ВЕНЕЦУЕЛА, СРЕЩУ ЖЕЛЯЗНАТА ПРЕГРЪДКА НА С А Щ

MPA-6

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

  Провокиран от изстъпленията на различни глобалистки представители в България за междувременното състояние на противоборството Венецуела – САЩ, реших, опирайки се на информация от сигурни източници на Венецуела, Русия и САЩ, да коментирам това, което според мен трябва да бъде отчетено.

Търпящата военно поражение в Сирия САЩ, реши да изнесе вътрешните си проблеми в непокорна Венецуела. Това разбира се не е случайно. От страната на Боливар и Чавес, бореща се за икономическа и политическа независимост, янките искат пълен монопол върху богатите суровини на Венецуела. Като с цялото си нахалство се основават на доктрината „Монро” от 1823 г., анулирайки юридическите договорености от Втората световна война.

Това на първо време засяга интересите на Русия. Кои са тези самозвани „благодетели на света”, които си позволяват, въпреки решенията на ООН да определят зони за свои суверенни действия върху чужди, макар и на Американския континент държави? За такова поведение, САЩ нямат позволение от никоя международна институция. За поведението на тяхната политическа марионетка Гуайдо, не си струва да губим време.

И така. Истинският конфликт се очертава, между САЩ и Русия – от една страна и САЩ и КНР от друга. Независимо от характера на противоречията, този конфликт съществува и той не се отрича от никой.

За подмолно-оперативните действия на Вашингтон спрямо суверенна Венецуела е писано много, включително и от КД, РД и КП. За това само ще маркираме, че с една специална и военна операция САЩ имат желание, подобно на Бразилия, да превърнат Боливарската република в поредната южно-американска колония, чийто ресурси подлежат на ограбване.

Само, че такава постановка на въпроса ще породи и вече поражда крайно-негативно отношение на Русия и Китай спрямо САЩ. Ако янките си въобразяват, че е много лесно да се разделиш с милиарди валутни вложения, са или политически лаици, или политически кретени. Но, ако те, може би са такива, то ние не можем да се отнасяме по този начин към нашите читатели, които винаги са притежавали интелигентност по-висока от средната за страната.

И така, за сега САЩ желаят с помощта на марионетката си Гуайдо да извършат преврат във Венецуела. От другата страна Русия и Китай остават верни на договореностите си с Боливарска република Венецуела. Конфликтът е видим и с невъоръжено око.

Какво могат да направят САЩ във Венецуела?

Те едва ли ще се решат на пряк сблъсък с армията на Боливарската република. Защото, това означава, влизането в конфликта на РФ и КНР, като техни гаранти пред ООН.

Опитът да се дестабилизира страната чрез терористични актове, диверсии и саботажи, влошаващи социалното положение на населението, не дава резултат. Точно обратното, преобладаващата част от народа на Венецуела все по-твърдо застава зад президента Мадуро.

Надеждите, че висши военни ръководители и техни последователи, ще организират „анти мадуровски” метеж – не се оправдаха, понеже преобладаващата част от тях са възпитаници на руски военни училища и академии. Разчетите, обслужващи съвременните, пък и по-старите, но показали сигурна експлоатационна мощ РК, е обучен от руски специалисти, а редовите войници са от бедните слоеве, които от времето на Чавес, традиционно стоят зад социалистическите правителства.

Остава само възможността за пряка агресия срещу Венецуела. За сега това може да се извърши от територията или на Бразилия, или на Боливия на подготвени терористи, по примера на джихадистките наемници, разбира се с друга политическа мотивация. Дали Вашингтон ще поиска от марионетните си правителства в тези страни да участват с пряка военна сила все още е под въпрос. Понеже вътрешната съпротива срещу тях е много силна и бъдещите ковчези ще дадат повод за бунтове и смяната им с други, по всяка вероятност суверенни правителства.

Разбира се тези замисли са известни на венецуелската армия и на президента Мадуро. Едва ли ще бъдат допуснати троянски коне нито през граница, нито чрез „хуманитарни конвои”. Това означава, че лелеяната от САЩ гражданска война няма да се състои.

Остава само и единствено нахлуване на бандитска армия, събрана от най-различни добре платени изверги по света, обучени да водят бойни действия със съвременно оръжие по земя. Разбира се, изхождайки от досегашния опит на рамбовците, преди това срещу Венецуела ще бъдат изпробвани всякакви удари от авио-групите и РК на САЩ.

Само, че нещо закъсняха. От ограничени източници се знаеше, че венецуелската армия разполага със ЗРК „С 300”, колко са те в действителност, може само да се предполага. Освен това, тя разполага и със съветските ракетни системи „Бук”, „Оса”, „Точка У” и др., които в Сирия свършиха добра работа на сирийската армия.

Освен това бяха осъществени три кацания на руски самолети. Първото през декември 2018 г.( два стратегически бомбардировачи Ту 160), след размириците кацнаха също два самолета военно-транспортния Ан 24 и пътническия Ил 62М. На 23 март в летището на Каракас се приземиха два руски самолета Ан 124 „Руслан” военно-транспортен самолет способен да носи 125 т товари и Ил 62М пътнически самолет. Доставени са 35 т товари и 99 военни съветници  начело с генерал-лейтенант Василий Петрович Тонкошкуров началник на ГЩ на сухопътните войски на РФ по информация на венецуелските СМИ. По техни данни са доставени 160 т „апаратура” и около 200 военни специалисти. Освен това изтече информация от руските СМИ, че са заделени 20 ракети „Кинжал” за обстрел. (За тези, които не се интересуват обяснявам, че съществуващите ракети не могат да унищожат тази ракета понеже тя се движи със скорост 10 маха, т.е 10 пъти скоростта на звука). Значи, тя ще бъде обстрелвана с някаква нова ракета или система, които за сега не са известни. А не може ли ЗРК „Кинжал” да бъде изпробван и за поразяване на реални цели по укритията и оръжейните складове на бандитската армия, която вероятно ще направи опит да нахлуе във Венецуела? Военните действия в Сирия, доведоха до реалните изпитания на „калибрите”. Кой може да попречи на РФ да изпълни съюзническите си задължения към Венецуела, изпитвайки в реален бой действието на ЗРК „Кинжал”? Като прибавим, наличието на 200 руски специалисти и наличието на началника на Генералния щаб на сухопътните войски на РФ. За мераклиите да нахлуят в суверенната държава за да установяват своята фашистка представа за „демокрация”, не остават много шансове. И това само за руската подкрепа, а за китайската, кубинската?

Ако ръководителите на САЩ, продължават да не отчитат настъпилите промени в света, рискуват отново да станат за смях и да бъдат изтласкани от героична Венецуела. А това ще означава, че на световния жандарм е сложен намордник.

Дано се осъзнаят навреме и не проливат ценна човешка кръв за загубени каузи!

Tags: