ВЛАДИМИР ИЛИЧ НЕПРЕМЕННО ЩЕ СЕ ВЪРНЕ!

  …От прозореца на тролейбус № 17, който се движи по булевард Тарас Шевченко, видях питекантроп. Той удряше с камъни поваленият на земята срутен монумент на В И Ленин, но от редкия карелски кварцит камъните рекушираха към него…

Изобщо – той питекантропът – представител на древен изкопаем човешки вид, живял в началото на четвъртичния период е запазил много от чертите на маймуната. По времето в което е живял той е бил дивак, без да е бил виновен за диващината си. Но тези, съвременните, питекантропи, хвърлящи камъни по скулптората на Владимир Илич Ленин, са просто отвратителни!!!

Те скудоумните и не знаят, че през 1939 г. този паметник, изработен от видния скулптор Сергей Меркуров, заедно със статуята на Й В Сталин са украсявали съветския павилион на Международната изложба в Ню-Йорк. И много хора от най- различни националности са ги гледали с възхищение!

Също така човеко-маймуните няма как да знаят, каква радост е изпитвал нашият народ, когато на 5 декември 1946 година в Киев, когато още са кървяли раните от фашистката окупация, е бил тържествено поставен монумента на В И Ленин. Именно той е приет за забележителност от ООН!

Най-важният паметник на страната живее в нашата детска, най-светла памет – наият, устремен в слънчевото бъдеще сред червените флагове и зелените върхове на старите тополи Илич…

И ето доживяхме: съвременните украински питекантропи да хвърлят по него камъни и павета, за да могат парчетата от него да продават като сувенири!..

…Болно ми е за хората. Скръбта нахлува в сърцето ми, когато се приближавам до съборения на земята поруган монумент на Илич! Погалвам с длан полираната скулптура… Сутринта наоколо нямаяше никой, само един мъж с камера, снимащ картината на погрома. Разбита основа, всевъзможни боклуци около похабения с пещерни надписи постамент. И изведнъж от цялото това безобразие видях гвоздейче върху гранитната плоча, приличащо на кипяща капка кръв, оцеляло по времето на погрома. Аз смятам, че гвоздейчето е поставено от Човек, а паметникът беше поруган от получовеци-полуживотни. Излиза, че отново станахме съвременници на христоматийните строфи на Иван Франко: „Това е последната война, налага се човекът да води бой със зверството…”

Много ми се иска, днешното противоборство действително да бъде за Украйна последната война. Но единственият правилен съвет, как да стане това, може да даде само Владимир Илич Ленин.

„Никога не може да бъде победен този народ, в който болшинството от работниците и селяните са разбрали, почувствали и видяли, че те отстояват своята, Съветска власт – властта на трудещите се, че отстояват делото, което осигурява на тях и техните деца възможността да използват всички блага на културата, всичко създадено от човешкия труд”.(В И Ленин,ПСС,т.38,стр.315).

Този известен ленински цитат със златни букви е записан върху постамента на паметника на Владимир Илич в Киев. И това, че сега е оцапан с черна боя, още по – силно подчертава неговата истинност.

Не съумявайки да отстои родната Съветска власт, украинският народ се оказа победен. Макар и временно, но победен от капитализма. Материалната нищета заедно с прекратяването достъпа до благата на културата превърна голям брой съветски граждани в лумпени, превърна ги в бродяги и углавни елементи, декласиран слой в антагонистичното капиталистическо общество, към тях могат да се прибавят всички тези, които днес подкрепят неонацистите в Украйна. Към човешките „отрепки” можем да причислим и собствениците на чужди автомобили, окрасени с флаговете на ОУН – УПА и Евросъюза.

