В ЗАЩИТА НА ХОРАТА

za-horata

ИРИНА МЕТЕЛЬСКАЯ

  Става дума, че  не от един човек слушам, как хората станали лоши, тъпи, дебилни. Един мой познат, като гледа днешното безумство на днешните граждани на Украйна каза, че единственият изход е изграждането на лагери за майдановците. Попитах го, по какъв начин ще различава майдановци от немайдановци, но този въпрос го смути.

За това аз искам  да защитя не майдановците. Аз искам да защитя хората. Ако някъде греша нека моите другари единомишленици да ме поправят.

През 1991 година СССР беше унищожен. Всяка от съветските републики започна да живее собствен живот. Но нито една от тях не успя да достигне равнището на  съветския живот. Днешните републики , повече или по-малко са в състояние на неплатежоспособност . Украйна уверено върви към дъното.

Много, както в Украйна, така и извън нея обвиняват за всичко  майдана от 2014 година. И по специално майдановците. В най добрия случай ги съжаляват като глупаци, а в най-лошия ги наричат идиоти.

Но нека да поразмислим правилно. Нима проблемите на Украйна започнаха от събитията на майдана? Не, нито първият, нито вторият майдан са причината за икономическия и политическия упадък на страната. Всичко започна именно с унищожаването на СССР, когато Украйна загуби основните си пазари за стоките си. Последвалата приватизация, унищожаването на колхозите и совхозите изобщо разруши основите, върху които беше изградена Украйна и върху които беше изкован стабилния живот на нейните граждани. През всичките последвали години се чуваха само празните думи за реформи, инвестиции  такива подобни, които бяха само празно бърборене, зад които се прикриваше разграбването на страната. Едни се възползваха, а другите – оцеляваха. А изобщо страната изяде запасите си предадени и́ в наследство от УССР. Така, че днешната ситуация – не е в резултат  от майдана и майдановците. Това е резултат от разпадането на СССР и резултат от управлението на двамата Льоновци и на двамата Витьовци. Страната вече бе застанала на края на пропастта, трябваше само да се бутне.

Граждани на Украйна и граждани на СССР, искам да ви попитам – нима не се виждаше? Хайде не веднага към 1992 –ра година, но вече през 1995-96 това вече можеше да се осъзнае. За всеки здравомислещ човек равносметката беше предсказуема. Ако говорим честно, отначало и аз повярвах на празното бърборене. Думите „реформи”, „модернизация” макар и да не ни очароваха, но ни даваха надежда, че трябва само малко да потърпим и всичко ще си дойде на мястото. Прозрението не дойде изведнъж, но в един момент стана ясно, че няма да има ред, защото да има ред трябва да се почне от нас. И точно тогава разбрах, че краят е неизбежен.

Само че, аз очаквах социалистическа революция, а не фашистки преврат. Но и това беше предсказуемо, понеже капиталът за да спаси интересите си, използва фашизма. Затова майданът не беше край, а поредна крачка по неговия път.

А какво ще стане по-нататък? Много мои познати (и непознати хора) или съжаляват Украйна, или се надсмиват над нейните граждани. Наблюдавайки ставащото по телевизора и слушайки разказите на бежанците и познатите, които се успокояват, че в Русия (или в някоя друга република) това няма да стане. И съветват украинците да решат сами проблемите си.

Иска ми се да напомня, че след унищожаването на СССР в нашите републики управлява капитала. И това, което става днес в Украйна, може да се случи във всяка република от бившия СССР.

Проблемите на Украйна не са проблеми само за целостта на Украйна. Това е въпрос на мира и войната между нашите народи. В края на краищата в Украйна под оръжие са поставени 250 хиляди човека, а властта няма намерение да прекратява войната. И това действително за сега са нашите проблеми. Проблеми на гражданите на Украйна, тези, които мислят трезво, а такива, повярвайте не са малко. И ние разбираме, че в днешната ситуация борбата ще бъде не на живот, а на смърт.

Това се потвърждава всеки ден от човешките съдби и човешките животи. В затвора са хвърлени Александър Бондарчук, Анатолий Маевский, Руслан Коцаба. Убити са хиляди граждани в Украйна на Донбас.

Но в тази борба ние няма да можем да победим самички. Това много добре показа ситуацията на Изток в страната. Дори и да имаме оръжие, Изтокът няма да може да победи без подкрепата на цяла Украйна, а Украйна не може да победи без подкрепата на Русия. И по-точно от народа на Русия. Понеже не може да се разчита на властта в Русия , както показа животът. Нашите страни се управляват от капитала, а капиталът заради печалбите си и изгодите си ще извърши всякакво престъпление. Веднага след като прозвучаха думите за: национализация и социална справедливост в Източна Украйна, незабавно капиталистите започнаха да се договарят.

Майданът – не е цяла Украйна. Майданците просто силно срещат, защото имат възможност да срещат. Но Украйна лети в пропастта. Това се разбира от всички здраво мислещи хора. Ние все още не можем да си представим цялата дълбочина на тази пропаст. И макар да ни обявяват война, ние все още се надяваме на мир. Ние все още не сме загубили всичко и живеем с призрачната надежда. Ние все още не сме сплотени, но вече търсим единомишленици. И все още не сме взели оръжието в ръцете си, но разбираме, че това е неизбежно.

През 1917 година хората не са били по-добри от нас. Те също са живели с житейските си работи и грижи, или по-точно всеки си е живял живота. Но животът ги принуди да се издигнат над личните им интереси. Принуди ги да оставят на втори план своите грижи, своите радости и своите загуби. Животът ги принуди да се обединят и да поставят общото над личното.

Животът ни принуждава да се учим, да анализираме и да помним. Животът ни принуди да мислим и да се борим тогава. Ще ни принуди и сега.

в-к „Мысль”                                        превод Милчо Александров

Tags: ,