при такива случаи, тя защитава богатствата и привилегиите на експлоатираното малцинство.

 

Ликвидирането на кулачеството означава „дълбок революционен преврат, скок от старото качествено състояние на обществото в ново качествено състояние” (История на ВКП(б), Кратък курс, стр. 291). Това, естествено, определя от само себе си и новата фаза в развитието на социалистическата държава, като я подлага на съществени промени. Функцията на военно потискане от експлоататорските класи вътре в страната отпада заедно с изчезването на тези класи; победата на социалистическата система на стопанисване поражда нова функция, функцията за опазване на социалистическата собственост от крадци и разхитители на народното имущество; запазвайки напълно функцията за външна военна защита на социалистическата държава от нападения от вън. Пълно развитие получава функцията на стопанско-организационна и културна възпитателна работа на държавните органи, превръщаща се в главна функция на социалистическата държава вътре в страната.

 

Във връзка с промяната на функциите на държавата се променя характерът и задачите на отделните държавни органи и частите от държавния механизъм. По този начин, дейността на наказателните органи, през първата фаза са насочени главно срещу вътрешните врагове на народа, във втората фаза са насочени против капиталистическото обкръжение и изпратените или вербувани вътре в страната агенти.

 

По такъв начин, социалистическата държава е първата и единствената в света държава, в която:

1) отпада функцията за военно потискане вътре в страната;

2) има самостоятелна функция за опазване на социалистическата собственост.

Ако в условията на капитализма опазването на господстващата система на собственост – капиталистическата, е част от функцията за потискане на експлоатираните класи, т.е. срещу болшинството от народа в интерес на малцинството и се изчерпва с потискане, то в условията на социализма опазването на господстващата система на собственост, т.е.  социалистическата собственост, се появява нова специална функция, съчетаваща в интерес на цялото общество потискане на ексцесиите от отделни лица и малки групи с голяма възпитателна работа;

3) развива се качествено като самостоятелна функция, стопанско-организационна и културно-възпитателна работа, до както  в условията на капитализма, доколкото там може да се говори за каквато и да е дейност на държавата в областта на икономиката и културата, то това е основно само като съставна част на функцията за потискане на експлоатираните класи или на военната функция ( за икономическата и идеологическа подготовка на война).

 

Изчезването на експлоататорските класи, дълбоките промени в работническата класа и специално при селяните, е тържество на социалистическата система на стопанисване, промяна на функциите на държавата – всичко това очертава променените форми на държавата по посока на по-нататъшно процъфтяване на демокрацията във втората фаза на развитие на социалистическата държава. Тази фаза се характеризира с по-нататъшно разширяване на базата на диктатурата на работническата класа, с по-нататъшно сплотяване на целия народ около Съветската власт и комунистическата партия – челният отряд на трудещите се, ръководещ държавата и насочващ дейността на всички държавни и обществени организации. Социалистическата демокрация, която в първата фаза е демокрация за огромното болшинство от населението, се превръща в демокрация за всички. Отпадането на функцията за военно потискане вътре в страната води до отмяна на съществуващите през първата фаза ограничения във всеобщото избирателно право (лишаване от избирателни права на нетрудовите елементи). Промяната на селяните, във връзка с победата на колхозния строй, премахва необходимостта от известното неравенство в нормите за представителство на работническата класа и селяните, съществуващ през първата фаза на развитие на социалистическата държава.

 

Сталинската Конституция въведе най-демократичната избирателна система, основана върху, общите, равни и преки избори с тайно гласуване. Сталинската Конституция осъществи най-пълния и последователен демократизъм в структурата на органите на властта, управлението и съда, в реда на взаимодействие между тях, определи основните права и задължения и т.н.т. Конгресите на Съветските работнически, селски и червеноармейски депутати – районните, областните, републиканските, всесъюзните – сменени по-късно с избраните от трудещите се районни, областни Съвети от депутати на трудещите се, от републиканските и общосъюзни Върховни съвети. По такъв начин, се извършва „по-нататъшното развитие на съветската система във вида на непосредствено избраните местни съвети с непосредствените избори на всякакъв род съветски парламенти в републиките и общественосъюзния парламент” (Молотов, За промяна в Съветската Конституция, 1935, стр. 28).

 

Развитието на функцията за стопанско-организационна работа на държавата намира изражението си в огромния ръст и диференциацията на апарата за държавно ръководство на стопанството, в промените на връзките с него и органите на държавно управление. Ако до 1932 година ВСНХ ръководеше цялата промишленост, то през 1946 година се брояха редица съюзни, съюзно-републикански и републикански министерства, ръководещи отделни отрасли на промишлеността.

 

Във втората фаза, върху основата на здрава дружба между народите, по-нататък се развива структурата и формата на съветската многонационална съюзна държава. При приемането на Сталинската Конституция бяха образувани пет нови съюзни републики; с нови съюзно-републикански и републикански наркоми (министерства). Сталинската Конституция укрепи правното състояние и стопанска самостоятелност на съюзните републики и другите национално-държавни образувания в социалистическата многонационална държава. През 1940 година са образувани нови съюзни републики: Карело-Финландската, Литовската, Естонската и Молдавската ССР . През 1944 година съюзните републики получават правото за непосредствени връзки с чужди държави и правото на свои воински формирования (за изграждането на социалистическата държава по Сталинската Конституция). Всичко това означава, че „ние имаме сега съвсем нова социалистическа държава, в историята и значително различаваща се по своята форма и функции от социалистическата държава през първата фаза” (Сталин, Въпросите на ленинизма, стр. 606).

 

  Ролята на социалистическата държава в изграждането на комунистическото общество. Ролята на социалистическата държава е огромна още в първата фаза на неговото развитие, тя още повече нараства във втората фаза. Социалистическата държава е това оръдие, с помощта на която трудещите се от СССР преизградиха цялото стопанство, технически превъоръжавайки страната, създадоха мощна тежка индустрия, превъоръжиха селското стопанство и построиха социализма.

Социалистическата държава осигури правилно и единно ръководство по изграждането на социализма, организира  усилията на цялото общество за постигането на тази цел, извърши огромна работа по превъзпитанието и политическата просвета на масите на трудещите се в духа на социализма и внедряването на социалистическата идеология, водеше безпощадна борба с нарушителите на трудовата дисциплина, с безделниците, с кариеристите, с разхитителите на народното богатство, с враговете на народа, с изменниците и предателите, с агентите на чужди разузнавания. Социалистическата държава е важно оръжие, с помощта на която трудещите се от СССР създадоха мощни въоръжени сили и военно-стопанска организация и запазиха социалистическите си завоевания в ожесточената и четиригодишната война с въоръжената до зъби хитлеристка Германия, унищожиха заедно със съюзниците си германската и японската военна машина, спасиха човечеството и цивилизацията от фашистко робство.

В условията на изградената социалистическа система, стопанството на социалистическата държава се превърна в сила, ръководеща целия стопански и културен живот на обществото. Завършването на построяването на безкласовото социалистическо общество и започващия преход от постигнатата низша фаза на комунизма към висшата, възлага на социалистическата държава специални отговорни задачи в областта на стопанско-организационната и културно-възпитателната дейност на държавните органи. Войната през 1941-45 години постави допълнителна задача за възстановяване на народното стопанство, пострадало от войната. Огромното значение запазва въпроса за засилване и осигуряване на отбранителната способност на страната. Затова е напълно разбираемо това грамадно значение, което цялото съветско общество придава на въпроса за максимално укрепване на социалистическата държава.

 

Укрепването на социалистическата държава и консолидацията на съветския строй означава най-плътно сближаване на властовия апарат с масите, неотклонното провеждане в живота на социалистическата конституция, строгото спазване и внедряване на социалистическата законност, осъществяването до края демократизирането на целия политически живот, укрепване на морално-политическото единство на съветското общество, другарското сътрудничество между работниците, селяните и интелигенцията, дружбата между народите на СССР, култивирането на съветския патриотизъм, укрепването на трудовата дисциплина, подобряването на изграждането и работата на механизма на държавата, на органите на властта, управлението, съда, наказателните органи, засилването на авторитета на държавната власт, по-нататъшното укрепване на отбранителната мощ на Съветската държава, осигуряването на нейната външна сигурност.

 

Изискването за укрепването на социалистическата държава и на нейните механизми определят ролята на съветската държава в работата по организирането на социалистическото общество и осигуряването на най-успешен преход от социализма към комунизма. Укрепването на социалистическата държава е необходимо за осъществяването на голямата задача –построяването на комунистическото общество и неговата защита от външно нападение.

 

Социалистическата държава ще бъде необходима до тогава, докато не се постигне висшата фаза на комунизма и докато съществува капиталистическото обкръжение, което е източник на постоянна заплаха за комунистическото общество за всяка фаза от неговото развитие. До тогава всички дрънканици за отмирането на държавата или дори за отслабването на социалистическата държава са вредни и враждебни на интересите на борбата за комунизъм, което враговете на социализма ще използват за реакционните си цели.

 

В развиването на учението за отмирането на държавата, Ленин винаги подчертаваше, че принципът за неизбежното отмиране на държавата си остава „съвсем открит въпрос за срока или за конкретните форми на отмирането, или, че  материал за решаването на такива въпроси няма” (Ленин, Съчинения, том XXI, стр.436).

Враговете на работническата класа и на пролетарската държава правят всякакви усилия, за да изкривят и извратят учението за отмирането на държавата в интерес на предателската си политика, за да го „изтълкуват” в смисъл  за необходимост за отслабване на държавата. Така например, ренегатът и предателят Бухарин се противопостави на ленинската формула за „отмирането” на държавата с анархистичната формулировка за „взривяването” на всякаква държава, дори и диктатурата на пролетариата. Бухарин смяташе, че „най- напред ще отмрат армията и флота…, след това системата от наказателните и репресивните органи; след това – принудителния характер на труда”. Тази „теория” на Бухарин беше осмяна и разобличена от Ленин в неговата историческа забележка: „не е ли обратното: отначало „по-нататък”, след това „тогава” и накрая „първо”?” (Ленински сборник XI, 1929 година, стр.400). Бухаринската „теория” води към разоръжаване на социалистическата държава пред лицето на капиталистическото обкръжение, подронва държавната мощ на диктатурата на пролетариата. Тази цел преследваха бухаринските подражатели в областта на теорията за правото и държавата, проповядващи, че Съветската държава започва да отмира от първите дни на съществуването си, вследствие на което снеха от дневния ред въпроса за укрепването на държавата, понеже укрепването на държавата , едва ли не противоречало на марксистката прогноза за крайното отмиране на държавата. „Теорията” на бухаринската школа беше докрай разобличена от Й В Сталин в редица свои разработки и изказвания. В речта си на Пленума на ЦК на ВКП(б) през април 1929 година за десния уклон във ВКП(б) показа, че позицията на Бухарин е „позиция за отричане на държавата в период, преходен от капитализма към социализма” (Сталин, Въпросите на ленинизма, 11-то съветско издание, стр.249), че тя представлява проповед на принципно-враждебно отношение към държавата на диктатурата на пролетариата. При това той подчертава, че ленинското учение за държавата – не е теория за премахване на държавата, е теория „за създаването на нова държава след свалянето на буржоазията, а именно – държавата на пролетарската диктатура” (Сталин, пак там). Й В Сталин доказа, че неизбежното отмиране на държавата в крайна сметка не само, че не се изключва, но обратно, предполага условията за укрепване на държавата, или само укрепването на социалистическата държава може да осигури осъществяването на основните задачи за изграждането на комунизма, след което – само- и за това, след ликвидирането на капиталистическото обкръжение, се създават необходимите условия за начало на процеса на отмирането на държавата. „Ние сме за отмиране на държавата. И ние заедно с това стоим за усилването на диктатурата на пролетариата, която представлява най-могъща власт от всички съществуващи до сега държавни власти. Висшето развитие на държавната власт за целите по подготовката на условията за отмирането на държавната власт – това е марксистката формула. Това противоречиво ли е? Да, противоречиво е. Но това противоречие е жизнено, и то изцяло отразява марксовата диалектика” (Сталин, Въпросите на ленинизма, 10 съветско издание, стр. 427). От тук се получава, че „отмирането на държавата ще стане не чрез отслабването на държавната власт, а чрез нейното максимално усилване” (Сталин, Въпросите на ленинизма, 11-то съветско издание, стр. 394).

 

В доклада си на XVIII Конгрес на ВКП(б) през март 1939 година Й В Сталин, разви учението на марксизма-ленинизма за държавата, като доказа, че за отмирането на държавата при комунизма Енгелс:

1) има предвид вътрешното развитие на социалистическата държава, разглеждано за удобство при изучаването му изолирано от капиталистическото му обкръжение;

2) изхожда от предположението за повече или по-малко едновременно победи на социализма във всички или в болшинството страни.

 

Но последното предположение вече не може да се използва в епохата на империализма, където господства закона за неравномерното политическо и икономическо развитие, изключващ възможността за едновременна победа на социализма във всички или в болшинството страни. Изхождайки от този открит от Ленин закон, той доказа, че е възможна победата на социализма в една, отделно взета страна, намираща се в капиталистическо обкръжение. Развивайки по-нататък учението на Ленин, Сталин доказа теоретично и на практика победоносното изграждане на социализма  и започващият постепенен преход към комунизма, възможността за победата на комунизма в СССР в условията на капиталистическо обкръжение, т.е. възможността за построяването на комунизма в една страна. Това означава, че след победата на комунизма задачата за въоръжената защита на комунистическото общество от капиталистическото обкръжение  ще стои до тогава, докато съществува това капиталистическо обкръжение. В условията на съвременната военна техника, изискваща силна и технически снабдявана постоянна армия, способна да даде необходимия отпор на врага във всеки момент на всяко място, при наличието на империалистическо разузнаване, изпращащо в СССР шпиони и диверсанти, – функцията на въоръжената защита и борбата с шпионите и диверсантите може да се осъществи само от мощна държавна организация. Оттук произтича желязната логическа последователност на сталинския отговор на въпроса, запазва ли се държавата при комунизма:

„Да, запазва се, ако не бъде ликвидирано капиталистическото обкръжение, ако не бъде унищожена опасността  от външно военно нападение, при това се разбира, че формата на нашата държава отново ще се променя, съобразно с промяната на вътрешната и външната обстановка.

 

  Не, не се запазва и отмира, ако капиталистическото обкръжение бъде ликвидирано, ако то бъде заменено със социалистическо обкръжение. Така стои работата с въпроса за социалистическата държава” (Сталин, Въпросите на ленинизма, 11-то съветско издание, стр.606).

–––––––––––––––––––––––––

Ползвана литература

Конспект от ПУГ на ГК на БКП гр.София тема№14 – Владимир Цеков

„Социалистическа държава” от И Левин БСЕ, I-во издание т.52 поместена в сайта на „Рабочий путь”

––––––––––––––––––––––––––––-

превел,съставил и подготвил за печат Милчо Александров

Tags: , ,