„Лумпените не са способни да водят организирана политическа борба, но буржоазията ги използва като участници в погромите на фашистките банди”, – това явление е обяснено от Голямята съветска енциклопедия. И е съвършенно права! Именно погромите на фашистките банди, състоящи се от лумпени от Западна Украйна, окупираха сега Киев. Циничната буржоазия, лицемерните украински „митцi” използват безумната агресия на тези празни (преди всичко умствено) хора за своите явни и тайни цели. Така е било, е и ще бъде винаги, когато на власт в страната са капиталистите или техните най-агресивни мутанти – фашистите…

Днес всичко се повтаря. В 70 – годишнината от освобождението на Киев от немско-фашистките окупатори, киевчани допуснаха той да бъде окупиран от бандеро-фашистите. Тези окупатори с безгранични амбиции „патриоти”, погавриха паметника на В И Ленин – човекът, който най-много направи за създаването на нашата държава. До Ленин Украйна като отделна страна, при това в днешните граници, просто не е съществувала!

В момента на провъзгласяването на Украинската Социалистическа Съветска Република в Харков през март 1919 година в нейния състав влязоха територии от Екатеринославска, Полтавска, Харковска, Херсонска и Черниговска губернии. През годините на Съветската власт се присъединиха Одеска и Донецко-Криворожска, Путиловския край на Курска губерния, част от Воронежка губерния, Западна Украйна, Северна Буковина, Северната част на Бесарабия, Закарпатска Украйна, Кримска област.

Благодарение лично на Ленин, комунистите възродиха украинския език, УССР влезе в десятката на най-развитите страни в света и стана една от основателките на ООН.

А врагове на украинската държавност и разцвета на нашата страна винаги са били, са и ще бъдат украинските буржоазни националисти. Жителите на Украйна и най-вече киевчани, е важно да запомнят: че тези, които беснеят днес в центъра на Киев, са кървави наследници не само на бандеровци – но и на черните хайдамаци на Централната рада. Същите войници от конните части на контрареволюционната Централна рада на Петлюра и Скоропадски, които, през януари 1918 година потопиха в кръв въстанието на киевските работници от завод „Арсенал”.

Днес ордите на украинските буржоазни националисти в центъра на Киев изведоха друга тройца – Яценюк, Кличко и Тягнибок.

Освен това – техните черни хайдамаци изрисуваха флаг в ръцете на паметника на работника-арсеналец в Мариинския парк в черно-червен бандеровски цвят и написаха върху постамента: „Герой на УПА”. А по начало под този паметник почива прахът на реални хора – киевските работници от завод „Арсенал”, паднали в борбата за съветска власт именно от ръцете на украинските националисти!

Това е този истински патриотизъм, за който С Джонсън още през 1775 година го нарече „последно убежище на негодниците”.

Но ако някой смята, че гаврата с паметника на Ленин и гроба на Героите от Януарското въстание ще остане без последствие – той дълбоко греши.

Събореният и поруган паметник на Илич, както и оскверняването на гроба на работниците-арсеналци, вече надигат вълни от гняв. В Украйна се потвърждава написаното от Маяковски в поемата му „Владимир Илич Ленин”:

Стана

  велик

   комунист-организатор

    даже

     самата

      Иличева смът…

„Киевчани, замислете се! Участта на паметника на Ленин утре ще постигне вашето предприятие, вашето семейство,вашите деца! За това е и измислен и колонизаторски договор за асоциране с ЕС, по сирийско-ливански сценарий, към който ни тласкат тъпите черепи на тези „революционери”!” Днес те погубиха и продават на части постиженията на украинската и световна култура – уникалният киевски паметник на В И Ленин – утре те ще разграбят музеите и архивите, ще заграбят „лошите” армейски и милиционерски складове с оръжие, в други ден ще подберат и продадат на европейските трансплантатори и сутеньори вашите деца…”

…През пролетта на 1942 година партизаните-ковпаковци, биещи се с фашистите по това време, влизат в град Путивля, пострадал от хитлеристките окупанти и видели, че от паметника на Ленин е останал само постамента и стърчаща арматура. И легендарният партизански командир Сидор Ковпак, погалвайки с ръка постамента, казал:”Искали са да превземат Ленин? Ленин тук е стоял и тук ще стои!”

Любов Голубева                                              превод Милчо Александров

Tags: